Николай със златния "ролекс" заклейми сурогатното майчинство

Отглеждала съм за период време дете на близки и не съм съгласна, че е същото като да им го износя, родя и дам. Разбирам желанието ти да ги приравниш, но аз не мисля така. 
Също не приемам мълчанието по отношение на сравнението с ин витро с донорски яйцеклетки и сурогатството. Как в единия случай майката е една, а в другия друга? Една и съща ситуация, с различни интереси и хоп, веднага се променят възгледите.

Вероятно при донорството - факта, че може да не знаеш биологичната майка/баща -  може ли всъщност?/ позволява на повече хора да го приемат...

Както ти си отглеждала чуждо дете, така и други са износвали чужди деца без никакви драми.

Какво мълчание? Коя е майката, е толкова дъвкано тук, че не мога да повярвам, че пак питаш. Майката е тази, която припознава детето като свое. Независимо дали е осиновителка, биологична майка или ползваща донорска яйцеклетка.

Изключително е интересен този въпрос. Изглежда, че майка е тази, която поръчва. А личното ми мнение е, че собствеността върху генетичния материал не означава нищо и не може да се сравни с една бременност.

Всъщност, май си права.

jp, не знам кога, какво е дъвкано във форума, възможно е да съм пропуснала въпросите и разясненията. Благодаря, че сподели гледната си точка без излишъци.

Вероятно не може да се сравни с бременност - но няма ли да човърка отвътре - абе дете има някъде там - искам да го видя, моя плът е все пак...Въобще на мен пък ми е интересна нагласата на сурогатните майки или донорите - как така се разделят с лека ръка...

Едно друго православие. Хората са следвали силни личности, по-образовани, по-умерени, хора които са били уважавани и които, от своя страна, са уважавали останалите и са им помагали. Тогава това е било валидно, а дали е валидно сега? За мен не е.

Визирам заглавието на темата. Нямам мнение за сурогатното майчинство. Не познавам проблема. Не познавам аргументите ЗА и ПРОТИВ. Това, което виждам е че една сериозна институция гради своя имидж чрез хора със съмнителна ценностна система, които работят единствено за своята популярност. Това е факт и няма как да накара хората да станат по-добри и да се върнат към ценностите, за които пишеш. Напротив - действа с обратен знак и подпомага деградирането на обществото.

Благодаря ти, Ева!
Права си, че смисъл няма. Белоногата Гергана отдавна се продава на турците по магистралите за стотинки, сега е готова да продаде и утробата, и децата си. Тежко ми е и тъжно, но това е положението.

Mен такова нещо не би притеснявало, а и аз няма да стана донор на яйцеклетки поради други причини, не че ще смятам всички деца от моите яйцеклетки за свои. От много отдавна същестува донорство на сперма, защото е лесно осъществимо, не знам някой мъж да мисли за сперматозидите си като за свои деца.
Донорството го намирам за приемливо, сурогатството - не.

А аз бих се питала...не да смятам за мои деца вероятно напълно, не знам, но сто на сто бих се терзала после...Затова и няма да го направя.
Но в тази връзка - сурогатната майка има ли права после?

Какви права да има СМ?
Само аз ли намирам за крайно абсурдно- дете, което е изоставено от биологичните си родители, да тръгне да ги издирва след години?Същата логика вкарвам и при сурогатното майчинство.Определено това не те прави майка, че и с всичките му там права.

Подчертаното е основната разлика между от една страна сурогатно майчинство и донорство и от друга осиновяване и приемно родителство. При вторите няма поръчител. Има дете/деца, които вече са в риск или лишени от родителски грижи и се нуждаят от закрила. Осиновителите/приемните родители не участват по никакъв начин в изпадането в риск на детето, а само помагат да се създадат нормални условия за живот на вече съществуващо дете. Всичко е в името на детето. При СМ идеята е да се задоволят инстинктите за възпроизводство на възрастни хора.

Да, и приемните родители могат да се привържат към детето, но те изначално нямат родителски права и няма как да го задържат, освен ако БР не се откажат от тях или не бъдат лишени. А СМ спокойно може да задържи детето, поне според доста от законодателствата на страните, цитирани тук и в други теми. Но не само това е проблемът. Поръчителите също може да не приемат детето. Според Клюкарника във форума генетичната обвързаност е всесилна, но на практика не винаги става така. Едно е да си носил детето си 9 месеца, друго е хей така, изведнъж, от днес за утре да станеш майка и животът ти да се преобърне на 180 градуса. Ами ако тогава поръчителката осъзнае, че все пак невъзможността да бременее е основният й проблем и не може да приеме детето? А и всичко се случва - детето може да се роди с проблем... и ако поръчителите се откажат, СМ си остава майка.

Колкото до използването на донорски материал - основният проблем е непознаването на генетичното наследство и предразположеността или не към определени заболявания. Например когато лекарите те попитат има ли еди какво си в рода ви и им кажеш истината се започват куп допълнителни изследвания за презастраховка.

Наскоро имаше едно филмче. Богата жена, но не може да има деца, намира и си плаща на агенция, която проучва сурогатните майки. Та сурогатната забременява, другата я издържа през бременността, когато накрая става ясно, че сурогатната спала с мъжа си и бебето си е тяхно. Вярно, филм – ама някак...

Отделно парите....
Това с плащането мен ми боде очите, бих приела може би варианта – да се прави от роднина, благотворително един вид, ама с плащане...

Т.е. лишаваме СМ от родителски права и няма проблем - нейната евентуална привързаност вече нищо не значи?

Риск за детето винаги има - дори в най-нормално семейство. Нима там не се раждат деца с увреждания, които биват изоставяни, например. Въпросът е колко е голям този риск.

В тази връзка - колко често на практика се случват всички драматични сценарии, които се обсъждат тук до безкрай по отношение на СМ? Статистиките за това, колко СМ искат да задържат децата, показват, че това е един наистина нищожен процент. Т.е. това не е правило, а изключителна ситуация.

Както сигурно има и приемни семейства, които искат да задържат децата. Има и осиновители, които са насилници. Има биологични родители, които оставят децата си да умрат от глад и липса на грижи. Но заради инцидентите не забраняваме приемните семейства, осиновяването или раждането на деца, нали?

намесени ли са роднини, това би довело теоритично до много повече проблеми.

не съм сигурна какъв е закона, но съм чувала, че от деца с увреждания се отказват и собствените им родители.
иначе има риск да се откаже двойката от бебето да. най-малкото, може да се разделят и никой от тях да не иска да е самотен родител. но нали нещата за това е добре да се легализират, точно за да уредят предварително такива рискове.