Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 645
Ние много се обичаме.. срещнахме се на по-зряла възраст и след тежки връзки (и двамата). В общи линии знаем какво искаме, а причината много бързо да се сближим беше вероятността да съм бременна - но тестът се оказа отрицателен. След това като повдигах въпроса, той беше този, който винаги ме парираше и оборваше с какви ли не доводи (всякакви) само и само да не започваме офазинва. Карахме се, аз плачех, не говорехме изобщо по тази тема - гадна гледка. Накрая ми писна и реших, че трябва да обърна разговора - след като четох тук до захлас и даже исках съвет от момичетата - посоката беше искреност. Имам си само татко и той вече е на сериозна възраст и искам да стане дядо, моя съпруг си има само мама и съм сигурна, че и тя иска наследници, защото вече не е първа младост. Обясних как дори и да нямаме милиони, все някой от нашето доста голямо семейство ще ни помогне и такива в тоз дух. В общи линии осъзнах, че те, мъжете са много чувствителни и не обичат да ги пресираш - обичат "сами" да стигнат до извод, че е време за нещо. А това, че започва работа със сигурност е дало едно рамо в моя полза, но тук пак аз му съдействах, защото той твърдеше, че няма нищо подходящо за него (и така една година) и това ме амбицира. Всяка вечер седях в джобс и ровех като лудите. Но никога не си позволявам да му мачкам самочувствието, въпреки че аз съм много самостоятелна и работя от много отдавна, той си ме глези редовно с готини изненади, вечеря навън, кинце...

Гледай моята голяма гръцка сватба - там има нагледен пример за това как един мъж "сам" стига до извода, че трябва да покани на работа тяхна близка  Laughing

Надявам се да съм помогнала  Simple Smile   bouquet

[/quote]

Напълно си права-сами трябва да го осъзнаят. И аз като другите момичвта съм дала време на осъзнаване, без притискане и разговори. Не мисля, че ще се чувствам удовлетворена,ако знам, че само аз съм готова за дете и само аз го искам. Понякога си мисля, че сме много близко до целта, като го видя как се радва на дечицата, много им се радва, интересува се. Но.... мълчание по тази тема. Може би просто си обича децата, но не е готов още. Както и сам си казва, че не е готов.
Виж целия пост
# 646
Моят мъж в началото не беше много убеден... искаше да изчакаме поне една година още. Всъщност и аз не знам как точно се съгласи. Във всеки случай аз бях инициаторът във връзката ни.

Не мисля, че има "рецепта" да накараш някого да иска деца. А и някои хора просто не искат да имат деца, но не смеят да си признаят пред другия, затова увъртат и отлагат.
Виж целия пост
# 647
Дано не са много тези хора, които не искат попринцип деца и отлагат, толкова е нередно да не го казват на половинката им....  Thinking
Виж целия пост
# 648
при отправяне на въпроса към него той е безучастен и коментара е: "Както ти решиш пиле.".
smile3511 Ааааа, ей това безразличие и липса на желание за каквото и да е ме подлудява. Не искай дете от този човек. Искай от друг. Мое мнение. не сте един за друг. Ако този човек иска да остарее с теб няма да е така безразличен какво искаш, къде искаш да живеете и ще е много по-ентусиазиран. А това безразличие ми е много подозрително... Минала съм през всичко това и за това ти го казвам. Не искам да се обиждаш.  Peace

Не е от безразличие. Има си такива хора - цял живот чакат на някой друг да ги влачи, обгрижва, опъва и подпира за всичко. За Пухито хармоничната връзка може да е точно това - тя да е двигателя, силната и грижещата. Не съм иронична, щом толкова време е в такава връзка и няма потребност да я напуска, явно има нужда от него такъв, какъвто е. 
Виж целия пост
# 649
Може  би си права. но както пиша и казвам "изморявам се" и май не го правя, защото ми е хармония и ми харесва, а просто, защото така трябва и няма кой друг.
Виж целия пост
# 650
Ако "така трябва" и "няма друг" са ти аргументи, просто не ти е писнало достатъчно и по своеобразен начин имаш нужда да си точно с него.  Peace

Не те убеждавам да го напускаш или да оставаш с него, в никакъв случай. Споделям разсъждения.
Виж целия пост
# 651
Навик и привързаност. Човек не обича да излиза от зоната на комфорта си, а след определен период с един човек се изработват вещества, модобни на наркотици, за това така се свиква с човека. Раздялата носи както психическа, така и физическа болка. За това не ни се нравят разделите, но в случая разума трябва да надделее и да се вземе правилното решение. Както и да се наредят приоритетите. Кое е по-важно живота с този мъж , защото така трябва и няма друг . Или да родиш дете и да откриеш, някой , който е със сходна ценностна система като твоята, за да бъдете щастливи.
Виж целия пост
# 652
И ние с мъжът ми много искаме бебче, единственото което ни спира в момента, е че и двамата имаме още мъничко от магистратурата, която все пак е свързана със сериозни разходи. Живот и здраве догодина надявам се да се присъединя и аз по-активно към темичките в този форум, пожелавам го и на всички мечтаещи за това Simple Smile
Виж целия пост
# 653
Ние също не сме на 100% готови все още.И двамата малко се страхуваме,но ако дойде,няма да го върнем Wink
Виж целия пост
# 654
Аз мисля, че никой, дори жените, които искат деца от много години... никой не е 100% готов. Аз самата, въпреки, че супер силно искам дете (до степен, че вече ми влияе зле психически да виждам и да държа бебета на приятели, след това плача поне по час-два, all this shit), в момента в който се замисля, че утре може да съм бременна... да ходя да избирам дрешки, колички и т.н... после да спра да ходя на работа, да съм ангажирана изцяло около един бебешки живот и да рискувам отдалечаване с мъжа ми по някакъв начин (защото той ще продължи живота си на възрастен човек Wink)... да рискувам целия си живот заради дете... ами започвам да се задъхвам леко Simple Smile Да, страхувам се. Въпреки, че страшно много го искам, не съм на 100% готова. И не мисля, че някой някога е 100% готов... винаги ги има колебанията, съмненията, страховете...
Докато не бъдат изместени от любов  Heart Eyes
Виж целия пост
# 655
Няма как да си готов/a на 100%. Докато не се прибереш с бебето вкъщи, не осъзнаваш напълно какво се е случило. Клише е, но е истина.
Виж целия пост
# 656
След като забременях сме още по близки и още по сплотени и още по щастливи. Живота ни стана още по обш от преди , защото целта и мисията ни е една  Wink. Живота, поне за мен не е спрял, ами е още по енергичен. А и аз все още работя и ще продължа по време на майчинството, тъй като пиша проекти и превеждам  Wink. Живота си тече и е все по хубав.

Не трябва човек да се оставя на предубеждения да го плашат, още повече че са далеч от истината. Може да пробваш да говориш с бременни и раждали жени, че далеч не е така както го мислиш  Peace
Виж целия пост
# 657
да съм ангажирана изцяло около един бебешки живот и да рискувам отдалечаване с мъжа ми по някакъв начин (защото той ще продължи живота си на възрастен човек Wink)... да рискувам целия си живот заради дете...

Това е моят основен проблем да се реша...
Виж целия пост
# 658
Да, има го този риск, така е. Не всяка връзка оцелява след детето, но обикновено това е, защото нещо е куцало в нея още от по-рано.

Този текст до голяма степен описва действителността: http://www.renegademothering.com/2013/02/09/i-became-a-mother-and-died-to-live/
Виж целия пост
# 659
Труден въпрос, като мъж мога да отговоря спрямо моята собствена ценностна система. Общ случай няма, понеже мирогледите на мъжкото стадо да доста различни тук.
Винаги съм си мислил "готов съм за сериозната връзка и да имам деца". Работата е в това че преди година и половина когато ми се отдаде възможност се уплаших. Скъсах с приятелката ми с която ходих няколко години. Сега като се замисля постъпих глупаво(аз също греша). Почнаха да ми се въртят едни мисли как живота ми няма да е същия, странстванията ми сам с палатката през лятото. Тя беше доста толерантна към прищявките ми, но не знаех какво ще стане ако се появи дете. Макар винаги да съм си мечтал за отроче, осъзнах че живота ми няма да е същия. Трябва да приема една нова роля. Смешното е, че приятелката ми цели 4 години не искаше да чуе за деца. Почна да се замисля по едно време, а точно тогава аз не понесох мисълта за това.
Знам ли при мен беше шока от това че трябва да си променя начина на живот.
За други може основен да е финансовия фактор. Много двойки днес отлагат децата понеже се притесняват че нямат да имат ресурса да ги отгледат.
Личното ми мнение е че трябва да седнете и да си поговорите открито. Споделете страховете и очакванията си. Разберете че живота ви ще се промени доста. Дори партньора ви да подхожда плахо, успокойте го и му кажете че го обичате, че е специален за вас и затова сте избрали точно него. В крайна сметка ако е разбран и отговорен човек, това ще е единственото което ще иска да чуе. Поне при мен би подействало. Искаше ми се тогава да бях провел този разговор с нея...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия