Имат ли българите хранителна култура?

A култура на пиене имат ли българите?

Ето този например има такава, според нуждите:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=679552.0

а го наричат извратеняк.

Или това влиза към храненето?

Запалихте ме тука по различни мазнини...и ги купихме някои от тях.Сега това масло от сусам на какво да го сложа, за да го изям? То много особен вкус, на какво отива? Пък това лененото... Само дето от рапица не взех, защото нямаше де! А това от орехи е много вкусничко, ама на какво се слага, там е работата...

На салати, на какво друго.

Влиза към сексуалните патологии.

Браво на детето.

Не, Лоана, не е само на салата, по-назад имаше таблица с температурата на димене, има масла, които са по-устойчиви на високи температури и подходящи за готвене.
Май ореховото ми се мерна, че става за това, ама пак погледни.

Сусамовото и леноното са с висок процент на Омега 3 и 6, доколкото помня, а лененото се добива с някаква технология с бензин, защото ленът е много сух и не става със студено пресоване и него го ползвай само за студена консумация.
Купувай си и суров сусамов тахан и той става за дресинг и освен това съдържанието на калций мисля, че беше много високо и лесно се усвоява. Цитирам по памет. Този тахан аз го бъркам с мед и така много го обичам.

Сусамов тахан много лесно си правим вкъщи, не си купувам готов. Суров сусам се смила в кафемелачка и после се смесва със зехтин. Дълго време трае. Ние си го употребяваме традиционно - в хумус и сос за фалафели.

А без зехтин става сух ли?
Аз така смилам лененото семе и го смесвам с тахана и малко мед.

Ленено, орехово, бадемово, шафраново и подобни ядкови мазнини използвам само в салати, пастети, напръсквам брускети, фокачи след печенето....не ги подлагам на термообработка.

До миналата година и аз опитвах да спазвам постите.Обикновено издържах до седмица и много ми се прияждаше месо и постите бяха дотам.Тази година спрях да ям месо януари.И до сега не изпитвам абсолютно никакъв мерак към месото.Не ми липсва, не ми се дояжда, не ме съблазнява грам.
За да направи каквато и да било промяна в начин на хранене, начин на живот, човек трябва да има своята си вътрешна нагласа и убеденост.Иначе май не става...
В интерес на истината като дете, та чак докъм 18-годишна възраст не обичах месо.Като видех ястие с месо у дома, обикновено отказвах да го ям.Предпочитах си филийката с лютеница и сирене...
После, най-вероятно повлияна от някакви моди, а и по заведенията 90 % от менюто е месно, какво друго да ядеш, малко по малко започнах да го ям....докато стигнах до степен да ми липсва, ако го огранича.Нямам реално обяснение защо сега изобщо не ми липсва.

Ние не мелим семената. Сусам, напр., слагаме като дресинг на салатите, зехтин слагаме също, но отделно. Не сме пробвали да мелим. И аз не термообработвам мазнини. На супа поставям мазнина след като съм я сготвила. Не й пречи.

Краси, когато започнах навремето с новия начин на хранене бях още студентка. След първия месец си спретнах кръвен тест, понеже майка ми се уплаши. Не чела жената, няма опит, нормално да се стресне- не следвам традицията. Успокоих я. Аз имах и проблеми с нисък хемоглобин, за него, уж, трябва стръвно да нападам мръвки., ама на, не помогнаха, нито помогнаха препаратите с желязо. Изненадващо с очистващия режим хемоглобинът ми се нормализира. Най- зле е сега ранна пролет, когато не съм се пречиствала още и съм лапала повечко теста и млечни, след черешовите диети си влиза окончателно в норма. Лекарствата съм отказала- излишни са ми на този етап.
При проблеми с гърлото спирам всичко, освен плодовете и пак минавам без илачи, най- много някое за главата, ако ме боли, а трябва да съм в кондиция, напр. имам заседание. За 2-3 дни съм шен.
Други страдания на този етап отдавна нямам.
Инак си правя редовни профилактични прегледи, следя се.
От любопитство можеш да не чакаш година да си пуснеш кръвни тестове. Пусни една проба след първия месец от новия начин на хранене.
Напълно си права- без човек първо да се информира задълбочено и след това сам да се убеди какво е нужно нищо няма да промени. Ще му дойде излишно, най- много да се повреди допълнително.
Аз бих добавила- ако човек цели промяна само за определен период, а не изцяло, също ми иде излишно. Като се върне към стария начин на хранене и живот се връщат и старите му болежки най- често.
Това си говорихме с един мъж, на когото преди 12 му открили Бехтерев. Той веднага минал на плодово- зеленчуковия режим, орязал меса, прави и седмично гладуване пролет в балкана. Сега няма и помен от заболяването. И диагнозата и настоящото му състояние се установява от един и същи лекар. На снимките му костните промени са видни. Та и той така сподели- ако сам вътрешно нямаш нагласата и си караш по общия ред- хич не почвай. Няма смисъл. За баща си ни говори- той покрай него също поискал да откаже месото, ма на- все се измъчвал, та накрая се натъпкал и преустановил въздържателския си пост. Нашият познат, обаче, е убеден, че не му трябва тоз артикул и че направо му вреди, няма проблеми с неконсумацията му.
Промяната в храненето и движението промени много бързо съпруга ми, който е с артритно заболяване също. За 3 месеца намаляха болки и скованости. Не ми е нужно вече да му чета и да го убеждавам. Човек, който мине сам и усети ползите, няма какво да го убеждаваш. Невярващите- също. Всеки сам решава дали и кой път да си хване. После сам си е отговорен за това, че е стигнал до някъде- и за хубавото и за лошото.

И после за какво го използваш? И смислаш това количество, което ще се изяде на момента, или за повечко време?

С постенето не съм имала проблеми, защото съм вярваща. Постех си както си трябва по 56 дена без нищо да ми се прияжда. Да е жива и здрава майка ми, царица на постните манджи.  
Пак да кажа, че постенето изключва всичко животинско, а в някои дни и растителните мазнини, не само месото. Ядат се безгръбначни.
И като постиш няма как да не четеш съдържанието на купешките храни . Никакви лактози, желатини, суроватки на прах и така .

Това за мазнината в супата след като е готова ми звучи като много добра идея   

Смилам малко повече, честно казано, защото ме мързи.
Слагам го в едно бурканче и периодично забърквам суров черен тахан /но аз ползвам готов/, в който слагам смляното ленено семе и малко мед и става една гъста консистенция, която ползвам всякак, но най-често директно с лъжицата докато не свърши и после забърквам пак.

Сухичък става без зехтин, да - ронлив. А аз пък леленото семе не го меля - с него правя чудните крекери с ленено семе на xenia, която за жалост не пише вече и съответно - не пуска рецепти. И едни сусамени сладки беше дала - също много добри и често правени у дома.

Аз ще пробвам.
Мерси.
Въпреки, че ми е стана малко странно, един тахан поръчвам на приятелка да ми носи от нейния край, където е много популярно и тя казва, че го взима от таханджийница.
Било като професионална кафемелачка- голяма фуния с мелница на дъното, отгоре изсипват суровия сусам и отдолу слагат буркана и го пълнят.
Обаче не е сух, а с гъста консистенция и когато отлежи малко, отгоре се отделя олио, около два-три пръста.

Сега, не са съобщени прецизно методите на изследване, но все пак е храна за размисъл

http://dnes.dir.bg/news/tzarevitza-plahove-GMO-monsanto-gennomod … -raundap-12033835

Аз като пострадам, грее ме мен, че някого си го глобили.   

Judy , благодаря за споделеното.   
Аз не съм имала здравословни проблеми, които да налагат някакво лечение или диета.
Дори и сега нямам точно обяснение защо "залитнах " в тази посока....гледах един филм и като че ли той повлече лавината.А и все пак съм вече на 45, иска ми се, ако мога , да предотвратя така наречените "болести на възрастта".Чела съм например, че кръвното налягане с годините би трябвало да става отново по-ниско, като при децата.А днес масово възрастните са с високо кръвно.
Просто като че ли е "официално прието", че минеш ли една определена възраст и високото кръвно ти се "полага" като бонус.....и освен "Не яж сол, не пий кафе." и торба хапчета друго не получаваш от медицината.И така е за почти всяко заболяване.....
Повечето от моите познати мъже, на сходна на моята възраст, пият хапчета за кръвно.
Имам двама познати с диабет.Единият , на около 50-52 години, започна диета, спортува, изсели се почти в едно село наблизо и стигна до положение да спре инсулина.
Другият си кара по стария начин.Скоро пак беше в болница, да му коригират дозата....нещо явно все не могат да я уцелят.
Знам, че два примера не са статистика, но са показателни.

Пп:аз отивам на ежедневната си 2-часова разходка.Не пишете много, че нямате изчитане после...