Есента облече своята премяна, Септемврийчето на две годинки стана

Герганка, съгласна съм с теб, но това е предписания прием - едно шише от 60 мл. и аз ще му го дам, нито повече, нито по-малко. Проблема е, че няма да станат 6 дни прием, а той пак ще си изпие същото количество, но за 4 или за колкото стигне. Просто не съвпадат приемите или аз не мога да обясня добре. Беше си 60 мл. като сложих водата, което значи 12 приема по 5 мл. , но количеството вече е наполовина, а аз съм дала само 4 пъти. Питах и аптекарката и и обясних нагледно какво съм направила и тя се учуди жената как се е получило така. Мерих и спринцовката, с която се изтегля, да не би да са объркани мерките по нея, пробвах същото количество и с тази на Панадола, съвпадат. Шах - мат! Но важното е, че Ники е по-добре!

Герганка, съгласна съм с теб, но това е предписания прием - едно шише от 60 мл. и аз ще му го дам, нито повече, нито по-малко. Проблема е, че няма да станат 6 дни прием, а той пак ще си изпие същото количество, но за 4 или за колкото стигне. Просто не съвпадат приемите или аз не мога да обясня добре. Беше си 60 мл. като сложих водата, което значи 12 приема по 5 мл. , но количеството вече е наполовина, а аз съм дала само 4 пъти. Питах и аптекарката и и обясних нагледно какво съм направила и тя се учуди жената как се е получило така. Мерих и спринцовката, с която се изтегля, да не би да са объркани мерките по нея, пробвах същото количество и с тази на Панадола, съвпадат. Шах - мат! Но важното е, че Ники е по-добре!

Велизарка, грешката ти е че мериш със спринцовката на Панадола. За това към всяко лекарство - сироп има приложена мерителна лъжичка, да се мери с нея. Плътността и обема на различните лекарства е различен и от там идва и разликата в мерките.  А в случая си давала на Ники по-голяма доза от предписаната.
Бързо възстановяване и на вас и на всички други болнички!

velizarka, за антибиотика нищичко не мога да кажа, че не сме ползвали, но се радвам че Никито е по-добре. За потенето и аз съм чувала, че е признак за отшумяване на болестта.
вани666, какво те кара да мислиш, че Ади е свръхсрамежлив? Може би просто е по-привързан към теб и по-малко се интересува от околния свят. А това изобщо няма да е така за дълго  На много места съм чела (пък и моите наблюдения сочат това), че децата не са способни да се социализират до третата си годинка в смисъла, който ти влагаш. Да, възможно е да отреагират, когато някой посегне към играчката им или да подадат ръчичка за "здравей" по команда, но това не е социализиране. Научаването на нови неща в яслата - също, просто е плодът от вниманието и усилията, което са положили върху него възпитателките. За да се социализират т.е. да добият социален опит, да приближат други деца, да се комбинират с тях в игрите, да доминират или изпълняват в тези игри, първо трябва да са добре проговорили, пък и поумнели. На нашата площадка, връстниците на моя син всеки си рови сам нещо, дори и един до друг да седят. На родителската среща в нашите ясли единственото, което различих като цел пред колектива беше да се научат да драскат в кръг в рамките на листа! Общи игри нямат, само сутрин правят физзарядка. Разбира се, децата са много различни и със сигурност има изключения:)
Ивчи, браво на детето за малките фиденца. За ръсенето, че ни ръсят спор няма, ама само ако знаеше пък какво ни дават да ядем.... Сестра ми и детето се разболяха доста салмонелозно онзи ден, при това категорично от едни пилешки гърди от голям хипермаркет. Подаде оплакване в БАБХ, а от там на следващия ден са ѝ казали, че вината не е в магазина, защото не открили други оплаквания в книгата им за оплаквания.  Да се смееш ли, да плачеш ли...

Привееет
Първо, искам да се извиня за правописа, но ползвам кирилизатора на портала за пръв път...

...и за да не се цепим от колектива - и Дидко е на Аугументин от понеделник  За 10 месеца на ясли,  след Варицелата  това му е второ  боледуване Диагнозата му е гнойна ангина...
Най-вероятно и стреса, Че не съм до него във всеки един момент, си оказа влияние...
Както и да е - важното е, Че ядосва баща си по цял ден, което е индикация, Че е много по-добре 

Във интелектуално отношение - храни се съвсем сам от доста време   Сега на дневен ред е самостоятелнот облиЧане   Все още не го е овладял...
Справя се сам с Чаща, с подреждането на дрешките и играЧките   Копира всяко нещо, което види и в момента имам Чувството, Че науЧава нови неща, буквално, за минути... Ето, например тази веЧер науЧи 7 нови животни - как се казвтт и какви звуци издават... Снощи науЧихме няколко цвята и да брои до 5

За мен какво да кажа - Чувствам с прекрасно - като за в 4 месец   Продължавам с всекидневното пътуване, но взе д ми писва (добре, Че останаха 2 дни)
Дани, все още не знаем пола

antonia, давам единствено от спринцовката на Клацид-а. И в аптеката жена та ме пита същото. Но само пробвах с вода дали отговаря на спринцовката на Панадола. Точно съвпадаха. Мислех, че нещо е объркано по разграфяването на спринцовката на АБ, но не е. Меря си със спринцовката на АБ и слагам в лъжичка, давам му и това е. Правя всичко както трябва, колкото съм страхлива......никога няма да направя нещо не по описание! Голяма чуденка. Както и да е, Ники е все по-добре, снощи сме спали непробудно и двамата, което си е постижение.
мъниче, даже добре сте се справили - с 2 боледувания......! А и хубавото е, когато дори да се разболее, бързо оздравява! То ние боледуваме 2-3 пъти в годината, че сме големи, пък какво остава за малките душички!
Сега очаквам варицелата с "нетърпение". " А "най - хубавото" е, че аз не съм я карала  
вани666, променят се в яслата, няма спор! И Ники беше много "срамежлив", но сега си дърпа играчките, пази ги, не вярвах че ще е такъв, но като има там 3 колички за 20 деца и те скучаят, това е резултата. Иначе още стои, ако го удари друго дете, все едно чака за още, но и това ще се промени, сигурна съм!
А от вчера започна да повтаря думи, е не много де, но пак е нещо!

Ох, и аз вече чакам този момент с нетърпение, когато ще почне да повтаря някои думички. Голям е инат, гледаме като и казвам нещо да повтори и си обръща главата нарочно И само ЪЪЪЪ и ЕЕЕЕЕ.

Аз днеска не издържах и си я оставих вкъщи И утре няма да я водя на ясла. Ми малко да се поосвести това дете, тя направо е като тия в Биг Брадър, изнервена до краен предел, по цял ден си "стиска" емоциите и после за най-малкото нещо "изригва" в неистов плач. Това не е моето дете! Моето дете беше усмихнато, весело, игриво и разбрано. А сега малко да и забраня нещо и веднага инатлъци и ревове.
И на всичкото отгоре съм възмутена колко малко вода им дават да пият в яслата, ако въобще им дават. Още на следващата ни среща ще им направя сериозна забележка Ми то устните са му напукани на детето, почти не пикае, а акото и едно сухоооо Значи като я взех вчера в 16,30ч. до 20,00ч. не е пикнала и когато го направи беше съвсем малко и то по-тъмно на цвят, което говори, че се е задържала урината. И ми е една такава бледа, със сополи, не знам дали не се бори с някакъв вирус, но пак казвам това не е моето дете! Сега и накапах витамин Ц в носа половин ампула, а другата половина и дадох да я изпие, и заспа душичката. Дано да се наспи хубаво и да си оправи поне цвета, чесърцето ми се къса да я гледам такава
Най-лошото е, че аз все още нямам работа и по цял ден се чудя какво да правя, а детето ми има нужда от мен! Така съм раздвоена, хем искам да си я гледам(особено като имам възможност), хем искам и да ходи на ясла, за да свиква и за да имаме по-голям шанс да ни вземат на градина.

Буболеченце, знам и за отровите в храните, как да не знам! Мъжа ми непрекъснато тегли такива филми и образова семейството и после като отидем в магазина и не ми дава да купувам нищо А какво да сложа на масата, нали все нещо трябва да се яде. Не помня от колко време кайма не съм купувала, ми то всичко е боклук с боя и консерванти. Отвреме навреме взимам месо и го кълцам в блендера и така. За пилешко месо, същата работа - гледаме, гледаме в магазина и накрая се отказваме. Основно караме на салати, хляб домашен или купен, сирене и масло и разни постни манджи с отгледани от свекървата зеленчуци.

Буболече за това,че Ади е мноого срамежлив  Много е комплексно, за да бъде обяснено с едно изречение, но ще опитам. Познати, които виждаме всеки ден от както се е родил и ги познава много добре, ако решат да попитат "Какво правиш Ади, на разходка ли отиваш.." той навежда главата и се скрива зад мен. Това до някъде мога да го приема, но така реагира и на баба си  Майка ми го гледа 3 седмици през деня, докато бях на лекции. Един следобед се прибрах малко по-рано и жената излезе малко на разходка да се разсея. Връща се и отиваме да й отключим вратата. Тя съответно пита " Ади, слуша ли мама " или " наспинка ли се, баба" (нещо от сорта) а той я поглежда, навежда глава срамежливо и се сгуши в краката ми  Това, ако не е срам... не я е виждал само няколко часа и така реагира  От няколко седмици вече се гледаме сами и той постоянно ме пита "баба Мими", обаждаме се по скайп и в момента, в който я види на камерата ...срам,срам..... Няма да навлизам повече в подробности, защото примери много, но на близки хора не смятам,че е нормално да реагира така. Баща му беше на командировка за 1 седмица и като се върна... няма нужда да описвам реакцията на Ади 
За социализацията може и да си права, но аз искам да контактува с други деца и възрастни, за да се променя докато е време и основно да не съм покрай него. Може би, при повечето от вас е така, но той е направо "болезнено" свързан с мен. Няма да описвам през въпросните 3 седмици на очните ми, какво беше положението. Да не говорим,че не иска да прави каквото и да било без мама. Ядене, гърне, къпане, обличане и основно приспиване  Това най-много ми тежи, че не иска и не дава никой друг да се занимава с него. Повечето деца (това вие ще кажете) като им кажеш за разходка и веднага тръгват. При нас как стоят нещата. Събрани сме в коридора, готови за разходка мама, тати и Ади. Аз съответно се обувам последна и мъжа ми вика " хайде Ади да тръгваме, мама се обува и идва" отваря външната врата и му подава ръка да слизат по стълбите. Ади идва до мен хваща ме за ръка и ме дърпа с думите " мама". Аз съм клекнала да си обуя обувките и казвам, че идвам. Обаче детето не и не. Мама ако не дойде и той не излиза от вкъщи. Баща му го провокира като тръгва по стълбите с идеята Ади да го последва, да ама не, седи и чака мама да се обуе и да му даде ръка  В началото ми беше много мило,че така ме търси, но на моменти (особено сега като се налага да уча за изпити), ми идва много на нагорно 
Опитвам се да уча основно посред нощите докато спят, но на всяко пробуждане се чува "мама" и започва да ме търси по стаите. Не ме ли види до него, не заспива 
Стана дълго, спирам!
Всяко дете е индивидуално, но тук си признавам, че грешката е до голяма степен моя. Самата аз нямам доверия на никой, що се отнася до гледането на детето ми. Прекалено съм привързана към него и го правя разглезен, но сърце не ми дава да се държа по друг начин. Когато не слуша баща му се кара, но Ади изобщо не реагира, а на моменти дори посяга да го удря. Когато, обаче аз се скарам следва много "интересна" реакция. Не намирам точните думи да я опиша, но ще опитам. Започва да плаче, не защото съм се скарала, а затова, че аз го правя, т.е. "мама винаги ме гушка и целува и тя не може/няма право да се кара и да бъде ядосана" Пак е много сложно за обяснение, но за 2 години съм на 100% убедена в тази реакция. Ако не искам да се карам, му казвам, че се сърдя и слагам главата си на коленете, след известно колебание детето идва и се опитва да ми вдигне главата. Ако след няколко секунди не ми види очите, започва да плаче.
Уфф, щях да спирам с писането. От друга страна е толкова чувствителен, че чак аз се измъчвам на моменти, но.....дано живота го направи по-силен.

Вани, нещата които описваш за Ади не са ми никак чужди. Само дето беше по-малък тогава и в този период си го гледах сам-самичка. Впоследствие таткото се включи, после и бабата, но част от навиците му се запазиха. Все още трудно обръща внимание на хората, които го закачат. Аз не мисля, че това е срам ами просто още не изпитва потребност да контактува с тях, не са му интересни, има си мама и най-близките, с които е свикнал. Може би си права, че яслите могат да помогнат за това да се поразсее и да те "позабрави". Първо обаче трябва да свикнат, а това очевидно няма да е толкова лесно:( За разлика от Ади, моя пък най-безцеремонно започна да си ме пошляпва и то съвсем съзнателно. Започна се след като го дадох на ясли, смятам че ми се сърди и така ми го показва. Казвам му, че така не бива и засега толкова, дано не се задълбочи това.
Не се притеснявай, на тяхната възраст твърде рано е да се каже кой-колко ще е срамежлив или нахакан в живота. 

Момичета, в темата за яслено-градинските боледувания една мама е пуснала този линк - http://drmaneva.com/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-% … %D0%B0%D0%B7.html
Описано е според кръвната картина за каква инфеция може да се говори - бактериална или вирусна.
За мен е доста полезно.

v_spasova - мерси за линка. На Ивайло точно с кръвна картина му откриха бактериалната инфекция и изписаха антибиотик. При него CRP (C-реактивен протеин) беше 10 и утайката беше 46. Днес пуснахме нови изследвания и следобед чакаме резултати. Взеха кръв от пръстчето, а на Ивайло му беше толкова интересно, че не искаше да си тръгва . Не мисля, че е травматично. А така съм сигурна, че антибиотика не го е пил без причина.

Iv4i, колко разбирам чуденето ти, но добре си я спряла малката за няколко дни. Аз от оная градина, в която бяхме пренасочени след третия ден на "не мога да си позная детето" веднага я преместих в старата, докато стане нашата градина готова. Майката усеща детето си най-добре, така че бъди уверена, че си направила добро за детето си.  
Малката пък в групата вече се "отпускала", ходи от 20 септ вече. Оня ден едно дете я бутнало, тя пък бутнала едно друго дете, което е със същото име на дете от старата група, което я буташе системно и си беше забило двата зъба на бузата й, ходеше с белег повече от 6 месеца...", но всичко се е разминало леко, лелите са били там, не е било със злоба спречкването. Досега не е блъскала никого, но ми прави впечатление, че си пази своето и ако й го дърпат от ръцете, не го дава. Това е и било станало. като си играят с познати вкъщи си разменят играчки, подръпнат, но тя знае какво съм й казала дава играчката, и взима друга. Там явно е друга територия...
Иначе странно там пишка в гърнето, но като се заиграят много, много не казва, че има пиш за разлика от вкъщи и чат-пат някой ден в пликче са напишканите панталони. Иначе си играят кротко, научава песни, повече я гледам, че й се лудува, играем, тичаме навън след градината.
Вкъщи повече рисуваме, редим пъзели и си измисля функции на разни предмети, взела вчера една капачка и ми казва, мамо, мамо, това е самолет и лети... или направила с конструктора буква Г и ми казва, мамооо, това е пате, па, па. Ей такива едни. Опитва се да налучква цветовете.
Вчера ме изненада с това, че ми каза, "мамо, возих се на автобус сто и единайсе" (помолих дядо й да иде да я прибере, че много закъснявах). Вкъщи все повече ми помага да занесе дрешките в гардероба, да хване метлата, ако сме разсипали трохи да ги помете, хваща мопа за стъклата да чисти, въпреки че са чисти, но я оставям да се занимава. Обува на баща си чехлите и клапа с тях из целия апартамент  

Сега и аз се замислям, че повече говоря за човешките отношения с нея, за това кога как трябва да реагира, да казва моля, да се извинява. Последните две ги умее вече, но да си укротява реакциите, които сега точно избиват още не може на момента, чак след мои обяснения. Кротушка си е като цяло, не ме ядосва
Вече й казвам, че ако в градината я бутат, трябва да казва на лелята, да не играе с тези деца и да не се бута. Казах й, че като порасне още малко ще я науча да се защитава, ако някой й посегне, да не се дава да я удрят, засега съм й казала само да не играе с тези деца.
Но пък онова дете, което я е бутнало оня ден, бута всички наред и майката сподели, че е хипер активно и много се е биело по площадките преди яслата, вече по-малко.... и се моля дано няма драми и да не започнат да гледат от него другите деца, и моето включая.

Мъниче, радвам се да сте добре, да споделя и аз имам новинка

Vani, сега децата ни влизат в един период, в който започват да осъзнават сложни взаимовръзки, дори да правят сложни изречения, ако не на глас, то в главата си. Така че е нормално да реагира така. Просто всяко дете е различно и реагира на новостите в глават си по различен начин. Тик е нашето място да им покажем, че сме до тях и да им помогнем да разберат тези взаимовръзки. Затова си мисля, че сега е времето на големите обяснения, с търпение и спокойствие.
Може и да греша, де да знам, и на мен вече са ми се разбъркали хормоните  

Ехх, разкажете нещо весело от ежедневието Ви с двегодишните вече палавници че много изписах.
Все нямам време, че вечер с малката, през деня на работа, нощем това-онова, възстановявам и един стар скрин.. мъжо помогна накрая, че ударих на камък с лакирането  
весел ден на всички!

jos, хубава новинка 

Моят се е научил - като се скарам или кажа 'не' - обръща драматично устата и започва рев. Но много показно го прави - първо се уверява, че някой гледа към него и започва с предствлението.

От едно известно време е започнал много да копира от кака си. Онзи ден седна на малката маса с нея и се опитваше и той да оцветява една гипсова фигурка. Много вече се занимава и с легото, реди кули и му се радвам.
Но все още не иска да говори...

Хихихи, Николай и той ме работи така. Нацупва уста, ъчълчетата надолу, долната устна напред и се започва! А за говоренето - от вчера казва "тате", а татко му.......не знае на кое небе се намира. Иначе повтаря понякога нещо след нас, но като цяло не говори. Обаче като се ядоса започва да блещи толкова неразбираемо и съсредоточено, че явно казва нещо, но само той си го разбира! А "не" е най-употребяваната дума, от тези които разбирам.
Попитах в яслата, дали има и други деца да не говорят и ме успокоиха, че има от момченцата още 2-3, които си мълчат. Но за тях това е нещо нормално и не е притеснително. Нищо, по-късно ще се радваме на нови и нови думичките, както сега баща му.

jos, имаш ли да ни споделишп е нещо друго
Радвам се, че сте се отбили естествено и че нито ти, нито малката страдеате
Ние си се кърмим още, но вече "запознахме" дреб с действителностт - че като се стопи снега и ще стане батко Казхаме му, че в на мама коремчето има едно мъъъъничко бебе и сега като се сети, ми целува коремчето
Опитва се и песнички да пее, друг е въпроса какво излиза Но пък за часовника и мама ми купи днес си ги изкарва (с моя помощ на места, че има думички, които са му трудни явно )

Тази седмица си се гледаха с баща му вкъщи и не мога да го позная - явно обстановката от яслата му липсва - не можем да му осигурим контактите и пространството вкъщи... От сутринта сме си двамата, че баща му отиде за риба и не се е спрял и за минута - постоянно търчи от стая в стая
Сега поне е кротнал малко - седнал си е и рисува (едно от малкото неща, които прави с удоволствие мирен ).. Ей, пораснаха ни дечицата