Будапеща - 4

Ако виното е купено от аерогарата, мисля да няма проблеми.

Билетите за градкия транспорт са по едно за всяко превозно средство, изключение има само при смяна на линиите на метрото - тогава не се дупчи нов билет.
Рибарските кули на унгарски са Halászbástya /халаасбааштя/. Намират се в Буда близо до църквата Матияш.

А, да, на аерогарата става, ако й се плаща двойна и тройна цена.

Благодаря ти, Ванилия!

За съжаление решението да се спрат полетите до Будапеща не е само за зимата.   Вероятно се е оказало нерентабилно /аз пътувах за 45лв двупосочно  / Има някакъв шанс българия еър да пуснат полети по тази дестинация, но още са само слухове.
По въпроса за оплакванията. Оплаквала съм се при отменен полет на всички възможни инстанции и резултата беше 0. Малко не работи тая схема.

Те бяха пуснали мисля в началото на юли, но след две седмици като проверих- вече ги нямаше Явно конкуренцията на Wizz им се е сторила тежка. Полетите бяха понеделник, сряда и петък, около 100 лв на посока, но не си спомням добре цените

10 билета са 2800 ф., а ето тук актуални цени на картите за градски транспортhttp://www.bkv.hu/en/travel_cards

И да пуснат със сигурност няма да е вече 100 лева на посока
Както стана с Прага ,  предполгам ще пуснат и до Будапеща , но нещо от порядъка на 200 -250 евро в двете посоки ми се струва по-реалистично.

   Eто най-после и моят отчет. Ще наблегна на организационни детайли като спане, хапване,транспортиране, за забележителностите всеки може да си прочете.
   Нашето бягство беше за три дни и бих казала, че за обиколка на забележителности без музеи, волно шляене из улици и площадчета, редувано с похапванена гулаш и пийване на Токайско и Дрехер е предостатъчно време. Поглезихме се и с минерални бани Сечени последния ден и тотално измихме стреса и умората. Ще се огранича в суперлативите за града, защото повечето хора тук търсят информация и съвети. Аз намерих всичко необходимо в темата и съм много благодарна на активно пишещите. Дано и аз помогна с нещо.
От летището се придвижихме с автобус 220Е и метро. Всичко беше така добре обяснено тук в темата, че имах чувството, че вече съм минавала по този маршрут. За нас беше удобно, защото апартаментът ни беше на 5мин от гара Nyugati, така че на когото не му се дават пари за такси – смело напред. Летище-гара Nyugati – 1ч.

   Апартаментът ни беше този:

http://www.only-apartments.com/en/budapest/DESSEWFFY_9422/
 
   Който търси 5 и 4* лукс да не чете описанието.
  Открихме близо до пл.Октогон ( на 5мин от апартамента ни)  едно място за хапване тип All Inclusive. Плащаш за закуска 790ф. и хапваш от блок-маса, а за обяд беше 1190ф. Много на сметка, но го открихме последния ден, след като добре се бяхме нахранили за доста пъти по толкова. Огледахме масата и си имаше всичко-салати, меса, скара, готвено. Става за непретенциозно хапване.

   Първата сутрин решихме да не ставаме рано за Парламента, а да помързелуваме, но и часовата разлика беше на наша страна и така към 9.30 стигнахме до Парламента с идеята да отъпчем маршрута за следващата сутрин и ранното ставане. На вход Х имаше 2-3 човека и това „ясно” ми показа, че сигурно вече няма билети, но за всеки случай се наредих и аз и … най-изненадващо се оказа, че си има билети от 11.45 нататък. Така се уредихме без проблем, но все пак не разчитайте на такъв късмет. Само след половин-един час имаше над 50 човека на опашка. Докато американци и японци чинно си брояха по 7000ф, а ние не дадохме и петак, за пръв път се почувствах не точно горда, но леко злобарски щастлива, че съм европейка. Посещението си заслужава, въпреки че разходката с много напън са я докарали до 1 час (15 мин е само влизането).
Така първият ден отметнахме Парламента, после огладняхме и се насочихме към Мензата, че най-препоръчвано и беше близо до апартамента ни за следобедна почивка. Беше наистина вкусно (гулаш и патешки гърди) и от този момент нататък гулашът стана задължителната част от менюто. За десерт – cottage cheese dumplings with sweet sour cream – първото от много следващи разочарования от десертите.   Изобщо колкото възхитени останахме от супи и основни, толкова разочаровани от прочутите им торти и сладкиши.
   Следобед се разходихме по Ваци с крайна цел – лодка за разходка на свечеряване. Хванахме тази от 20ч, но септември вече спокойно можеше да е тази от 19, защото е сумрачно, а градът е вече осветен и мисля, че щяха да станат още по-красиви снимки. За 20ч се облечете добре, става доста мразовито. Ние леко се ядосахме на Duna Corso, защото си взехме от Minicards  2 картички за 50% намаление, но младежите взеха да го усукват и казаха, че най-много от 2900ф на 2000ф на човек да ни смъкнат. Затова взехме Duna Yacht за 1900ф, не че има разлика в цената, но просто заради принципа, хе-хе! Може и да сбъркахме обаче, защото на тази лодка не дават слушалки и в началото хич не се чуваше. Не помня на другата как беше. На младежите с биричките не им пукаше, но останалите се мъчехме да подочуем нещо. Е, пак аз трябваше да се намеся и веднаха увеличиха звука, но пак не беше задоволително. Иначе красотата на осветените сгради, които през деня си виждал със съвсем други очи, си е спираща дъха. А колко круизни кораби имаше… Не можех да повярвам, че са пълни всичките, но се виждаше в ресторантите как си вечерят и пийват. Все пак се утешавахме, че още сме млади за този лукс, предвид преобладаващо побелелите коси над чашите с вино.
   На втория ни пълен ден атакувахме рано сутринта Буда. Решихме първо да закусим в кварталната пекарна. Търсихме в интернет някоя верига, а то се оказа, че са под път и над път, но силно се разочаровахме. Нищо общо с френски, италиански,белгийски, гръцки и т.н. пекарни, от които не мога да изляза. Закуските са сухи и безвкусни. Пробвахме и на следващия ден на друго място, но горе-долу същото. По-приятни бяха щруделчетата с череши, мак, извара, но нищожни като количество за цената. Иначе хлябовете- супер навсякъде. До Буда – пеша по моста Szechenyi – верижния и после пак пеша през Двореца, защото не работеше теснолинейката. Не си заслужава изобщо да се ползва. Качихме се може би за 10 мин. Гледки, снимки, синьо небе, Рибарските кули ( как може да има такова недоразумение с билетите в началото на Бастиона като след 100м се качваш безплатно???). Като поогладяхме  се върнахме в началото на уличката, която извежда на ц-вата Св.Матиаш, където бяхме мернали местенце на самообслужване. Искахме да пробваме и такова, нали било типично за унгарците. И наистина си заслужаваше. Мисля, че Bistro беше името, но няма начин да се подмине. Хапнахме предоволно и на най-ниска цена от всички заведения, в които ядохме. За пореден път се дивихме на вкусните варианти на гулаш (този път като основно). Сега съм се зарекла да се добера до тайната на унгарската кухня, ако някой даде едно рамо в търсенето, хич няма да се обидя. Като се стигна до десерта ( за който трудно остава място с такъв питателен обяд) се наредихме, но скоропостижно се отказахме. Тортите им много ми напомнят на соц.пастите, даже се разпознах една, която явно имала унгарски корени – тук и викаха ”Добуш”. Леко ми се повдига само от вида им, но това си е наше усещане, вие пробвайте, дано пък има добри попадения. Така  решихме, че това е добър момент да атакуваме Операта и да оставим десерта за сладкарницата на книжарница Александра. Операта е изключително красива, използавахме повода да се ограмотим на тема класическа музика – послушахме и прочетохме за живота на Ференц Лист, после се качихме до сладкарницата. Там трудно успях да насоча погледа си от тавана към тортите.. Мястото е приказно, но се подгответе за фреш в чаши ИКЕА от най-евтинките и торти, пльоснати в подобни чинии без грам закачка в украсата, които даже не успяхме да довършим (а това рядко ни се случва по света). Аз, понеже вече имах някакви недобри предчувствия, не останах толкоз разочарована. Явно унгарците си имат по-особен вкус за десертите, а обслужването хич не беше бляскаво, но това пък предразполага към по-отпуснати посетители. Отидете непременно!
Починахме си следобеда (за това мисля, че е много удобно да сте на хотел/апартамент в центъра) и после превзехме ц-вата Св.Стефан, синагогата, насочихме се към по-далечната част на Ваци с идея да обиколим Покрития Пазар, но … изненада … затварят явно в 18ч. Така и не проверих кога точно, но в 18.20 беше затворен. Странно, но имайте го предвид.. Иначе останалите магазини по Ваци са до 20ч. Така и не опитахме „лангушите”, пък и никъде другаде не намерихме. Дали са толкова типични тогава? Това ни остана за следващ път. Утеха намерихме на площада на Св.Стефан в някаква кръчма до фонтана. Беше просто понеделник вечер, но тихо и топло и кръчмите бяха препълнени, от 3-4 месечни бебенца до 65+ …  Много приятно.
За последния ден остана релакса – минералните бани Сечени. Куфарът оставихме на гара Nyugati в локър ( малък 400ф, голям 600ф). Доста се повъртяхме докато намерим локърите и се сблъскахме с „английския” на местните, който само повече ни обърка. Най-лесно е да се намери, ако се мине отстрани на Макдоналдса – на 20 м е, но ние се оплетохме долу в подлеза и това беше грешката ни.
До баня Szechenyi стигнахме пак пеша, което на една много мила продавачка с чудесен английски се стори нереално. Отне ни малко повече от 30мин от гарата, така че не ги слушайте местните за разстоянията. Не са големи. А бул. Андраши и околните улици са интересни. За банята няма какво да ви описвам, освен да кажа изобщо да не пропускате. Ние стигнахме към 11.30 и нямало свободни локъри в дамската част, но ние заключихме нещата при мъжа ми и решихме проблема. Към 13.30-14 вече беше по-празно.
На връщане потърсихме р-нт Paprika, който някой силно беше препоръчал и си го бях копирала, но е по-отдалечен от това, което очаквах и не бих го препоръчала по тази причина само. Иначе за пореден път унгарците надминаха очакванията ми с ястията. Не мога да кажа какво ядохме, защото те ни го препоръчаха, но беше превъзходно. Цени – леко по-високи, обслужване – доста бавно, но вкусно.
Взехме метрото в 17.25 някъде и бяхме преди 18.30 на летището. Съвсем добре.
Може да се купува всичко от Duty free (течности и т.н.)  и то не влиза в ограничението от 1 чанта ръчен багаж, демек харчете на воля, пък колко е на сметка, ние си знаем ...

Накрая трябваше да доизхарча последните форинти в един супермаркет на гарата и накупих един куп шоколади с марка BOCI. Реших, разбира се, да е нещо местно, няма да нося Милка или Линдт. Голяма грешка – затрупах се с куп „марципани” (както наричахме кофти шоколадите от соца), част от които побелели … Предупредих ви и за това.
Съвет за сувенирите – на Буда, преди да тръгнете към Св. Матиаш има малко базарче – много добри попадения имаше. Магнитите, които ние избрахме не бяха евтини, но са едни от най-качествените на хладилника ми – на ръчно изработена хартия в ретро стил и също едни цветни интерпретации на забележителностите, много сладурски (800-100ф). От там навзехме и други неща за децата – дървени играчки ( 1000- 1200ф), ръчно изрисувани висулки и шнолки, тениски с много приятни семпли щампи  за 2800ф, които в Пеща са 4000ф.

Ето така минаха нашите почти три дни - напълно достатъчни за екскурзия без деца. С деца времето минава по по-друг начин и маршрут.. Обиколихме всичко най-основно без много да се напрягаме, но въпреки това любимият се оплакваше от мускулна треска. В какво ни превръщат колите и компютрите, бързо си пролича. Оставихме детската програма за следващия път, дано на пролет пак да планираме. Не пречи да се надяваме. Инак сменяме посоката и темата...

  Fata

Fata, разкошно! Твоят пост ме наведе на мисълта, че е крайно време да направим форумската среща.  Мими, ти си на ход!

Страхотно описание, Фата! Благодаря!

И аз благодарение на писаното в темите съм готова с програмата. Сега, благодарение на теб, направих преговор като за последно.

Пишеш: "Ние леко се ядосахме на Duna Corso, защото си взехме от Minicards  2 картички за 50% намаление". Какви са тези Minicards и откъде могат да се вземат?

Мерси!

Много хубав разказ с хумористичен привкус

Ави, тези картчончета (мини-картички) ги има на щендери във фоайето на може би всеки хотел (не знам при рецепциите на апартхотелите как е), а също и там, откъдето се минава за касите за корабчетата. За корабчетата билети освен на каси се продават и на изнесени маси, преди въпросните каси, така че първо подминете масите, поогледайте се, прецените цените и тогава дерзайте.
Картончетата дават отстъпки или само инфо за маршрут. Напр. за Тропикариума отстъпката е 15%. Има и такива за отстъпки в магазини, обикновено 5 %.

Благодаря, speranzza!

Страхотен и много полезен разказ за пътуващите след няколко дни  . А в минералните бани предлагат ли хавлии, че ние сме само с ръчен багаж?

В баните хавлии и бански    може да се наемат.
Ако не ви е последен ден, можете да си вземете тези от хотела.
Който иска да плува, да си вземе и шапка, защото в басейна за плуване не пускат без и няма никакви компромиси. Още на стълбичката спасителят свири и ти сочи какво си пропуснал.
Това е само пример колко са дисциплинирани. Поне на мен ми се видяха такива.
В другите бесейни не трябва шапка.

Също така ми направи впечатление, че имаше много клошари, да, но на няколко пъти присъствах на "беседване" с полицаите и отвеждането им.

Друго, което много ми се хареса, е как всяка сутрин  се миеха тротоарите с вода и препарат. И наистина не ми вонеше на ... да не казвам какво, като в други европейски столици с доста повече претенции.  За това, разбира се, допринасяха и безплатните тоалетни в заведения. Много съм им благодарна за това. И много се дразня как например в Брюксел (май и в цяла Белгия) си плащаш за тази услуга дори и в заведението, в което си седнал, и то от 50-80 cents. Ха, предствете си ме сега един път бременна, друг път с малки деца, какви разходи ... и съответно целият град мирише на писоар ...
Сори за излиянието, но на кой друг да се оплача, ако не на вас!