Хм. Така реагира и битото куче. 
Само да поправя - така реагира не шамаросвано, а битото дете.
Само да поправя - така реагира не шамаросвано, а битото дете.
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 255
21 авг. 2012, 10:08 ч.
Виж целия пост
Права си. Когато шамарите са система, по-уместно е да се каже "бито дете".
# 256
21 авг. 2012, 10:14 ч.
Сега ще го изкрещя така,че да ме чуете:
-КУЧЕТАТА НЕ СЕ ВЪЗПИТАВАТ С БОЙ.
Същото важи и за децата, и за кравите,и за прасетата,и маймуните,и за мечките,и което се сетите живо същество.
Всичко е в дозата.
Гледам две деца,три кучета и съм отгледала три палета.
Използват се различни похвати,но биенето не е от тях.
Щом и Бояна казва,че два шамара по дупето не е тормоз,то всичко е наред.
Помните приказката за ,,Човек и мечка"......поуката беше:Рана заздравява,лоша дума не се забравя.
То пък и една приказка.....
Иначе повечето са сложили в подписите си разни цитати................що ли?
Виж целия пост
-КУЧЕТАТА НЕ СЕ ВЪЗПИТАВАТ С БОЙ.
Същото важи и за децата, и за кравите,и за прасетата,и маймуните,и за мечките,и което се сетите живо същество.
Всичко е в дозата.
Гледам две деца,три кучета и съм отгледала три палета.
Използват се различни похвати,но биенето не е от тях.
Щом и Бояна казва,че два шамара по дупето не е тормоз,то всичко е наред.
Помните приказката за ,,Човек и мечка"......поуката беше:Рана заздравява,лоша дума не се забравя.
То пък и една приказка.....
Иначе повечето са сложили в подписите си разни цитати................що ли?
# 257
21 авг. 2012, 10:20 ч.
Абсолютно.
Ако сега аз плесна мое куче,то ще дойде да ме подуши,подбутне и оближи ръцете,
но ако извикам името му рязко и направя знак,подвива опашка и отклонява от белята.
А децата ми по интонацията или погледа разбират кога са в грешка.
Или мълчанието ми.
Виж целия пост
Хм. Така реагира и битото куче.
Само да поправя - така реагира не шамаросвано, а битото дете.
Само да поправя - така реагира не шамаросвано, а битото дете.
Ако сега аз плесна мое куче,то ще дойде да ме подуши,подбутне и оближи ръцете,
но ако извикам името му рязко и направя знак,подвива опашка и отклонява от белята.
А децата ми по интонацията или погледа разбират кога са в грешка.
Или мълчанието ми.
# 258
21 авг. 2012, 10:32 ч.
Няма как да знаеш обаче кой ги е бил, защото много от учителките в ДГ също шамаросват и мога да ти посоча деца недокоснати от родителите, които реагират така и то точно на учители и възпитатели, защото именно те са ги удряли. Децата са гледали и как бият други деца и тн. Самите деца също се удрят едни други и този рефлекс може да ти е показател само в американски филм, но не и в реалността. В нея има много други показатели, доста повече от един, по които можеш да видиш с какво си имаш работа.
Виж целия пост
Знаете ли колко лесно се разпознават в клас децата, които са шамаросвани... Ти отиваш до него и посягаш да го погалиш, а то се свива цялото. И не един път. Този рефлекс остава дълго у тях. Това е един от първите "тестове", на които ги подлагаме в у-ще, за да сме наясно с какво си имаме работа.
# 259
21 авг. 2012, 11:07 ч.
В крайна сметка можем ли да кажем, че е народна мъдрост? Няма като че ли нещо да е казал народът и да е грешно, така ми се струва и за това питам.
Виж целия пост
# 260
21 авг. 2012, 11:20 ч.
Защо да не е вярно, ако не се заемем с децата си навреме после ще бъде трудно, това не видях някой в темата да го оспорва.
Виж целия пост
В крайна сметка можем ли да кажем, че е народна мъдрост? Няма като че ли нещо да е казал народът и да е грешно, така ми се струва и за това питам.
# 261
21 авг. 2012, 11:27 ч.
Не ме интересува особено, исках да знам дали произлиза от книга, защото ми беше напълно нов израз. Дали е пословица, дали е мъдрост, дали си има някаква история това ми беше и въпроса.
Виж целия пост
# 262
21 авг. 2012, 11:39 ч.
Няма как да знаеш обаче кой ги е бил, защото много от учителките в ДГ също шамаросват и мога да ти посоча деца недокоснати от родителите, които реагират така и то точно на учители и възпитатели, защото именно те са ги удряли.
Абсолютно същото исках да кажа и аз. Моят син беше тормозен и удрян от дете в детската градина и го имаше този рефлекс. За съжаление имаше и трудности с проговарянето и разбрахме сравнително късно каква е причината.
Виж целия пост
Знаете ли колко лесно се разпознават в клас децата, които са шамаросвани... Ти отиваш до него и посягаш да го погалиш, а то се свива цялото. И не един път. Този рефлекс остава дълго у тях. Това е един от първите "тестове", на които ги подлагаме в у-ще, за да сме наясно с какво си имаме работа.
Абсолютно същото исках да кажа и аз. Моят син беше тормозен и удрян от дете в детската градина и го имаше този рефлекс. За съжаление имаше и трудности с проговарянето и разбрахме сравнително късно каква е причината.
# 263
21 авг. 2012, 12:06 ч.
Синът ми мразеше да го докосват - казваше,че е голям и разни лиготии не понася.
Как ли е реагирал на такъв тест?
Виж целия пост
Как ли е реагирал на такъв тест?
# 264
21 авг. 2012, 12:31 ч.
И аз все по- често се натъквам на такива дечица, добре че не са ми близки и не се налага да общувам с тях.
Виж целия пост
Никой не казва, че детето трябва да бъде подложено на физически тормоз от родителя, а да му се обясни ако трябва понякога и по-грубо словестно, и с леко шамаросване по-малкия му задник, че има норми и правила, които се спазват и е препоръчително, да не кажа задължително по-зрелия индивид да се уважава!
Напоследък срещам ужасни деца, продукт на изключително "уж" осовободени и либерални родители, държат се сякаш всичко, което те правят е за аплодисменти и не търпят забележка и морално смъмряне, когато се държат неадекватно, напротив гледат те с нагли очички, защото вкъщи така са свикнали и всичко е позволено. Размита е изключително много в днешно време границата за правилното възпитание и са преиначени доводите за психолгическите травми, които може да нанесеш на младите незрели индивиди!
Напоследък срещам ужасни деца, продукт на изключително "уж" осовободени и либерални родители, държат се сякаш всичко, което те правят е за аплодисменти и не търпят забележка и морално смъмряне, когато се държат неадекватно, напротив гледат те с нагли очички, защото вкъщи така са свикнали и всичко е позволено. Размита е изключително много в днешно време границата за правилното възпитание и са преиначени доводите за психолгическите травми, които може да нанесеш на младите незрели индивиди!
И аз все по- често се натъквам на такива дечица, добре че не са ми близки и не се налага да общувам с тях.
# 265
21 авг. 2012, 12:37 ч.
Вчера едно такова 4 годишно момиченце,оптпра такъв цигански шамар на сина ми,че.. 
..Ама циганската.. Как си требе...А иначе с майката сме комшии,и често ми е правила забележка,че съм много строг с моя..Децата трябвало само с "добро"(нещо с което пронцпипно съм съгласен)..ама отде тва 4годишно знае да млати цигански шамари? ...Отделно,че живеят под нас,банята се чува всичко и е.. 
..Идеята на онова което казвам,е,че повечето хора твърдят,че не крещят и не посягат на децата си...АМа тва само за пред хората..Истината е,че са много малко онези които успяват само с търпение и думи,да постигнат резултати.Другите просто не си признават..
Виж целия пост
Никой не казва, че детето трябва да бъде подложено на физически тормоз от родителя, а да му се обясни ако трябва понякога и по-грубо словестно, и с леко шамаросване по-малкия му задник, че има норми и правила, които се спазват и е препоръчително, да не кажа задължително по-зрелия индивид да се уважава!
Напоследък срещам ужасни деца, продукт на изключително "уж" осовободени и либерални родители, държат се сякаш всичко, което те правят е за аплодисменти и не търпят забележка и морално смъмряне, когато се държат неадекватно, напротив гледат те с нагли очички, защото вкъщи така са свикнали и всичко е позволено. Размита е изключително много в днешно време границата за правилното възпитание и са преиначени доводите за психолгическите травми, които може да нанесеш на младите незрели индивиди!
Напоследък срещам ужасни деца, продукт на изключително "уж" осовободени и либерални родители, държат се сякаш всичко, което те правят е за аплодисменти и не търпят забележка и морално смъмряне, когато се държат неадекватно, напротив гледат те с нагли очички, защото вкъщи така са свикнали и всичко е позволено. Размита е изключително много в днешно време границата за правилното възпитание и са преиначени доводите за психолгическите травми, които може да нанесеш на младите незрели индивиди!
..Ама циганската.. Как си требе...А иначе с майката сме комшии,и често ми е правила забележка,че съм много строг с моя..Децата трябвало само с "добро"(нещо с което пронцпипно съм съгласен)..ама отде тва 4годишно знае да млати цигански шамари? ...Отделно,че живеят под нас,банята се чува всичко и е.. ..Идеята на онова което казвам,е,че повечето хора твърдят,че не крещят и не посягат на децата си...АМа тва само за пред хората..Истината е,че са много малко онези които успяват само с търпение и думи,да постигнат резултати.Другите просто не си признават.. 
# 266
21 авг. 2012, 12:45 ч.
Пословица, Палада, това писах в единствения си пост по темата. Издирих го като такава, наред с други пословици.
eksipnos, освен, че откровените хора не са много, дори и всеки поддръжник на крайна теория /никога не удрям детето, по никакъв повод или млатя го на лягане и на ставане човек да стане- еднакво крайни и обръщащи внимание на метода, не на крайната цел, каквато е възпитанието/ не може да знае дали резултатът ще е възпитан и психически уравновесен човек. Дори и детето им да стане голямо, за тях то ще си е най- възпитаното- рядко има обективни родители и изобщо хора. Възхищавам се на самочувствието на хора, които сами си дават подобни оценки.
Виж целия пост
eksipnos, освен, че откровените хора не са много, дори и всеки поддръжник на крайна теория /никога не удрям детето, по никакъв повод или млатя го на лягане и на ставане човек да стане- еднакво крайни и обръщащи внимание на метода, не на крайната цел, каквато е възпитанието/ не може да знае дали резултатът ще е възпитан и психически уравновесен човек. Дори и детето им да стане голямо, за тях то ще си е най- възпитаното- рядко има обективни родители и изобщо хора. Възхищавам се на самочувствието на хора, които сами си дават подобни оценки.
# 267
21 авг. 2012, 12:46 ч.
С това съм абсолютно съгласна.
Виж целия пост
...Идеята на онова което казвам,е,че повечето хора твърдят,че не крещят и не посягат на децата си...АМа тва само за пред хората..Истината е,че са много малко онези които успяват само с търпение и думи,да постигнат резултати.Другите просто не си признават..
# 268
21 авг. 2012, 12:55 ч.
Напълно съм съгласна. След всичко, което видях за последните 5 години вярвам само на очите си.
Judy Твърдо съм убедена, че за детето си и близките си човек никога не може да бъде обективен, затова и тук в темите винаги съм се опитвала да обсъждам принципни неща без да изхождам от себе си и без да се давам за пример. Имам дългогодишна квалификация, която гарантира, че мога в голяма степен да съм обективна в преценките си по отношение на други хора, с които не съм свързана емоционално и именно от там знам, че за обични хора е невъзможно да се постигне същото. Още повече в родителството има твърде много поводи човек да се чувства виновен, а това чувство е крайно неприятно и самозаблудата е много удобно решение.
Виж целия пост
Отделно,че живеят под нас,банята се чува всичко и е.. ..Идеята на онова което казвам,е,че повечето хора твърдят,че не крещят и не посягат на децата си...АМа тва само за пред хората..Истината е,че са много малко онези които успяват само с търпение и думи,да постигнат резултати.Другите просто не си признават..
..Идеята на онова което казвам,е,че повечето хора твърдят,че не крещят и не посягат на децата си...АМа тва само за пред хората..Истината е,че са много малко онези които успяват само с търпение и думи,да постигнат резултати.Другите просто не си признават..Judy Твърдо съм убедена, че за детето си и близките си човек никога не може да бъде обективен, затова и тук в темите винаги съм се опитвала да обсъждам принципни неща без да изхождам от себе си и без да се давам за пример. Имам дългогодишна квалификация, която гарантира, че мога в голяма степен да съм обективна в преценките си по отношение на други хора, с които не съм свързана емоционално и именно от там знам, че за обични хора е невъзможно да се постигне същото. Още повече в родителството има твърде много поводи човек да се чувства виновен, а това чувство е крайно неприятно и самозаблудата е много удобно решение.
# 269
21 авг. 2012, 12:58 ч.
Именно, Бояна, поради мнението на eksipnos и личния си опит намирам за нужно да го споделя- за резултати от тип възпитание не мога да съдя по мнението на родител за самия себе си и за неговите деца и внуци.
Изводите си правя на база лични наблюдения върху странични "обекти".
Виж целия пост
Изводите си правя на база лични наблюдения върху странични "обекти".
Препоръчани теми