Първокласници - набор 2005 - 8

  • 35 432
  • 742
# 480
Мики, в дните с физическо (поне три) е по-удобно да ходят с анцунг, без значение дали е в салона или в стаята.

Не знам дали ще ви разрешат. В нашето училище не даваха на децата да играят със същите дрехи, вкл и анцузи, с които са дошли на училище - така, че питай предварително.
Виж целия пост
# 481
Елспет, явно ще свикна с мисълта, че ще ходи по анцуг, всеки ме убеждава, че така е по-удобно.
Manzhelka, завиждам ви за училището по този въпрос с анцузите.

По темата за самостоятелното излизане. Миналото лято бях шокирана, когато гостувахме на баща ми, в град с около 7000 жители, че връстници на Мартина (тогава на 6г.) обикалят сами из града. Но като пообсъдихме темата, ами че то там всеки познава всеки почти, има 2-3 улици с по-натоварено движение и затова хората са по-спокойни. Това лято дори Ангел (4.5г) пусках с кака си сам до съседни обекти. Но в Карлово е абсурд да ги пусна сами, поне до пролетта. Живеем на оживена улица, мъжът ми се изразява, че все едно на магистралата да ги пуснем да си играят. А в големите градове сигурно е още по-трудно.
Виж целия пост
# 482
Явно наистина и това си е до дете. Моето за още няма 7 години живот (6 откакто е проходил) съм го губила 3!!! пъти. Е, не мога да си представя да го пусна сам някъде и после да се чудя дали ще се прибере ooooh!
Виж целия пост
# 483
Като чета за помощ в къщи( е прибера си играчките и дрехите ,но само толкова и то след неколкократни напомняния),приготвени закуски това само мога да го сънувам,за 8 март случи се така че беше в къщи даже и честит празник не чух,да не говорим за друго.И се успокоявам че защото е момче и не се сеща.

Аз като ви чета какви неща позволявате на децата си - да ходят до магазина, да пресичат улици, да играят пред блока, установих, че май съм нещо повредена Crazy. Изпитвам панически ужас да го пусна някъде сам. Точно като гледам децата пред блока, се опитвам да си представя как след 1-2 години ще ми се наложи да се превъзмогна и да го пускам с тях и не мога ooooh!. Май съм за психиатър Thinking

И аз, и аз, споко, не си сама поне  Crazy Mr. Green
Ама то си зависи и много от самото дете... Проблемът при моето е, че е ужасно, невъобразимо и отвратително разсеян ... Заради птица в небето или луната, забравя да се огледа за коли примерно ... И ... затова се въздържам и се опитвам да се боря с разсеяността му, без успех засега  Mr. Green

и аз съм в отбора  Tired
Около блока е улици, от всички страни , пред входа уж има площадка и кафе ,ама и там не го пускам сам заради "съседите роми " постоянно преминаващи от там.Магазините са ни далеч , дори като пресича се разсейва днес например по един камион и изобщо не видя автобуса който дори и не намали на пешеходната пътека,предполагам че като тръгне на училище ще си почине от мен и се надявам да стане по отговорен.
микки ех сега прочетох къде сте  Hug за любимия ми град  newsm78 и там си е лудница .В родния ми град в първи клас децата на съседите сами ходят на училище което е на 200 м на същата улица,но тук не мисля че за момента мога да го приложа.
Виж целия пост
# 484
Здравейте;) Моят син ще бъде първи клас и имам една чуденка.
Има ли смисъл да се купува раница с ортопедичен гръб, широки презрамки и н'ам какво си, след като в първи клас аз ще му нося раницата на път за училище?Чета че за много от вас е важно раницата да е такава и понеже започваме с покупките се позамислих:)

Видях, че на последните две страници обсъждате връзването на връзките и ще споделя:) Вчера баща му му каза, че има 10 дни да се научи да си връзва връзките и да може са борави с телефона- да набира и да вдига.И детето излезе в коридора, взе един кец, тупна го на масата и каза, че иска да се учи още сега.Показах му 5-6 пъти как става и за около 10 мин се научи да връзва връзки.Мислех, че до днес ще е забравил, но НЕ:)

За излизането сам- пускам го до магазина, но магазина е срещу входа и няма улици за пресичане.А аз стоя на прозореца и гледам докато се прибере.

За помагането- много обича да помага и много се кефи, когато му възлагам задачи.
Закуски не е приготвял като изключим една случка:) Често става преди нас, отива в хола и си пуска телевизора, докато се събудим.Когато това се случи за първи път разказваме на майка ми и тя му вика "Дени...ми да беше си приготвил и закуска, какво ще ги чакаш"Simple Smile На другата сутрин чувам тракане в кухнята- ставам и гледам човека отворил хладилника, извадил буркана с лютеница и маже филия:)
Виж целия пост
# 485
Моят първокласник ми припомни обещанието от пролетта за домашен любимец - хамстер или морско свинче. Има ли тема, където да се обсъждат?
Виж целия пост
# 486
Вещи, бързо да се оправя сина ти Hug. И да не забравиш да споделиш резултата от тотото Simple Smile

Аз като ви чета какви неща позволявате на децата си - да ходят до магазина, да пресичат улици, да играят пред блока, установих, че май съм нещо повредена Crazy. Изпитвам панически ужас да го пусна някъде сам. Точно като гледам децата пред блока, се опитвам да си представя как след 1-2 години ще ми се наложи да се превъзмогна и да го пускам с тях и не мога ooooh!. Май съм за психиатър Thinking
Не си сама.
От 20-тина дни живеем в къща, имаме тупик улица към парцела ни, точно на входа му има хранителен магазин. Пускам ги сами до него, като са безкрайно щастливи от "свободата си" Laughing И по 100 пъти ходят, де ooooh!
В Младост съм пускала дъщеря ми на 200 метра от нас, като пресича 2 улици и аз все на тръни съм стояла. Други деца от квартала- ами от 4-5 годишни са сами вън. Аз вися до тях за мое спокойствие, не толкова за тяхно.
От 2-3 месеца съм се взела сериозно да я приучавам на самостоятелност. Обяснявам и за градския транспорт, показвах и нагледно, разговаряме за поведението и на улицата ако е сама, при среща с непознати и т.н. Клати глава в знак на разбиране, ама не съм съвсем сигурна, какво е разбрала.
Не осъзнава поетите рискове още, очаква аз или баща и да сме там, да и помогнем...

Търсих в нета клипче" Как децата да си връзват обувките". Преди дни го гледах, сега не мога да го намеря...
Виж целия пост
# 487
Вещи, бързо да се оправя сина ти Hug. И да не забравиш да споделиш резултата от тотото Simple Smile

Аз като ви чета какви неща позволявате на децата си - да ходят до магазина, да пресичат улици, да играят пред блока, установих, че май съм нещо повредена Crazy. Изпитвам панически ужас да го пусна някъде сам. Точно като гледам децата пред блока, се опитвам да си представя как след 1-2 години ще ми се наложи да се превъзмогна и да го пускам с тях и не мога ooooh!. Май съм за психиатър Thinking

Въобще не си за психиатър. 90% от майките, живеещи в големи градове изпитваме същия панически ужас. (Всъщност не зная от къде си, но те припознах като сродна душа). Аз съм я пускала моята дъщеря да излиза сама само на вилата, която се намира в малко селце и общо взето всички хора се познават. Вече времената са други, не е както едно време, когато до тъмно играехме из квартала. Всякакви неща се случват, да не дава Господ!


Спунк
, комплименти за стола, чуден е!
Виж целия пост
# 488
... Има ли смисъл да се купува раница с ортопедичен гръб, широки презрамки и н'ам какво си, след като в първи клас аз ще му нося раницата на път за училище?Чета че за много от вас е важно раницата да е такава и понеже започваме с покупките се позамислих:)...
Според мен - няма, но ортопедичните раници, които много от момичетата взеха от немските магазини са на цената на обикновените. Дъщеря ми няма да си носи раницата поне до 3 клас, така че за мен беше важно да има много джобове, а за нея - да има Уинкс.  Laughing
Виж целия пост
# 489
Благодаря СпункWink

И от мен аплодисменти за стола;)
Виж целия пост
# 490
Спунк, сега видях стола Flutter
Леле, невероятен е. Много сте сръчни, браво! Така харесвам подобна креативност Heart Eyes
Виж целия пост
# 491
Моят първокласник ми припомни обещанието от пролетта за домашен любимец - хамстер или морско свинче. Има ли тема, където да се обсъждат?

Не мога да се въздържа да не споделя - синът ми преди 8 години, точно в първи клас, искаше морско свинче. И аз по Коледа забременях и му родих ... сестричка  Mr. Green Та вместо морско свинче - бебе си имахме  Joy И до днес си спомня и се шегува със сестра си, че е домашния му любимец.
Дъщеря ми от скоро слиза сама с асансьора до магазина, който е във входа на блока. Живеем на 16-тия етаж и ме е страх, честно казано, но не искам да й предавам страха си. Взима си телефона и слиза сама, тя изявява желание, а аз я чакам на тръни. Днес я оставих сама за половин час на площадката пред блока, но помолих приятелка с дете да я гледа, просто ми се наложи. Аз и друг път съм писала в други теми - от Троян съм и там като ходим, децата от 5 годишни са сами навън. Мен ме е страх, пускала съм я и не мога място да си намеря от притеснение.
За анцузите - дъщеря ми не носи такова нещо, никога не е носила, дори вкъщи рядко склонява Rolling Eyes Отказва, не са й удобни, не знам и аз... Клинове - да, но анцуг - не. Та по физическо ще ходи с клин най-вероятно. Имат униформа, но по един елемент от нея е задължителен и ще ходи с клин и блузка от униформата. В първи клас е по-удачно да си ходят с дрехите за физическо, той часът ще мине, докато се преоблекат  Thinking За преобличане евентуално още една тениска и това е.
Някой беше питал за изпотяването и миризмата - много се поти, миризма не съм усещала. Баткото ще е в девети клас и да ви кажа и негова миризма не усещам все още. Добре съм с обонянието (дори повече от добре  ooooh!).
Вещи  Hug Бързо възстановяване на баткото!
Спунк, невероятен стол, поздравления   bouquet
Виж целия пост
# 492

Вещи, бързо да се оправя сина ти Hug. И да не забравиш да споделиш резултата от тотото Simple Smile

Аз като ви чета какви неща позволявате на децата си - да ходят до магазина, да пресичат улици, да играят пред блока, установих, че май съм нещо повредена Crazy. Изпитвам панически ужас да го пусна някъде сам. Точно като гледам децата пред блока, се опитвам да си представя как след 1-2 години ще ми се наложи да се превъзмогна и да го пускам с тях и не мога ooooh!. Май съм за психиатър Thinking

Въобще не си за психиатър. 90% от майките, живеещи в големи градове изпитваме същия панически ужас. (Всъщност не зная от къде си, но те припознах като сродна душа). Аз съм я пускала моята дъщеря да излиза сама само на вилата, която се намира в малко селце и общо взето всички хора се познават. Вече времената са други, не е както едно време, когато до тъмно играехме из квартала. Всякакви неща се случват, да не дава Господ!


Спунк
, комплименти за стола, чуден е!

На моя убавец мамин му трябваха бая месеци за да си изгради доверие за да е сам навън.Винаги ми е отворен прозореца и се ослушвам като глухо прасе за всякакви звуци,но имам желанието да бъде самостоятелен, в рамките на разумното разбира се.Ама и той си ме уведомява в каквато и посока да хване и със кой отива там.
Не мисля,че като се притеснявате ви хлопат дъските.То обратното би било за психиатър. Simple Smile
Виж целия пост
# 493
Ние цял живот ще си се притесняваме за тях. И като станат на 50 години пак ще ги мислим. Важното е да не ги обременяваме със страховете си и да им гласуваме доверие в рамките на разумното. Процесът е взаимен. Колкото повече им вярваме, толкова по-добре се справят те.
 Laughing  Като започна нещо да се тюхкам заради децата и баба все ми повтаря: "Еее, Спунк, така майка белее, така майка старее."
Виж целия пост
# 494
"Еее, Спунк, така майка белее, така майка старее."

Това страшно ми хареса!

А иначе моите притеснения, относно излизането на само дете навън, не са свързани толкова с недоверието ми в самото него, колкото с действителността, в която живеем. Не че не вярвам  в собствените умения на дъщеря си (със всичките им слабости, разбира се  Laughing), по-скоро не вярвам на ....останалите хора. За съжаление страховити примери колкото щеш! Много ми се иска да расте  като независимо и самостоятелно дете, но просто не мога да си позволя лукса да я изпускам от поглед. Вярно е, че когато аз бях на нейните години оставах с часове сама навън, както и всички деца от квартала, ходехме сами на у-ще, сами се возехме в трамвая и т.н., но сега всичко вече е съвсем различно. Тъжно, жалко, неприятно, но факт!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия