„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Да отбележа, че и в сегашния закон за закрила на детето се забранява боя. Така че въпросният хипопотам би могъл да има страшни неприятности ако някой реши да звънне в полицията. Ама звънна ли някой или просто ви идеше да го фраснете и после тук да се възмутите?
Аз лично никога няма да звънна на телефона на ДАЗД за такова нещо, защото на детето ще му се случат по-лоши неща от това да бъде бито от майка си. Ще го "спасят" като го настанят временно (май до 48 часа) в дом за сираци. В момента много преекспонират темата с насилието съвсем тенденциозно и "спасяват" деца по сигнали. Но масово хората мислят еднопластово и видят ли дете да яде бой - хоп, трябва да й го вземат на тая, ама какво ще стане с това дете, никой не се змисля.

 

Ето ти цитат от сайта на фондация на родители на деца от аутистичния спектър

"Преди 20 години 1 на 10 000 деца страдаше от аутизъм, преди 5 години 1 на 500 деца страдаше от аутизъм,
през 2008 г. 1 на 150 деца страдаше от аутизъм,
през 2010 г. 1 на 110 деца страда от аутизъм."
http://www.autism-bg.org/bg/campanies?showall=1

"Едно от всеки 88 деца към момента е диагностицирано с аутизъм, стана ясно в рамките на първата Международна обучителна конференция, засягаща заболяването"

http://media.framar.bg/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B … D0%B7%D1%8A%D0%BC

Световната статистика говори за между 1-2 до 6 на 1000. Интересно защо у нас трябва да 1 на 88. Попаднах в нета на статия, че и в САЩ били 1 на точно 88, явно гоним американския стандарт.

Със СХДВ е още по- зле 2-5% от децата страдат от това по официална статистика аз света, а у нас
"По различни данни, честотата му в България варира от 2,5 до 20% сред децата в ранна училищна възраст. В град Варна, според изследване, проведено през 2011г. от д-р П. Петров, д-р Д.Хрусафов, д-р Хр.Кожухаров и ас.д-р А.Игнатиева, болестността от хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието сред децата в училищна възраст в град Варна е около 5.91%. Ако обаче се вземат под внимание, само индивидуалните оценки на родителите, процентът скача на 10,77%, а на учителите - на 19,77%."
http://news.varna24.bg/327402.html
http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2012/07/25/1868986_kolko_e_ … shniiat_internet/

Излиза, че 20% от децата у нас са с СХДВ, а по света те са само 2%, около 1 на 88 у нас са с аутизъм, а по света 1-2 на 1000. Ако се разровим и за други заболявания и проблеми, по които отнякъде се усвояват средства ще стане още по- неприятно. И да, познавам родители, особено на пубертети, които настояват, че детето им има СХДВ и затова е извън контрол, а тези деца нямаха и помен от СХДВ на 5 или на 7, когато се диагностицира този проблем, нямат го и днес.

ЧеКа Къде в това меле, в тази надпревара т. нар. специалисти успяват да се занимаят с децата, които наистина имат проблем не е ясно, та вярвам, че много нуждаещи се от диагноза и помощ остават без нея. Имам и познато дете, от дълбоката провинция, което е с повече от очевидна умствена изостаналост, но комисия го е определила за напълно в норма и сега няма нито ресурсен учител, нито насоки за родителите как да помогнат, нито насоки за учителите и родителите на останалите деца в училище, които се надпреварват да се подиграват на детето. Но нищо, то е свикнало още от ДГ и вероятно ще остане за заден план, защото обиждащите го съученици ще бъдат лекувани от хиперактивност или ще бъдат обявени за деца- индиго.

Предвид горното съвсем сериозно се чудя дали в заглавието на статията е сложено за разкош "в България" ей така по журналистически (да ме прощават добрите журналисти)  докато данните са реално за Щатите.


От линкове горе честно казано абсолютно никакви изводи не мога да си направя. Да не говорим колко несериозно звучи "варира от 2,5 до 20%".

Въобще има ли наистина някъде сериозни данни в България - на институции и организации, а не от интернет вестници. Тези данни от http://www.autism-bg.org/bg/campanies?showall=1, които си цитирала,  за България ли са? Защото ми се струва, че май не са.


Иначе, ето един линк, специално за аутистичния спектър:

Studies in Asia, Europe, and North America have identified individuals with an ASD with an average prevalence of about 1%. A recent study in South Korea reported a prevalence of 2.6%.

http://www.cdc.gov/ncbddd/autism/data.html

Четеш ли?! Писах, че жени се намесиха, за да успокоят изпадналия в истерия хипопотам. 
И след като сама няма да се обадиш, защо съдиш другите? Айде по-кротко със спасяването на Света!
Аз пък изобщо не смятам, че ми е работа да се намесвам в такива истории. Това едва ли и е за първи път. Вероятно си има мъж, семейство - да се спасяват!

Аз пък бих звъннала. Дано не се налага де!!! Но в такава ситуация ми пада пердето за безумно кратко време. Няма да й вземат детето завинаги, само докато се установи психическата годност на родителите. Но това е напълно достатъчно, че да ги стресне и да се замислят (ако имат с какво) как се отнасят с горкото дете и дали ще е хубаво да се отнасят така с тях. Преекспонира се темата с домашното насилие и "спасяването" на деца, но поне има развитие в тази насока...

За тези, дето ги мързи да търсят и четат.
Децата с индигова и кристална аура са идея на ню-ейдж течението.
Оттам някакви псевдо учени писатели почват да пишат едни книги и да описват тез чудни деца и как трябва да се държим с тях.
По описание за мен това са си обикновени деца - всички деца са чувствителни, с въображение и искат да става тяхното.
Така че всеки мързелив родител може да се оправдае с уникално шарено дете.
А ние да се посмеем на тези определения.

Що се отнася до боя и пошляпването - това е грешка на родителите, която може да бъде заменена с други методи на възпитание, ако преодолеят мързела си и седнат да помислят или да прочетат малко. И да отделят повече време на децата си.

Моята дъщеря стана ужасна това лято, особено като вижда, че отделям повече внимание на бебето. Изпада в истерии, държи се нагло, скача ми на бой.
По едно време и аз бях истерясала и и крещях и я шляпах.
 Отскоро предприех друга тактика - давам за 2-3 часа бебето на майка ми и се разхождам с нея "по женски". Определено започна да се държи по-добре с мен. Даже вече по-лесно сяда да чете и пише.

Само че индиговите и кристалните остават такива и като възрастни.

Разглезеното дете става разглезен възрастен... Срещала съм се с такива хора, нетърпими са! И нямат приятели не защото са "асоциални", а защото никой не може да ги понася.

Ама само да видиш какъв мъж имам! Затуй не пиша като вас в'' оная '' тема, и не ми текат лигите като описвам....

О, Пънки, ти вярно че се имаше за такова извънземно... Сори, коментара ми не е бил лично към теб! Пък и нали "за всеки влак си има пътници" - ти си намерила твоя, ние - нашия. И не казах, че тези хора нямат половинки, а че нямат приятели. Много е различно!

За приятелите е верно донякъде.И тук стана,каквото и на вънка-не можах да се впиша в никоя компания.Радвайте се,никой не ме харесва. Обаче на децата си направете диагностика на аурата,ясно?

С поведение като твоето, което демострираш в постовете си, и тук няма да се впишеш! Приличаш на 3-годишно дете, което на всяка цена иска да се похвали с новите си обувки.

Е, никой не те харесва, как така? Нали си имаш перфектен мъж, пък ако си истинско индиго не би трябвало да те влече социализацията, камо ли пък да търсиш одобрението и приемането към социума. Но пък нямам претенции за компетентност по въпроса, до сега съм се срещала само с разлигавени хора, не съм ги питала индиго ли са, ксерокс ли са...

Това ще е последното нещо, което ще направя.
Имам някаква представа как се прави прословутата диагностика. 
Абсолютно потвърждение на народната мъдрост
"Който плаща, той поръчва музиката".