Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 390
Никой никого не познава , защото хората се променят непрекъснато, то аз не се познавам и непрекъснато се променям ,та тези до мене.
Ами и е така и не е така. След определено време човек не се променя, а начина на мислене си е начин на мислене както и характера. Надали на някой изведнъж му щуква, че не иска деца или че иска деца всичко е до формираното мислене от родители, заобикаляща среда и т.н. Peace
Генерално ако не иска деца трудно ще се промени. Ние чакаме от "искам дете, но не знам кога и от коя" да стане "искам дете сега и от теб".
Виж целия пост
# 391
Доста сте изписали.
Прочетох обаче всичко.
Цитат
остава само болката и неудовлетворението че няма това на което другите се радват ...
Това е! И не става въпрос конкретно за дете, а просто за това, което другите имат. И на DreamComeTrue това и е проблема. От една страна сме израстнали и сме възпитани, че сме жени, съответно се съпоставяме с другите жени. Болно е обаче да видиш, че човека до теб не те е избрал или не те е уверил, че си единствената, неговата жена или не е пожелал да имате дете, а в същото време да виждаш около теб, че за другите жени не е така трудно. Някой да ти обяснява, че някъде има, някакъв правилен човек, с който всичко е лесно.
Не се заяждам, но тук ще изкоментирам едновременно Съншайн и Звезде прах.
Историята за "бях с такъв човек, разделихме се, страдах, след 2-3 години сренах правилния, след още 1-2 години станахме семейство и решихме за дете." Общо годините са около 5 от раздялата до щастието. Как се чувства сега DreamComeTrue, която има връзка от 6,5 г. и получава съвет да зареже този грешен избор и да се надява на щастие след 5 години? Как се чувствам аз, като съм на 31? Споделила съм доста за връзката си и проблемите си и страховете си. Не вярвам, че и след 5 години ще имам нова по-добра връзка. Инвестирах всичко в тази, а ако чакам още 5 години ще съм на 36 и тогава какъв ще е яайчниковия ми запас?
От една страна всеки има своите проблеми и битки.
От друга на някой от нас цял живот ни е трудно или невъзможно да имаме това, което при другите просто се получава. На мен не ми е просто. Омръзнало ми е да се движа със закъснение и да се утешавам с огризки от щастие, но друго няма.
Ти и сега не знаеш какъв ти е яйчниковия резерв! Можеш само да стискаш зъби и да се надяваш че докато осъзнаеш какво можеш да загубиш с липсата на дете няма да е прекалено късно, за да избираш.
Лично аз съжалявам, че не знаех нещата които знам сега и за миг не бих се противила на това да се оженя рано и да имам рано деца. Защо ли защото сега искам, ама бебето не идва и ми е дотегнало да ходя по лекари...а вече и на мъжа ми сигурно му омръзна след последните изследвания...надали му е хубаво да му тече кръв и да го боли. Не знам какво е добре за теб или някой друг, вие си знаете. Само, че всеки нека си прецени без какво не може. Аз без дете не мога и не искам прекалено съм емоционална за да мога без това емоционално изживяване...за мен липсата на дете е като да не съм пълноценна...Образование получих видях, че не е кой знае какво и не е кой знае колко важно и без него щях да живея. Знам какво е работата и тя не е най-важното нещо на тоя свят въпреки че без нея не можем практически. Знам какво е да съм стигнала до определени висоти в това, което мога и знам но какво от това ако съм сама, нещастна или без рожба?! Кое е най-важно за теб или за тези които пишат тук?! Ами според мен в това е въпроса и това определя след това решенията ни. Степенувай нещата: примерно-мъж, работа или обратното, дете и т.н. кое е най-важно?
За себе си знам, знам без какво не мога да живея...знам без какво съм живяла и знам, без какво няма да мога да живея. Познавам себе си и знам какво искам и какво не искам.

Генерално ако не иска деца трудно ще се промени. Ние чакаме от "искам дете, но не знам кога и от коя" да стане "искам дете сега и от теб".
Ами не знам как е при мъжете, ама при мен беше така искам дете ама не от тоя. Искам дете, но не от другия. Искам дете от мъжа ми с който съм сега и с който се обвързах за цял живот, искам го защото той става за баща...поне така мислех, с времето опознаваш другия...виждаш какво е възможно да постигеш с него...през предходния период си влюбен и не си съвсем наясно какво се случва. Лично за мен да съм влюбена повече от месец в някой си е постижение. В мъжа ми бях влюбена почти 3 години, за мен той бе всичко и идеал и т.н. Дойдоха ни много проблемите и от там се скъсаха някой неща помежду ни.
В началото и двамата искахме деца, мечтаехме...после се оказа, че само аз мисля постоянно за деца защото изпитвам емоционална нужда от това а и не само. След това мъжа ми беше адски пасивен и се огъна, дори на изследвания не искаше да ходи...в часност спремограма, след 1000 говорения склони. Оказа се, че спермограмата е супер зле. Доктора каза, че по естествен начин забременяване да забравим само инвитро с тая спермограма. Даде ни и други изследвания...правим ги в рамките на месец два. Направихме нова спермограма в рамките на няма и 1 месец и се оказа, че спермограмата е в норми!!! Естествено в друга клиника, ужа за по-голяма достоверност. Първият път мъжа ми и аз бяхме в шок. Сега не знем какво да си мислим с тея две различни спермограми. Аз планирах да подадем документи за фонда с мъжки фактор, да ама не спермограмата добра! И пак в задънена улица. Всичките му изследвания добри, само имуноглуболините нещо не са нормални някаква инфекция. Сега ходихме на уролог и други изследвания сега не знаем какво ни чака още...ама поне започна да действа по въпроса и да се бори с мен.  А не да ме остава сама да се боря и да се обвинявам вече години наред, че ми има нещо и не можем да имаме деца! Аз само плачех, защото копнея за дете. Не знам как е при никой от вас...но при мен е така! Искам го и това е.
Като гледам колко деца имат ромките ми се иска и аз да съм родила на 18 г. нищо че съм била дете тогава...ама имат деца, нищо че нямат пари уж нали?! А ние сме станали на по 25 и повече и още чакаме да забогатеем, те богати ли са? Ами защо имат деца? Безотговорни ли са? Ами тогава и аз искам да съм безотговорна, ама да има кой да ми казва: мамо. А не да гледам жалко всяко дете, все едно съм дете което не е яло нищо от месеци и гледа витрината и даже не може да хапне и огризки. Или да прегърне чуждо дете, ама искам ама кой непознат ще ми даде да му гушна детето? Никой трябва да е луд и аз не бих дала детето си да го прегръща някой непознат! Така, че всеки сам си знае кое как му влияе и без какво не може. Аз не мога без дете. Всичко друго е преходно, това си е моя констатация.
Не вярвам в любов, която е безплодна защото се превръща в нещастие за двама души. Имам много познати които нямат дете и виждам колко са нещастни и какви липси на усмивки имат и как се разделят не знам дали е защото нямат деца, но може би това е една от причините! Ето това е болка, обречени да са сами или да сменят хората до себе си. Виждам как изглеждат и тези които нямат проблеми и липса на дете или деца-усмихнати са!
След всички трудности сега поне се борим заедно, а не съм сама в тая трудна битка! Не знам дали се гордея с това, само знам че е трудно и ми се иска да си бях спестила поне някой неща в тоя живот. Ама от незнание няма как да си ги спестиш, все някой трябва да ти е казал истината за живота а не сам да стигаш до нея! Тогава боли!
Виж целия пост
# 392
За мен приоритет номер 1 е детето. Моето семейство го прави детето, не бракът.

Съншайн
, пожелавам ви едно бързо чудо и да си имате дечица, колкото искате.  Hug
Виж целия пост
# 393
За мен приоритет номер 1 е детето. Моето семейство го прави детето, не бракът.

Съншайн
, пожелавам ви едно бързо чудо и да си имате дечица, колкото искате.  Hug
Благодаря миличка и за мен май е така. Hug И на теб желая каквото искаш и колкото искаш деца. Аз искам поне две, макар че искам три. За момента и едно ще ме качи емоционално там където мечтая да бъда. Heart Eyes Дано е скоро, че се изчерпах и аз и мъжа ми вече. Peace
Виж целия пост
# 394
Навярно наистина е така, когато подредиш ясно живота си и приоритетите в него, всичко си намира мястото. Може би, ако ясно си осъзнала, че детето е №1 от това, което желаеш за своя живот, вече нищо друго няма значение. Тогава може би дори тази тема няма значение, а имено "готов ли е мъжа?". Щом жената е напълно готова, значи ще се справи с всичко.
Неувереността сигурно е признак на липса на готовност.
Аз все още мисля така (макар истината да е че това е грешно): децата стват № 1 за хора, които нямат друг реален проблем, хора с абсолютно стабилна връзка и доверие по между си.
Ще си позволя да отдалеча темата. В живота си съм познавала и жени и мъже, които могат да направят това: "Тази работа не е за мен, тормозят ме много и ми плащат малко. Напускам и ще стоя без работа, докато не ми предложат нещо по-добро." Те не знаят, кога ще се появи въпросната по-добра възможност, не са си намерили нова работа, но напускат, защото вярват, че липсата на работа и доход няма да ги погубят. Винаги съм мислила, че този, който може да си позволи това, да си позволи да се опре на някой (роднини, партньор) до такава степен, че да си позволи да няма доходи, но да знае, че някой ще се грижи за него - такъв човек може да си сложи идеята за дете на позиция №1. А аз защото никога не съм могла да се надявам на нечии грижи, просто се страхувам твърде много. Някои неща ни обезверяват. Моя живот ме научи да не вярвам дори на най-близките си.
Май от моите постове наистина излиза, че аз съм поставила работата и финансовите средства пред спешната нужда от дете.
Много сме различни.
 DreamComeTrue права си. моя случай е противоположния на твоя. От една страна разбирам теб и това, че искаш развитие във връзката си. От друга страна разбирам и него. За някой от нас е немислимо да рискуваме и да допускаме грешки особено по въпрос, така важен, като създаването на дете. Ако има мъже, които ще го направят и утре ще си тръгнат все едно не е било, твоят осъзнава, че казвайки "Да" ще е за цял живот и не може да си позволи да го каже, когато не вярва в това.
Виж целия пост
# 395
Искам първо да пратя на всички много целувки и положителна енергия, става ми криво, като чета някои от вас...Сигурна съм, че рано или късно всичко се наглася и човек си намира щастието.  Hug

Относно приоритетите е интересен въпросът. Не съм сигурна как е при мен. Не разбрах съвсем логиката, че ако можеш да си позволиш да стоиш без работа и друг да ти помага, можеш и да решиш лесно за дете? Аз съм приемала много пъти помощ от близки, къде с нужда, къде без реално, напускала съм работа по една или друга причина, но пак решението за дете не ми се вижда така лесно. Мога да кажа все пак, че семейството ми е приоритет, но не и детето, тъй като дете още нямам. А и смятам, че съпругът ми и другите близки остават не по-малко важни, макар и детето да е най-зависимо от майката и първите години да ти се струва, че е целият свят. Не знам, може и да се окаже друго, когато имам вече деца.
А работата ми също е много важна дотолкова, доколкото ми дава възможност за развитие и изява и добри доходи. Никога обаче не може да стане по-важна от семейството (било то съпруг или деца, или дори брат/сестра/родители).

Относно моя съпруг и готовността му, там не мога да се оплача, заедно го решихме. Казахме си обаче да го даваме по-полека, без веднага да мерим графики и да искаме непременно, просто да си знаем, че в идните месеци може да стане. Честно казано ми се струва обаче, че за мен е много по-важно,  при него сексът си остава секс и няма мисъл за бебе, без значение, че не се пазим и от време на време му говоря за форума примерно. Т.е. темата все още не му е близка и интересна, камо ли да го възбужда чисто сексуално мисълта, че примерно довечера правим реални опити за бебе (а при мен е точно така, като се сетя ме заливат едни вълни  Embarassed ). Малко ми е криво, че не се вълнува колкото мен, но съм убедена, че ако наистина стане, ще подходи много отговорно. А може и да му трябват повече месеци "опити" за осмисляне...Просто при мъжете нещата стават бавно...
Виж целия пост
# 396
Повярвай, като се появи детето друго ще мислиш за приоритетите. Никой не може да направи разликата преди и след , ако не е имал дете. За мен детето е ней важния човек във всяко едно отношение, обичам и съпруга си, но това е друга любов и най-много треперя над детето и винаги съм съгласна всичко лошо да се случи на мен , а не на него. При това той не е малък на 24 години е . Колкото повече расте, толкова повече го обичам Hug
Виж целия пост
# 397
Когато имаш деца, осъзнаваш огромната разлика, че съпругът като част от семейството е заменяема част, но детето не е. За това детето прави семейството.  Peace Лично мое мнение.
Виж целия пост
# 398
Ужас, дано не дойде време, в което да мисля за съпруга си като за "заменяема част". Той да не е акумулатор, егати. Най-малкото свестни и отговорни мъже не се намират на пътя, без дори да коментирам любовта, изграждането на връзка и другите фактори.
Не казвам, че детенцето не е най-важно, просто не е нужно да се сравнява с другите, семейството си е едно цяло.

Виж целия пост
# 399
Ужас, дано не дойде време, в което да мисля за съпруга си като за "заменяема част".

Доста по-важно е той какво си мисли, но това вече е друг въпрос, няма да ме разбереш.  Wink
Виж целия пост
# 400
Ужас, дано не дойде време, в което да мисля за съпруга си като за "заменяема част".

Доста по-важно е той какво си мисли, но това вече е друг въпрос, няма да ме разбереш.  Wink

е какво очакваш да си мисли, да гледа на жена си по същия начин ли? Всъщност по мои наблюдения мъжете са много по-постоянни във връзките си, влюбят ли се веднъж трайно, не поглеждат толкова встрани, не си задават хиляда въпроси "тя ли е",както правим ние...
Виж целия пост
# 401
Ужас, дано не дойде време, в което да мисля за съпруга си като за "заменяема част".

Доста по-важно е той какво си мисли, но това вече е друг въпрос, няма да ме разбереш.  Wink

е какво очакваш да си мисли, да гледа на жена си по същия начин ли? Всъщност по мои наблюдения мъжете са много по-постоянни във връзките си, влюбят ли се веднъж трайно, не поглеждат толкова встрани, не си задават хиляда въпроси "тя ли е",както правим ние...
Моите наблюдения не са такива, за това казах, че няма да се разберем. Няма смисъл да спорим.  Peace
Виж целия пост
# 402
Заменяема част е, и още как. И по-добре от самото начало да се свикне с мисълта, че с този човек си толкова, колкото съдбата е отредила - може да си цял живот, а може и само няколко години. Такава настройка много помага да не си вгорчаваш живота с дреболии и да се радваш на всеки миг, в който сте заедно. Присъствието на мъж в едно семейство съвсем не значи, че при отсъствието му семейство вече няма.

А относно детето - да, приоритет ми е, обаче работата не ми е по-малък приоритет, тъй като с парите, изкарани от нея, мога да осигуря приличен живот на детето си. Според мен въобще не става дума за сравнение между двете. И да лежиш на кълката, че мъжът е длъжен да се грижи - ами може да се грижи до един момент, а после да спре. Или нещо да се случи с него.  


Всъщност по мои наблюдения мъжете са много по-постоянни във връзките си, влюбят ли се веднъж трайно, не поглеждат толкова встрани, не си задават хиляда въпроси "тя ли е",както правим ние...

Зависи от мъжете. Точно тази тема тук доказва, че много от мъжете още не са си отговорили на въпроса дали е "тя", нищо, че са прекарали n на брой години с въпросната жена.
Виж целия пост
# 403
Заменяема част е, и още как. И по-добре от самото начало да се свикне с мисълта, че с този човек си толкова, колкото съдбата е отредила - може да си цял живот, а може и само няколко години. Такава настройка много помага да не си вгорчаваш живота с дреболии и да се радваш на всеки миг, в който сте заедно. Присъствието на мъж в едно семейство съвсем не значи, че при отсъствието му семейство вече няма.


Знаех си, че някой ще успее да го обясни, за разлика от мен.  Simple Smile И болднатото за мен е цитатът на деня.   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 404
Заменяема част е, и още как. И по-добре от самото начало да се свикне с мисълта, че с този човек си толкова, колкото съдбата е отредила - може да си цял живот, а може и само няколко години. Такава настройка много помага да не си вгорчаваш живота с дреболии и да се радваш на всеки миг, в който сте заедно. Присъствието на мъж в едно семейство съвсем не значи, че при отсъствието му семейство вече няма.

А относно детето - да, приоритет ми е, обаче работата не ми е по-малък приоритет, тъй като с парите, изкарани от нея, мога да осигуря приличен живот на детето си. Според мен въобще не става дума за сравнение между двете. И да лежиш на кълката, че мъжът е длъжен да се грижи - ами може да се грижи до един момент, а после да спре. Или нещо да се случи с него.  


Всъщност по мои наблюдения мъжете са много по-постоянни във връзките си, влюбят ли се веднъж трайно, не поглеждат толкова встрани, не си задават хиляда въпроси "тя ли е",както правим ние...

Зависи от мъжете. Точно тази тема тук доказва, че много от мъжете още не са си отговорили на въпроса дали е "тя", нищо, че са прекарали n на брой години с въпросната жена.

Чакай малко, първо за последната реплика...не всички случаи в тази тема са, защото мъжът не е сигурен дали е "тя". Много мъже (и жени, и хора) имат колебания и страхове, свързани с децата, които нямат нищо общо с това коя жена/мъж е до тях. Аз самата не знам дали съм готова за дете, а преди години 100% не бях, макар и да не съм имала колебания в човека до мен. Неготовност/колебания за дете не бива да се сравнпва с несигурност във връзката, може да има и такива,но примерно 10%.

Относно съдбата- естествено, че всичко се случва, аз и за себе си не знам колко ще живея. Това не значи да не планирам нищо за след 1 година примерно, нали може да ми се случи нещо дотогава...Човек си живее с надежда и очакване за щастие и вечност, така сме устроени. Така трябва да е и с връзките, пък каквото стане, разбира се.

А за работата съм съвсем съгласна, една жена трябва да е напълно самостоятелна, може мъжът да й улеснява живота и да я глези за момента,  но всичко се случва (и не мисля за изневери и раздели, а за още куп други неща). Затова минимум едни стабилни доходи, жилище, книжка са нужни на една майка според мен. Не може да се прави дете с нагласата, че някой е длъжен, бил той дори таткото. Сами трябва да можем да се справим, ако има и кой да помага, супер.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия