Съпруги, чиито мъже пътуват по море-29

Добро утро!
Запазвам си кафето на Делта за по-късно.Вземам си само от усмивката
Дано на всички денят е усмихнат,макар че навън е мрачно и ветровито.Важно е да ни е светло в душите.
Аз продължавам днес със сладкоправенето.Останаха ми още 2 вида сладки и украсяването.Надявам се утре вече да мога да ви почерпя.
Делти,ако не си намерила чушки,хващай автобуса до Кауфланд.Там видях,че имаше.
Приятен и спорен ден,Принцеси морски.

Добро  утро.Почерпете се днес малката ми дъщеря има рожден ден.

Здравейте момичета!
Мариянче,ЧЕСТИТО ТИ РОЖДЕННИЧКА! Да ти е жива и здрава и много щастлива.

Здравейте момичета..Аз мн отдавна не съм писала,но бремеността ми не беше лека,но вече се напаснахме с бебочо и той ако мога така да кажа попорасна малко.....Страхотна е тази темичка...Моя мъж се върна преди седмица и съм мн щастлива...той пътува на пасажерски кораби,нямаше го около 5 месеца някъде....Момичета нямаме ли си фейсбук групичка направена ? Прегръдки за всички в тези студени и мрачни дни :* :* :*

Здравейте момичета!
Зимата беснее при нас   , вали и го вее, не мога да си покажа носа, поне партина да направя на двора....вали като в оня филм " След утрешния ден" , дано и температурите не паднат толкава  
Марианка, да ти е жива и здрава щерката    благодаря за почерпката!
Щях да пътувам в края на седмицата, но май ще ми се размине   , ще си стоим в къщи....
Диор, добре дошла сред нас    Страхотни подаръци си имаш за Коледа, какво по-хубаво от това да си с любимите си хора   
Хубав ден на всички  

Мари,честито ти рожденичка.Да ти е жива и здрава и само хубави неща за нашите деца!

Зимата се е разбесняла яко.Дано не натрупа,че няма излизане както преди 3 години.Трябва да изляза да напазарувам,че знае ли се какво ще става.Ох,лоша зима-особено когато си сам е тежко много.


 dior.84-наистина страхотна идея за фейс страничка.

Хубав ден и от мен морячки!

Мари,
Живо и здраво да ти е детенцето  СтраОтна торта си ни забъркала Явно не са спряли тока.

 dior.84 
Кога си писала при нас? Извинявам се за въпроса, ама не се сещам И както е писала Веселчето,страхотен подарък за Коледата си имаш

Nushlem
Припомни ми за една много яка зима, не тая преди три години....Аз болна, ама болна ти казвам, лекарставата ми свършили. У дома няма пукнат мъж. Преспи над кръста ми бяха като излязох. Излизам, да търся лекарства колкото и да ми беше тежко и бях с висока температура. Просто викаш неволята и действаш. И тръгва кака ти Делта през преспите и вече на площада пред Катедралата се нахендрям в една много дълбока пряспа и там оставам буквално. По едно време усещам някой ме дърпа. За късмет един комшия тръгнал със щерка си и той за лекарсва. Голям късмет беше,  защото си имах помощници за навръщане, ...едвам вървях, толкова бях отпаднала и нямах силица. Коли не вървяха, автобуси не вървяха....и сняг, сняг.  Но адреналина те вдига и хич не мислиш колко ти е тежко, като си самичка. Сритваш си четирибуквието и тръгваш.....Това за мене го казвам де, да не си помислиш, че е към теб
А тази зима преди три години хич не си я спомням, спомням си тази, за която ти разправям...и сега се сещам, че беше 2001 някъде.
И си давам кураж, като ми е така тежко, че на мъжът ми му е много, ама много по тежко там, като го хване някой ураган. Аз поне съм на земята и може да падна в пряспята, и дори някой да не дойде да ме изкара от там, все ще намеря начин да стана и да тръгна пак. Ама там където е БатЮ, си е мамата си трака когато е кофти времето. 

ЕтУ написаФ нещУ тИматичнУ

Аз съм писала още докато бях бременна...даже щях да идвам на една среща с вас,но ме завъртя колелото около бремеността и не съм мърдала....все пазех леглото...Доста е студеничко навън във Варна...вятърът е мн силен....
Ще се радвам ако някой има желание да си направим фейсбук групичка ? Там поне ще си споделяме и разглеждаме и снимчици :*

Зимата на 2001 не я помня.Тогава живеехме в града.Сигурно е била студена.Тази ,за която ти говоря беше преди 3 години януари.Ставам една сутрин и какво да гледам-снега покрил първия етаж на къщата,залепил се плътно до прозорците като стена...нищо не се вижда.Пътя затрупан и той.Грабвам лопата ....ще разчиствам.Какво ти разчистване,вятъра ще ме блъска и носи из целия двор.След няколко часа борба дойде и багер да разчисти пътя.Вечерта нов снеговалеж и навявания,а на следващата сутрин пак същата грозна картина.След още ден -два свършиха и провизиите и не мога да изляза път няма.Останахме в капана с детето.За да е още по-страшно огромна токова авария,така без ток близо 22 часа.Климатици всичко замръзна,включително и входната врата.Добре,че имаме и още един изход от къщата ,за да мога да взема дърва за камината.А те замръзнали на -20 градуса не се разпалват.Беше много ,адски тежко близо месец тогава.....Дано не се повтаря никога повече

ето направих един профил във фейса за моряшките жени
http://www.facebook.com/profile.php?id=100004851672088

Привет    Отдавна не съм идвала,но нещо ме е налегнала мъката че милото няма да е с нас на празниците.Не че се случва за първи път но все пак.....
  Мари честит рожден ден на щерката.Да и се случват само хубави неща и да ви радва.
 Много се зарадвах на профила във фейсбука и вече си изпратих поканата за приятелство .Сега ще ви оставям че отивам да си купувам билети за влака,а навън е толкова студено и ветровито че никъде не ми се мърда.Поздрави и хубав ден на моряшките принцеси.

Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма, картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365
дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството, по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш.
Ехххх това време на вън събужда какви ли не чувства    , но пък усещането е едно такова, което те кара да прожектираш изминалите събития и добри и лоши, спомени, които времето няма да заличи....

Туко що се прибирам от вънка.....аз днеска много шашава....навън да съм. Но свърших добра работа

Веселче,
Ти напраУ мЪ разтопи ....не бе, напраУ ме напраЙ да се разплуя от кеф. Така красиво си го описала тоя Декември   рИспект!!!!!!!!Напълни ми душЪтЪ!

Нешлем,
Голям" купон" е било за тебе тогава Да не дава Господ пак такива екшъни да ти се получават с техниката . Защото за зимата може и да си пожелаваме да не е лоша, ама все идват такива моменти. Зима е и не можем да го избегнем. А там за провизиите, сигурно вече предварително си се запасяваш, за да ти е мирна главата и да ти е спокойно на душата.

Диорец,
Ти ми напомни за една моя приятелка...милата девет месеца буквално от леглото само да банята и обратно. Канят ни на гости, ние не искаме да ходим, щото тя наистина не трябва да става. Обаче то така им писнало да стоят сами, че мъж и взел че сготвил ....и такава патка, пардон пуйка беше сготвил, че повече след това не съм яла по вкусна.
На колко ти стана бебенцето? И какво бебенце си имаш?

Мимке,
Ти де шЪ ходиш по тия страшни врИмИна А дано поне влака ви да е отоплен!

Навънка е мамата си джаса...не  са пръскали с пясък, и тъкмо ви пиша това и чувам гюрунтия под прозореца....закъсали рейсУвИ и автомобили КметЯ пак спи...кръстила съм го аз Спящия Убавец и хич не ми е до смях. Боже, как може да изоставиш така градът си........шЪ спра до тука, че не е по темЪтЪ

За празниците нали ще сме само с детето и котката и си отиваме на Плевен при мама и тати Та ходих да си купя билети за събота.Ние по принцип си пътуваме с автобуса ,но сега с котката не искат да ни пускат и затова с влака.И сега се прибрах премръзнала ,хем с такси бях и на отиване и на връщане.

Адаш,
И ти като мене с детето и кОтетО А на Плевен знам какви студове иматИ Дано поне да нямате тези Варненски ветрища.

И за да е пълен екшънО при мене,.....жалузата на климатика в моя будУар е сдала багажОООО. Ни моЖ на мен да не ми се случи кЪт на Мърфи-то Затваря се и сЪЙ заинатила дЪн сЪ отваря, и топлото духа......за тоя деТ духа