Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 420
Някак си детето е ясно, че ще поеме пътя си и няма да е до мен. Но благоверния на 60 години да реши, че ще продължава без мен доста би ме разочаровало. Няма гаранция.
Виж целия пост
# 421
Според мен "мъжа ти си замине преди теб" тук означава - почине. Това също го има. Все пак обаче хората се събират за да са заедно.
Лошо стана май, че в темата пишат повече хора, които си нямат представа "Кога един мъж е готов да има дете?". Аз също съм от тях. Пишем за да се оплачем от това, че не разбираме отговора на въпроса или отговора не е такъв, какъвто сме го искали.
 Laughing С малко самоирония ще кажа пак нещо от моя случай. Перефразирано онзи ден чух "от теб Пухи научих някои неща и разбрах, че не съм готов сега за това." Един вид аз сега съм отговорна, че съм му отворила очите, че не е готов. Колко тъпо от моя страна? Трябваше да го "яхна" докато си мислеше, че е готов, апък после да му мислим или примерно аз да му мисля, че те винаги май майките повече мислят (поне тези майки, които познавам аз).
Виж целия пост
# 422

А един човек става готов за дете, когато узрее емоционално за  тази идея, физически и може да си го позволи финансово. Някои хора просто не искат деца, емоционално никога не са на тзи вълна, дори и фанансово и физически да са. Не мисля, че двама човека настроени на различни вълни и с различни емоции могат да живеят и да бъдат щастливи заедно дълго в бъдщето.. Нямат ли общи цели и представи за съвместният живот, за какво щастие може да се говори?



А иначе, мъжът става баща на 100 процента, след като се роди детето, до тогава му е трудно да го почувства толкова, колкото бременната, която се буди и става с ритници, повръщала е, чувствала го е. Това не означава, че не го иска, не го обича и не го е грижа, просто майката е по чувствителна и емоционална, защото всичко се случва в нея
Виж целия пост
# 423
Според мен "мъжа ти си замине преди теб" тук означава - почине. Това също го има. Все пак обаче хората се събират за да са заедно.
Лошо стана май, че в темата пишат повече хора, които си нямат представа "Кога един мъж е готов да има дете?". Аз също съм от тях. Пишем за да се оплачем от това, че не разбираме отговора на въпроса или отговора не е такъв, какъвто сме го искали.
 Laughing С малко самоирония ще кажа пак нещо от моя случай. Перефразирано онзи ден чух "от теб Пухи научих някои неща и разбрах, че не съм готов сега за това." Един вид аз сега съм отговорна, че съм му отворила очите, че не е готов. Колко тъпо от моя страна? Трябваше да го "яхна" докато си мислеше, че е готов, апък после да му мислим или примерно аз да му мисля, че те винаги май майките повече мислят (поне тези майки, които познавам аз).
Aи човек, ако не си изживее нещата които иска после страда само Wink :Р
Ами днес в градинките гледах двойка мъж и жена, мъжа с голямо желание и интерес гледаше чуждо мъниче на около 2 години, не отделяше поглед от него. Не бях виждала такъв мъж до сега Wink явно някой мъже искат да бъдат бащи, други ги е страх, на трети не им пука. За други варианти не се сещам? newsm78
Ами да повечето майки мислят или поне повече от мъжете, мъжете могат и за мига...ама не при всички е така все пак. Кофти, но от друга страна си е признал че не е готов и няма и да бъде явно е. Трябва да си силна друго не остава. Hug

Някак си детето е ясно, че ще поеме пътя си и няма да е до мен. Но благоверния на 60 години да реши, че ще продължава без мен доста би ме разочаровало. Няма гаранция.
Имах предвид, че може да умре особенно ако е по-възрастен както при нея. А и уж твърдят, че жените живеем повече от мъжете. Не, че е гаранция но все пак. Peace

Звезден^Прах
жените сме по-емоционални и чувствителни защото детето има нужда от това докато е малко най-вече. Това го осъзнавам с времето, естествено че преди време съм мислила различно и понякога съжалявам за това но миналото си е в миналото и там си остава. Както и грешките. Забелязвам, че повечето хора си стоя на едно и също мнение въпреки че грешат а аз някак си от всичко си взимам поука и разширявам мисленето си. Не знам защо се получава така, може би възпитанието ми е причина. Права си, че някой никога не са готови за дете една от причините е че не изпитват нужда да се грижат за някой или нещо. Сигурно и възпитанието от родителите формира това желание или нежелание у даден човек.
Днес ми казаха за мъж, който искал дете но жена му не искала...парадокси всякакви. Добре, че накрая се решила с помощ от майка си и сега си имат бебе. Явно понякога и разговор помага, понякога избистря проблема и поне не се залъгва човек че другия ще реши да има деца такива хора обикновеннно се разделят. Пак си спомням случай от преди време, мъжа иска да се жени и да има деца жената не иска и се разделят. Simple Smile В този случай аз самата не съм наясно защо изобщо са заедно като едни такива важни теми не са обсъждани години...но те си знаят. Peace
Виж целия пост
# 424
Цитат
Ами днес в градинките гледах двойка мъж и жена, мъжа с голямо желание и интерес гледаше чуждо мъниче на около 2 години, не отделяше поглед от него.
Желание и интерес. Могже да се каже например, че в нашата двойка, ако непознат човек ни гледа отстрани също би видял описаното така. Моя приятел също гледа малките деца с желание и интерес, обръща им внимание, което аз не им обръщам, говори и м понякога или се опитва да разговаря с тях, закача ги. Това не значи, че е готов или желае дете от мен сега.
Аз от своя страна не гледам така децата и не общувам с тях поради няколко причини. Неудобно ми е, защото тези деца са ми непознати и не знам как биха реагирали родителите им, ако аз примерно настъпателно реша да общувам с детето им. Нещо, което аз казвам или правя с детето (думи, игра, закачане) може за родителите му да не е правилно. Например има хора, които като видят дете искат да го почерпят, например с бисквитка, а за родителите му не е правилно детето им да яде сладко или шоколад, когато не ги познаваш не може да се отнасяш просто така.
Не съм уверена в себе си дали умея да общувам с деца, защото всъщност в обкръжението ми няма такива. Нямам близки приятели или роднини, с които се срещам ежедневно и те да са с деца. Накратко не се отпускам в присъствието на деца. Това не означава, че не желая да имам дете.
Виж целия пост
# 425
Цитат
Ами днес в градинките гледах двойка мъж и жена, мъжа с голямо желание и интерес гледаше чуждо мъниче на около 2 години, не отделяше поглед от него.
Съншайн, това нищо, ама нищо не трябва да означава за теб. Слушай ме.  Wink Да не почвам да давам пак гадни примери.
Виж целия пост
# 426
Според мен е готов когато го пожелае, говори по темата свободно или започне да мечтае какви ще бъдат неговите деца. По трудно е човек да разбере кога една жена иска дете  Whistling
Виж целия пост
# 427
Някак си детето е ясно, че ще поеме пътя си и няма да е до мен. Но благоверния на 60 години да реши, че ще продължава без мен доста би ме разочаровало. Няма гаранция.

Разводите в пенсионна възраст са излючителн често явление...на запад. В България май се търпят, защото нямат финансовата възможност да се разделят и да си продължат живота като бели хора, без да е необходимо да се търпят, щом вече не се разбират. Обаче това, надявам се, ще се промени - имам предвид финансовото благосъстояние.
Колкото до това кога мъжът е готов за дете...вие бихте ли родили дете от мъж, който ви казва, че не го иска и е готов да плати за аборта ви?
Виж целия пост
# 428

Колкото до това кога мъжът е готов за дете...вие бихте ли родили дете от мъж, който ви казва, че не го иска и е готов да плати за аборта ви?
Бих, ако съм готова да го отглеждам сама.
Виж целия пост
# 429
Цитат
Колкото до това кога мъжът е готов за дете...вие бихте ли родили дете от мъж, който ви казва, че не го иска и е готов да плати за аборта ви?
Не, не бих родила дете в този случай. Ако наистина искам дете и с мъжа не се разберем, навярно ще се разделим.
Също, ако (това не е така към момента) аз не искам дете и съм абсолютно убедена, че не искам дете, но например стане инцидент (контрацепцията не сработи) и мъжа каже "оооо добре че стана, аз така исках да стане", навярно много ще се вбеся и при положение, че с този човек би трябвало да сме на ясно, че аз не желая дете ще направя аборт.
Накратко доколкото е тъпо да си решиш "това трябва да е бащата на детето ми" и да заченеш без да ти пука дали той е съгласен, само защото ще можеш да отгледаш детето сама, толкова е тъпо и примерно жената да не иска дете и да са се разбрали с мъжа, но той да се "изтърве" случайно, защото искал тя да е майка на децата му и да я върже някак.
Виж целия пост
# 430

Накратко доколкото е тъпо да си решиш "това трябва да е бащата на детето ми" и да заченеш без да ти пука дали той е съгласен, само защото ще можеш да отгледаш детето сама,
Защо да е тъпо?  newsm78
Виж целия пост
# 431
Защото все пак не е само въпрос на финансови възможности. Детето трябва да е желано. Има емоционален аспект. Може би само за мен е така, но мисля, че рано или късно един ден от някъде детето може да разбере, че въпреки обичта и вниманието на единия си родител, другия не го е желал и да се почувства зле от това.
Виж целия пост
# 432
Защото все пак не е само въпрос на финансови възможности. Детето трябва да е желано. Има емоционален аспект. Може би само за мен е така, но мисля, че рано или късно един ден от някъде детето може да разбере, че въпреки обичта и вниманието на единия си родител, другия не го е желал и да се почувства зле от това.
Много романтика има в главицата ти, ама няма лошо, млада си, да не кажа малка.  Simple Smile

Поинтересувай се какво мислят мъжете по някои въпроси, но какво мислят, а не какво ще ти каже мъжът ти.  Wink Живеем в мъжки свят.
Виж целия пост
# 433
Може би си права.
 Simple Smile Не съм толкова млада (малка). Казаното не е просто "романтика", а нещо, което лечно мен ме е тревожило и още ме притеснява понякога, въпреки че накрая си казвам "какво значение има". Гложди ме въпроса дали съм била желана и от двамата си родители или са се примирили със случайността? Дали това не е довело до лоши последствия в някой аспекти, тъй като семейството ми е доста проблемно?
Цитат
Поинтересувай се какво мислят мъжете по някои въпроси, но какво мислят, а не какво ще ти каже мъжът ти.  Wink Живеем в мъжки свят.
Това ме заинтригува.
Какво имаш предвид? Как да се поинтерсувам и да разбера фактическите неща, щом ако задам въпрос на моя партньор отговора ще бъде нереален. Какъв всъщност трябва да е въпроса? На непознати ли да го задам?
Виж целия пост
# 434
Да, задай го на познати, колеги, от различни възрасти, с различно семейно положение. Така се добива много опит в живота вярвай ми. Партньорът ти ще ти каже това, което знае, че искаш да чуеш, много ясно. Аз лично много се уча от опита и грешките на другите.  Peace


А за това, че може да си плод на случайност не се притеснявай толкова много. По времето, когато ние сме заченати(аз съм на 32) нашите родители са разчитали на метода "аз ще те пазя"  Tired. Та по статистика 50% от нас сме заченати именно по тоя начин, демек случайно. Дори и тези, които не сме от проблемни семейства.
Понеже майка ми и баща ми не са проблемно семейство, в смисъл, че нямат проблеми помежду си, проблемът по-скоро сме им аз и сестра ми.  Laughing Но нямам намерение цял живот да страдам за това и да го анализирам.  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия