„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  "Важното е детето да е здраво и да се развива добре в дългосрочна перспектива, а не че в един момент ще те мрази и никак няма да те има за приятел."
   Тази мисъл на Бояна е моето мото при възпитанието на дъщеря ми. Естественно , че който го възпитава , храни , лекува и обучава  това дете  ще е по недолюбван от този,  който глези го , подкупва и лиготи от време на време и после "дим да ме няма". Най-много  ме дразня, когато кажа нещо и ми се суфлира„ Това подронва авторитета ми пред детето , а от там идват и проблемите при възпитанието.

След известно време, пак на линия. Много е хубаво всъщност, че си имаме и психолог сред нас (Бояна). Аз преди гледах цинично на тази сфера, но сега вярвам много, че променя за по-добро.
Във връзка с четенето на книги, та дори и не дотолкова научни, въпреки, че ми харесва научната литература по теми, които ме засягат, какво мислите за книгите на доктор Сиърс. Аз съм много доволна от първата, за бебето (моята беборана е лесно бебе). Възпитава приврзано родителство и дава добро обоснование за кое, как и защо се прави. Какво се опитва да комуникира бебето и т.н. Не съм чела останалите, но ако имате идея за книгата за дисциплината, моля споделете.
До този момент всички практики са ми били от полза, например как да захранваме, как да успокоим бебе, как да приспим бебе, и т.н.
Та по въпроса, някои прилага ли привързано родителство в по-голяма възраст и как се случва това?

"Множество са предимствата за бебето, когато то е носено и гушкано често. От намаляване на нивата на хормоните на стреса в организма, подобряване на двигателното развитие, баланс, координация, свеждане до минимум на плача и коликите, повишаване на имунната защита на организма, по-здрав сън, по-добро храносмилане и по-бързо интелектуално развитие – това са само част от предимствата за бебето, а има и множество предимства за майката.
Единствените нужди на новороденото са да бъде нахранено, да му е топло и да се чувства сигурно и защитено. Единственото, което майката трябва да направи, за да откликне на тези нужди е да носи бебето до сърцето си, да го топли с тялото си, да го храни с млякото си и да бъде винаги до него. Не е нужно да прави нищо специално. Може да продължи да води своя живот, да излиза, да се разхожда, да пазарува, да върши  своите задължения, да се среща с приятели и да ходи на излети, събирания и екскурзии.
За по-голямото бебе е важно да може да гледа света от високо, да участва в живота на възрастните, да гледа какво правят мама и татко, какво правят по-големите деца, да може да изследва света, защото всяко нещо за него е ново и интересно. Нормално и напълно естествено е детето да отказва да остане само в кошарата, да хвърля ядосано гумените играчки и да протяга ръчички към мама, за да го вдигне и вземе със себе си. Нуждите на детето надхвърлят ограниченото пространство на детската кошара и купа шарени играчки. Като всеки човек детето има нужда от социални контакти, има нужда да се чувства част от общността, в която живее. То иска да участва пълноценно в живота на семейството, да изучава и подражава на дейностите, които извършват по-големите. Гушнато в слинга, бебето е навсякъде с мама, чувства се спокойно, интересно му е и наблюдава всичко, което прави тя, научава се да общува. Майката, решила да отгледа детето си привързано се радва на спокойно бебе, което постепенно израства в самостоятелно и дружелюбно дете.
За децата ни е важно още от раждането си да усещат, че нуждите им винаги са чути и взети под внимание. Така те научават, че светът е едно хубаво и дружелюбно място, където човек е заобиколен от близки, които винаги са до него в нужда. Децата, които като малки са носени, хранени, всеки път когато поискат и прегръщани, винаги когато плачат се научават да вярват в себе си и в другите, общителни и дружелюбни са, гледат оптимистично на живота и вярват в успеха и се стремят към него.
Хората като вид се раждаме непригодни за самостоятелен живот. Новородените ни зависят изключително от родителите си, за да оцелеят в продължение на много месеци. За да подсигурим най-добрата и богата среда за развитие на новороденото си бебе е достатъчно просто да го носим със себе си, където ходим през деня. Като родители ние сме единствените експерти, на които трябва да се вярва по отношение на това кое е най-доброто за нашето дете. Единственото, което трябва да направим е да се вслушаме в сърцето си"

Извинявам се за дългия цитат, но се изкуших Много харесвам идеята и вярвам, че работи за мен и моето бебе.

Да, именно, за действителен случай на посегателство ще алармирам когото е нужно, без лично да се меся.
За случай на повишен тон и плясната ръка няма да се намеся, понеже не живея с мисълта, че съм в ситуацията и съм най- запозната с границите на позволеното и че точно конкретният начин на въздействие не е по- правилен от моите лични размисли по въпроса и че точно той при конкретното дете в дадената ситуация не е правилният.


Това е другата крайност. Ние сме като махалото- от пълна липса на какъвто и да било интерес и тотално невършене на каквато и да е работа от страна на държавните органи- директно към тотална и недопустима намеса в личните взаимоотношения.
Мярата я няма, а тя се придобива с опита и мисълта, не с мечтите по светло бъдеще и идеализирането на хора и ситуации.
 
Като личната реакция на човек в горните случаи- между тотално безхаберие при пребиване на дете и примерната намеса от тътнеща майка на друга, която плеснала ръката на двегодишното, понеже то десетина пъти си прави оглушки.

И двете са ми прехвърляне на границите на нормалното и допустимото. Както при държавните органи, така и в личните взаимоотношения.

момичета  нямам възможност да прочета темата от 109 страници , но имам право на мнение и то е ,че ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО И ЗА ТОВА КЪМ ВСЯКО ДЕТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДХОЖДА ПО ПОДХОДЯЩ ЗА НЕГО НАЧИН .
казвам го от опит - обичам , безкрайно много обичам и двете си деца ( на 5години и 2,5 години - момиченца ) .
на каката колкото и да и говоря не се разбира от дума докато не я плесна за да миряса ( както ще ме разбирайте и тълкувайте ) .
на малката ( бебето и викаме ) само като я погледна знае какво искам да и кажа , а ако и кажа "не така " думата ми е закон и не се налага да повтарям .
гледаме ги в една и съща семейна среда ( мирно семейство без скандали ) , но което си слуша си слуша .
така , че искам да кажа на мамите ,които никога не са били децата си - момичета просто не ви се е налагало - не казвам , че това е мярка за възпитание   -  абсурд , но по някога се налага и това не ме прави лош родител за едното си дете и добър за другото - просто моментните обстоятелства налагат понякога правилата .
не желая да влизам с никои в безсмислен спор - споделям само мнение по темата !

Абе, не е като да не ми се е налагало, недей ти така .
Но съм се въздържала. И се въздържам. И ще се въздържам

  дано се въздържиш и ако ти надраскат тапетите с перманентен  маркер  след току що направен ремонт  и все пак ако нервите са ти железни и стиснеш зъби вярвам , че ще преодолееш и това да изсипе "умишлено "оливиерника върху килима  - ще си поговорите и вероятно това точно няма да се повтори, но няма да си застрахована да полее следващия път телевизора с вода доволна че го е измила ... това примерно
... а как би реагирала ако хлапето ти от нерви (че не си му купила нещо което то е пожелало ) се тръшне по дупе в първата срещната локва ? ... мога да изброя хиляди бели  за които с чиста съвест "по шляпвам дупенце "    и пак ще кажа , че всичко си е до дете , до характер и т . н .
... един ден даже се опита да плюе , защото "Пенчо от градината правел така " , естествено обясних  с думи колко е лошо това , но ефект нулев на следващия ден жертвата бе тате след шамара STOP  ... разбра детето , че това е лошо .
така , че извинявайте много опитвам се да възпитавам децата си по един и същи начин , но уви , не става вероятно вие те по добри педагози 
успокоявам се с това , че не съм единствена
на моя приятелка детето бе намерило печата на фирмата и напечатало стени , кожена холова гарнитура и де що видело - спокойно ... детето е живо( това като метафора , не го четете буквално )  , тя бе една от тези които се заричаше , че не би посегнала никога на детето си  сега си живучкат в прекрасен цветен хол - уникат !

И какво й е виновно детето, че не са си пазели добре печата и че са го оставили толкова време без надзор, та после е изяло и бой на всичкото отгоре?

mamaris, извинявай, обаче аз найстина не бих посегнала на детето за нито едно от изброените от теб неща.Новите тапети в спалнята са изчъпкани и отлепени на места от малките пръстчета и не, не се ядосвам, даже реших с какъв точно латекс ще боядисам когато отмине силният интерес към стените.

Жаве,ааа чакай малко , печата не са го оставили на видно място - бил е в чантата , но от там е взет - печатането бързо става по бързо от колкото предполагате   не ви се е случвало   вероятно ...мацката е била в стаята на кухненския плот режела салата , а детето викало "печатам , печатам " и си щракало когато се обърнала всичко било обновено , но да не влизам в повече подробности ,които иска разбра ,които не ще търси контра на поста ми - ок спора ражда истината

Le Soleil* и когато  отмине интереса към стените , ПОВЯРВАЙ ще дойде интерес към друго което вероятно няма да ти хареса или ...по скоро ще ти хареса - знам ли , както вече казах по горе въпрос на семейна среда на навици на характер и т . н  
аз примерно не мога да живея години с отлепени тапети докато детето порасне , докато ти можеш ,ти обаче не биеш детето си , а аз "лошата майка "с едно по шляпване решавам проблема на момента и хем детето знае , че това е лошо да дърпа тапетите , хем аз си живея разкошно и удобно със залепени тапети   всичко е относително - темата е много , много , много спорна , НО държа да подчертая , е боя за които говоря не значи пребиване или терор на детето - естествено всичко е в нормите на допустимото . надявам се да не ми се преувеличат думите , че едва ли не пребивам детето за да го възпитам - тц - това е моето  дете и аз не бих му причинила нищо лошо защото съм родител , защото съм майка за себе си добра ,грижовна и всеотдайна - живи и здрави бъдещето ще покаже  

Из за нищо от изброените не бих я нашляпала. Шляпала съм я веднъж за неправилно претичване през улица и ако го направи пак ще го отнесе, защото от това и зависи живота. Но за преходни глупости като килими, пердета и стени никога.

mamaris, всичко което си описала - от рисуване по стени до печатане и чоплене на тапети съм го видяла. Но заради тези неща и през ум не ми е минало, че трябва да "шляпкам дупенце".
Няма да забравя как на 24.12., дъщеря ми беше на около 2 и половина ми демонстрира как баща ѝ я научил да си взема млякото сама от хладилника и да си налива.  В резултат аз виждам близо литър мляко разляти по килима, защото се е опитала да събере цялото количество във водна чаша. И това във време когато аз приготвям ястията за бъдни вечер, че и гости чакахме. Е, баща ѝ си понесе вината, нямаше причина да се сърдя на детето.
Гледай по-отгоре на тези дребни ежедневни "радости".

В момента, в който се роди дъщеря ми тя стана по-важно дори и от стените!Частично отлепен тапет до креватчето на детето не прави чисто нова къща с повече от една стая съборетина.....
Семейната ни среда mamaris е повече от чудесна, а и навици и възпитание не ни липсват, може би затова и не са ни толкова важни предметите, а и набезите на детето са чудесен повод за обновяване на дома.

Интересно ми е щом за предмети детето трябва да се пошляпва, за нещо сериозно какво следва?

mamaris, сега ще се изредят светиците. Само си води старателно записки.
Възпитавана съм по начина, по който ти възпитваш децата си. Не си спомням дори да ми е минавало през ум да рисувам по тапетите, да ги късам и подобни мизерии, които творяха другарчетата ми. Особени травми в зряла възраст не забелязвам Освен обострена нетърпимост към невъзпитани деца на "либерални" родители.

Има си хас да забелязваш, ха-ха!