Есента облече своята премяна, Септемврийчето на две годинки стана

Майчета, след 4 дни на ясла, отново сме в къщи. Сега нещата са по-сериозни - бронхит и съответно Клацид. Това е първият ни АБ. Ники е зле, много тежко диша, почти не спа снощи от кашлицата, а вчера и на обяд не можа да спи. Сега след едночасов рев заспа, но очаквам да се събуди пак от тази кашлица. Голям кошмар! Заведох го на частно и лекарката каза, че това е започнало от преди 2 седмици /когато пак беше болен/, задържал се е някак, но сега не се е преборил с инфекцията. Тогава го заведох на личния и той каза, че кашлицата му била от секретите. В същност толкова набързо го преслуша, че чак се чудя успя ли да чуе нещо. Имам чувството, че е там само да дава бележки и болнични. Ехххххх, много си ни беше добра педиатърката до 2-те годинки. Трябва да го запиша при ЛЛ, който е педиатър. Все пак утре пак ще трябва да го заведа при личния, за този прословут болничен. Че днес и кола нямам /така ме подреди мъжа ми/ и не искам да разкарвам детето болно с Т в тая количка напред-назад! Охххх, оплаках се, поплаках си, сега да се вземам в ръце и да си гледам момчето!
Пробиотика е с пребиотик - Био Баланс бебе. Не знам хубав ли е, лош ли е, но дано и ние не се сдобием с такива екстри след АБ! И Ериус и Флавамед, и капки Олинт, детски някакви изписа. Отделно обрива под памперса, който има от 10 дни /пак за първи път/ е довел до възпаления на тестисите. Та за там 3 дни с Тридерм и после Дефламол. Изобщо....пълен кошмар. От яслата само негативи досега, положителната и страна не съм я видяла все още в детето си.  

Велизарка 
Дано бързо се оправи детенце! Милото!
Био баланс са добри, аз съм ги ползвала за малката, когато имаше запек. След 3-я ден нормализираха коремчето, давах ги ок. 10-12 дни.
Относно лекарите, и нашата педиатърка е така - претупва си работата, знае само да бие ваксини. Хубаво е човек да намери някой, на който да има пълно доверие. Добре че ние имаме един лекар тук в квартала, от който сме доволни. А най-добре децата да не боледуват, но за съжаление не е така. Мисля, че с времето се претръпва, но сега са ни още малки децата, и не сме свикнали.

Велизарка, дано сладък Ники се оправи бързо 
Наистина е много гадно да ти е болно детенце. Аз взех Имунокинд, като му давам по едно на ден, а през ден му давам пробиотик. Дано се разминем леко тази зима. Иначе за яслата и днес влезна без проблем, виждам го вече как си играе с другите деца и как се опитва да ги копира, така че смея да кажа, че се адаптира вече. Остава да се надявам да не боледува много често 

Велизарче, съжалявам, че е стигнал до бронхит Ники! Събрало ви се е доста в момента . А това със спането е най-кофти. Поне антибиотика бързо ще го оправи, предполагам.
Тя и Дара е със сополи от вчера, за сега друго няма. Кърмим си се още, дано не станат по-сериозни нещата. Ама то тук само аз и мъжът ми сме здрави.. засега . И наште двамата бяха болни, и сестра ми и бебето, тук и техните + сестра му на мъжа ми си минаха по реда.

Giada, как сте с яслата? Посвиква ли Николета? А с акането на гърне? Някаква полза от моето четиво?
Докато съм се сетила - grix, прати ми и на мен, моля те, линка към книгата за втората и третата годинка. Аз я имам, въпреки че я заразях нещо, но искам да й го пратя на сестра ми, като й порастне още детето, да попрочита нещо, ако иска.

v_spasova, хайде да се видим тези дни из квартала, че ние другата седмица отиваме към Фондови жилища. Аз почти не излизам с Дара тук, те баба й и дядо й я извеждат, но ще се видим с вас.

Иначе добре сме тук, вече 12 дни стана, откакто пристигнахме. Първите два-три дни бяха кошмар, най-вече за мен. Тя спеше през деня, или не спеше изобщо много, аз два дни прекарах по 16-17 часа в спалнята, като пак съм спала само по 6-7 часа на пресекулки, като затворник се чувствах. Дара си обърна часовника за три дни. Но то й се събра, защото нали освен с кърмене, и на люлката я приспивахме. Тя си я обича, колкото и малка да й беше вече. И то детето си няма понятие, че сме минали хиляди километри, и т.н. И първата нощ се доприспахме с кърмене един-два пъти, и после като ревна за люлката... Е, не е ревала цяла нощ, поплака си десетина минути. А аз за това не я бях подготвяла - че така и така, като отидем при баба и дядо, няма да й я има люлката... просто ми се видя прекалено много, като нещо, което няма да може да разбере само на думи. Може и да съм сбъркала де. Както и да е. Тук пак ще похваля моя любим и единствен подход вече за възпитание и отношение - на Хаим Гинът, Алис Фабер, Томас Гордън, и други. В много дребни и не толкова ситуации го прилагам вече, и смятам, че това е начина един човек да се почувства разбран, и от там нататък лесно да преодолее даден проблем. Дара като се наплака, а и докато плачеше за люлката, се опитах да й кажа, че я няма люлката, че знам колко й липсва, че щеше много по-лесно да заспи в нея, че й е много тежко и мъчно без нея, и т.н. Тя вече обляна в сълзи и сополи, и аз й предложих да я избърша, защото вече се задавя и кашля от сополите. И тя почна да се смее вече и казва: "Дара кашля", и пак се смее, и така. От втората нощ се ужасявах. Обаче като не можа да заспи след кърмене при едно поредно събуждане, светнахме лампата, тя все пак още не беше на българско време, може би не й се и спеше.. та като се разсъни, и все пак й се щеше да може да спи още, и само така ме погледна жално и ме попита за люлката. Обаче тя изобщо не е очаквала да й кажа, че ей сега ще се появи от някъде люлката - беше й вече ясно, че я няма тук, и че е у дома на друго място. Тя ме попита просто защото искаше пак да обсъдим темата! Защото аз пак се опитах да бъда съпричастна към това, което й тежи, казах й само едно-две неща, тя поклати глава, съгласявайки се, и до там! Повече не я е търсила. Аз се изумявам всеки път като си помисля, и ми става едно хубаво, че така подходихме, че не си е подтиснала мъката, и че въпреки всичко я преодоля много бързо. Защото там без люлката не можехме, така я бяхме свикнали. Последните месеци аз самата не можех всеки път да я приспя с кърмене.
Иначе по въпроса с махане на нощните кърмения нещо си правя оглушки - хем ми се ще да опитаме, докато сме тук, хем не искам. То май не остава много време, защото нашите работят и няма как да ме отменят, ако не се спи, докато се научи. Та в родителите на мъжа ми ми беше шанса, но май си го изпускам... както и да е.
По въпроса с гърнето - почти пълен регрес общо взето, че много хора я гледаме, делим отговорност, и става голяма мешавица. И тук си казвам както и да е, не ми е голям проблем, не бързам за никъде за сега.

Вие отдавна сте заговорили за среща. И аз съм за. Обаче като сме при нашите, няма да имаме кола, и ще мога единствено ако можем да дойдем с метрото примерно, ако е в Люлин. Ако е в Западния парк, ние сме доста близо до страната от към Захарна фабрика. А що се отнася до времето за среща - на вас, които искате да дойдете - кога ви е удобно? Дара често спи до към 3-4 тук, докато се оправим, и май единствения ми прозорец е от 5 до 7 примерно. Не че не можем и преди обед, и да си пропусне съня, но... кажете и вие.

Ще се сетя и някои други неща, не съм се връщала назад да ви прочета пак, но толкова на първо писане от тук

velizarka_8 ,много съжалявам ,че се стигна и при вас до АБ 
Защо не заведеш Ники при д-р Филипова много добър специалист е ,винаги се отзовава на обаждания и прегледи,утре преглежда тук в Меден рудник от 14-18ч ,ако искаш мога да ти дам тел да си запазиш час,на нас не ни е личен лекар защото тя не може да е такъв,взимам си направление от личната и ходим при нея на прегледи.АКо не си ходила при нея мисля че ще останеш много доволна 
ВЕлина от днес е на ясла ,сутринта я изпратих с рев,направо ми се скъса сърцето,на обяд като я взех беше одраскано око 
Ох какво ще правим с тези памперси незнам,пак пробвам и пробвам на гърнето не иска и това е седи седи става и след малко се изпикава в гащите 

cecitooo, в началото винаги е така, но с търпение и постоянство нещата ще се получат. Аз започнах с отучването в началото на юни и все още имаме понякога пропуски. Ще се научат децата, но махнеш ли веднъж памперса, не прави грешката да го слагаш отново, дори и да е за ден, два.

Момичета,може ли да споделите вашите дечица хранят ли се сами ,защото Велина ако са сухи неща на хапки си яде,но ако е течна манджа или супа ................абсурддддд слага лъжицата в манджата вдига я във въздуха и почва да я върти и суче и в устата изобщо не слага........... 

Благодаря ви, майчета, за подкрепата!
Цецито, чувала съм също и от други много добри думи за д-р Филипова. Аз го заведах в Дева Мария при д-р Колева, която много уважавам, тя спаси Ники, като беше само на 16 дни! И щом съм дала АБ, аз която не ща и дума да чуя за тях, значи трябва да и вярвам наистина много! Обстойно го прегледа, изслуша ме, каза си мнението и за всяко едно лекарство, което предписа обясни какво е, по колко и защо го изписва. Страхотна е и като човек и като лекар! Също толкова вярвам и на педиатърката му, която беше до 2-те годинки - Бербенлиева, но тя беше 2-ра смяна и избора не беше труден, като разбрах, че е там Колева.
А за храненето и Ники не се храни сам. Не иска и това е! Сяда и чака като цар на стола. Иначе като му сложа плод нарязан или нещо сухо си бучка с вилицата. Но ядене с лъжица не иска.
И да ви кажа, че в петък му взех седалка за тоалетната чиния, еееее няма такава радост. Сега седи мирно и се усмихва, дяволчето. А на гърнето се извива като струна и реве!

Люляк, не знаех, че вече сте тук! А как беше полета? Благодаря че питаш за нас. Да не бързам да се хваля, но засега съм много доволна от яслата. Възпитателките са строги, но добре се грижат за децата. Оставям я спокойна, че е в добри ръце. Онзиден например й бяха изпрали гащичките, защото се беше наакала.
Е, всяка сутрин плаче, но после се заиграва. Мъчно ми е, но мисля, че ще свикне. Около 2-рата годинка стана много по-социална и освободена отпреди, и мисля, че сега е подходящ момент за яслата. С гърнето напредъкът е частичен, прочетох и твоето инфо, и от Grix, но нещо не успявам да повлияя на Николета. Но пък в яслата на 2 пъти е имало попадение (т.е. в цукалото - любимата й нова дума  ). Явно страхът е поотминал, а на мен се глезонка. А и там гледа от другите.

Виждам, че попива много новите неща, и това ме радва. Уж са дреболии, но са сладки. Вчера например намерила някакво уплътнение  - кръгла гума, и я върти около кръста си като обръч! Много ми стана мило! Също така точи хляб с един молив  .

Колкото за яденето, виждам че питате, яде с лъжица и вилица, ама повече си играе с храната. Трябва да е нещо много любимо, за да го яде без да разсипва и маже.

Ох, толкова от мен, че окъснях на работа...

Моите и двамата след годинката почнаха да проявяват интерес към храненето с лъжицата.
Е каката беше по-бърза и много чисто се храни от самото начало. Сами се омазва, но проявява интерес, особено ако е по-гладен - взема лъжицата и почва.

Люляк, аз към 17.30 вече съм в Слатина. Губя има-няма 10-ина мин да се паркирам   И съм на линия.
Обикновено децата се размотават на площадката на 5-ти блок или в градинката до пазара.
Стоим навън до към 19. Ако щерката прерита като снощи, че е гладна, може и една идея по-рано да се приберем.
Може за утре да се разберем нещо?

Ееееее, майчета, по-добре сме! Но такова потене му удари снощи Ники...... 2 пъти го преоблякох и после се отказах. Само веднъж съм била с двустранна пневмония и точно така се потях ужасно много. Бронхит да съм изкарала само през бременността, друг не помня, но тогава такова чудо през нощта нямах. Дано така да отминава по-бързо Т и възпалението! Започна да отхрачва жестоко, така и аз не съм кашляла, но пък по-нарядко се закашля, има ефект Флавамед. А този АБ е ужасен на вкус, отвратителен е! Чудя се как да му го давам, с какво. Голяма борба пада, дойде ли време за него. Оплаках ви се, стига толкова!
Джада, и Ники в къщи се прави на разсеян с гърнето, а там си седял. Работят ни майсторски, да са ни живи и здрави   Но пък сега със седалката може с часове да седи.
Сега се сетих какво прави Ники с лъжицата. Хваща я и започва да "бъка" т.е. бърка манджата. И това му е играта, но да поднесе към устата си - не!

Велизарка, радвам се, че се подобрявате, а за АБ - нямам идея, при нас беше голяма мъка.
Ние пък сме в другата крайност, не дава да го храниш, иска сам  Особено откакто ходи на градината се опитва да е все по-самостоятелен, даже иска и да се облича сам, но с лъжицата задобрява все повече.
И Мишо започна да кашля, пуснах го на градина, дано не е грешка, но пък няма никакви други симптоми - нито хрема, нито температура, само покашля. Дано се разминем 
Оф, днес пак ме е хванал мързела, имам работа, трябва и да изчистя вкъщи, а така да ми се излиза по магазините 

velizarka, при щерката действа все още следното - заставам пред нея с едни Киндер/Милка/бонбон и с АБ - ако изпие лекарството, ще дам шоколадчето.
И видимо се вижда каква голяма душевна борба води детето - обикновено след 2-3мин се е предало и отваря устата.
При малкият това не минава и там малко насила стават нещата, но просто нямам избор ...

слава Богу антибиотика който ни изписаха на нас - Аугментин е вкусен и с удоволствие го пие Ивайло. Иначе аз ползвам спринцовката от Панадол и ако не иска - отварям устата и към бузата го изпускам.
За храненето сам - ако му харесва яденето - яде сам без проблем. Но ако не иска.... трябва да го забаламосам с филмче и тогава яде. Погрешно, ама не може само мляко с бисквити и кремчета да яде .

v_spasova, писах ти на лични.

velizarka, радвам се, че се вижда промяна вече.

Уф, и ние утре май ще ходим по доктори - на Дара още преди седмица й се зачерви и леко поду единия клепач отгоре, а няколко дни след това взе да се оформя пъпчица - предполагам ечемик. Не я боли, не я и сърби като че ли, затова и решихме да изчакаме. Да, ама това нещо не минава, и може би утре ще я заведем тук на един очен, препоръчаха ми вече, да ни дадат нещо за мазане. Надявам се няма да стане дума за цепване и тем подобни страхотии.
Иначе и мъжа ми е хремав вече, аз останах последна от десетте малки негърчета . По-добре да не ме почва, че аз карам едни зверски хреми, не е истина.

За храненето - Дара след годинката някъде започна да се храни с лъжица. Често накрая на храненето съм заварвала мъжа ми или свекър ми да й бутат каквото могат, за да побърза, нещо, което ме е дразнело ужасно винаги, и сме говорели не е един път. Аз съм на мнение, че детето готово ли е да прави нещо само - трява да се оставя да го прави в повечето случаи. Ако не е готово - няма какво да се насилва естествено. Тя и с виличка отдавна се храни, продължава и с пръсти да яде, там където й е удобно. За яденето с лъжица й помагам единствено, когато е накрая на купичката, и не може все още да загребва добре - загребвам, и й оставям лъжицата да си вземе сама. Не ми е приятно въобще това, което постоянно чувам, когато се хранят с баба й и дядо й тук - на всяка хапка се казва "Браво на детето!", и тем подобни "поощрителни" залъгвания. Къде промърморвам нещо, къде си замълчавам - все пак сме за малко.