„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

crazy chick не ти се сърдя.Готова съм да поема всякакви критики,стига да се стигне до добри резултати.Първо нека ви кажа ,че не съм родител който раздава шамарите за "добър ден",много говоря и много обяснявам и винаги се поставям на нейно място и се моля да ми обясни нещата от нейна гледна точка когато аз не разбирам постъпката й.Но все пак те имат свой свят ,който ние неможем нон стоп да контролираме и явно нейното обкръжение доста си говорят за секс вече.Не само на село може би ,но и тук като си е.На село я пращаме ,защото в квартала няма никакви деца лятото,всеки заминава нанякъде,а ние нямаме пари да плащаме занимални през лятото ,при положение че в провинцията има деца ,игри,плажове.И рискове разбира се..но и тук ги има.Миналата година една приятелка във подобен разговор ми спомена,че намерила разговор на скайпа на дъщеря си,който съдържал приблизително следното:мом4е:хайде да те видя колко си разкрепостена тя:ами разкрепостена съм,не съм задръстена той: ми хайде довечера в мола в тоалетните ше ми покажеш тя:кво да ти покажа той:знам че си дежствена,ама нещо свирка.. иначе ние не излизаме със задръстени...
..момичето беше на 13! и на нея и се говори и се споделят такива неща в тяхното семейство.
Но явно децата си играят на големи отрано...моята също ми споделя,но вече някак си не й вярвам и трябва повече да я дебна да не "сгази лука" ..
Вижте ..просто неискам детето ми да забременее на 13 в някоя тоалетна на Мола например,щото иначе няма да бъде "приета"...а толкова съм говорила, че момчетата понякога и майка си ще продадат, само и само да постигнат своето и ...абе...страшно е..

Ми то си казало, че било от песен. Ха сещайте се каква.
"Било цитат от песен."

Бе то и на мъжките майки не им е по- леко.
Аз помня разговори от типа на това, как се случвало да ти звънне някоя приятелка на вратата и да те зарадва с новината, че ще ставаш татко. Присъствала съм на такива предупреждения, и въпреки, че не съм била аз страната по разговорите, ги помня добре.


Лично аз се въздържам да анализирам ситуации, с които не съм запозната и знам за някакъв резултат само от провеждани години наред политики, но какви са били тези политики не съм наясно. Съвети от типа на "говорете" направо ме карат да крещя. Абе почти всички хора говорят, лично аз не знам за мълчащи, Ако и да ги има, но не всеки успява да избере правилната форма, точния момент, да не закъснее или подрани много. Па си и зависи от дете, среда, манталитет, социален опит на родители и отроци и много други неща.
Аз за себе си не знам какво да ги правя бъдещите подобни проблеми /бебешките и ранните детски са песен, като изключим лошите болести/, какво остава за чуждите хора.

  И аз не знам какво да ги правя бъдещите такива. Говорете, говорете... като че ли аз не помня как на тая възраст от едното ухо ти влиза и ти излиза от другото. Ще намиламе сигурно, то е ясно.
  Трясва ги хормона, това е... Природа.
 

А защо да не говорят? Как иначе да се оправи? Детето очевидно не разбира за какво става въпрос и какви неприятности може да си навлече.  И смяна на средата. Ако трябва смяна на училище. Ако трябва и крути мерки като изкриване на профили, за да прекъсне връзка със сегашните си приятели. Ако нещата вече са тръгнали по кривата пътека, трябва да се действа И с разговори, и с други мерки. Не карам авторката да приложи всичко наведнъж, все пак тя трябва да прецени сама докъде са стигнали нещата.
Сега се сещам за един много хубав филм, който гледахме преди време с децата, казва се  Trust, тъкмо за 12-13-14-годишни момичета е. Доста стряскащ.

Напротив, "Нека говорят", казва и Росен Петров.
Нали това пиша и аз- всеки говори.
Само да не разчитат, че количеството или точно определен тип приказки по рецепта ще гарантира точно определени резултати.
Ако говоренето бе пенкилер, само това щяхме да правим всички.
Лично аз мразя фейсбук и подобни, но влизам, за да следя какво се случва там и обсъждам със сина. Ма какво ще стане след после- лично аз не се наемам да гадая. Всичко може да стане.

Много е просто. Позоваваш се на закона - в случая правилата. Има още няколко години за да дорасте за FB. Какво му има на скайпа за разговори с тях?

А това „всички имат“.... на 12 е... да кажем смешно... И всички псуват, някои се бият, половината се дрогират, много пият и карат... нали е ясно накъде се хлъзга едно водене по „всичките“.... те и половината момичета са като професионалистки облечени и пушат обикаляйки по улиците. Тях ли ще гони?!

И като се е развила рано, това сутиен и превръзки или зрялост значи. Защото трябва да стигне до последното за да се е развила. И непременно трябва да се говори, а щамарите пречат на това. Защото за да се говори - трябва да има естесвена комуникация, споделяне и подкрепа. Шамаруте им отрязват пътя. Особено в горда всеразбираща фаза...

mery_reportery, това което мога да ти дам като съвет е, да обясниш на дъщеря си, че като пише такива неща, не е интересна сред приятелите си, по-скоро е смешна. Обясни ѝ ти как виждаш нещата като възрастен. Защото какво вижда тя и какво виждаш ти са две напълно различни неща, но ти си го знаеш това де. Просто да разбере, че писането на такива глупости не е повод за гордост, а за срам (например).

ПП: Написах в Гугъл текста, ама не ми излезе нищо от никаква песен. 

Според мен на момичето просто му е такава средата. И с фейсбук, и без него най-вероятно все ще си приказват подобни неща.

"Всички имат" въобще не е така лесно за пренебрегване.
Нека разграничаваме нещата – наркотици, бой и алкохол са неща, които вредят, опасни са и там доста по-лесно родител може да опита да убеди детето, но, извинете – фейсбук да не ползваме – какъв довод може да имаш, който да достигне до детето?

Възраст. Условия на мрежата.
Има и второкласници. Родителиет са решили. Но позоваването на закон или правило би следвало да работи поне за непълнолетните.

Пък за тези писани неща с крещенето.... незрялост, недораслост, липса култура за използване на интеренет. И безопасност! След 10 години тези писаници ще са си все там.

"...какъв довод може да имаш, който да достигне до детето?" написах...защото не ми се вярва, дете на 12, чийто всички приятели, плюс мама и тате и кой ли не - ползват фейсбук - вижда с очите си какво представлява самия сайт и...как да го убедим, че е опасен и не бива да влиза?

Понеже ако същото това 12 годишно /подчертавам, не 6 или 7 годишно/ дете не бъде убедено по някакъв начин, забраните декиш няма да хванат. Нет може да си ползва навсякъде извън дома.

В пряк текст съобщаваш забраната.

После старателно и добронамерено обясняваш същността и употребата му, от пишещите, от собствениците му, от хора със съмнителни интереси. Даваш примери за конкретни опасности. Даваш алтернативи. Оясняваш защото искаш скоро детето само да взема разумни и безопасни решения. А не защото трябва да защитиш забраната. Разбира се, че то не е идиот и ако силно иска нещо, едно „не“ няма да стигне. Но да убедиш е едно, да с еоправдаваш - друго.

Сериозно или има нужда да обяснявам как се забранява нещо?!  Или да си початим така Описаната последователност работи от ранна възраст, a за FB много преди 12. Ако имаш нужда от информация, която да убеди теб че има опасности и да те информира за тях, това е друго, Но има много такава.

Нормално е детео да иска различни неща. Нормално е ти да решаваш кое е безопасно за него и да свикваш да взема тези решения само.

Не мога да коментирам какво може да се стори в конкретния случай.
Това, което правим ние ... Понеже ще дойде този ден, в който ще има ФБ и за детето, не помня даже откога сме започнали разговори за опасностите в интернет. Отделно от това си имаме мантрата "Не ме интересува какво имат другите, интересува ме твоят живот, твоето здраве" (може да се замести с всяко "какво правят другите", "какво ядат другите" и т.н., според контекста).

Точно това имах предвид и аз.
Интернет е в живота им от много рано. Появи ли се, започва образоването. Точно като с колите, въпреки, че дълго ги водим за ръка.

А още към 7-мата година сравнението с другите обикновено е избледняло.