„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Ми няма наоколо такива градинки приятни, площадките пък са мега мръсни. И така и не намерих себеподобни, нещо явно мен ме няма. Ееех, един голям двор с райграсче, малеее...

Ами нека да споделя няколко идеи, от гледна точка на площадкомразец с двоен опит в старателното отбягване на масови майчини сборища  

Моите деца на около година и половина вече бяха проходили, но категорично не желаеха количка. Имаха неотменяем режим със следобеден сън, което ще рече, че времето ни за активни деяния беше между 9.00 и 11.30 и 16.00 - 18.30. Единия отрязък общо взето посвещавахме на домашни занятия, разбирай филмче, книга, картинки, игра, готвене, чистене и т.н., а следващия - на външни занятия, разбирай километър-два пеш по подходящ за целта маршрут, безцелна разходка с колата под съответен музикален съпровод, разходка за 2-3 спирки с автобус, познавателно посещение на летище/ЖП гара/автогара/банка/супермаркет/аквариум/автосервиз/строителна площадка и прочее интересности, гостуване на приятели, ядене на крем в ресторант/кафене, радост с люлки, батути и пързалки в платени паркове, наблюдение над живите твари из кварталната поляна, пикник със сладолед на случайна пейка или пътечка и т.н.

Не помня някога да съм се чудела какво да правя или къде да ида, нито помня да ни е оставало свободно време. След като поотраснаха малко, се сдобихме и с двор (пак по практически съображения), но децата не са прекарвали кой знае колко време в него. Започнаха да общуват активно с други деца (подбрани) на около три и нагоре. Липсата на масовки по квартални градини и паркове не им се е отразила негативно по никакъв начин, доколкото съдя от настоящата им ученическа реалност. За сметка на това са научени да се забавляват на всевъзможни места, обществени и частни, тъй като са свикнали от малки с тях, а магазините възприемат като място за "разглеждане", което е върховно  

Аз предпочитах и продължавам да предпочитам тяхната компания пред шумните махленски тумби, които ми лазят по нервите във всеки един-едничък аспект  

crazy chick -Подобно описание бих приложила и аз ако имах желанието да го опиша. За мен парковете и градските градини с минимално човешко присъствие винаги са били и са ми на преден план и ежедневно сме на такива места от 1 до 3 часа без оглед на атмосферни условности.

Това за двора - не знам дори да го имате как става. Моето искаше компания от много деца, не 1-2. Вкъщи се заиграваше сама с часове, но навън виждах, че повече се забавлява, ако децата са по-голяма бройка. Добре че пред блока имаме площадка към кафе, на което отрасна с още 10-15 диванета. Във всякакви ситуации сме попадали, но постепенно родителите се опознахме и си научихме магариите, така да се каже, не мисля, че е проблем - после градина, училище, все това ги чака. За разлика от crazy chick нямахме режим, ставахме около обяд, яде и излизаме, прибирахме се само за храна, като огладнее (или изпадне в истерия  ), иначе навън до 22-24 ч.

Сега около нас направиха много повече прилични площадки, но вече не познавам никой, излизам с книга и не изпитвам нужда да търся себеподобни, там сме тя да си намери такива, аз седя настрана.


Аз се самоопределям като темерут, но пък "спокойна" звучи по-добре  

Дете до 2 се забавлява от всичко, не му трябва площадка за целта. Моите съм ги разхожда в кварталния парк най-често, подходящ е за разходки пеша. А малкият пък много обичаше до съвсем скоро да си кара едно джипче за бутане с крака, което мен много ме улесняваше, като порасне още малко - колело. Разбира се, минаваме и през площадки, защото вече на него му се иска да си играе с децата, има си няколко приятелчета, които търси.
А и личното ми разбиране е, че децата навън трябва да се движат, а не да клечат в пясъчника. И за майките не е особено полезно да седят по пейките.

мили мами хубава и полезна тема   Мисля си обаче някои неща.Казвате че говорите принципно ,а не разглеждате конкретни казуси.Но именно в конкретните казуси се крият отговорите,примерно -тва води до това ,онова е довело до другото и тнт.Освен това сте много критични към самите себе си...Някой каза " ами ти си родител ти трябва да знаеш как да постъпиш" !! Не е така,та ние не сме изгледали по 100 деца,та ние пък сега се учим да бъдем родители.Няма откъде да знаем как се прави.И дори да имаме по-голчмо дете,всяко следващо е различно и ние и с него пак наново се учим..Аз съм била бита като дете и то съвсем редовно като форма на наказание за някакви неща/лъжи,закъснение в пубертета и тнт/ Следствието от това е че и аз съм пошляпвала моето.Не боят който съм яла аз,но все пак.Просто ми се е формирал модел на родителско поведение, макар че съм се заричала никога да не го правя...А..и още нещо -имам известен страх от авторитети,като шефове ,висшестоящи и тнт..Както и да ,аз на моя баща съм му простила,защото явно и него така са го възпитавали и той на този етап е смятал това за правилна мярка..Искам да кажа-моделите се повтарят и ако са "Лоши" имат задълвително последствия.Ето ви го конкретния казус-разгледан във времето..Дано се учим и ние и децата ни по правилният начин-едни от други с любов и разбиране.Дано!

Най-хубаво е в парка на някоя голяма безлюдна поляна с 2-3 приятелски дечица. Мммм, идилия. Моето дете е още много нестабилно, но се засилва на някъде и чертосва. Затова ми трябват безопасни терени. И аз не обичам майчино-лапешкия кипеж по площадките, а дъщеричката ми това ѝ дай. Много обича да е сред хора, а сред деца умира от радост, все им приказва нещо на бебешкия си език и им се смее, а те хич не я регистрират, горкичката.

Янечек, съгласна. С уточнение за възрастта: +- 6 месеца от посочената, според детето. При нас след 1.5 г. разходките не бяха достатъчни. Затова разходка - около 2 километра и после площадка. Не говоря за клечене в пясъка, а за тичане, скачане, пързалки.


Акаша, аз в паркове не стъпвам, освен в този на Военна академия и Зоопарка. Във всички останали идилията ми се нарушава я от домашно, я от бездомно, кученце.

mery_reportery, и според мен се повтаря моделът...

В интерес на истината, намерила съм немалък брой доста трайни и стойностни приятелства "по градинките", и по-точно в една - тази пред блока. Големите ни деца се познават от бебета и все още са много близки, ние също. Сега се срещаме пак редовно с малките, пак същите родители, и е голяма веселба. Освен всичко друго получавала съм много пъти безценна и навременна помощ за абсолютно всичко свързано с децата, с работата, абе за всичко. Чистим си я, пазим я. Та зависи си и от средата, която обитава въпросната градинка. Все повече се убеждавам, че нашата е някакъв благословен оазис в сравнение с повечето, за които чета тук .
Което изобщо не значи, че се лишаваме от вървенето по километър-два на ден. Обикновено след това си почиваме на площадката ни.
Не се сърди, човече, вашият "режим" много импонира на този на моите щерки - ставане на обяд, закуско-обеден "брънч" и излизане .
Ох, аз пък не искам никакъв двор, чувствам се като в клетка, голяма ми е скука. Предпочитам да съм свободна да ходя, където ми се ходи на момента, а не да седя в двора, щото го имам.

Хм, на мен ми е цяло приключение като тръгнем нанякъде с количката по тези мръсни и разбити улици, задръстени с коли. Пеш не можем още повече от 5 минути да вървим за ръка. Поляна, поляна е истината при нас. Ама няма.

Аз затова заобичах градинката, а пък майките- хора като хора, никога не са се събирали повече от две- три, гледачките обичайно не общуват и така.

За по- големите деца не виждам нуждата от площадка, има цял свят за разглеждане плюс каране на колело, тротинетка и тн.

Ластик, федербал, топка и подобни на площадка се играят при нас. Колелото и тротинетките са си отделен въпрос.

Уточнението се приема, 2 години го сложих, колкото да има някакво число. При малкия пък възрастта е 2,5 години. Но и сега времето по площадки не ни е много. Ако сутрин седим повече (примерно час), то вечер непременно ще се разхождаме. Не може 2 пъти на ден да се седи на едно място с едни и същи хора и едни и същи съоръжения за игра.
Да, кучетата са проблем все още, но аз установих, че някои хора ми нарушават много повече спокойствието от кучетата и кучкарите. Чудила съм се какво е по-гадно: да си разхождам децата в час пик за кучкарите или в час пик за майките с деца. Засега не мога да реша.

При нас такива неща могат да се играят само в някой училищен двор (изключая ластика, разбира се).

Янечек, площадката винаги съм я приемала като удачен вариант за сутрин, малко деца има тогава, често сме били двама- трима души, понякога и сами. Големите групи майки се събираха около пунктовете да детска кухня.  

Две години подминавах площадката, високомерно махвайки с ръка на седящите около пясъчници и люлки майчета, а ехидната ми усмивка едва ли е останала незабелязана. Бях особено горда с рожбата си, която намираше цяла вселена в кошничката си пълна с всевъзможни листа, камъни, клечки. Докато един ден, не се запря като кифла пред мол и не рачи да си тръгне от "при дечицата". Вече три месеца и аз съм от тези, които гордо членуват в редиците на площадковите майки. Първи посрещаме дечицата, после и ги чакаме да си тръгнат. Досадно е, действа ми зле на сетивата и възприятията, но пък детето ми така пълноценно общува с връстниците си, че чак се чудя, не съм ли го лишавала прекомерно и до какво ли щеше да доведе липсата на тримесечните близки контакти със себеподобни при положение, че след дни тръгва на детска градина?