„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Стига бе, Трещи, книги има, който иска да е чел, но простата аритметика тук е, че по темата аз съм учила с години, а повечето имате много повече практика. Не виждам защо трябва да се правя, че не съм учила, а вие че нямате опит? Има други теми, по които ти знаеш повече, там само чета или се включвам с въпрос. На трети имаме сравнително сходни знания или опит. За какво опитно зайче става въпрос? Просто ми е любопитно дали теорията покрива практиката, но не практиката от книгите, а реалната у нас. Повечето теоретици са далеч от нашата култура, Андариел често с право изтъква този факт и аз се питам в случая какви неща не покриват. За много други процеси сме далеч от чуждестранните теории и разработки, например, тренингите на персонал. Защо и във възпитанието да не сме далеч или някъде встрани, теорията да е твърде западна за нас? Та поставям онова, което знам под въпрос, заявявам го и ти се обиждаш. Явно бъркам някъде, но последното, което съм искала е да ви обидя. Милион пъти казах, че имам съвсем друга цел и уважавам логиката ви на мислещи хора. Но няма да обяснявам повече, вярвам, ако искаш ще ме разбереш.

Правиш го доста успешно.  Разбирам те, млада си, учена...

Млада не съм, а учена средно. И вие доста ми помагате с желанието си да се обидите, щом факта, че казвам, че знам нещо повече ви потриса и обижда, то не знам как реагирате, ако срещнете някой професор или друг още по- знаещ. Или по социалистически трябва да демонстрирам скромност? Приключвам, просто няма смисъл.
 

Ами, западните теории и държави са утопии.

Когато казах, че не е препоръчително да се разхождаш посред нощ в усамотено място, ме обявиха, че съм  за изнасилването.

едната разлика е по отношение на свободата и самостоятелността на детето. За по-лесно ще дам пример с мое близко дете, което бива възпитавано по западния маниер - на него нищо не му се забранява, оставят го да яде когато иска, каквото иска, да си играе с храната. Идеята е, че до не знам каква възраст не трябвало да му се забранява нищо, малко като китайската поговорка с господаря. По нашенско рядко ще се види дете да бъде оставено да си играе с храната и да маже наоколо, нашите са направо чистофайници. За режима не мога да бъда категорична, но пак по нашенско се държи на режима.
Моето лично впечатление е, че в чужбинските книги децата биват смятани за малоумни, но пък тук сме на другата крайност - изисква се и се очаква повече.

кой ти каза, че това е западния модел
нищо подобно не се прави около мен, напротив даже

Няма такова нещо изобщо, напротив.

Ще се изразя така - един от моделите. Алтернативата на Д-р Спок. Винаги има поне по две абсолютно противоречащи си течения във възпитанието. Тук сме друга бира отвсякъде, защото сме все още патриархални като нагласа, бабите са много важно звено от възпитанието на детето, а не бавачката.

Само няколко култа, секти, вярвания или както там се наричат проповядват подобно нещо (липсата на ограничения) Това са антропософите в лицето на Валдорфската педагогика, сциентолозите и още няколко в този ред. Антропософите вярват, че душата се преражда и детето е просто реинкарнация на стар дух, на който не бива да бъде забранявано нищо, само трябва да му се даде възможност да се развие. Познавам такова семейство, там детето е цар, обяснява му се колко е велико, как превъзхожда останалите, може да прави буквално всичко.
За останалото не ми е известна школа, която да не държи на поставянето на граници по един или друг начин, но твърдо и без отмятане.
Лично аз, като родител, без да съм специалист по това съм за това детето да има режим и да се научи да се храни чисто.

А по повод западните теории имах предвид психоаналитичната перспектива, например, както и вероятността някакъв непривичен за родителя метод да проработи. Лично се съмнявам, че и най- успешната техника доказала се в друга традиция би проработила тук, ако родителя е възпитан по друг начин, рефлексите му са формирани на база на подражание на други похвати и тн. И се питам това, защото виждам, че родителите на малки деца опитват някакви похвати без да ги разбират, без да вярват в тях и на 3- 4 вече имаме едно тотално разлигавено дете, което на почти всеки би идвало да нашляпа или поне да избяга надалеч. Тогава се връщат към шамарите (най- често без ефект) или се продължава в същия дух с мотото "другите са виновни" ако нещо не върви добре.

Наистина съжалявам, че не пише тук Крейзи чик, защото тя има много стройна и аргументирана теория (плюс практика), която е противоположна на съвременната западна.

ПП Андариел дай някой автор, някакъв пример, защото такова нещо в сериозна литература, поне в моята област никога не съм срещала. Напротив, това се води неглижиране, т.е. попада в рамките на домашното насилие.

тук все още е като в турски сериал. В неделя попаднах на една серия на Листопад - ами повече си приличаме с турците, отколкото със западняците! Почти едно към едно, колкото и много хора да го отричат и да се чувстват засегнати! Затова тези сериали са толкова популарни и харесвани тук, защото хората се припознават като възпитание и традиции в тях, а не в Отчаяни съпруги, макар много да им се иска да приличат на вторите.

аз не съм чела задълбочена популярната литература, само съм прехвърляла от любопитство оттук-оттам, и то след като вече децата пораснаха. Може би единствено положително впечатление и най-земна и близка до нашенско ми се видя книгата на една французойка, но не й помня името. Помня главата, в която пише за битовия травматизъм, защото възгледите, които до момента бях срещала бяха като в приказката "юнак без рана не ходи" и "присъствие-отсъствие" на родителя от типа "аз си готвя манджата и си гледам сериала, а детето щъка наоколо". Когато ми е трябвало да се уча като млада майка как се развива детето, четох един учебник по детско развитие още преди да се роди първото дете, но той повече засягаше когнитивното и физическото развитие, не толкова популярните школи. За мен лично е много важно да се знае какво се случва детето физически и когнитивно, а останалото е повече на интуиция и опит от страна на родителя според конкретното дете и традициите в семейството. Като чух за Монтесори, и като махнах ала-балистиката за промивка на мозъка се оказа, че всички неща, които от тази методика се учат и могат да се научат вкъщи, стига да има интерес от страна на майката, бабата или някой друг от домочадието, вместо детето да бива пращано в подобна ДГ. И то тези неща могат да се правят още от раждането на детето, твърдя го най-тговорно, защото съм го правила с моите деца, само дето не знаех , че някой си ги е откраднал тези ежедневни битови обучения и им е сложил име "педагогика" или "метод". Ми, така е, родителите като ги мързи, някой друг ще им учи децата как да си измият ябълката или да си отсервират чинията, или още по-прости неща като да пипат вълнен плат, памучен плат, коприна и прочие елементарни неща.

не, не споря, просто ми е любопитно откъде се взима тази идея, че децата 'на запад' ги оставят в някакво само-състояние.
аз това, което виждам реално е съвсем различно.
голямо треперене в/у децата, режим се спазва, яденето е мания, ред и възпитание.
признвам им, че не са скъпи на триците, т.е възможно е дете да е по-мърлявко, за сметка на това да казва 'моля' и 'може ли' , вместо 'искам' и да има усещане за съобразяване с околните, например.
пак уговорка, че съм чувала в италианската тема и доста стряскащи неща, зависи кой къде живее, среда и традиции, но като цяло аз съм във възторг от това как са възпитани малките деца тук , а съм с доста строги разбирания, както сигурно сте усетили с времето:))


Крези Ш е във ваканция, аз съм я чела, и съвсем не ми е не-западна. Гледа си децата, както ги гледат и повечето ми познати тук.

Живяли са известно време в чужбина, май в Щатите и са си пренесли модела, на който са се научили там. Подробности не зная.
За книгите написах, някак ми се вижда все едно смятат децата за малоумни и не предвижда да се занимават достатъчно с тях вкъщи. И ми прави впечатление поне от чужденци, които познавам, че говорят ужасно лигаво на децата си, срещала съм го основно при американци, и то доста образовани. Напоследък стигнах до извода, че са се нароили сто нови моди, точно както Бояна ги описва като някакви секти. На мен повече ми приличат на изперкали майки, които повече се грижат за собствения си душевен конфорт, отколкото за детския такъв.

Ами не знам, аз още като бременна пробвах един български автор - педиатър - Христо Михов - да чета и се отказах трайно от българската литература по въпроса. Буквално всичко американско, което съм чела е на значително по-високо ниво и наистина не виждам откъде впечатлението, че децата се третират като малоумни? Изобщо малко се получава "аз такива буржоазни автори, разбира се, не съм чел, но категорично ги отричам".
Не знам колко сме уникални, ама има една от популярните, от тези дето са на всяка сергия книжка "Какво те чака през първата година" (и същата за втората и третата, и тъй нататък). Та като беше бебе малката и я четях, 90% от отговорите на въпроси, които имаше бяха въпроси, които си задавам и аз. Може и аз и моето дете да сме някакви такива по-"неиндивидуални", не знам.
А относно това, че всяка майка знае най-доброто, сериозно, обяснете ми - ако съм с мозък на кокошка, как точно раждането ме превръща в интуитивна и компетентна?

В обобщение, четейки тази и още няколко теми и начина на мислене на потребителите, които живеят извън БГ за пръв път в живота се чудя дали не трябваше и аз да си бия камшиците.

В Швейцария съм забелязала отсъствие на детски крясъци и гонки по ресторантите. И май по на запад се броят.