Захванала съм се да направя тортата за РД на Дари, но реших да си почина малко и да се отдам на спомена как точно в 2:06 часа преди годинка се роди моето съкровище.
Как точно по това време ми я показаха и колко радостна бях. А сега година по-късно малката си спинка кротко в леглото и вероятно сънува нещо. ММ и той спи. Ако не беше тортата бих си легнала и аз до тях, но преди това ще ги целуна и двамата, защото си мисля, че на човек не му трябва нищо повече от това да е здрав и да бъде с любимите си същества.
Нищо друго няма такава стойност поне за мен. Ох, извинявайте нещо се разчувствах, не ми обръщайте внимание. Та може би щях да съм направила тортата до сега, но вечерта имахме неприятна случка. Дарчето я ухапа оса. Бях прибрала изсъхналите дрехи от простора и казах на ММ да облича пижамата на Дарето и в момента, който той я облече, тя започна да плаче истерично. И двамата се уплашихме много и се зачудихме на какво се дължи този силен рев, докато не видях осата да лети над главите ни. Та гадината мръсна е била в пижамата на Дарчето и я е ухапала на две места - по врата и гръбчето.
Излишно е да казвам колко ми стана тежко като видях огромните червени подутини.
Едвам я успокоихме. Хубавото е, че по-късно оттока постепенно спадна и тя заспа бързо, явно изморена от силния стрес и плач. Много неприятна случка, дано никога повече да не се повтаря.
Хайде стига толкова от мен, ставам, за да мога все пак след няколко часа да ви почерпя и с торта за рождения ден на Дари!
Сладки сънища на всички!

Удари си главичката на плочките - първо челцето, след час отстрани


дали има значение дали сме записани на ясла.Ние се записахме за кандидатсване ,но тук в Пловдив , предполагам знаеш, нещата са по-различни от София. Прегръдки на Жорко
аз също съм на път да се разболея и изобщо цирка вкъщи е пълен 
То скоро ще се разбере.