Ето оригиналното интервю на Джансел за октомврийския брой на сп. Мари Клеър
Всички останали статии са журналистически и "други" интерпретации "по мотиви" на това интервю. Превода направи специално за нас моя приятелка, журналист и филолог от турски език. Благодаря и много.
Нашият известен художник Никола Манев в свое интервю цитира френска поговорка: “Когато човек обича – не изчислява” и цитира думите на Джеферсън “Всеки има две родини – своята и Франция”.
Напълно съм съгласна с него и с Джансел също.
Мари Клеър 2012 брой октомври
Предпочетох да бъде обгърнат с любов
Той е мъж със завидно образование и нестандартни фенове. Той е мъж, смятан за много готин.
ДЖАНСЕЛ ЕЛЧИН
В това интервю ще се запознаете с истинската същност на Джансел Елчин и повярвайте ми ще го заобичате повече отколкото „звездата“ Джансел Елчин.
Не сме се срещали по-рано. Толкова списания, толкова интервюта, толкова общи приятели… Не сме се срещали, не сме говорили. За себе си бих могла да кажа, че поради неприятни минали събития не изпитвам добри чувства към актьори, завършили обучението си в чужбина и завърнали се в Турция. При всяка възможност стоя една крачка на назад. Като всеки човек, станал роб на предразсъдъците си, очаквайки да видя подобен тип човек, се явих на срещата. Бях притеснена, но атмосферата беше приятна. Джансел с новия си имидж, мустаците, които беше оформил заради новата роля в сериала „Лош път“. Ако трябва да бъда откровена, ако не беше приел с цялата си откритост поздрава ми, който поднесох в началото от името на целия екип, може би нямаше да помисля и за него. В крайна сметка всеки човек вярва, че неговите предразсъдъци няма да го излъжат и тази ситуация гъдъличка егото, нали? А се случи нещо интересно. Джансел Елчин прие моето спокойствие, което обикновено е „неприятно“ за другите, като нещо нормално. В рамките на три минути започнахме да говорим за времето и за съпругата му Пънар. Дори не бяхме започнали интервюто и така се разви разговорът, че сякаш се познавахме от година.
Знаете това не се случва принудително. Да се запознаете с някого, да го почувствате така близко, сякаш сте приятели от дълго време. Поне аз не бих го направила… Не съм и постъпвала по този начин! Въпреки това искам да подчертая и бъдете сигурни, че не правя комплимент, но Джансел Елчин изобщо не е е отровен от своето его. Опитах, но не можах да намеря нищо. Не се получи. Ако имаше наличие на подобно нещо, може би щяхме да се успокоим и да кажем, че всичко хубаво не може да се събере у един мъж. Така щяхме да си продължим пътя. За съжаление, той е естествен. Той е мъж, който желае в най-скоро време да срещне детето в себе си със своето. Той е този, който твърди, че съпругата му е жената на живота му, че с нея може да се общува на всяка тема. Ето го една година до 40 /на 20-ти септември беше рожденният му ден/. И вие ще харесате Джансел Елчин, с който ще ви запозная.
Участваш в нов сериал, честито!
Всъщност не смятах да участвам в нов сериал. Знаеш, ожених се. Занимавах се с брака.
Какво имате предвид под „занимавах се с брака?
Бракът не, сватбата ме ангажираше. Исках и да се преместя от Тешвикие на друго място. Не бръзах, но сценария на „Лош път“ наистина ми хареса. Продукцията е много добра. Това, което ме накара да преосмисля плановете си беше, че героят ми допадна, и че ставаше дума за изманил период от живота ни.
Близък ли почуства режисьора Кенан?
По-скоро го възприех. Прилича на героя от „Артистът“, спечелил „Оскар“ миналата година - Жан Дюжарден. Знаеш, че този филм разказва за киното през периода 1920-1940 години на миналия век. Този период е единтичен с периода на Йешилчам в Турция – 1950-1960 г. Не знам дали сте гледали филма на Тим Бъртън „Еди Уд“, но там също се говори за неуспехите на един режисьор. И тук има история на неуспешен режисьор, за това бързо ми допадна. Героите от книгите на Орхан Кемал винаги са недоизраснали. Всички са истински герои. Те приличат на нас, мислят за себе си и са егоисти. Пожелах да дам живот на този герой. Много е хубаво да се разкаже за Йешилчам. Освен това и времето ще бъде предмет на филма. Изведнъж от 65-та ще се пренесем в 70-те години.
Значи свикна с неидеалността, пристрастията на героя си!?
Да. Не е герой. Не прилича на предишните ми герои от „Спомни си, любима“ – Ахмет и учителят Мурат от „Запленяваща сърцето“. Това е човек, който има своите пристрастия, много е истински.
Вероятно и ти имаш своите пристрастия като актьор. Кое е най-голямото ти пристрастие?
Човек как би могъл да определи своите пристрастия. Някой докато говори за вас, би могъл да каже нещо, но вие сами как бихте могли да уточните своите пристрастия. Не мога да определя пристрастията си, но имам натрапчиви идеи. Нещо като симетрична болест, ако видя нещо веднага го оправям. Това понякога създава трудности в работата и личния ми живот. Понякога ги притеснява. Нощно време не мога да заспивам, събуждам се с мисълта, да не би да съм наранил с думите си някого. В повечето случаи острещния човек или не е взел на сериозно думите ми, или е забравил. Трябва да се оттърва от това. А и преди много бързо се изнервях.
Значи, че преди време си се забъркал в много проблеми.
Тийнейджърските ми години изминаха във Франция. Между 17-25 годишна възраст имах бурен период. Това беше свързано и с мястото, където израснах. Израснах в краен квартал на Париж. Това беше квартал, в който живеехме турци, бежанци, други чужденци. Доста бързо се съвзех и поех пътя към Париж. Насочих се към театъра и се съвзех доста бързо.
Значи това е бил пътят от крайните квартали на Париж към върха на актьорството….
Краен квартал, но оттам са излезли и имена като Джамал Дебуз.
Има много имена, появили се след теб, които заминаха за Париж и Дъблин, за да придобият опит в актьорството.
Нямах намерение да идвам в Турция. Знаете, че Томрис Гиритлиолу ме покани да участвам в „Ранени крила“. Смятах, че ще остана само два месеца. И тогава се появи сериалът „Спомни си, любима“. Отново се върнах. Сериалът пожъна успех и продължих да работя тук. Все пак никога не съм обмислял да заживея в Турция, дори да се оженя. А и не съм човек, който прави планове и се губи покрай тях. Човек не може да пресмята чувствата си, а и не бива. Може би кариерата би могла да бъде планирана, но в повечето случаи нещата не вървят така както сме ги обмислили.
Промени ли с много? Човешкого его при всички случаи расте.
Вероятно не съм се променил, защото все още се виждам с приятелите ми, с които съм бил и преди да дойда в Турция. Харесва им да са с мен. Освен това не разбирам това, че като стана известен егото ми расте. Лекар ли съм? В крайна сметка не вършим нещо много важно. Участваме в сериали, излъчвани по телевизията. Има много по-важни от това неща. Лекарите, които трансплантират сърце на пет годишно дете в края на света и след като върнат живота на един човек, биха могли да имат по-голямо его, но не и не. Не бива.
А как би искал да се държат с теб? Като обикновения Джансел или като актьора Джансел?
Винаги между хората е имало йерархия. Но аз идвам от страна, където всеки е равен. Хората не обръщат внимание на произхода ви или на това колко пари печелите. Когато те решат да правят хвърчило, не се питат един друг кой колко печели, какъв му е социалноикономическия статус. Всеки е ангажиран с хвърчилото . В рамките на това човек може да помисли „Сега ще пусна хвърчилото възможно по-на горе.“, но щастието остава в границите на тази ситуация. Ако обичате работата си, вършите я съвестно, резултатите няма да закъснеят. Ако една работа ви хареса, тогава изричате „искам да се запозная с този, който е направил това“. Да, трябва да бъдете добри в работата си и да могат да ви се доверяват.
Добър човек ли си?
Не знам, опитвам се да работя над себе си. Оптивам се да не употребявам думата „знам“, но вярвам, че за да бъде успешен всеки човек му е нужен малко късмет.
Сякаш сте от хората, които намерят ли нещо ново часове наред го изследват.
Много вярна констатация. Много съм любопитен и изследвам всичко. Ако не си любопитен, не може да си успешен актьор.
Кое беше последното, което те заинтригува?
Полюбопитствах за пръстена с един камък, който символизира женитбата. Какво е скъпоценния камък, какво означава? Търсейки отговор на тези неща, прочетох доста книги. Направих изследвания в интернет. Исках да направя специален подарък на съпругата ми, на края отидох при най-добрия и взех подаръка от него.
Доколкото ни разказа, съпругата ти Пънар е много интересна личност. Има и различни хобита.
Да, тя е режисьор на анимационни филми и в свободното си време свири на тромпет.
Как успя да те плени по този начин? Как се запознахте?
Един приятел ни запозна. Бяхме в една компания. Тя изглеждаше уверена и спокойна. Културата, спокойствието й, умът й бяха причина да се влюбя в нея. Тя ми дава спокойствие, почивам си докато общувам с нея. От три години чувствам това. Докато съм с нея не скучая, много се веселя, много съм щастлив. И тя като мен обича да пътува, да опитва различни ястия. Обича да се смее.
Планираше ли да се ожениш в този момент или съпругата ти беше важен фактор за това решение?
Не смятах да се женя, но се запознах с жената на живота ми. Защо да чакам? Пожелах да се оженя за нея. Много странно и прекрасно чувство е човек да бъде семейство с някого. Споделяте живота си със своята любов. Има ли нещо по-красиво от това да споделяте? Ти мислиш като нея, тя като теб. Разрешаваш нейните проблеми, тя може да успее с едно изречение да заличи големите за вас проблеми.
Да се върне към романтизма.
Ако питаш, дали бих могъл да направя всичко най за любовта и романтизма, до къде бих стигнал, отговорът ми ще бъде – „бих стигнал до край“. Според мен най-доброто произведение, което може да бъде пример за романтизъм, е „Ромео и Жулиета“. А най-голямата саможертва е да дадете живота си за човека, когото обичате. Бих постъпил по подобен начин, тъй като тя е моят живот! Според мен тя е страхотен човек. Вероятно и тя е доволна от мен. Някои хора харесват любовните игри, страстта, приливите отливите в любовта. Това не е за нас. Предпочитаме да бъдем обгърнати с любов. Според мен това е най-стойностната любов. Другата страна на любовта не е за мен. Такива любови само по филмите може да има.
Значи вместо страстта си избрал спокоен приятел по житейския път?
Разбирам страстта. Харесват ми тези хора, които изживяват любовта си по този начин. Но за мен е по-важно обичта и спокойствието да бъдат над пламъците. За това трябва да отделяте време за отсрещния човек. Ще разговарят с партньора си, ще се разхождате, ще се изслушвате
Как постигате равновесие във връзката си. Казваш ли, че ти взимаш последното решение?
Никога. Ако се излъжа, ако не съм прав? А и жените имат съвсем друго виждане за нещата. Мъжете нямат тази визия. Ако говорите за надмощието на мъжа, да, подобни неща имаше в младежките ми години. До 30 годишна възраст бях в период, в който не бих могъл да се откъсна от детството, да стана мъж. От една страна не сте достатъчно добър, за да бъдете цялостен мъж. Заради това мъжете може и да правят глупости. Ако погледнем от друга страна, още от годините, в които сме живели по пещерите, жените са искали да имат до себе си силни мъже. Такива амбиции има сред младежта. Сред определена възраст човек започва да осъзнава, какво не иска.
Какво не искате?
Вече знам, кое искам и кое не. Знам това, което се опитват да ми продадат под претекст, че е най-доброто, дали е най-доброто за мен. Когато се види потенциала на дадена връзка, вече мога да преценя дали парнтьорът е подходящ за мен. Естествено след това се научавате да казвате „не“. Важно е освен да знаете какво не искате, да умеете да казвате и „не“ на хората. В началото казвате „Не“, с пълна сила. Разбивате сърце, но след това свиквате и намирате някакво равновесие.
Искате ли дете?
Много искам. Колкото по-рано толкова по-добре. Искам сам да отгледам детето си, да бъда негов приятел. Бих бил дете редом с него. В повечето случаи би било добре да гледаме на живота като децата естествено. В противен случай няма да успеем да се справим с живота. Няма смисъл да имаме много очаквания, така да пораждаме стрес. Спокойствието важно. Знаете ли къде е то?
Къде?
Със сигурност е във времето. Времето е по-важно от всичко. Ако имате време скочете с парашут, обгрижвайте близките си, почетете книга. Спокойствието е във времето.
Виж целия пост
Всички останали статии са журналистически и "други" интерпретации "по мотиви" на това интервю. Превода направи специално за нас моя приятелка, журналист и филолог от турски език. Благодаря и много.
Нашият известен художник Никола Манев в свое интервю цитира френска поговорка: “Когато човек обича – не изчислява” и цитира думите на Джеферсън “Всеки има две родини – своята и Франция”.
Напълно съм съгласна с него и с Джансел също.
Мари Клеър 2012 брой октомври
Предпочетох да бъде обгърнат с любов
Той е мъж със завидно образование и нестандартни фенове. Той е мъж, смятан за много готин.
ДЖАНСЕЛ ЕЛЧИН
В това интервю ще се запознаете с истинската същност на Джансел Елчин и повярвайте ми ще го заобичате повече отколкото „звездата“ Джансел Елчин.
Не сме се срещали по-рано. Толкова списания, толкова интервюта, толкова общи приятели… Не сме се срещали, не сме говорили. За себе си бих могла да кажа, че поради неприятни минали събития не изпитвам добри чувства към актьори, завършили обучението си в чужбина и завърнали се в Турция. При всяка възможност стоя една крачка на назад. Като всеки човек, станал роб на предразсъдъците си, очаквайки да видя подобен тип човек, се явих на срещата. Бях притеснена, но атмосферата беше приятна. Джансел с новия си имидж, мустаците, които беше оформил заради новата роля в сериала „Лош път“. Ако трябва да бъда откровена, ако не беше приел с цялата си откритост поздрава ми, който поднесох в началото от името на целия екип, може би нямаше да помисля и за него. В крайна сметка всеки човек вярва, че неговите предразсъдъци няма да го излъжат и тази ситуация гъдъличка егото, нали? А се случи нещо интересно. Джансел Елчин прие моето спокойствие, което обикновено е „неприятно“ за другите, като нещо нормално. В рамките на три минути започнахме да говорим за времето и за съпругата му Пънар. Дори не бяхме започнали интервюто и така се разви разговорът, че сякаш се познавахме от година.
Знаете това не се случва принудително. Да се запознаете с някого, да го почувствате така близко, сякаш сте приятели от дълго време. Поне аз не бих го направила… Не съм и постъпвала по този начин! Въпреки това искам да подчертая и бъдете сигурни, че не правя комплимент, но Джансел Елчин изобщо не е е отровен от своето его. Опитах, но не можах да намеря нищо. Не се получи. Ако имаше наличие на подобно нещо, може би щяхме да се успокоим и да кажем, че всичко хубаво не може да се събере у един мъж. Така щяхме да си продължим пътя. За съжаление, той е естествен. Той е мъж, който желае в най-скоро време да срещне детето в себе си със своето. Той е този, който твърди, че съпругата му е жената на живота му, че с нея може да се общува на всяка тема. Ето го една година до 40 /на 20-ти септември беше рожденният му ден/. И вие ще харесате Джансел Елчин, с който ще ви запозная.
Участваш в нов сериал, честито!
Всъщност не смятах да участвам в нов сериал. Знаеш, ожених се. Занимавах се с брака.
Какво имате предвид под „занимавах се с брака?
Бракът не, сватбата ме ангажираше. Исках и да се преместя от Тешвикие на друго място. Не бръзах, но сценария на „Лош път“ наистина ми хареса. Продукцията е много добра. Това, което ме накара да преосмисля плановете си беше, че героят ми допадна, и че ставаше дума за изманил период от живота ни.
Близък ли почуства режисьора Кенан?
По-скоро го възприех. Прилича на героя от „Артистът“, спечелил „Оскар“ миналата година - Жан Дюжарден. Знаеш, че този филм разказва за киното през периода 1920-1940 години на миналия век. Този период е единтичен с периода на Йешилчам в Турция – 1950-1960 г. Не знам дали сте гледали филма на Тим Бъртън „Еди Уд“, но там също се говори за неуспехите на един режисьор. И тук има история на неуспешен режисьор, за това бързо ми допадна. Героите от книгите на Орхан Кемал винаги са недоизраснали. Всички са истински герои. Те приличат на нас, мислят за себе си и са егоисти. Пожелах да дам живот на този герой. Много е хубаво да се разкаже за Йешилчам. Освен това и времето ще бъде предмет на филма. Изведнъж от 65-та ще се пренесем в 70-те години.
Значи свикна с неидеалността, пристрастията на героя си!?
Да. Не е герой. Не прилича на предишните ми герои от „Спомни си, любима“ – Ахмет и учителят Мурат от „Запленяваща сърцето“. Това е човек, който има своите пристрастия, много е истински.
Вероятно и ти имаш своите пристрастия като актьор. Кое е най-голямото ти пристрастие?
Човек как би могъл да определи своите пристрастия. Някой докато говори за вас, би могъл да каже нещо, но вие сами как бихте могли да уточните своите пристрастия. Не мога да определя пристрастията си, но имам натрапчиви идеи. Нещо като симетрична болест, ако видя нещо веднага го оправям. Това понякога създава трудности в работата и личния ми живот. Понякога ги притеснява. Нощно време не мога да заспивам, събуждам се с мисълта, да не би да съм наранил с думите си някого. В повечето случаи острещния човек или не е взел на сериозно думите ми, или е забравил. Трябва да се оттърва от това. А и преди много бързо се изнервях.
Значи, че преди време си се забъркал в много проблеми.
Тийнейджърските ми години изминаха във Франция. Между 17-25 годишна възраст имах бурен период. Това беше свързано и с мястото, където израснах. Израснах в краен квартал на Париж. Това беше квартал, в който живеехме турци, бежанци, други чужденци. Доста бързо се съвзех и поех пътя към Париж. Насочих се към театъра и се съвзех доста бързо.
Значи това е бил пътят от крайните квартали на Париж към върха на актьорството….
Краен квартал, но оттам са излезли и имена като Джамал Дебуз.
Има много имена, появили се след теб, които заминаха за Париж и Дъблин, за да придобият опит в актьорството.
Нямах намерение да идвам в Турция. Знаете, че Томрис Гиритлиолу ме покани да участвам в „Ранени крила“. Смятах, че ще остана само два месеца. И тогава се появи сериалът „Спомни си, любима“. Отново се върнах. Сериалът пожъна успех и продължих да работя тук. Все пак никога не съм обмислял да заживея в Турция, дори да се оженя. А и не съм човек, който прави планове и се губи покрай тях. Човек не може да пресмята чувствата си, а и не бива. Може би кариерата би могла да бъде планирана, но в повечето случаи нещата не вървят така както сме ги обмислили.
Промени ли с много? Човешкого его при всички случаи расте.
Вероятно не съм се променил, защото все още се виждам с приятелите ми, с които съм бил и преди да дойда в Турция. Харесва им да са с мен. Освен това не разбирам това, че като стана известен егото ми расте. Лекар ли съм? В крайна сметка не вършим нещо много важно. Участваме в сериали, излъчвани по телевизията. Има много по-важни от това неща. Лекарите, които трансплантират сърце на пет годишно дете в края на света и след като върнат живота на един човек, биха могли да имат по-голямо его, но не и не. Не бива.
А как би искал да се държат с теб? Като обикновения Джансел или като актьора Джансел?
Винаги между хората е имало йерархия. Но аз идвам от страна, където всеки е равен. Хората не обръщат внимание на произхода ви или на това колко пари печелите. Когато те решат да правят хвърчило, не се питат един друг кой колко печели, какъв му е социалноикономическия статус. Всеки е ангажиран с хвърчилото . В рамките на това човек може да помисли „Сега ще пусна хвърчилото възможно по-на горе.“, но щастието остава в границите на тази ситуация. Ако обичате работата си, вършите я съвестно, резултатите няма да закъснеят. Ако една работа ви хареса, тогава изричате „искам да се запозная с този, който е направил това“. Да, трябва да бъдете добри в работата си и да могат да ви се доверяват.
Добър човек ли си?
Не знам, опитвам се да работя над себе си. Оптивам се да не употребявам думата „знам“, но вярвам, че за да бъде успешен всеки човек му е нужен малко късмет.
Сякаш сте от хората, които намерят ли нещо ново часове наред го изследват.
Много вярна констатация. Много съм любопитен и изследвам всичко. Ако не си любопитен, не може да си успешен актьор.
Кое беше последното, което те заинтригува?
Полюбопитствах за пръстена с един камък, който символизира женитбата. Какво е скъпоценния камък, какво означава? Търсейки отговор на тези неща, прочетох доста книги. Направих изследвания в интернет. Исках да направя специален подарък на съпругата ми, на края отидох при най-добрия и взех подаръка от него.
Доколкото ни разказа, съпругата ти Пънар е много интересна личност. Има и различни хобита.
Да, тя е режисьор на анимационни филми и в свободното си време свири на тромпет.
Как успя да те плени по този начин? Как се запознахте?
Един приятел ни запозна. Бяхме в една компания. Тя изглеждаше уверена и спокойна. Културата, спокойствието й, умът й бяха причина да се влюбя в нея. Тя ми дава спокойствие, почивам си докато общувам с нея. От три години чувствам това. Докато съм с нея не скучая, много се веселя, много съм щастлив. И тя като мен обича да пътува, да опитва различни ястия. Обича да се смее.
Планираше ли да се ожениш в този момент или съпругата ти беше важен фактор за това решение?
Не смятах да се женя, но се запознах с жената на живота ми. Защо да чакам? Пожелах да се оженя за нея. Много странно и прекрасно чувство е човек да бъде семейство с някого. Споделяте живота си със своята любов. Има ли нещо по-красиво от това да споделяте? Ти мислиш като нея, тя като теб. Разрешаваш нейните проблеми, тя може да успее с едно изречение да заличи големите за вас проблеми.
Да се върне към романтизма.
Ако питаш, дали бих могъл да направя всичко най за любовта и романтизма, до къде бих стигнал, отговорът ми ще бъде – „бих стигнал до край“. Според мен най-доброто произведение, което може да бъде пример за романтизъм, е „Ромео и Жулиета“. А най-голямата саможертва е да дадете живота си за човека, когото обичате. Бих постъпил по подобен начин, тъй като тя е моят живот! Според мен тя е страхотен човек. Вероятно и тя е доволна от мен. Някои хора харесват любовните игри, страстта, приливите отливите в любовта. Това не е за нас. Предпочитаме да бъдем обгърнати с любов. Според мен това е най-стойностната любов. Другата страна на любовта не е за мен. Такива любови само по филмите може да има.
Значи вместо страстта си избрал спокоен приятел по житейския път?
Разбирам страстта. Харесват ми тези хора, които изживяват любовта си по този начин. Но за мен е по-важно обичта и спокойствието да бъдат над пламъците. За това трябва да отделяте време за отсрещния човек. Ще разговарят с партньора си, ще се разхождате, ще се изслушвате
Как постигате равновесие във връзката си. Казваш ли, че ти взимаш последното решение?
Никога. Ако се излъжа, ако не съм прав? А и жените имат съвсем друго виждане за нещата. Мъжете нямат тази визия. Ако говорите за надмощието на мъжа, да, подобни неща имаше в младежките ми години. До 30 годишна възраст бях в период, в който не бих могъл да се откъсна от детството, да стана мъж. От една страна не сте достатъчно добър, за да бъдете цялостен мъж. Заради това мъжете може и да правят глупости. Ако погледнем от друга страна, още от годините, в които сме живели по пещерите, жените са искали да имат до себе си силни мъже. Такива амбиции има сред младежта. Сред определена възраст човек започва да осъзнава, какво не иска.
Какво не искате?
Вече знам, кое искам и кое не. Знам това, което се опитват да ми продадат под претекст, че е най-доброто, дали е най-доброто за мен. Когато се види потенциала на дадена връзка, вече мога да преценя дали парнтьорът е подходящ за мен. Естествено след това се научавате да казвате „не“. Важно е освен да знаете какво не искате, да умеете да казвате и „не“ на хората. В началото казвате „Не“, с пълна сила. Разбивате сърце, но след това свиквате и намирате някакво равновесие.
Искате ли дете?
Много искам. Колкото по-рано толкова по-добре. Искам сам да отгледам детето си, да бъда негов приятел. Бих бил дете редом с него. В повечето случаи би било добре да гледаме на живота като децата естествено. В противен случай няма да успеем да се справим с живота. Няма смисъл да имаме много очаквания, така да пораждаме стрес. Спокойствието важно. Знаете ли къде е то?
Къде?
Със сигурност е във времето. Времето е по-важно от всичко. Ако имате време скочете с парашут, обгрижвайте близките си, почетете книга. Спокойствието е във времето.
