„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

За теб, Пънки, специало ще използвам постове от по две-три изречения,  и от неповече от 3-4 думи. Като за 3-годишно дете, дори по-малко.  

Какво значи да налагаш мнението си? Споделям опита си на родител, както и този на пораснало дете, + това, което наблюдавам при близки деца. И винаги за неща, които лично съм видяла и преодоляла, а не за такива, с които не съм се сблъсквала, но "ооо, как щях да го възпитам това!".

Понеже се случва да сме на различно мнение, затова го приемаш така, ако бяхме на едно, нямаше да е налагане, нали  

Иначе в методите съм си сигурна, но отчитам, че детето ми е жив човек, и освен моите методи, влияние имат куп други неща.

'Кафе с мед', ако говориш за възрастта м/у 2 и 3 г., някои изживяват по-буйно бебешкия пубертет, много хора го отричат, аз включително, докато не ми дойде на главата. Не помагат обясненията и личния пример, нито те са причина за повдението. Което не значи да оставим децата да го правят, разбира се. Няма да се отплесвам, че е дълга тема, но за мен лично, няма връзка с детето като цяло, просто неприятен период.

punky90  
 

После защо Пънкито не го приемали никъде... Ми то напъни се правят не само във WC-то, има и умствени такива, но трябва съответния орган да е налице. Вече се убедих за себе си, че първата ми преценка до сега грешка няма.

Добре че нямаме кристали, че те пък колкото са крехки, от едната мисъл ще се из-по-натрошат.

Пънки, от все сърце ти пожелавам да не те срещнат неща в живота, които да те накарат зорлем да преосмислиш своята индиговост. Амин!

Ние сме две деца, но с голяма разлика над 7 години. И ако това се беше случило в днешно време със сигурност щяха да ми лепнат "индиго" дете ...
Имала съм си проблеми в училище, разглезена съм била от баба и мама със сигурност, детска градина съм посещавала от дъжд на вятър и моичките така са ме предпазвали от "бурите", че и сега отвреме на време си патя от добротата си 
Така че е въпрос на възпитание... от прекалено глезене, пазене се случват всички тези неприятности в света на големите ...
"Индиго", "кристал" са неподготвени добре деца за външния свят ... те нямат нищо общо с болестните състояния описани по горе от момичетата.
Раними сме да, но докато аз успях някак си да се нагодя с външния свят и с "лошотията" сестра ми като че ли не успява...
И всичко това е заради голямото опекунство на родителите ... прах да не пада върху нас...
Учила съм децата ми да успяват да се справят сами, пак заставам като лъвица ако се наложи, но се стремя да ги следя отдалече и да не се натрапвам за да проявят генетично заложеното си желание за живот и да могат да се справят, когато мен няма да ме има.... И това е моята философия за сега ...

Не. Аз просто се озадачих от последното ти мнение по темата, изразяващо учудване от родителите, които са сигурни в децата си, защото за мен ти самата също звучиш така. Но може и да не съм разбрала добре смисъла на написаното, в крайна сметка 

Да кажем, че методите ги деля на 2 вида, такива, които не помагат, а дори влошават положението, и такива, които има голяма голяма верояност да помогнат. Затова защитавам номер 2, особено когато някой не е имал такъв проблем, но ръси свободно съвети. И това, че съм написала няколко мотива "за", не значи, че го налагам на някой, само се аргументирам 
И въпреки че досега нямам проблеми с детето си, т.е. системата работи, не мога да съм сигурна какво ще се случи в бъдеще. Човек трябва да е винаги нащрек, успокои ли се, каже ли си - "Моето е толкова добричко, то никога няма да направи това и това", може да пропусне много важни сигнали, които предупреждават за нещо зараждащо се в малките им главици  

Тестове за интелигентност на Менса има пуснати в мрежата.Те са без отговори,време на решаване май беше час,/или 30 минутки/, може да се провери резултата.Може да се пробваме някой път,а? Който излезе по умен, него ще слушаме.

Какво значи да разглезиш дете? Прекомерното внимание само може да съсздаде добра и независима личност. Не вярвам в тези стари бабини измишльотини  Проблемите в децата ВИНАГИ са предизвикани от грешки на родителя. Но ако смятате едно дете за агресивно и в същото време родителите са внимателни, любящи и всеотдайни, то родителят трябва да поеме инициатива и да тества детето си за хиперактивност и други, и да му помогне да води колкото се може по-нормален живот, ако трябва с намесата на медикаменти. В противен случай, агресивното дете също става жертва, особено в предпубертетната възраст (6-8 клас), когато за децата е важно да принадлежат или да се впишат в дадена група/среда, и тъй като агресивното(= на хиперактивно, спонтанно) дете не се вписва, то страда от социална изолация, обиди, и др., което се отразава зле на психиката.
А по отношение на пънки, на каква база и правите психоанализа Нито я познавате, нито знаете нещо за нея.
Това за индиго и кристали, не го вярвам  Те децата са си деца и искат внимание и обич, и грижа. Имат нужда да знаят, че ги обичате независимо от всичко. Ако им поставяте условия, да правят неща, за да заслужат обичта ви, или сте винаги недоволни от тях, и им крещите, то ще им вмените идеята, че нещо не им е наред, и ще отгледате личности с комплекс за малоценност и без самоувереност в живота. Както се казва, това е един от начините to fuck them up (просто такъв е изразът), и да нараните психиката им, естествено с трайни последици над живота им като възрастни.
Само си помислете как сте възпитавани вие, и как всички българи се смятаме за не толкова добре, неконкурентни, нещастни, черногледи, песимисти. Това е национална епидемия, която се корени в начина, по който са ни вязпитавали. Колко от вас са били сравнявани от майка си с Петър или Мария на съседката- колко те са по-добри, по-послушни, с по-хубави оценки. Ами вие, които наблюдавате и критикувате постоянно?

Сега разбрах. И тук е разликата между нас - аз не деля методите на работещи и неработещи, а ги колекционирам и потребявам според нуждата. Смятам, че всеки метод би дал положителен резултат, ако е приложен в правилен момент и в правилен контекст. Именно защото един родител няма как да знае пред какво ще се възправи утре, ми се струва доста незряло заричането, че "аз никога това, аз никога онова". Не са виновни методите за нашия неуспех, колкото и изкушаващо е да им метнем вината. Ние сме си виновни, че не боравим умело с тях - когато се опитваш с малко гаечно ключе да отвиеш голяма гайка, провалът е сигурен, но не защото ключът е добър или лош, ами щото ти не боравиш с него правилно. Затова е добре родителят да си преценява арсенала и да не се хвърля в мътни води, повлиян от форуми, безсилие, комплекси, свекърви или умни писания.

И като отварям дума за правилното - намирам възпитанието в правилно действие за най-важното от всички други. У нас на практика почти няма забрани; всичко е позволено, само че в определени моменти и при определени обстоятелства. И много държим (без да жалим средства) децата да се научат да зачитат, разпознават и не видоизменят по своя воля тези определени моменти и обстоятелства.


П.С. В тази връзка, намирам притчата от заглавието за изключително точна. Колкото по-рано научиш детето кое докъде е приемливо, допустимо и правилно (без да жалиш него или себе си), толкова по-рано ще береш добър плод.

да бе да ... ако го лигавиш постоянно ще стане независима личност... да "лидер", който ако не се бие физически ще се бие с думи и винаги ще иска да е отгоре ... Няма да е с екипа а против него  А ако му посочиш грешката ще ти се нацупи и няма да приеме това което си му казала, защото то знае повече от теб 
Ей това са и сегашните отношения дори и работни ако щеш ... да не говорим ,какви "умни независими личности" се подвизават в офисите и как тъпчат останалите, говорят зад гърба и те коват пред началника ... защото знаят че ти няма да паднеш на нивото им...
Това ли е "независимата личност" която ми възпяваш?!? Мерси предпочитам да съм си, каквато съм си!!!

Както се казва в дебелите книги, всички сме наивни психолози по подразбиране! 

Не прекомерното внимание разглезва, а липсата на дори най-елементарни правила за правилно и грешно, приемливо и неприемливо в рамките на семейството и/или общността. Дете, което не знае граници и получава всичко, винаги и незабавно, и не зачита хората около себе си е разглезено. Англичаните имат много хубава дума за разглезено дете "spoiled child". Увереното в себе си дете е спокойно, може да приеме отказ, може да отложи удоволствието за по-подходящо време. Разбира се, тук има и характерови особености, някои хора още като тип са по-импулсивни, неспокойни, но дори едно такова дете може да се държи прилично и да спазва правила, а не като разглезеното.

Няколко жени тръгнаха към мен с агресия и обиди от рода на тъпа ,неприсобима,3 годишна,разглезена... Аз никого не съм обидила.Отношението ''tu fuck them up'' също е резултат от  комплеси,то е утвърждаване на собственото его на нечий гръб чрез отрицанието и презрението.Сапиенти сат.

о, да, ти си едно сладко, безпомощно, пухкаво същество, което трябва само да бъде закриляно! Как не сме го разбрали, че да те щадим, а ти да ни се репчиш насреща!