За стандартите

Баща ми имаше предвид по-предишно поколение, а не сегашните висшистчета, дето не могат името си да напишат без грешка.  

Аз мога. И родителите ми можеха. И предците ми можеха.
Отговарям на стандарта на твоя дядо, Трещи, нали? Не ми
отнемай едничката надеждата, моля.
____________________________________________________________
Искам, искрено искам да завърнем темата към нейната сериозност. Моля!

В закованите теми на Клюкарника има една, която е много семпла. Почти
никой не пише там. Темата за Будителите на новото време. Считам, че
основният проблем е в това, да няма кого да вписваме в тази тема.

Е, кого да впишем като девиз на съвремието е "Он че ми каже"

Тук ги наричат еснафи. Мнозинството българи имаме в родословието си по някой такъв, а и манталитетът и ценностите ни са малко или много еснафски. Дори и по време на соца. Все пак традициите са си традиции.
И във Франция, и тук звучи леко подигравателно, но си има и своите многобройни плюсове.

Не разбирам.
Приемам, че нямам достатъчно акъл, за да разбера отговора ти, Бояна.
Ако може да ми обясниш.

Висшисти, капиталисти, аристократи... Чудя се от какво да се задавя-от смях или от класова омраза?

да ви номинирам ли и двете?

грозно е, когато този самозван аристократ се оплаква от ниския стандарт на съседите си. Единият не поздравявал, на другите децата били шумни и невъзпитани. Правя асоциация със свинефермата и балета.

българина в момента няма и не може да има авторитети в истинския смисъл на думата, нито учени, нито писатели, нито друг тип познати от миналото в ролята на будители. Нещата стигнаха до там, че с Гугъл всеки се смята за знаещ, колкото всеки специалист в коя да е област.

Жаве Така е, има елемент на ирония в тези определения. В наши дни е смешно да се мерим по произход. (Ние с Дона се заговорихме за личен произход на тема соц и буржоазно възпитание навремето)

Хмм, хубаво нещо са стандартите, макар че ми се струва, че темата е по-скоро за ценностите.
Не знам защо сте толкова черногледи и не виждате и хубавото в България и българите. Дори тази тема, въпреки изписаните "глупости", също показва, че все пак има и българчета, които мислят по въпросите, вълнуват се. От тук се тръгва.
Като всеки народ и ние си имаме кусури, но си имаме и хубави страни. Не мисля, че нямаме култура. Само до някъде ми се струва, че не я ценим. Нека оценим хубавото без толкова да се вторачваме в лошото.
Нека не търсим виновни за това, че сме зле. На всеки може да се случи да падне. По-добре да помислим как да се изправим.
В момента определено държавата е в доста окаяно състояние. Не, че преди не се е крало, не са се извършвали престъпления и не е имало мутри, но сега по ми се набива в очи сякаш. За справка темата на Бимби за мъжа й, който е бил пребит посред бял ден. И други още примери има...
Това ми е по-плашещо от това, че хората не си хвърлят боклука в кошчето.
Разбира се, че и второто не е добре. Но то си има сравнително по-лесно решение. Може да се поучим от чуждия опит. В UK се събира council tax, който е от порядъка на 100-200 паунда на домакинство на месец. С тези пари се поддържа и чистичко и подреденичко, макар че хората си хвърлят боклуците където им падне (лично съм го виждала). И пари за цветенца има, че и децата да си късат колкото щат. Разбира се този данък е доста висок дори и за английските стандарти, но плащат си хората, за да им е хубаво и чисто.
И други неща ми направиха впечатление, след като попътувах малко повече. Оказа се, че Париж също може да има проблеми с почистването и миризмите. Въобще чистотата е проблем в големите градове. Ясно  защо, но пълно решение явно все още не е намерено.
Писах за чистотата, защото най се набива на очи.
Идеята ми, обаче беше (тук ще го напиша много буквално, за да няма двусмислици и после хиляда обяснения), че българчетата всъщност си имаме и ние някакви стандарти и ценности, които не са за подценяване.
Добър стандарт е производството на хубави плодове и зеленчуци (все още). В някои страни хората дори не знаят, че съществуват вкусни домати, нищо че може, как беше, "да ръбат" омари всеки ден. И други вкусни и полезни неща не познават, но някак не се смятат за нещо по-долу от нас.
И други добри стандарти си имаме. Най-малкото не сме поробвали други народи и не водим войни за щяло и не щяло, както повечето цивилизовани страни.
Не виждам защо да не си видим и покажем хубавите черти. Тогава може пък и да си повярваме, че можем. След това ще е по-лесно с разрешаването на проблемите. Защото проблеми си имат на всякъде по света, въпросът е как се разрешават.
Уф, докато си изкажа "мъдрите мисли" и пак сте публикували 20 отговора. Няма лошо де

До някъде зависи по какъв стандарт го определяме.

Във Великобритания, за да си част от аристократичната класа, е достатъчно да си джентълмен, което като даденост се прилага към образованите в определени училища или университети, по-висшите рангове военни (от майор нагоре), определни професии (поверителни адвокати, например). Има и определна връзка с владеенето на земя, но в наши дни незадължителна. Определено все още е важно не само как човек си изкарва доходите (например, като банкер), но и какво прави с тях (занятия, хобита, почивки в тесен кръг курорти). Но общо взето принадлежността към тази група се измерва в лични ценности, според които живеят членовете й, както и начина, по който те се изразяват (като, например, етикет или облекло). Няма нищо нелогично титуловани благородници да се смятат за принадлежащи към една и съща класа с адвокати с право на аудиенция пред върховен съд, например (и видимите разлики са малко - херцогът може би е по-вероятно да носи по-стар блейзър, защото са му го ушили през 1949 г, а оттогава само е прекрояван; фракът му определено ще е по-стар, защото най-вероятно е наследен от дядо му). И човек определено е смятан за джентълмен ако е син на джентълмен.

Континенталната система е малко-по различна и има различни нюанси според различните юрисдикции. Французите, например, държат на четвъртованията в герба. С италианците е сложно, защото има много титли, купени от католическата църква. При поляците, принадлежността към шляхтата става се определя само с кралско благоволение.

Според мен, континенталната система е най-малко отговаря на потребностите на едно феодално общество.

В един по-съвременен свят, където аристокрацията няма и не може да има отделни правни привилегии (защото това нарушава принципа на равнопоставеност), принадлежността към управляващата класа на едно общество става въпрос на лични ценности, образование, вътрешна и външна елегантност, достойнства и постижения. С други думи, визира се една "аристокрация на таланта", а не "на сабята".

Това много ми хареса, но не е нещо, с което бих се гордяла (като се имат предвид причините).

Не да се гордеем, ама тъй да го отбележим все пак.

Чудесно изложение, Княже! А би ли казал сега с какви заслуги българинът има шанс да се впише в това приятно общество?
/не като почтен гостенин, а като член?/

Шок и ужас! Принц Хари е само капитан!
Редактирам: дори лейтенант.