Здравейте!Искам да изкажа абсолютното си възмущение от д-р Душепеев и от завеждащата Неонатология в МБАЛ Бургас -д-р Слава Коларова.За мен тези хора не трябва да работят с деца.
Терминът ми беше на 26 август 2013.По стечение на обстоятелствата не беше ясно дали ще раждам нормално или със секцио и наблюдаващата ме гинеколожка ме изпрати за консултация в Родилно отделение.Попаднах на Душепеев.Прегледа ме и ми насрочи секцио за след 2 дни.Попита ме дали искам той да ме оперира.Аз му казах,че не познавам никой от лекарите и за мен е без значение.Явно обаче той се опитваше да ме подведе да го уговоря да ме изражда.
Когато постъпих на 14 август сутринта,всичко беше ок.Оказа се,че действително Душепеев ще ме оперира.Завъртя се няколко пъти доктора,усмихнат,приветлив обаче със едно очакване в очичките...Аз бях толкова ошашавена,че изобщо не му обърнах внимание.Малко преди да вляза в операционната,той дойде изсъска нещо на сестрата от рода на това да ме подготви и излезе.Във операционната беше ужасно груб докато ме подготвяха.След операцията стана още по-зле.Всеки път на визитацията ми нервничеше,правеше ми забележки,че охкам като ми дърпа лепенките и ми съскаше сякаш съм му длъжна да му платя.Рязал ме е касапската.Дано белезите се скрият с времето.
За детето никой нищо не ми каза.Аз не бях в състояние да мисля изобщо след операцията.Дойде приятелят ми на свиждане на втория ден и ми казва,че детето е в кувьоз.Попитал какво става,но никой нищо не му казал.
Едва ходех и още не се бях раздвижила и тръгнах по коридорите разревана някой нещо да ми каже за това дете.До 22 ч. търсих някой да ми обясни какво се случва с детето ми.Идва по едно време една сестра и вика:Ама ти що не си търсиш детето?Я подпиши тука за клиничната пътека!
След малко влиза д-р Коларова и с прискърбие в очите ми казва,че детето има отклонения в мозъка и киста.Не е изревал при раждането и са пратили изследвания в София.Паникьосах се аз.Почнах да звъня на когото се сетя...Както и да е...На другия ден ми го показаха в кувьоза.Отново рев.Бях се побъркала.Изписаха ни с уговорката,че всеки месец ще ходим при Коларова на ехограф на главата.
Първия месец ходихме-кистата стои.Коларова нищо не казва.
Втория месец отидохме.Взе да мрънка...кистата няма развитие,ама не се знае нищо.
Питам аз-може ли да се извади?
Отговор-Ами то това е в мозъка.Как да се извади?
Питам-какви са последствията,ако има развитие?
Отговор-Ще видим.Възможни са психически проблеми.Ако ме притеснява нещо като дойдете следващия път,ще ви пратя при специалист.
Тонът и изражението и бяха такива,сякаш всичко е загубено.Сякаш ни спестява болезнена истина.
Въобще не я чаках да се притесни,а заминахме за София.
Благодарна съм на д-р Христова от клиника "Детско здраве".Жената още като видя детето и вика: Абе вие за какво се разкарвате чак до София?Детето си е добре.Тая киста на снимката няма никаква медицинска стойност и не е опасна.За какви отклонения в мозъка ви е говорила тази докторка,не мога да разбера.
Разказах и аз какво е казала Коларова и тя се хвана за главата!
Оказа се,че ако има някакъв проблем ,би трябвало главичката да е уголемена,да прави гърчове или да има някаква патология.Нашето дете си е напълно здраво.
Как може човек,който не разбира от нещо,да дава мнение и да заблуждава по такъв начин?Щом не разбираш и това не е в твоя ресор,директно даваш направление за невролог.
Яко се бяхме изплашили и съм благодарна на Господ,че твърденията на Коларова не се оказаха верни!
Терминът ми беше на 26 август 2013.По стечение на обстоятелствата не беше ясно дали ще раждам нормално или със секцио и наблюдаващата ме гинеколожка ме изпрати за консултация в Родилно отделение.Попаднах на Душепеев.Прегледа ме и ми насрочи секцио за след 2 дни.Попита ме дали искам той да ме оперира.Аз му казах,че не познавам никой от лекарите и за мен е без значение.Явно обаче той се опитваше да ме подведе да го уговоря да ме изражда.
Когато постъпих на 14 август сутринта,всичко беше ок.Оказа се,че действително Душепеев ще ме оперира.Завъртя се няколко пъти доктора,усмихнат,приветлив обаче със едно очакване в очичките...Аз бях толкова ошашавена,че изобщо не му обърнах внимание.Малко преди да вляза в операционната,той дойде изсъска нещо на сестрата от рода на това да ме подготви и излезе.Във операционната беше ужасно груб докато ме подготвяха.След операцията стана още по-зле.Всеки път на визитацията ми нервничеше,правеше ми забележки,че охкам като ми дърпа лепенките и ми съскаше сякаш съм му длъжна да му платя.Рязал ме е касапската.Дано белезите се скрият с времето.
За детето никой нищо не ми каза.Аз не бях в състояние да мисля изобщо след операцията.Дойде приятелят ми на свиждане на втория ден и ми казва,че детето е в кувьоз.Попитал какво става,но никой нищо не му казал.
Едва ходех и още не се бях раздвижила и тръгнах по коридорите разревана някой нещо да ми каже за това дете.До 22 ч. търсих някой да ми обясни какво се случва с детето ми.Идва по едно време една сестра и вика:Ама ти що не си търсиш детето?Я подпиши тука за клиничната пътека!
След малко влиза д-р Коларова и с прискърбие в очите ми казва,че детето има отклонения в мозъка и киста.Не е изревал при раждането и са пратили изследвания в София.Паникьосах се аз.Почнах да звъня на когото се сетя...Както и да е...На другия ден ми го показаха в кувьоза.Отново рев.Бях се побъркала.Изписаха ни с уговорката,че всеки месец ще ходим при Коларова на ехограф на главата.
Първия месец ходихме-кистата стои.Коларова нищо не казва.
Втория месец отидохме.Взе да мрънка...кистата няма развитие,ама не се знае нищо.
Питам аз-може ли да се извади?
Отговор-Ами то това е в мозъка.Как да се извади?
Питам-какви са последствията,ако има развитие?
Отговор-Ще видим.Възможни са психически проблеми.Ако ме притеснява нещо като дойдете следващия път,ще ви пратя при специалист.
Тонът и изражението и бяха такива,сякаш всичко е загубено.Сякаш ни спестява болезнена истина.
Въобще не я чаках да се притесни,а заминахме за София.
Благодарна съм на д-р Христова от клиника "Детско здраве".Жената още като видя детето и вика: Абе вие за какво се разкарвате чак до София?Детето си е добре.Тая киста на снимката няма никаква медицинска стойност и не е опасна.За какви отклонения в мозъка ви е говорила тази докторка,не мога да разбера.
Разказах и аз какво е казала Коларова и тя се хвана за главата!
Оказа се,че ако има някакъв проблем ,би трябвало главичката да е уголемена,да прави гърчове или да има някаква патология.Нашето дете си е напълно здраво.
Как може човек,който не разбира от нещо,да дава мнение и да заблуждава по такъв начин?Щом не разбираш и това не е в твоя ресор,директно даваш направление за невролог.
Яко се бяхме изплашили и съм благодарна на Господ,че твърденията на Коларова не се оказаха верни!
Аз неведнъж съм изказвала и моето мнение за Душепеев и неговото меко казано отвратително отношение към мен и детето ми!!! Когато родих второто си детенце на 6 август,веднага след раждането ми го взеха в неонатологията,показаха ми го като го измиха и с отвратителен тон ми казаха"виж какво си направила на детето си"!!!! Беше се родил с пъпчици,но защо под дяволите прецениха че аз съм виновната? Питах от какво може да е защо ми го вземат,а те мълчат.Наложи се да седя в родилна зала до обяд на другия ден(родих вечерта в 22.50),тъй като бях изгубила много кръв при раждането и матката ми не се свиваше.През това време несъм спирала да питам за бебчо и никой нищо не казва,при което плачех постоянно
Качват ме горе в стаята и питам може ли да ида да си видя детето(а аз едва ходех).разрешиха ми,и когато влязох в стаята и го видях сам,в леглото пак се разплаках.Целия беше с обрив.Питам аз какво му е точно,а Коларова ми вика,стига пита и разпитва,а подпиши клиничната пътека и да знаеш,че преди 13 август няма да бъдеш изписана.Неиздържах и и се развиках,и тя почна да обяснява,че незнаела какво му е точноно предполага,че е от изпит от мен антибиотик,а аз несъм пила антибиотици по време на бременността!В крайна сметка неразбрахме какво му е точно,но седяхме 7 дни в болницата и му вливаха 2 антибиотика,без точно установена диагноза!!!!!! Та и моята среща с Коларова беше най-ужасната в живота на семейството ми,проведе си лечението без да знае какво му е на детето ми! 
. 
. 
