ОКТОМВРИйски мами тръпнат от вълнение, всички чакат малкото човече с нетърпение!

  • 31 746
  • 733
# 300
За спиналната упойка имам отзиви от една мама раждала секцио миналата година, тя е получила зверско главоболие след това, но доколкото знам, ако се приемат достатъчно течности, този ефект не се получава.
Под пълна упойка съм била един път и освен, че сънувах острови и плажове, а не кошмари, като излезох от упойка не съм имала и абсолютно никакви странични ефекти, но зависи от самата упойка, която се използва, от уменията на анестезиолога, а и трябва анестезиолога да знае точните ви килограми за да прецени максимално правилно оптималното количество. Единствено при премедикацята ми пресъхна устата и нещо взе да ми се замайва леко главата. Обаче при секцио май като е с пълна упойка задължително интубират, не знам  newsm78, това анестезиолога трябва да го обясни преди операцията, а кофти ефектът от интубацията е, че после гърлото е зверски раздразнено, а известно време след операцията изобщо не можеш да се изкашляш.
Виж целия пост
# 301
mvsh, много добра дата е 02 октомври според хороскопа  Heart Eyes и според номерологията  Heart Eyes така че дано да ни е на късмет на малките ни мишлета и на нас, а и на всички мами   bouquet
Дано октомврийските бебчета да се раждат безпроблемно  Praynig
И аз така положително съм се настроила и си мисля как ще си гушна мишлето Heart Eyes
И така.. а то каквото ще става - ще става, съдба...А и при всеки е различно и нормалното раждане и секциото. Но освен това е много важна и нагласата Peace
Виж целия пост
# 302
Нашето бебче пак се разхълца  Crazy
Хълцаме всеки ден по два пъти Flutter
Виж целия пост
# 303
нямам много опит като цяло с упойките, два пъти съм била под цяла, едната преди години, бях изкълчила китка и за да местят. Споменът не беше особенно приятен.Дълго излизах от упойката. Вторият като раждах в последния момент извикаха анестезиолога. Леко я понесох сравнително.   Те последно време са ги попречистили и май вече няма такива странични ефекти като повръщане. Майка ми обаче е изкарала няколко операции и все под пълна и е много притеснена като цяло от нея, имало и вероятност да не излезеш... Казват и че скъсява живота по някакъв начин...Та ако не е наложително мисля, че по-добре да не си слагате такава. Все пак е въпрос на избор
Виж целия пост
# 304
Сега, да ви кажа, че аз имах късмет да попадна на лекарка, която много неща ми обясни за секциото, а и аз много питах. За упойката вече ви казах - със спиналната няма нищо страшно, не боли поставянето и ако пиете много вода и обезболяващи, няма да имате проблем и след това.  Самото излизане става от горе надолу, най-накрая започвате да си чувствате пръстите на краката. То е като едно леко изтръпване, което постепенно слиза от гърдите към краката, докато изчезне напълно.
За раздвижването доки ми каза - щом усетиш, че си извън упойката, започваш сама да се движиш - свиваш и разпускаш пръстите на краката, после глезените, после краката в коленете. По някое време ако не боли, опитваш леко да се обърнеш на ляво или на дясно, а най-накрая с ръце да си повдигнеш торса нагоре. Така и правих, не се спрях да се швъкам в това легло. Даже опитах да застана на 45 градуса и акушерките ми казаха - браво, тук някой се опитва да се изправи! Така до следващата сутрин сама си бях размърдала кокалите. Махнаха ми катетъра, а аз нямах търпение да ставам. Никой не ме е вдигал, сама си преместих краката настрани, после надигнах бавничко торса и се изправих - ако се прави бавно, няма опасност рязко да ви стане лошо. Щом си стъпих на двата краката, веднага си сложих бельо и превръзка и тръгнах да се разхождам - едва, едва, но все пак на крака. Направих тегел по коридора и добих кураж. Още една майка се престраши да дойде с мен, та двете се подкрепяхме. После се върнахме да питаме кой иска кафе и направихме втори тегел. Третото излизане беше до детската стая да ни кажат как са бебетата. А накрая сама се заведох до отделението, само багажът ми го носеше една санитарка. Ей, така станаха нещата - с воля и усилие. Боляло ме е, но не е било толкова нетърпимо, имаш мотивация и знаеш, че колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-лесно ще се възстановиш.
Още нещо се сетих да споделя - важно е след операцията бързо да се изкарат газове. Пак по съвет на доки докато си лежах в реанимацията с дясната ръка правех много леки, едва докосващи кожата, въртеливи движения по корема, като галене върху голата кожа. Упойката още не беше излязла и съответно нямах никаква чувствителност. По едно време се чува едно странно бълбукане и всички се оглеждаме от къде е и се чудим какво е. Аз продължавам да си галя тумбака и това нещо пак се чува. Едва тогава се усетих, че това са моите газове. Много неудобно се почувствах, попръцквайки под завивките, обаче няма как да го контролираш, а и нали това беше целта. Убих се да се извинявам, а докторите доволни, все едно съм покорила Еверест. Та, правете си кръговите движения и хич да не ви пука за звуците - това ще е единственият път, когато някой ще се радва на газовете ви. Mr. Green
А за тези, които искат повече подробности, ето ви малко от моите преживявания, които съм записала непосредствено след раждането:
Скрит текст:
Моментът настъпи
Терминът на раждането ми беше през третата третина на юни. В началото на месеца отидох на поредния рутинен преглед. Вече се налагаше да насрочим датата за операцията. Бях решила, че достатъчно се намесвам в Божиите работи и няма да имам никакви претенции. Не съм фаталист, някакви си там цифри нямаха особено значение. Тъй като секциото трябваше да изпревари началото на естественото раждане, датата трябваше да бъде десетина дни преди термина. В последния момент обаче се оказа, че лекарката ми е възпрепятствана да извърши операцията по здравословни причини и трябваше да ме прехвърли на неин колега. Запознахме се, той погледна оперативния си график и забоде пръст върху календара – вторник, 9 юни.
Направих си последните необходими изследвания, привършихме подредбите вкъщи и зачакахме. Нощем почти не можех да спя – от вълнение, от притеснение. В главата ми се въртяха операционни, скалпели, кръв. После си казвах, че ще се концентрирам не върху самото раждане, а върху следващия ден, когато щяха да ми дадат бебчето. Тази техника на автотренинг си изработих още като студентка. Понеже много се притеснявах преди всеки изпит и трудно заспивах, си повтарях, че няма да мисля за самото изпитване, а за момента след него, когато освободена от напрежението ще се отдам на някое приятно занимание. Така успявах да се оттърва от стреса и завърших с отличие две висши образования. Но сега ми предстоеше най-трудният изпит и емоциите ме владееха изцяло!
При последното ми посещение в болницата бях изненадана от новината, че лекарят, който пое ангажимент да ме оперира, е с препълнен график. Пак ме прехвърлиха и май извадих късмет, защото гинеколожката, която ме пое, се оказа началник на родилното отделение.
Два дни преди операцията с мъжа ми отидохме на пикник с приятели. На изпроводяк всички ме прегръщаха и ми пожелаваха лека бременност до финала. Само малка част знаеха, че финалът е след броени часове.
Мисля да разкажа за раждането си сравнително подробно. Нека тези, които се боят от медицински манипулации, да пропуснат следващите редове или пък да ги прочетат, за да видят, че не ги очаква нищо кой знае колко страшно...
Най-после дойде Денят. Естествено, прекарах нощта будна в леглото си и нямах търпение да започне да се развиделява. Напрежението бавно отстъпваше пред неистовото желание да се свърши и да видя на живо моето бебе.
Станах по тъмно. Направих си онази неприятна процедура, която плаши много бременни – клизмата. Бях си купила готов набор от аптеката и въобще не се затрудних. Изкъпах се, облякох си чисти  и удобни дрехи. Не бях яла от предната вечер, но не усещах глад. Взех си чантата за болницата, дадох последни инструкции на мъжа ми и най-после тръгнахме. Пристигнахме за пет-шест минути, защото в 6 ч. сутринта няма особено движение. Мълчахме. Озовахме се пред приемния кабинет, но се наложи да изчакаме. Може би около половин час, който ми се стори като високосна година.
После отвътре се показа една усмихната акушерка, покани ме да вляза и оформихме административните детайли. След това се облякох в нощницата, взех си довиждане с мъжа ми и ме отведоха в предродилната зала. Сложиха ми колан за запис на тоновете на плода, поставиха ми абокат и система. Междувременно на съседното легло вече лежеше една жена, на която вливаха медикаменти за предивзвикване на раждането, тъй като нещо не вървеше по план. Появи се моята лекарка, поговорихме си за състоянието ми, за гестационния диабет и изследванията. Прегледа ме, за да определи разкритието. Беше болезнено, но не нетърпимо. Изглежда нямаше почти никакви признаци за скорошно нормално раждане.
След още малко време трябваше да вляза в операционната. Дойде един много мил лекар и буквално ме заведе под ръка. Сетих се, че ми се ходи до тоалетна. Пуснаха ме, никой не бързаше. Върнах се и бях готова за началото. Милият лекар беше анестезиологът, който ми обясни подробности за упойката. Най-напред ми сложи обезболяваща инжекция подкожно в гърба. Усетих ухапване от комар. После се заби иглата на упойката, но не болеше.
Около минута-две нямаше никаква промяна. Операционната сестра ми сложи катетър, при което разбрах, че упойката вече е подействала. Сетне започнах да потъвам, изпитах желание да си затворя очите, стомахът ми се разбунтува. По съвет на анестезиолога броих до 120. 120 секунди на адаптация на организма към упойката, 120 кратки момента на смърт...Ето че всичко премина, като една вълна, която те залива, обърква сетивата ти, изправя те пред ужасяващата мисъл за края, но точно преди той да настъпи - си тръгва и ти дава възможност да поемеш глътка живот.
Влязоха и опериращите лекари. Попитаха ме дали искам да наблюдавам, но аз предпочетох да сложат преградка пред очите ми. Затова през цялото време ми обясняваха какво се извършва в момента. Анестезиологът седеше до главата ми и започнахме разговор. Дори разказах виц, на който целият операционен екип се разсмя. Периодично ми вливаха разни лекарства през системата, но не ми стана лошо. Не ми се гадеше или повръщаше, нямах усещане за изпадане в несвяст.
И точно тогава, петнайсетина минути след началото, сякаш нещо дръпна торса ми и се чу ясен и оглушителен бебешки плач! Най-сладкият, чист и блажен звук, който някога съм чувала. Показаха ми розово гръбче и го отнесоха. Плачът се усили, лекарите ме поздравиха за раждането на сина ми, а аз удивително спокойна се умълчах.
Анестезиологът подхвърли, че съм родила истински тигър. Имаше предвид, че много реве. Що се отнася до размерите, обяви ги акушерката, която след малко ми донесе вече изкъпаното и повито в бяла пеленка бебе. 3200 г и 49 см, ама какъв глас само! Огласяше цялото отделение. И опроверга напълно опасенията, че родените със секцио бебета не проплакват веднага след появата си на този свят.
Поех го в ръцете си, видях набръчканото от плач личице, сърдито, че сме му развалили комфорта с някакво си там раждане! Все едно гледах ядосаната физиономия на баща ми. Целунах бебчето по ръчичката и плачът утихна...Най-после се срещнахме с теб, мое малко момченце! И пътят ни оттук насетне ще е дълъг и щастлив, вярвам го, значи ще бъде така!
Попитаха ме защо мълча, да не ми е лошо. Не, отговорих, устата ми е пресъхнала. А всъщност най-истинските мигове се изживяват в мълчание, думите, колкото и хубави да са те, не могат с нищо да допълнят чистото блаженство на душата, на тялото, на мисълта.
Операцията приключи. Дотук никаква болка. Предстоеше реанимацията – 24 часа лежане, пиене на много вода и обезболяващи. В залата бяхме пет момичета, пращахме съобщения до близки и приятели, говорехме по телефоните и помежду си. Сестрите ни наглеждаха, санитарките ни помагаха за отварянето на бутилките с вода и при друга нужда.
Отнесена от вълнение, забравих да се обадя на мъжа ми. Пристига лекарката ми и ми казва: „Ама, обади се моля те на мъжа си, има много родилки и не може да влезе, а е толкова притеснен и не ми вярва, че си добре!”
Обаждам се аз, уверявам го в отличното си състояние, а той ме пита дали бебето има коса. Е, нали ти го показаха, не видя ли? Не видях, казва, аз гледах акушерката, че беше много хубава! Уж притеснен, щял да припадне, а гледал акушерката! Голям смях падна в реанимацията като споделих с останалите момичета какви ги върши нашият развълнуван татко.
Упойката започна да отминава. Бавно отстъпваше от тялото ми, което започна да си възвръща усещанията. След няколко часа само връхчетата на пръстите на краката ми все още бяха като в тесни обувки. Размърдах се, дори мъничко се надигнах в леглото и видях, че не е толкова страшно, не боли особено. Наливах се с вода по съвет на анестезиолога, който периодически проверяваше дали пия достатъчно, за да не получа главоболие.
Дойде нощта, разговорите утихнаха, биха ни поредния обезболяващ коктейл и си пожелахме „лека нощ”. Тъкмо сме се унесли – кой в дрямка, кой в мисли, и откъм коридора се чуха викове. Настана суматоха, заприиждаха хора. Още малко олелия и отново бебешки плач, ознаменуващ поредното чудо в онзи дълъг ден!
След малко вратата се отвори, носилката влезе и на последното празно легло сложиха още една оперирана мама. Оказа се онази същата, която в седем сутринта вече беше в предродилната зала за предизвикване на раждане. Беше изкарала кошмарен ден в адски, но неуспешни контракции и накрая се наложило да я оперират по спешност. В момента, в който я положиха на леглото, милата заспа от изтощение. А ние останалите, дочакахме утрото и новия ден мълчаливи.

Нов ден, ново бебе
Утринният здрач ни накара да се размърдаме, трябваше да направим усилие да се надигнем и да изпънем крайниците си. Сестрата ни поздрави за добро утро. Започнаха пъшканията и охканията. Всяко движение бе като първата крачка – бавно, несигурно, болезнено. Всъщност мен не ме болеше кой знае колко, но от съседните легла звуците предполагаха страдание.
Пристигнаха лекарите, прегледаха ни и казаха да ни махнат катетрите. Вече нямах търпение да стана, лежането ми дойде до гуша. В мига, в който бях освободена от досадната тръбичка, направих колосално усилие и се изправих на краката си. После стана лесно, изпънах си леглото пред очудените погледи на останалите жени и отидох до тоалетна, която беше на другия край на коридора, може би около 30-40 метра. Измих се, сложих се бельо и бях като нова. Върнах се обратно в реанимацията, попитах дали някой иска кафе и пак поех на път, за да осигуря живителната течност на все още нестаналите си съквартирантки. Исках час по-скоро да се пренеса в нормална стая и да си видя детето. Вместо това, се наложи да отида до детската стая, където педиатрите изнасяха информация за бебетата. Моето, под номер 1308, беше добре, жизнено, ревливо, яло, повърнало, само нормални неща.
Следобед се нанесох в обикновена стая, мъжът ми пристигна и зачакахме да ни донесат бебчето. Това стана малко по-късно, когато в стъклена количка пристигна малко розово човече, цялото издрано от собствените си ноктенца. Не смеехме да го докоснем и само го оглеждахме от всички страни. Докато не заплака. Тогава се наложи бързо да се отърсим от страха си и да го гушнем. Бебо беше гладен и си искаше млякото – сега, веднага, на мига, без отлагане и без колебание!
И започна нашият път заедно. Без съмнение много щастлив. Дори в моментите, когато умората надделяваше, а необходимостта да съм на крак заради комфорта на малкото беше неотменима и през мисълта ми минаваше, че не мога да издържа, дори тогава не забравих да благодаря на Бога за здравото и хубаво бебе. А днес, моят син благодари на мен за това, че съм до него. Нощем се гушка в мен и гали бузата ми с топлия си дъх. През деня върши неспирни бели и когато му се скарам, заплаква неутешимо и не се успокоява докато не го прегърна. Имитира телефонен разговор с мен и ме пита”Мамо, ка ши (как си)?”. Разтваря широко ръчички настрани и обяснява, че ме обича „Ей тоооо (толкова)”. А понякога без повод и причина просто идва при мен и ме дарява с най-сладката мокричка целувка.
И ми е толкова хубаво, че ми се иска никога да не свършва.
]
Виж целия пост
# 305
malko_mishle - Къде си гледала хороскопите и нумерологията за датата на раждане? Simple Smile И мен ме интересуват 2 дати, но не успях да намеря повече инфо.

Poli_BK
- Много хубави разкази! Дано и ние сме късметлиики и куражлиики тези които сме със секцио! А разказа ти за момента на раждането е уникален! Хубаво е че си ги записала тези неща, развълнува ме много като ги прочетох!   bouquet
Виж целия пост
# 306
Poli_BK [/b]- Много хубави разкази! Дано и ние сме късметлиики и куражлиики тези които сме със секцио! А разказа ти за момента на раждането е уникален! Хубаво е че си ги записала тези неща, развълнува ме много като ги прочетох!   bouquet

охх и аз се развълнувах още повече............от една страна ме е ужасно страх,от друга твоят разказ ме трогна значително.............дано успея да запомня най-паметните пасажи преди и по време на раждането............за да придобия по-голям кураж Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 307
Poli_BK благодаря ти за прекрасния разказ и куража, който вдъхна на всички. И мен много ме разчувства историята ти! Аз също ще съм със секцио и до момента и за миг не съм се притеснила, единствено си представям, как ще видя нашето малко съкровище... сигурна съм, че тогава всичко лошо отминава и се забравя, защото при мен е онова прекрасно създание, което съм носила в себе си 9 месеца и при всеки дискомфорт съм се притеснявала не за себе си, а дали то е добре! Аз лично вече нямам търпение да настъпи моментът на нашата среща и броя дните, които ми минават толкова бавно... При мен нещата ще са малко по-различни, защото в болницата, в която ще раждам не ни слагат за 24 часа в реанимация, а само за около 3-4 часа, след което ни местят в стаята. Казаха ми, че катетър няма да ми слагат (за което съм много доволна) и ако ми се ходи до тоалетната или с подлога или ще ми помогнат да стана и да отида до тоалетната (което според моя позната, която скоро ражда там секцио не е било никакъв проблем).

Стана ми малко смешно за газовете, защото аз ще съм в стаята с мъжа ми, а въпреки, че сме заедно от почти 4 години, никога не ми се е случвало да се "изтърва" пред него  Laughing Разбира се това ще си е нещо естествено и нормално и той никога няма да злоупотреби с него, но от сега си знам, че на мен ще ми стане много неудобно, а на него много смешно, но поне ще се позабавляваме  Joy

Още веднъж, благодаря, че сподели с нас това прекрасно изживяване с появата на сина ти и от сърце ти пожелавам и този път да е също толкова хубаво, че и още повече  Hug
Виж целия пост
# 308
Поли наистина мног одобре си го описала... Hug особено за тези, които една операция ни се вижда наистина малка смърт...някак си успокояващо десйтва...

за кърменето и храните... в индия ядат люто и не спират да го правят, когато кърмят бебетата си...някъде си наблягат на цитрусите и пак кърмят...
забранените неща за тютюн и алкохол...
от там насетне яжте и пиите какво искате...консервантите и оцветителите, като мононатриевия глутамат могат много да засилят коликите...
прекомерната употреба на млечни продукти освен алергии при бебето, може да доведе и до запушвания на гърдите...
но по една-две чаши мляко на ден е абсолютно нормално да се приемат...
имах една позната, която по коледа миналата година ми се обади и ми каза, че е оставила 24ч детето на АМ, за да може да си хапне зелеви сърми и боб...педиатърката казала, след зеле и боб 24ч да не кърми... #Crazy
има време да го дъвчем кърменето, но всичко е позволено...ако забележите, че след определена храна или напитка детето има повече колики или е неспокойно просто я избягвайте или я употребявайте в малки количества...
моя опит...след едно китайско катерина рева цяла нощ...повече не повторих, поне докато не порасна малко...
след това ядох боб, но май хапнах повече...и пак ми се дра доста време...след това хапвах боб, но в малки количества...
шоколада и кафето по същия начин...хапвате, ако няма промяна в поведението си ги хапвайте...
бебетата ще си покажат...

освен това има една теория, според която бебето още в утробата ни е свикнало с нашите вкусоове на  хранене...т.е. това което ядем ние преминава през плацентата при него и то по някакъв начин свиква...


и кажете с какво мислите да сте на изписването...
моята девойка ще бъде в лилаво-цикламено(бъдещата кръстница ще го купи като дойде момента, та за мен ще е изненада) но аз все още си нямам нищо, пък исках да си купя...имам една лилава рокля и един цикламен клин, та засега това съм приготвила...
освен това си стегнах багажа...джапанки и пантофки, превръзки, едноркатни гащи, едни чорапки си взех за всеки случай, въпреки, че на мен все ми е топло, малко гримове, хомеопатията ми и май това е...сега вода трябва да си приготвя, някоя връхна дреха и друго не се сещам...
Виж целия пост
# 309
lorini нашата госпожица ще е облечена в бяло със сиви зайчета, та за това и аз вчера си купих един сив клин и бяла туника, която ми става и сега, а после и да ми е малко широка не е проблем, той модела й позволява. Проблема ми обаче е с обувките  Laughing Изрових си едни бели ботички, точно за есента, които си носят с клинове, но изненада... не мога да ги обуя!!! Не знам дали, защото сега са ми леко оттекли краката или просто са пораснали, но дори и след раждането да се нормализират, няма как да съм сигурна и за това сега ще ми се наложи и обувки да си купя, които пък трябва да съчетая с тоалета  ooooh! То стана много сложно, ще видим как ще го мисля  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 310
Поли - много хубав разказ Simple Smile И аз се разчувствах, рано-рано Simple Smile
Аз също съм на етап багажи. Дотук - 2 торби готови. За родилното и за следродилното. Вчера си приготвих за изписването дрехи, мисля и малко грим да си взема. Остават за бебо нещата. Та като Поли писа, че бебока и го довели издран, сега и едни ръкавички ще сложа, та в болницата ако трябва да ги нахлузя на моя юнак.
Виж целия пост
# 311
Момичета, аз да се включа за упойките. Има много видове упойка, както местна, така и пълна. Изобщо не е нужно да сте интубирани. Такава дълбока упойка се слага само при тежки и продължителни операции. За секциото, ако много държите, просто ще ви анестезират и приспят. Това не е пълна упойка.  Peace Като не ви боли, не виждам какво ви притеснява всъщност. Опитайте се да си изживеете момента. Ако започнете да се паникьосвате, анестезиолога ще ви приспи и да не искате.
Пожелавам ви леко раждане, здрави бебета и много прекрасен ден!   bouquet
Виж целия пост
# 312
Добро утро.

Поли много хубаво го е описала  Hug Аз само мога от личен опит да споделя, че нито съм се раздвижвала предварително, нито масаж на коремчето съм правила и не съм имала никакви проблеми със ставането или стомаха. Вярно, че се дигнах на 8-я час след операцията, сама се изправих от леглото, направих си сутрешния тоалет и после си пренесох багажа от 1 отделение в друго... Т.ч. - по-смело, милички, не е страшно, ще видите. А и като тръпнете в очакване да ви донесат малкото съкровище, всичко останало някак избледнява  Wink

За храните и кърменето - аз нали съм веге и единственото, което не съм хапвала 1 година бяха ядки, т.к. от тях щерката се опъпчваше. Всичко останало (млечни продукти, бобови, всякакви плодове...) е присъствало в менюто и не съм забелязала да й товари стомахчето. Възможно е, това частично да е свързано и с факта, че още от утробата тези храни са й били познати... Но, действително има време за ги коментираме тези неща.
Виж целия пост
# 313
mvsh, изобщо не си ме разбрала правилно. При спиналната упойка се получава след това главоболие при 1 на 50 жени. А не че хваща 1 на 50 жени. То ако беше така, нямаше да се използва.

svetla81, приемането на течности спомага за по-бързото минаване на главоболието от спиналната упойка, но според мен не може да го предотврати. От наливане с течности в болницата, включително и системи, на изписването бях ужасно подута и изглеждах доста зле. Не че това ми попречи кой знае колко да си се радвам на момента. А, и обезболяващи пих - никакъв ефект.
Виж целия пост
# 314
Здравейте!!! Hug
Имам напредък!!! Снощи в 4 и тази сутрин в 7 получих леко болезнени контракции. Болеше ме ниско долу към яйчниците, все едно ми е първи ден от цикъла. Но от 7ч. насам няма никого. Ще си чакаме. Какво да правим. newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия