Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 150
Когато се чувства достатъчно стабилен, за да бъде глава на семейство. Все пак мъжът е този, който трябва да осигурява семейството. Отделен е въпросът, че в днешно време е модерно жената да е еманципирана, силна, красива и перфектна, особено из форумите.
Виж целия пост
# 151
Здравейте,
имам нужда да пиша по темата! И двамата с моя приятел сме на 30 години. Заедно сме от година и половина. Аз от много време искам да имам бебе (не едно) Simple Smile и той знае още преди да се съберем да живеем заедно. Планът ни е да си купим жилище преди да имаме дете, но ... това се оказа доста по-бавен процес, отколкото си мислихме. Вярно, че ще теглим кредит, но трябва и да си съберем не малка сума. Та, аз съм на 30, а процесът по забраменяване може да е доста дълъг. Не знам как да поставя въпроса на сериозно разискване. Не искам да го уплаша, той е човек, който обича да прави планове и да подрежа приоритети те си, но мисълта "че нямам много време и че ако има проблеми е хубаво да се открият по-рано" ме побърква.
Моля да ми дадете някакъв съвет как да подходя, без да разклатя плана му. Да го убедя, че това е бавен процес и че е по-добре да не се пазим и да започнем опитите по-рано.
Аз съм в сходна ситуация! Sad Според мен един откровен разговор винаги ще даде ясна представа, дори и неговото виждане да не ти хареса. До сега не сте ли водили такъв? Надявам се само мъжът до теб  да е искрен, когато обсъждате темата и да не те "пуска по пързалката"  Laughing Можеш да му обясниш, че жените имаме срок в който можем да станем майки, докато при тях няма. И с напредването на възрастта става малко по-трудно както забременяването, така и раждането. Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 152
... Отделен е въпросът, че в днешно време е модерно жената да е еманципирана, силна, красива и перфектна, особено из форумите.
О, аз изобщо не се стремя да съм еманципирана, обичам той да ръководи. Аз не умея, той е по-земният, по-организираният и се разбираме отлично. hug  Много близки ми приятелки са с проблеми и с "неизяснен стеритет" ...    cry Просто ме е страх, че няма да се случат нещата безпроблеменно, страх ме е, че ако съм на 35 - ще се случат бавно, че "няма да има време" да се лекуват евентуални проблеми или .... за второ  newsm30.

Sad Според мен един откровен разговор винаги ще даде ясна представа, дори и неговото виждане да не ти хареса. До сега не сте ли водили такъв?
Не сме водили такъв разговор, прави ли си вметки - "първо бебе, после куче" Simple Smile но не и сериозно. Много го обичам и искам и двамата да го искаме, но не и да "съжаляваме", че сме чакали ...

Благодаря ви
Виж целия пост
# 153
... Отделен е въпросът, че в днешно време е модерно жената да е еманципирана, силна, красива и перфектна, особено из форумите.
О, аз изобщо не се стремя да съм еманципирана, обичам той да ръководи. Аз не умея, той е по-земният, по-организираният и се разбираме отлично. hug  Много близки ми приятелки са с проблеми и с "неизяснен стеритет" ...    cry Просто ме е страх, че няма да се случат нещата безпроблеменно, страх ме е, че ако съм на 35 - ще се случат бавно, че "няма да има време" да се лекуват евентуални проблеми или .... за второ  newsm30.

Sad Според мен един откровен разговор винаги ще даде ясна представа, дори и неговото виждане да не ти хареса. До сега не сте ли водили такъв?
Не сме водили такъв разговор, прави ли си вметки - "първо бебе, после куче" Simple Smile но не и сериозно. Много го обичам и искам и двамата да го искаме, но не и да "съжаляваме", че сме чакали ...

Благодаря ви
Наистина един сериозен и откровен разговор ще ти е от ползва Simple Smile Не се страхувай, че ще го уплашиш или ще му разклатиш плановете! Все пак за това сте заедно да си споделяте! Пък и щом правите планове за общо жилище и съвместно бъдеще значи държи на теб Simple Smile За съжаление мъжете не разбират от подмятания и не могат да ни четат мислите както на нас ни се иска  Laughing И още нещо! Не си вкарвай излишни черни мисли с това как няма да можеш да забременееш. Една от причините за неясния стерилитет е такава, че ние жените се вглъбяваме и обсебваме от мисълта и тогава тялото ни не е "спокойно" да даде нов живот Simple Smile Аз също се опитвам да мисля по положителен начин и че рано или късно ще си имам свое бебе  newsm30
Виж целия пост
# 154
И според мен трябва да проведете откровен разговор, ти сигурно го познаваш достатъчно, за да прецениш дали те лъже, определете си краен срок, щом мъжът ти харесва да планира, така може да го стимулираш, а ти ще чакаш търпеливо, А доколкото до черните мисли, остави ги, Господ си знае, работата, успех от мен
Виж целия пост
# 155
Здравейте, искам да споделя с вас едно свое притеснение. Знам, че едва ли ще срещна разбиране, но никъде няма повече жени и майки, отколкото тук, за да получа мнение...
Проблемът при нас не е, че таткото не иска дете. Той по-скоро чака мен, не бърза, но ще стане страхотен баща и е по-готов от мен. Аз обаче изпитвам истински страх от цялата тема. Винаги съм мислила, че искам голямо семейство, 2 или 3 деца. Исках да бъда млада майка, но годините минаха бързо и не се чувствах готова както очаквах. Вече съм и омъжена за прекрасен човек, наближавам 30, а все още не се чувствам готова и не мечтая за това. Не искам да чакаме дълго и да стане проблемно после, но и не искам да забременея само заради годините и външния натиск (семейство, приятели). Преди  ме ужасяваше емоционалната част, липсата на време, караниците със съпруга, които сигурно ще следват, цялата промяна на живота ни. Сега повече ме притеснява физическата част- аз съм страхлива и се ужасявам от болка и болници ,а като си представя всички здравословни проблеми, манипулации, болки...Без това да ми е мечта не знам как да се реша да ги изтърпя. Как човек, ако се чувства напълно щастлив и нищо не му липсва, се решава на такава голяма крачка, която променя всичко завинаги?
Явно нещо ми е сбъркано, щом се чувствам така, почти всички жени говорят с умиление за бебета и убеждават мъжете си да забременеят. А ние си говорим, но винаги за "някой ден". Времето обаче ще се изниже и на 35 може да не съм повече готова, за сметка на това проблемите ще бъдат много повече. Не мога да си представя живота без деца завинаги, но и не мога да се реша да забременея скоро.

Имали ли сте подобни терзания, има ли такава тема- за жените, които не са готови? Аз не можах да намеря, което още веднъж ми говори, че съм лошо изключение. А децата не ме дразнят, грижовна съм, много се радвам за бременни приятелки. Просто се ужасявам от това аз да съм в тази роля. Сигурно хората са прави, че съм егоист, глезена и т.н. Какво бихте ме посъветвали?
Виж целия пост
# 156

Имали ли сте подобни терзания, има ли такава тема- за жените, които не са готови? Аз не можах да намеря, което още веднъж ми говори, че съм лошо изключение. А децата не ме дразнят, грижовна съм, много се радвам за бременни приятелки. Просто се ужасявам от това аз да съм в тази роля. Сигурно хората са прави, че съм егоист, глезена и т.н. Какво бихте ме посъветвали?

Не си изключение, и аз съм така Simple Smile С разликата, че аз бих искала само едно дете ако въобще имам такова и че не обичам децата по принцип. Хем не си се представям в ролята на майка, хем понякога ми се иска. Най-вече защото много обичам мъжа до мен и мисля, че е нормално това да е продължението на връзката ни.
Виж целия пост
# 157
Сега повече ме притеснява физическата част- аз съм страхлива и се ужасявам от болка и болници ,а като си представя всички здравословни проблеми, манипулации, болки...Без това да ми е мечта не знам как да се реша да ги изтърпя. Как човек, ако се чувства напълно щастлив и нищо не му липсва, се решава на такава голяма крачка, която променя всичко завинаги?

Спокойно, и аз съм така!
Мислехме да започнем опити, но аз изведнъж се отказах. За разлика от преди години, когато гледах на бременността и майчинството с умиление и доза завист, сега започнах да го "ОСМИСЛЯМ".
Осъзнавам, че носи със себе си много отговорност, промени в тялото, психиката. Започнах по-разумно да разсъждавам особено след като две мои приятелки родиха и следя "развитието" на нещата при тях. И си казах "Абе, това си е сериозна крачка".
С милия много мислим по въпроса, захласваме се по малките дечица в блока и по улиците, решили сме да започнем да се изследваме и... да го направим. Много го искам но страха от неизвестното ме побърква. Не знам какво ще стане с тялото ми, дали няма да се изнервя много, да ме боли, да се изпокараме, да не можем да се справим с многото задължения. Осъзнавам, че живота се променя коренно след раждането, но ме плаши това, че не знам как точно.
Затова сега отложихме малко бебеправенето. Поне да си взема и всички изпити, които имам останали, че после няма за кога. И след това пак ще се мисли, живот и здраве. ИСКАМ да съм готова, но много ме е страх. А и си задавам въпроса "Мога ли да бъда добър родител? Как се става добър родител? Ще мога ли да се грижа на 100% за това малко детенце и да го пусна един ден само по улиците"...

Виж целия пост
# 158
Здравейте момичета! Найй-после и аз се наканих да пиша във форума Simple Smile. На момичетата, които искат деца, но ги е страх ще им споделя аз как се успокоявам: сигурно сте чували ваши близки, приятели и познати които споделят, че детето им е най-ценното нещо на света и  въпреки че им създава грижи те не съжаляват че са го създали и го имат. Е, ако това е вярно (и мисля че е), то сигурно страха е едно нищо в сравнение с това да бъдеш майка и родител.
А сега да се върна и на моята болна тема в момента. И да ви кажа хич не мога да ги разбера тия мъже  #2gunfire С моят приятел се познаваме от около 4 години, а от 8-9 месеца сме заедно и съжителстваме. Живеем в доста голям апартамент заедно с брат му. Първите 6-7 месеца все  ми повтаряше да си имаме дете. Аз първо го приемах като шега  пък и той като всеки ден ми го натякваше, се позамислих и си викам що пък не. Аз съм на 26, той е на 32 години напълно нормално, аз работя той също така че... Simple Smile И аз взех и му казах ОК, но преди това трябва да си разделите апартамента с брат ти (а те и без това коментираха евентуална раздяла на апартамента, но брат му си няма приятелка и явно не е на зор  Grinning ) да няправим ремонт на жилището за бебока, пък и да сме си само ние, както и изследвания дали всичко е наред. Е познайте какво стана?  Cry Направих си аз иследвания, гинеколога ми казва всичко е ОК, започвайте.  Laughing Прибирам се аз и му казвам, а той ми отвръща: "Е какво ще го правим това бебе?"  #Crazy Много се ядосах Sad и се поскарахме де, не се стърпях. След това на няколко пъти се опитах пак да повдигна въпроса за жилището и евентуално за дете, а той ми обраща веднага темата. Незнам как да подходя. Първо зор,зор сега пък даваме назаден. Оставих така нещата за 1 месец и нищо. Не мога да повярвам че това е човека който ми даваше зор за дете, а сега темата е табу. Какво да правя, моля дайте ми съвет!
Виж целия пост
# 159
sil_12, получава се така, защото е много любовно и романтично да се гушкаме и да си говорим за въображаемото ни бъдещо бебе, колко го искаме и пр. Понякога са само празни думи хвърлени в пространството.
Виж целия пост
# 160
Нека да кажа и аз нещо по-темата. Забременях много млада и родих на 21 години. По стечение на обстоятелствата имаме само едно момченце, между другото днес има рожден ден стана на 24 години. Никога не съм могла да си представя живота без него , беше ни много трудно бяхме студенти 4 курс в техническия , гледахме го сами , абе цирк. Наистина момичета не се подвеждайте , за това какво ви говорят , болка, бременност и промяна в тялото , да има ги , бях ги забравила 5 минути след като родих. Щастието да имаш човече, което обича тебе най-много и да го гледаш как расте е незаменимо, никога не си и помисляте да се откажете от това . Колкото повече време минава , толкова повече виждате , че това е смисъла на живота. Иначе просто няма кой да ти отвори вратата, хората около мене , които са без деца са завършени егоисти и мислят само за себе си, а при родителите е обратно мислят първо за децата. Това е такова чувство, което не може да се обясни преди да се изпита и колкото и да ви убеждавам няма да ме разберете преди да го почувствате, повярвайте ми няма на света такова щастие и такава удовлетвореност , че наистина си свършил нещо добре  Hug. Ами това е.
Виж целия пост
# 161
Здравейте,момичета.Реших да напиша няколко думи за всички вас,които не сте готови за деца.Аз също не мисля,че бях готова,годеникът ми много искаше затова се съгласих.След няколко дена влизам в 9-ти месец,бременността ми е трудна,с много проблеми и неразположения,..... но с нищо не мога да сравня миговете,които преживявам благодарения на нея.Целувките на любимия по огромния корем всеки ден и любовта,която струи от очите му в тези мигове.Изражението му щом усети ритник от бебо.Поръчката към нероденото ни дете всеки ден да слуша....не е нещо,което може да се опише с думи.Затова си струва.
Виж целия пост
# 162
Имали ли сте подобни терзания, има ли такава тема- за жените, които не са готови? Аз не можах да намеря, което още веднъж ми говори, че съм лошо изключение.

Не си изключение, и аз съм така Simple Smile С разликата, че аз бих искала само едно дете ако въобще имам такова и че не обичам децата по принцип.
[/quote]

И аз така. Никога не съм се прехласвала по бебета, и по разни лигавщини и умиления. Сигурно ще е твърде егоистично, но освен моето дете, другите не ги изтрайвам особено.

Но пък sisitons е изключително права: точният момент не идва никога, а в едни по-късни години (дъщеря ми е вече тийнейджърка) наистина виждаш, че това е смисълът. Всичко останало - работа, кариера, мъже, приятелства е на заден план. Но... това чак след време Wink
Виж целия пост
# 163
Благодаря, момичета, хубаво е да знам, че не съм само аз така!

Може би допринася и това, че изобщо не общувам с бебета, първи се оженихме от приятелите и не сме гушкали и дори слушали много за други деца. А иначе като видя непознато малко бебе и аз като всички се усмихвам и искам да го лигавя...Явно все пак има някакъв майчински инстинкт, който дреме у мен и трябва да го пробудя .

Все още имам време, на 28 съм, но не искам да стане твърде късно, като няма гаранция, че след 2 години изведнъж ще сме готови. Затова предпочитам по-млада въпреки всичките ми притеснения...и все пак искам да го почувствам, а не просто рационално да реша без емоциите около това прекрасно нещо. Може би ще изчакаме няколко месеца, ще общуваме повече с бебоци и мойта бременна приятелка, покрай която тази мисъл дойде на дневен ред и дано се промени нещо, за да започнем да бебеправим с истинско желание  Simple Smile
Все си мислех, че може да постигна повече в живота преди децата, но не може просто да седя и да чакам, пък и ме успокоява мисълта, че мъжът до  мен е прекрасен и би помагал с грижите по децата, ако по някаква случайност открия "призванието" си дори след децата...

Ох, чак ме е срам как говоря за децата като пречка и товар сред всички мами, които с такава радост са се отдали на това  Confused
Виж целия пост
# 164
Струва ти се, че говориш така, защото осъзнаваш, че носят доста грижи със себе си!
Да, живота се променя коренно, но това не означава, че ще си робиня цял живот.
 
Поне това наблюдавам аз сред приятелите си с деца. Нито са станали тъжни, нито прекалено ангажирани, нито по-ядосани. Просто приотитетите им са различни. А с това се променя и начина им на живот, но съвсем не им е кофти и не се чувстват затруднени.
Просто ние, които нямаме деца, не можем да си обясним неочакваното. Simple Smile

Не знам дали ме разбрахте Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия