Интериорен стил по аматьорски 9

Кой каза брокер на имоти?

От ноември миналата година до септември тази разгледах към 70 имота.Е,в някои едвам се сдържах да не хукна обратно панически.А пък как ми ги описваха предварително,направо започвах да вярвам,че скоро ще се озова в жилището на мечтите си.

Хах, брокери
От 10г си чакам апартамента заради тях. Такива безумия ми показваха, че чак не можех да повярвам те ли са тъпи или аз луда.

В частта на Бояна, в която ние имаме къща канализация има мнооого отпреди да има кабелна телевизия . Сигурно, заради това и тя е така важно отбелязана в обявата като предимство. Някои съседи самостоятелно са се включили, т.е. самофинансирали са включването си в канализацията.
Нагоре доколкото знам канализация масово липсва.
Струва ми се, че блоковете се строят включени в канализацията, за което обаче имам лек спор с половинката. Което, обаче, така или иначе е проблем за явно така привлекателните и изтъквани от брокери (съдейки по обявите, които разгледах от посочените сайтове), характерни къщи за квартала. Днес гледка към Витоша, утре - към на комшийката праните гащи . Ние пряко не сме засегнати, но съседи - да, за което искрено им съчувстваме.

Ти пък? Книги!? Колко само си ретро .

А,да,книгите!Много често се питах при огледите"Къде им са книгите на тез'хора?"
Само в единия имот имаше подобни морално остарели пособия.

Сега е модерно да се казва, че понеже всички имат Киндъли с голям хард диск, книгите стават невидими за очите и видими само за сърцето на прочелия ги.

Ами тъй де:). Все пак молитвеник и Библия имат, не знам дали има версия за Киндъл и след поредната молитва-пуцай куме по животинки за да си закачиш трофеи на стената.

Всъщност може и да греша, то за да си говориш с Господ не се изискват материали, то идва от душата.

Да бе, как ще си общуваш с Господ без параклис, а? Мого са богобоязливи родните величия, винаги ми е правило впечатление  Басейн, параклис, BBQ,библия, одрани добичета, икона - така се редуват  Нищо не разбирате вие 

А спора за кща-апартамент, център- покрайнини е безкраен и безплоден, има си тип "къща" хора и тип "апартамент" хора. Както едни обичат кучета, други - котки.  Точно колкото може да се стигне до истината кой доашен любимец е "по-добрият", точно толкова може да се достигне и до прозрението "къде е по-добре да се живее".
Аз определено съм с "къща" самосъзнание и доскоро мислех, че веднъж заживеели човек в къща "никой нимой го върна в града", ама ето ВизИбльо (невъзможно е да се транскрибира френското произношение на български, уви, ама много ми харесва) ме опровергава - можело! То и от град до град си има разлика и от покрайнини до покрайнини - също. Аз ще си наснимам покрайнината някой ден, все се каня да наслагам и екстериорни сминки, ще добавя и няколко от квартала, че има разни дворове с камИчета, може да се окажат интересни.
Външните камъчета са много практичи. Най-лесната, евтина и красива настилка за какво ли не - от пътечка до патио. Аз собственоръчно си застлах с камъчета пространството под навеса за простиране, а едно крайче смятам да оформя като каменна градина (ще турна един по-красив голям камък и малък камемен фенер, да не си помислихте нещо специално). Имах епизод подобен на този със спалнята в ИКЕА - в градинския център си купих 20 торби с камъчета от по 10 кила, натоварих си ги и собственоръчно си ги насипах  Много нежно похрускват като се стъпва по тях, не искат никаква поддръжка освен да поскубваш по някой прорасъл плевел. Има едни черни покрития, които се постилат отдолу за да не никнат плевели - водопропускливи са за да не пречат на оттичането, но не пропускат светлина и тревите не покълват. Никакви други грижи не искат, дъжда си ги мие. Показвала съм градината в старата къща - камънак колко щеш и ник'ви грижи освен подръпване на някой плевел. А, фризурите на дърветата бяха поверени на специален коафьор, само бора отнемаше един ден кръцкане. Искасе да си достигнал нирвана за тая дейност, мен ме хванаха лудите на втория час само от гледане 

Благодаря ти, много си мила!  Но зверската ипотека, заради която не мога да си довърша апартамента, не ми оставя много надежди, въпреки мечтателността и развинтеното ми въображение  .
Терасата ми е готова / единствената готова част / или поне до момента, в който може да ми хрумнат нови идеи. Цяло лято там си " живеем "  .Беше пълна с цветя, но голяма част от тях посрещнаха есента и сега ги няма...Пълна е и джуджета, птички, калинки, таралеж, жаба и разни други животинки  /керамични : ) /, от време на време черна приходяща меркантилна котка...Гледам към София и към Витоша, слушам птичките и поне маааалко избледнява стресът, че с тези " екшън " професии......
Та така...И сигурно знаете колко е тъжно когато душата лети по-бързо и нашироко, отколкото реалността. Но - напред и спокоен петък на всички   

Знам! Не ми е свързано с интериори, съвсем друго, но знам 

  Права си, но не е традиционна за България. Мен този повсеместен чакъл ме впечатли в Холандия, но и доста ме подразни. В онзи период повечето ми обувки бяха на високи и тънки токчета, и с тънки подметки. А съм от типа Принцесата и граховото зърно. Няма да ви описвам колко звучни български им теглех на ум, и колко смешно стъпвах и охках непрекъснато. Оцених го, че е лесно за поддържане, ама не е за любители на ходенето пеша. Да не говорим, че винаги ми прилича на недовършен строеж и почвам да се озъртам откъде ще се зададе тежката пътно-строителна техника - багери, валяци, псуващи работници въоръжени с лопати и т.н.  Самурайка,  в твоята част на света това е дълбоко вкоренена традиция, което пък ме навежда на мисълта да питам как стъпвате по тия камъняци? Аз съм апартаментен тип, но ако имах къща бих предпочела това http://craftsmanbg.files.wordpress.com/2010/02/one-moss-l.jpg?w=570

В тази тема, мисля си, всички сме така широко скроени... Знаем.
Далеч не само що се отнася до интериор...
Нооо! Да бъдем положителни ! Да се усмихваме по-често на живота, пък знаем ли в кой момент и той на нас ще се усмихне.
Споделяла съм моята малка кичарийка, летящо прасенце. Именно заради това си го държа. Защото ми напомня, понякога и те политат .

Сега да ви разкажа за моята "градина" мечта
Нещо такова 1, 2, 3, 4. Второто е по-скоро усещане за вътрешния двор...
И за оправена фасада си мечтая, но... съседски разпри да не излагам повече на показ . И това ще стане; важно е, че балкончетата с парапети от ковано желязо ги има, както и престарялата, случайно намерена саксия, в която другото лято ми се иска да грее червена китка.

И още нещо. Харесва ми и ме замисля дали не би ми харесало и моите бижута да са така навън, свободни.

И един кошмар. Тъкмо свикнах да гледам ръчички, дори започнах да им симпатизирам не малко и сега - глави. Отвсякъде ми изкачат!

Самурайке, много ще ми е интересно да разгледам вашите покрайнини . Сигурна съм, че ще са доооста различни.

Кичарийката "летящо прасенце" е обичан от англичаните материализиран образ на израз " че нещо ще стане, когато прасетата полетят "  , който се отъждествява с нашия " когато цъфнат налъмите ", например.Знам го от приятеля ми, който 20 г. е живял в Лондон. И като видяхме такова в "Каре " се развълнува и няма да се учудя, ако си го купи  
А снимките, особено втората умиляват франкофонското ми сърце / макар че може и да не е от там /, както ме умилява мирисът на дим от комините на сгушени сред преспи сняг български възрожденски къщурки...
Добре, че сме създадени така, че да можем да откриваме красота във всичко, и да се усмихваме тихо със сърцата си. 

Ние направихме нещо подобно на нашия селски двор, само че за да е в духа на балканската стилистика, използвахме местен речен филц, едра фракция. Малко не става за токчета, вярно, но пък лесно се поддържа, и е много красиво, особено като вали - камъчетата са разноцветни и цветовете им стават ярки. Сега мястото не става за снимки, че пак тече пореден строителен етап, но ще потърся снимка от преди  Всъщност ето - малко отблизо, и с домашен любимец, но все пак: цък

Така, така .
На нас ни е подарък от скъпа приятелка, с много... английско, да го наречем, възпитание. Дойде у дома с думи подобни на "Казваме така и така (написаното от теб), а аз ви желая във вашия дом нещата просто да се случват, дори и тези, невъзможните".
То е ситно, плюшено, с метална камбанка на вратлето и много настроение... В старото вкъщи висеше от лампа, а сега от ключа на витрината. Защото нямаме лампа .

А в Каре наистина има доста щуротийки .
Мен, обаче, консултантите ме взривиха. Водихме следния разговор:
- Тази лампа подходяща ли е за димер?
- Крушките се поръчват от Германия.
- Питам, подходяща ли е за димер, не откъде са й крушките.
- Сигурно, но те са внос от Германия; само там ги има.
- И все пак за димер става ли?
- Ами, сигурно, крушките са немски.
- ......................................................................... Същото в рамките на около 20 минути.
Накрая донесоха една крушка в кутийка, за да покажат произхода. Ние показахме картинката, обозначаваща, че не е подходяща за нашия случай.

Лоис, страхотен приятел си имате . И камъчетата също изглеждат чудесно!

Да се   ли, да   ли....
Ако консултантите не са отговорили, да отговоря аз - само енегроспестяващите крушки не стават за димери, проверено е!