Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 255
Браво, много хубаво!  bouquet
Абе да ти кажа, има преимущества да имаш деца и на 20. Дъщеря ми сега е почти на 15, от 5 години си има свой живот - все едно нямам дете, в смисъл че съм свободна да работя, да имам хобита, други планове. А пък и много помага вкъщи  chef
Виж целия пост
# 256
Имах тема в този подфорум, но тъй като излезе доста извън границите на заглавието си, а може би и извън границите на подфорума или ... е заключена е. Това навярно е показание, че не бива да започвам пак обсъждане на същите въпроси. Пиша ей тка, за да споделя, защото ми тежи. От началото на онази тема до ден днешен (почти година и половина по-късно) почти нищо не се е променило.
За моя приятел май настоящия му живот е прекрасен, може би най-доброто което може да има, предвид потенциала и влаганите усилия. Супер му е. На него не му трябват сватби, бебета, грижи и т.н. Не го казва така, но от случващото се аз съдя така. Какво казва той ли? "Ще се случи когато му дойде времето." "Щом ти го искаш ще го направим." Какво значи това ли? "На мен изобщо не ми пука дали ще имам семейство с теб и дали ще имам повече деца." "Щом, като го искаш, го направи. Измисли го, организирай го, плати го, покани ме и аз ще участвам с присъствие с всичко преди зачеването и след това ще се занимаеш ти." На мен това не ми харесва. Не е това, което искам. Нямам намерение да го притискам. Сега имам шанс да променя живота си в някаква посока, да започна работа в друг град, ако ме одобрят. Понякога мисля, че чакам това не просто за по-добрата работа, за по-доброто заплащане, а за да се измъкна от ситуация, която не ме удовлетворява, но нямам сили да променя.
Забележка: Мисля, че и времето напредва вече доста. Аз съм на 31, той почти на 39. Той има дъщеря от първия си брак на 13.
Виж целия пост
# 257
Tintina  самото усещане вече отвътре напира ли напира..., пък и 27г. за първо дете (евентуално) не е като да си на 20....( което аз грам не одобравям ).  Rolling Eyes

Съншайн не сме правили нищо, нито опити, нито изследвания.
Преди 1-2 вечери доста случайно се заговорихме за деца и бях много приятно изненадана. Очаквах да каже: ох пак какво ти става, има време, спокойно... но не това се случи. От миналата година, когато за първи път го попитах и започнах темата тук, до сега определено има разлика в него и каза, че можем да пробваме /макар, че не разбрах от сега ли или малко по- нататък/. Аз си го познавам доста добре и за мен това си е доста голям напредък.  Не съм си и помисляла, че не иска деца, но усещах, че не е готов. Явно вече му се иска на милия ми. Което ме радва, почнал е да узрява  Mr. Green . А вече кога ще се случи... Божа работа!
 
Успех на всички!  Hug


Въпроса е кой е най-добрия вариант - да мрънкаш периодично по темата или да замълчиш за известно време
Виж целия пост
# 258
Имах тема в този подфорум, но тъй като излезе доста извън границите на заглавието си, а може би и извън границите на подфорума или ... е заключена е. Това навярно е показание, че не бива да започвам пак обсъждане на същите въпроси. Пиша ей тка, за да споделя, защото ми тежи. От началото на онази тема до ден днешен (почти година и половина по-късно) почти нищо не се е променило.
За моя приятел май настоящия му живот е прекрасен, може би най-доброто което може да има, предвид потенциала и влаганите усилия. Супер му е. На него не му трябват сватби, бебета, грижи и т.н. Не го казва така, но от случващото се аз съдя така. Какво казва той ли? "Ще се случи когато му дойде времето." "Щом ти го искаш ще го направим." Какво значи това ли? "На мен изобщо не ми пука дали ще имам семейство с теб и дали ще имам повече деца." "Щом, като го искаш, го направи. Измисли го, организирай го, плати го, покани ме и аз ще участвам с присъствие с всичко преди зачеването и след това ще се занимаеш ти." На мен това не ми харесва. Не е това, което искам. Нямам намерение да го притискам. Сега имам шанс да променя живота си в някаква посока, да започна работа в друг град, ако ме одобрят. Понякога мисля, че чакам това не просто за по-добрата работа, за по-доброто заплащане, а за да се измъкна от ситуация, която не ме удовлетворява, но нямам сили да променя.
Забележка: Мисля, че и времето напредва вече доста. Аз съм на 31, той почти на 39. Той има дъщеря от първия си брак на 13.


Важното в случая е да си наредиш приоритетите. Ако ти е приоритет да имаш семейство, деца, стабилен мъж на който можеш да разчиташ не само да направи дете, ами и да полага грижи, то трябва да насочиш усилията си в тази насока. Ако мъжа, с който си , не отговаря на тези изисквания, то не сте подходяща двойка, защото се разминават вижданията ви за начина на живот, абсурд е да продължаваш да чакаш, че ще се промени нещо от самосебе си.

Ако приоритет ти е само любовта или по-скоро навика, да си с този мъж и на заден план са семйството и децата, то вие сте подходящи, щом и той има такова виждане за живота и начина по който да се живее.
Трябва първо за себе си да изясниш какво искаш в този момент от живота и след това да действаш в тази насока и да не забравяш , че никой не ти е длъжен , да отговаря на твоите изисквания и мечти и желания, хората не променят начина си на живот и възгледите си на 39 години, те се сформират в ранното детсвто, от там нататък е наша отговорност да намерим човек със сходни на нашите изисквания , за да построим трайна и равнопоставена връзка. Да искаш от някой нещо , което не желае или да искаш от някой да се променя , заради теб е за мен чист вид тормоз над другият човек.
Виж целия пост
# 259
els84 , ти обичаш ли да ти се мрънка? Независимо за какво е? Едва ли има човек, който обича. Мрънкането бих заменила със сериозен конструктивен разговор с подходяща аргументация. Пак може да е периодичен, но както Звезден^Прах казва, първо ти самата трябва да знаеш какво ще правиш след всеки такъв разговор.

poohito , не искам да те обезкуражавам, но нещата едва ли ще се променят. Още повече, че той вече има дете.
Виж целия пост
# 260
els84 , ти обичаш ли да ти се мрънка? Независимо за какво е? Едва ли има човек, който обича. Мрънкането бих заменила със сериозен конструктивен разговор с подходяща аргументация. Пак може да е периодичен, но както Звезден^Прах казва, първо ти самата трябва да знаеш какво ще правиш след всеки такъв разговор.

poohito , не искам да те обезкуражавам, но нещата едва ли ще се променят. Още повече, че той вече има дете.

Разбира се, че не обичам да ми се мрънка! Сериозния разговор го е имало няколко пъти с нужните аргументации. Отговора е че не се чувства готов емоционално и финансово. Няколко пъти съм му казвала, че ако изобщо не смята да има деца и то с мен всеки да си хваща пътя и да си следва мечтите и целите. Казва, че иска да има деца и то точно с мен. Ние сме заедно от 3 години и живеем заедно от 6-7 месеца. Надявам се, че ме е разбрал и с течение на времето да узрее тази мисъл в него, за това и съм решила да не повдигам известно време темата( не знам дали това ще помогне). Все пак аз съм на 28, а той на 29 и мисля че сега ни е времето да създадем семейство. Страхувам се, че колкото повече минава времето, толкова повече може да имам проблеми със забременяването Sad 
Виж целия пост
# 261


Разбира се, че не обичам да ми се мрънка! Сериозния разговор го е имало няколко пъти с нужните аргументации. Отговора е че не се чувства готов емоционално и финансово. Няколко пъти съм му казвала, че ако изобщо не смята да има деца и то с мен всеки да си хваща пътя и да си следва мечтите и целите. Казва, че иска да има деца и то точно с мен. Ние сме заедно от 3 години и живеем заедно от 6-7 месеца. Надявам се, че ме е разбрал и с течение на времето да узрее тази мисъл в него, за това и съм решила да не повдигам известно време темата( не знам дали това ще помогне). Все пак аз съм на 28, а той на 29 и мисля че сега ни е времето да създадем семейство. Страхувам се, че колкото повече минава времето, толкова повече може да имам проблеми със забременяването Sad 
[/quote]


Неее, не мисли за проблеми при забременяването. Божа работа. Не мисли лоши неща.
Аз пък си мисля, че с времето свикваме със сегашната ситуация, в смисъл с положението, в което сме сега. Че така ние добре.... И трудно ще дойде промяната за съжителство и деца...
Виж целия пост
# 262
Ние точно мислехме да започваме да изпълняваме плана и мен взеха, че ме повишиха =)
Сега отлагаме малко, защото от финансова гледна точка ни е важно повишението ми, не че съм кариеристка.

Мен сега не знам хормона ли ме е хванал или какво(ще ми идва след десетина дни)... Ама почнах от време на време много да му се дразня на милия. И то за някакви странни неща. Някой път съм прекалено изнервена и поведението му в дадена ситуация ми прави впечатление и ми се набива на очи. Или по-скоро ме дразни.
Не е като да сме от скоро заедно и сега да му виждам кирливите ризи. И не е като да се държи лошо или... непристойно с мен, да не помага или нещо такова. Просто от време на време някои коментари или държане (в повечето случаи не спрямо мен) ми правят впечатление и ме дразнят.
И се чудя дали не изпадам в някаква "творческа" и "любовна" криза. Имам чувството че само си търся повод да се изнервя. И точно си намеря повод и отивам да се усамотя я на терасата я в кухнята. По някое време милия идва, гушнем се, говорим си и нямам ни нерви ни нищо Simple Smile

Ей сега пак така се почувствах, от нищото. Както си говорехме и изведнъж нещо се издразних. А не съм такава. Не съм от дразнещите се. И ей сега както пиша това чак се чудя на себе си Simple Smile

Та се чудех дали това не е свързано със сериозните планове за бебеправене....
Виж целия пост
# 263
Рози, много е индивидуално според мен, но аз като си втълпих, че искам бебе, възприятията ми (особено обонянието) се изостриха като на бременна, сменях си настроенията от нищо, станах хиперчувствителна емоционално, дори към ситуации и реплики, нямащи пряка връзка с мен - вероятно все под влияние на бушуващи хормони. Нищо чудно и при теб такова решение да влияе по подобен начин. За сметка на това, като стана бебето така се успокоих, че ме подминаха типичните за ранна бременност симптоми и ми остана само драмата с миризмите - нея и до днес си я търпя.
Успех в службата и скоро да се похвалиш с лентичка Hug
Виж целия пост
# 264
Да споделя и аз за моя мъж... Grinning Заедно сме от почти 7 години, аз бях на 19, той на 32. Оженихме се през юли 2011 г. Още след първата година казваше, че иска един ден да имаме деца, но още ни беше рано, особено на мен. Laughing Миналата година започнах реално да го искам, но все отлагах с решението, чакайки по-подходящ момент. Реално през цялото време ме е подкрепял, за него семейството е най-важно, много се зарадва, когато миналата седмица му казах, че вече искам да започнем с опитите и да спрем да се пазим.
Проблемът е, че чакането на по-подходящ момент отчасти е заради него, защото работя на две места и изкарвам основните доходи, той има работа, но не много високоплатена, не е и особено амбициозен и тъй като се осигурявам само от едното място на сравнително ниска сума (и то договорът се направи чак септември миналата година), живеем и под наем, та се плаша от финансовия аспект на нещата, когато бебчето се роди.
Но в крайна сметка си казах, че не искам да чакам повече. Надявам се, че когато забременея, той ще се ентусиазира и ще има реален стимул за промяна.
Някоя от вас има ли подобен случай, за да обмени опит?  Hug
Виж целия пост
# 265

Ей сега пак така се почувствах, от нищото. Както си говорехме и изведнъж нещо се издразних. А не съм такава. Не съм от дразнещите се. И ей сега както пиша това чак се чудя на себе си Simple Smile


Да. Свързано е. Очакваш да се държи по един начин, но това не се случва и си търсиш поводи да се убедиш, че той е негоден за нищо. Е, може би казано в по-мек вариант Simple Smile Но това е нещо, което сама си причиняваш и процеса се самозадълбочава и самоподхранва. Аз бях така когато отношенията ни бяха в лек застой, просто всеки ден ми беше един и същ и имах нужда нещо да се случи в личен план. Бях решила, че адски много искам дете. Не съм се отказала, но вече не ми е фикс идея. Не насилвай нещата, защото според мен ако има нужда от постоянно пришпорване, значи нито момента е подходящ, нито човека (но там всеки си преценява, всеки има право да не се съгласи с мен тук). Има обаче две неща, с които смятам, че всеки ще се съгласи - 1. Изходите от една връзка са само два, раздяла или семейство; 2. Всеки човек дълбоко в себе си знае кое е правилното решение за него, независимо дали ще го вземе. Моментът с бебето е повратна точка, започваш да преосмисляш всичко, защото нали затова е цялата работа, изживяваш една прекрасна, бурна любов, която трябва да намери своето логично продължение в нещо повече. За нас, жените, нещо повече е именно дете.
По думите ти съдя, че сте добре двойка и нямате проблеми. Аз съм оптимист за вас  Hug
Виж целия пост
# 266
Благодаря  Hug
Това със застоя обяснява също нещата.
Сега си говорих и с най-близката ми приятелка, тя е доста в течение с нещата и дружно установихме, че последния път, когато пак бях в такава фаза, беше отново седмица преди цикъла ми. Тоест... последните няколко пъти.
Хахаха. Колко са свързани нещата.

Но наистина и ние сме в лек застой - не социален, динамично ни е ежедневието, уикендите също, но може би и аз искам нещо по-интересно да се случи в личен план. Идеята за правенето на бебче беше превратен момент във връзката ни,защото дълго време си намеквахме и един ден просто седнахме и го обсъдихме.
Та може би откакто мислим за дете може би това чакам - някакво раздвижване. Но не е сега момента, определено, и двамата го знаем. Особено с това дълго чакано от мен повишение, решихме, че може да изчакаме още малко не бързаме за никъде.
Просто сме решили, че го искаме. А той ми заяви, че ще ме чака, ама не иска да стане на 30 и да няма бебче Simple Smile Аз също съм на това мнение така че само да се кротнем битово-социално, почваме! Simple Smile

Иначе сме добра двойка, мисля. По-скоро нормална. Обичаме се, разбираме се, имаме общи интереси, някои хобита, приятели, разбирания за живота. Не се задушаваме (вече), всеки има право да бъде сам със себе си и т.н., да отиде някъде без другия. Когато се скараме има моменти, в които си мисля,че не ме обича и трябва да се разделим и не сме един за друг... Които се компенсират от моментите на дива, детска любов, така че мисля, че всичко е в реда на нещата.

Но сега осъзнавам какво им е на милите дами, които мислят за бебчета и го искат и го обсъждат.
То самото обмисляне е голяма крачка и промяна .... просто не мога да осъзная какво е да си имам едно малко човече вкъщи.

Успех на всички!
Виж целия пост
# 267
Съншайн не сме правили нищо, нито опити, нито изследвания.
Преди 1-2 вечери доста случайно се заговорихме за деца и бях много приятно изненадана. Очаквах да каже: ох пак какво ти става, има време, спокойно... но не това се случи. От миналата година, когато за първи път го попитах и започнах темата тук, до сега определено има разлика в него и каза, че можем да пробваме /макар, че не разбрах от сега ли или малко по- нататък/. Аз си го познавам доста добре и за мен това си е доста голям напредък.  Не съм си и помисляла, че не иска деца, но усещах, че не е готов. Явно вече му се иска на милия ми. Което ме радва, почнал е да узрява  Mr. Green . А вече кога ще се случи... Божа работа!
 
Успех на всички!  Hug

Бих се радвала за теб, а и не само...знаейки в днешно време колко е трудно да имаш деца по естествен начин. Успех ти желая Peace


poohito направи това което искаш ти, другото няма значение явно мъжа до теб си му стига да има жена-теб и дете. Но ти нямаш дете и сигурно искаш щом пишеш тук? Щом искаш дете не спирай докато не постигнеш тази цел, не се отказвай. Стискам палци да се пребориш със себе си и несигурността в теб и да постигнеш целта си дете. Дали с този мъж или не ти ще го решиш, но не се отказвай времето наистина лети нямаш много време.  Hug Аз съжалявам, че не знаех нещата които знам сега за да бързам за дете....боли ме, но нищо не мога да променя. Остана ми само надеждата и това да мога да давам съвети на жените да бързат защото времето за жените тече много бързо особенно, ако искат деца всяка година шанса им все повече и повече намалява. Мъжете в това отношение са добре, явно затова и са по-спокойни във всичко в този живот те цял живот произвеждат сперматозоиди. А при нас жените не е така ние се раждаме с определен брой яйцеклетки...поради този факт има и жени с ранно изчерпване на яйцеклетките в ужас съм изпадала като четях че жени на 27 г. могат да са в такова положение...ранни менопаузи на по 33г. Не знам, но е хубаво жените да се замислят за тези неща иначе не знам какво ще стане освен нещастни хора...Какво не изчетох в нета и статистики за инвитро които изглеждат плачевно, болка душевна в жени които не могат да забременеят дори и инвитро не при всяка става от първия път. Преди си мислех, че децата ставали лесно. Да, ама не и това иска време и здрави мъж и жена. Сега и аз и мъжа ми имаме куп проблеми които можех да си спестя, ако знаех че нещата стоят по този начин и след определена възраст шанса за деца прогресивно намалява....
Хубаво е да си бременен на 20 години сигурна съм в това и спокойствието е по-голямо защото проблемите в главата са по-малко. Съвсем друго е да си бременна жена след 30 г. и да се чудиш с колко болести трябва да е бориш или да не навредиш на бебето си с някоя болест, дали хапчетата които пиеш няма да навредят на бебето...Дали всичко при мъжа ти е наред, ако не е наред какво ще правиш... Исками се да бях на 20 г. и бременна, но това си остава мечта. Сега целта ми е да направя каквото зависи от мен, за да се получи ако е възможно по естествен начин бебе...после си мисля, доктора ми каза ще трябва да пиеш еди какво си за да задържиш бебето...и трябва веднага да спреш да пиеш еди кое си лекарство да не се увреди бебето! Другият лекар не дава голяма надежда да стане бебето с текущата спермограма...ако не направим опит никога няма да знам дали имаме шанс или не затова ще трябва още месеци наред да се подлагам на лечение с хапчета и мъжа ми също. И не знам дали хапчетата за задържане после няма да навредят и на бебето, ако такова се получи. Дано издържа, но не пожелавам на никой това което преживях последните няколко години.
Ако имаш нужда от разговор пиши ми на лс. Peace
Успех на всички и дано има повече бели деца, че вече не виждам бели по улиците и от това понякога много ме боли душата.  Tired
Eто, и една статия по въпроса Sad http://health.bg/14993/plodovitost-sys-srok-na-godnost
Виж целия пост
# 268
Много е важно преди бебеправенето двамата да си поговорят. Мисля, че всеки мъж се струхува, а някои дори изобщо не искат да пробват от страх. мъжът не бива да се притиска, защото после може да се окаже доста по-страшно, когато осъзнае какво му се е случило.
Виж целия пост
# 269
Много е важно преди бебеправенето двамата да си поговорят. Мисля, че всеки мъж се струхува, а някои дори изобщо не искат да пробват от страх. мъжът не бива да се притиска, защото после може да се окаже доста по-страшно, когато осъзнае какво му се е случило.
Да, само жената трябва да е притисната!!! Само ние не се страхуваме, ама че разсъждения! Ограничените(в брой яйцеклетки неясно колко време) сме ние и ако този до нас не ни разбира, значи сме объркали мъжа! Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия