Най-трудното в това да си възрастен е...?

  • 6 204
  • 109
# 45
Saule,  наистина шамар, който може да отрезви за нула бройки и най-големия инфантил. Ох, животът  е много претенциозен, значи, ми се струва. Не може току така да си само душа, трябва да се съобразяваш с телесата и време-пространството. Но за отплата, когато Оная, дето стана дума по-нагоре дойде - няма ред, няма възраст. Close
Виж целия пост
# 46
Най-трудното е,че го осъзнаваш и не се заблуждаваш.
Виж целия пост
# 47
Най-трудното е да виждаш как познати лица от детството и младостта ти се пренасят в по-добрият свят... Как връщайки се по местата, където си тичал бос по ливадите виждаш нови и непознати лица и усещаш, че всъщност ти си наистина...възрастен. Тъжно нали?
Виж целия пост
# 48
На мен ми дойде много изведнъж, когато отидох при репродуктивен специалист, да се консултирам защо не се получава второто дете. Той пусна разни изследвания и рече "Мдааа, ЗА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ яйчниковият ти резерв си е добре". Като шамар ми подейства. Изведнъж всичките бъдещи планове ги почувствах почти закъснели...

не разбирам причината  Rolling Eyes
видях че си на 36, и видях, че си в Белгия. беглото ми впечатление оттам, беше за много млади майки наистина. предлагам ти да се разходиш до Италия, тук на ТВОЯТА ВЪЗРАСТ се ражда първо дете  Wink
при положение, че изследванията са ти ок, не виждам причини да се отказваш от плановете си  Laughing
дори и на 20, с целия яйчников резерв налице, тези неща не стават по поръчка.
желая ти успех, рано се виждаш възрастна и безпланова  Peace
Виж целия пост
# 49
Saule, а всъщност самата мечта за второ дете те прави толкова млада, че няма как да не се усмихнеш   bouquet
Зарежи "шамарите" на специалистите: когато раждах сина си, бях настанена в една стая с майка на 41 години. Удивително спокойна, уверена, търпелива и в пъти по-щастлива от уплашената и обърканата си съседка по лего. Тогава се убедих, че възрастта има своите предимства, безспорно.
Виж целия пост
# 50
Страх ме е от болести и от физическото остаряване. Иначе и аз съм по-щастлива възрастна, отколкото бях като дете.

Отдавна преживях, че няма да съм в първата група колонизатори на Марс, но пък ми се случиха други неща, чиято ценност не съм и подозирала на 7 години.

Светът пред мен е все така огромен. Жалко, че един живот не стига човек да го опознае.
Виж целия пост
# 51
Saule, и мен Хашимото ме халоса като с мокър парцал съвсем неочаквано  Hug Имаме си тема, ако имаш нужда да говориш за това  Hug

Относно старостта...Ами винаги съм се чудела не им ли става мъчно на възрастните хора, когато виждат всички млади хора...деца, влюбени, бременни...Не избиват ли всички спомени за времето, когато и те са били млади и всичко им е предстояло. Понякога даже имам чувството, че вижам сълзи в очите им...

Лично аз съм много сантиментална и не знам изобщо как ще се справя един ден със спомените си...Дано сме здрави и да сме заедно с любимите хора!!!
Виж целия пост
# 52
... Моята трудност да съм възрастна е в това, че не съм, а трябва да го играя като такава. Драстично разминаване между възрастта по ЕГН и възрастта по мечти.

Забелязвам в темата, че онези, които смятат детството си за не дотам щастливо време не изпитват чак такава тегоба от възрастта си. Интересно ...
Виж целия пост
# 53
... да носиш отговорност за грешките си.
Като си дете мама и тате са зад теб и те защитават.




+ физическите промени в тялото, особено когато душата си е останала на 20г Simple Smile
Виж целия пост
# 54
Всяка възраст си има своето очарование.
Като дете рипах срещу всичко и всички, исках да изляза от всякакви рамки и закони, не приемах наложените ми правила - имах си собствени. Но пък беше някак лесно, безметежно и интересно. Имам прекрасни спомени- понякога се натъжавам, че това време е минало безвъзвратно.
Сега (на 33) трябва да съм отговорна - с детето си и неговите задачи и проблеми; със себе си; с финансите (особено важно и нетърпящо отлагане); с отношението си към хората. Това е някак най- трудно -приятелите останаха малко,нови се създават изключително трудно, понякога съвсем ги няма. Ценностите са други.. но пък се чувствам пълноценна, постигнала съм неща, с които се гордея и съм щастлива с това което имам.
Пораснах "изведнъж" преди няколко години, когато трябваше да започна да разчитам изцяло на себе си и нямах право на грешки.
Пораснах и успях да изпълня мечтата си.
Сега не че нямам мечти, но някак се размиват във времето. Повечето са в краткосрочен план...

Старостта не ме плаши, вижда ми се далеко. Плаши ме липсата на здраве. И самотата. Макар до някаква степен и с нея да се свиква..
Виж целия пост
# 55
...  да вървиш срещу същността си, стремейки се да бъдеш възрастен. Хем е трудно, хем глупаво и безплодно.
Виж целия пост
# 56
Най-трудното  ми е да приема, че съм възрастен и времето не работи за мен. Преди време приятелка ми каза:"като бях на около 20 все им се чудех на възрастните какво се оплакват, че остаряват. Сега разбирам, че остаряването не е само бръчки". Не ме притесняват бръчките, а проблемите, които времето наслагва, напоследък и в чисто здравословен аспект. С японеца се разбрахме някак си, но другите неща, които постепенно се обаждат ми е трудничко да приема. Уж се опъвам, ама вече и силите като че ли намаляват за битката. Опитвам се да не мисля много, а и се успокоявам, че като се събудя сутрин и нещо ме наболява, значи още съм жива.  Mr. Green
Виж целия пост
# 57
Ами в една много хубава, но за съжаление и доста тъжна книга, е много точно описано само с няколко думи:
"Вече знам какъв искам да стана, когато порасна. Когато порасна, искам да стана малко момче!"

Какво да се прави, всички остаряваме. Запазила съм много от детето в себе си, но все пак ясно си давам сметка, че голяма част от нещата, за които съм мечтала така и няма начин да се сбъднат. Може би това е най-гадно - осъзнаването, че просто някои неща няма как да станат. Или по-просто казано, разбираш, че "не всичко, което хвърчи, се яде"  hahaha
Аз все пак не се примирявам де - докато сме живи, все сме млади.  Laughing
Виж целия пост
# 58
Забелязвам в темата, че онези, които смятат детството си за не дотам щастливо време не изпитват чак такава тегоба от възрастта си. Интересно ...

Моето детство не е било нещастно. Просто се чувствам по-комфортно като възрастна. Винаги съм искала да съм независима, сама да решавам за себе си.

А, сетих се - липсва ми свободното време, което имах като дете.
Виж целия пост
# 59
Понякога ми писва да съм отговорна. Иначе не се чувствам възрастна. Даже забравям, че съм почти на 40. И се стряскам, като се сетя Mr. Green.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия