Кога мъжът е готов за дете...

Еовин , то дай Боже така да стане и наистина по-бързичко да я освободи от присъствието си, за да й се подреди животът. Че като я чета ми е 

  И аз мисля, че беше най-доброто, което се случи.

Няма нужда от нова тема, тази не  е отчетна. 

Ео, при теб нещата са се наредили и всяко зло е било за добро. 

Казва се понякога, че за неща от типа на "истинската любов" човек лудва и може да си зареже комфорта и аз заради това си мисля, че може и да се случи нещо такова, като причина.
Ние иначе пак сме в преговори да си променим живота. Аз започнах да го променям, като организирах смяна на жилището ни с по-голямо, но ужким от януари той ще поеме нещата. Ех януари е далече, а тогава ще излязат и безброй причини да не се включи, например разходи по празниците за подарък на детето (неговото, аз съм твърдо, че децата трябва да имат подаръци), някой данък, винетка за колата, нещо друго и пак ще увисне сигурно моята история, но ... Да не пиша много, че да не се дразня.
Може би Еовин е изкарала късмет, че каквото е било е свършило и е имала възможност да продължи на чисто.
Раздялата е страдание, но понякога започвам да се чудя, кое е добро? Кога наистина разбираш, че въпреки думите с този човек няма да я бъде? Ето и Еовин не е разбрала докато той просто не си е тръгнал.

Ти не го разбираш разумно, ти го усещаш. И с всички сили се съпротивляваш, уговаряш себе си, че не се знае какво те чака, че може би нещата така са добри, че какво толкова, не всички са щастливи, че си има и преимущества, че може да бъде и по-зле...
Усеща се така, сякаш имаш трън в душата. Хем не можеш да го махнеш, хем не можеш да свикнеш. Всичко вътре в теб ти крещи, че нещата не са наред, само разумът те успокоява, че може да се живее и така.

Това е много вярно, и в същото време не можеш да си сигурна какво се върти в неговата глава.

И двете са много верни.
Всички хора сме малко или много двулични и приказката "каквото му е в главата, това му е на устата" не важи за никой.
Поне аз никога не съм можела да разбера какво си мислят околните и доколко то отговаря на това, което казват.
Другото е, че понякога вярвам, че за себе си той е искрен и наистина сам е толкова заблуден, че нещата ще се променят. Един вид той сам си вярва и не осъзнава, че ме баламосва и наранява.
Много силна реплика.
Е може да се живее, то си е и доказано, но добре ли се живее е друг въпрос.

Здравейте, отново, и отново ви благодаря за коментарите...просто исках да споделя...
Отделно във вчерашния момент толкова много мисли и варианти ми минаха през главата, отделно , че този път поговорихме по-сериозно... Той иска да започнем опити от другата година,аз се съгласих с него  (вярвам му). Силно се гушкахме снощи, той - "малко" притеснен...Но за първи път си направих извода,че ще ме подкрепи,ако се случи...(сигурно го е страх).
Днес ми дойде, предполагам,че това е края на историята, до момента в който наистина стане готов (ама вече имам срок  )...
Успех на всички! 

  Чудесно, дано 2014-та да бъде късметлийска за всички мечтаещи.

Пухито що го дондуркаш тия паразит?

Причините са много и всички навярно са в мен. Ниско самочувствие, страхове и други неща и може би все пак имам и чувства. Макар да съм на 31 така са се завъртяли нещата, че аз друга връзка не съм имала. Просто съм такъв човек, неконтактен. С други хора не общувам освен по работа. А в един момент може би и съществуването на тази връзка се превръща в работа.
Понякога обаче така се ядосвам или съм толкова тъжна, че започвам да вярвам, че когато години подтискаш нещо, което те мъчи, започваш да изпитваш омраза и дори тиха радост, когато видиш, че причинителя на проблема страда. Едва ли нормален човек би се радвал на страданието на някой, който уж обича. След тези 3 години обаче понякога се чувствам така (един вид "нека ти"). Тогава се самообвинявам, че съм чудовище. Самообвинявам се и, че съм егоист, когато съм против даването на пари за прищевки на първото му дете и жена (все пак това е дете и трябва да получава внимание от родителите си), но пък си казвам, че неизвестно защо аз никога не съм имала право на прищевки и глезотии.

Пухито, тая работа ще избие на някъде. 

Да, ще избие... Да не е твърде късно само. Аз така 8 години чаках една такава работа да избие. И 8 години слушах "не съм готов", към което в последните 2 години се добави "... и не знам кога ще бъда и дали ще бъда".
Е, струваше си чакането заради новия живот след края на тази връзка, но пък сега си мисля, че въобще не е трябвало да чакам толкова...
Пухито ще узрее, каквото и да казваме ние, докато човек не се усети сам, никакви съвети и доводи не помагат.

Виж както искаш го приемай, проблема си е твои за въприятията на думите ми или на нечии други думи. Просто дадох съвет, който иска да се възползва които не иска да си чупи главата това не е мой проблем. Мой проблем е до момента в който дам съвет на някой, след това като не искат да го приемат с времето ще видят че съм била права но може и да е прекалено късно, а е жалко да виждам тъжни жени определено съм виждала такива като в случая не визирам себе си. Да ти кажа честно жалка картинка са. Зчатова вярвам, че човек трябва да се бори за мечтите си а не да ги оставя. С бездействие нищо не се случва на тази земя. И нищо не е станало от бездействие без значение дали е добро случилото се или зло.
Искам да ти кажа, че всичко зависи от човека за пришпорването а и не вижам какво пришпорване има след като някой си се е оженил за теб или за някоя друга тук и не иска още да има деца, тогава защо се жени тоя човек?!? Имам право да си задам въпросите, иначе бих била лицемер и фалшива, а това не го мога определено. Лекцията не бе за него, а за теб по-скоро извинявай ако ти се е сторила ненужна, но може би за някоя друга дама която ни чете ще е помощ в решението и какво да прави с живота си и какво точно иска. Тук се сблъсках с толкова хора които не са наясно със себе си, че ми става тъжно за тях. Може би преди време и аз бях като тях може би.
Виж сега не знам какво е ставало с теб преди 5 г. знам какво е ставало с мен и не ти казвам забременявай от някой който те тормози психически. Ама се чудя защо си го търпяла цели 5 г!!! И стига с тези клишета: ако исках дете на всяка цена!!! Няма такива неща, има искам или не дете и търсиш човека който евентуално искаш да бъде баща на децата ти. Тук не става дума за мъже които те тормозят, за жалост май тези късно ги разбираме че ни тормозят
Мъжът не е стока и жената не е стока, жал ми е за мъжете които възприемат жена си като стока наричайки е така! На това не му се казва любов, а брак по сметка.
Че кой е казал, че правенето на бебе скрепява една връзка?! Никога не съм го твърдила и няма и да го твърдя защото не е пълната истина. Пък и не искам нито целя подобно нещо, все пак имам съпруг а не гадже че да се опитвам да го вързвам!
По-добре е да родиш на 22 г. от колкото да чакаш неопределено време и вярвам, че хората -жените които са минали през тези неща ще ме разберат адекватно. В нищо няма гаранция, но все пак можем да направим това което зависи от нас. И никой не твърди, че на 22 си била безотговорна пък сега си това изобщо не е до годините, а е до човека. Бих твърдила, че никога не съм била безотговорна така са ме възпитали! Даже по-безотговорни са по-възрастните хора защото с времето спираш да мислиш за някой неща-както се казва кепенците падат. :Р
С най-добри чувства към теб.  

Направо си те обичам! Опс, и предходните ти думи бяха истина за жалост 25-26 г а и не само се държат като хлапета и е грозно.
За жалост истината е повече от болезнена като ти е на гърба, още повече като не искаш да се вслушаш в патилото, даже и старило не бих се нарекла защото не се имам и за стара. Страх ме е да давам съвети, защото повечето жени на които давам съвети изобщо не поемат и не мислят че тях ги касае, ами каса е Ви дами защото ви чакат същите неща като всички пишещи тук или подобни, живота не е коренно различен той е подобен защото характерите на хората са подобни. Безотговорният си е безотговорен без значение на колко е и т.н. а от там започват и проблемите.

Жалко за сестра ти и че толкова време му е вярвала, сигурно е че плаче. Съжалявам за сестра ти
И аз мисля като теб, че само детето дава смисъл в тоя живот дори и кариеристите сигурно го мислят защото знаят че това е една от целите им пораждащи кариеризма им!
И моят мъже говореше за деца преди брака, след брака ми каза че е мислел че те просто ще се получат един вид от самосебе си. Много неадекватен и необоснован отговор, като знам как живеем сега а и преди това. Знам какво ми докара и тоя стрес от липсата на дете, може би ако има емоционални жени тук в темата ще ме разберат много добре. Сега мъжа ми иска дете, но загубихме сумати време докато изясним какво искаме и че го искаме и двамата. А той го поиска след лоша спермограма, редно ли е като стигнеш на дъното чак тогава да поискаш нещо смислено от живота и да преоцениш смисъла да имаш дете? Ами не е редно, освен ако си бил в незнание че яйцеклетките си имат бройка! Както и да е знам, че някой ще ме разберат други не, но рано или късно от които и да сте ще разберете думите ми. А ако сте по-мъдри ще се вслушате в написаното и ще действате когато му е времето, а не като изтървете времето.

Искам да кажа на тези които искат да чакат само едно: Как си представяте живота си без детски смях? (Не ми задавайте този въпрос, защото аз отгавна съм си задала този и не само този въпрос!)Ако от това или от мисълта за това не ви заболи моля ви не ставайте родители, за да карате бъдещите си деца да страдат. Но ако ви заболи действайте преди да е прекалено късно за вас като жени! Ако мислите само за мъжете си, те може да се окажат егоисти защото само времето може да покаже колко познавате другия. Така, че помислете за вашата болка за да не се превърне живота ви в постоянна и неспираща болка.
С най-добри чувства към всички пишещи тук и мислещи адекватно. Мисля, че в тази тема няма по млади от 22 г. ? Или има?


Миличка извинявай на колко години си?(Видях, че си на 19 г. пък той на 26 г. достатъчно голям е да поеме отговорност.) Ако си пълнолетна не махай детето, после може да съжаляваш а може и да нямаш повече деца никой не може да ти даде гаранции дори и лекарите!
Извинявам се, но приятеля ти те използва само! Такива ги наричат използвачи! Съжалявам дано не съм те засегнала, но това е истината.

Зизу, ако съм на теб не бих пила никакво хапче на достстъчно години си и ти и мъжа до теб, че да бягаш от дете още по-малко той. Каквото и да направиш първо мисли, после действай.


Права си, че кой бяга от златна мина да не е луд. Той тоя не търси чака да му дойдат на крака, тарикат голям е направо му завиждам и ми се иска и аз да съм като него. Ще има да живее поне 100 г. 
Така е, тежкото пак е на нея. Ама така е като в тяхната връзка тя е и мъж и жена, а той е търтейчо. Дано се справи стискам силно палци да осъзнае истината.


Успех на всички в темата.   
Извинявайте, за дългия пост но считам че написаното е важно!

Poohito, багажа и от къде е дошъл, дори да ти направи бебе, той баща няма да стане, ти ще станеш майка на детенце и един ....паразит    който според моето скромно мнение само те използва за да си бивурка и да го дондуркаш.....


Хич няма от какво са те е страх, нито си в напреднала възраст, нито си зависима от него, нито си неспособна да създадеш нова връзка. Знаеш ли колко много мъже има и доста от тях стават за семейство и имат  ценности и са научени да уважават партньора си. Само, че колкото повече седиш при този, толкова повече се забатачваш и ни уважение, ни любов, ни семейство......и го щото не можеш да му събереш багажа. Ако не ти стиска иВикай някоя приятелка, предполагам и тяхното мнение, ако държат на теб, не се различава много от моето, тя на драго сърце ше му стегне куфарчето .


Аз не рядко се обръщам към мъжките майки, за Бога, научете синовете си на уважение към жените и семейните ценности