Ирландия - пета тема

За себе си съм уточнил ама чакам да видя и тиквата дали ще ми намери квартира, че да вадя билет.

Тук се борим срещу настинката с инфлуцид. Периодично зимата си гълтам по няколко хапчета без да съм болен.  Просто ей така или ако усетя нещо.

Ако съм тръгнал да се разболявам му вдигам дозата.  Иначе аз се лекувам като се друсам здраво с лекарства.

Купувам си фервекс, инфлуцид, аспирин + Ц и осцилококциум.  Обличам се дебеличко и изпивам 2 фервекса, цялата кутия осцилукокциум (хомеопатично и много слабо)  +  3 инфлуцида (също като предното) и 2 аспирина.  След което директно припадам  .  Потя се здраво и като се свестя се преобличам.  Тук има един тънък момент, че после ден или два трябва много да се пазя да не настина пак. Защото ако ме повтори веднага после става сложно за лечение вече. Все пак не мога да се друсам постоянно  . Даже в момента пих 2 фервекса, че да ме приспят, а и малката е доста зле ( и всички около нас де) та ако пиша глупости да знаете  .

ПП. От мен да знаете, че за хремата лек няма. Там докато не си изтече каквото има да изтича, никакви капки и лекарства не помагат. ВЕРВАЙТЕ МИ пробвал съм доста .

Ясно, значи скоро да те очакваме.
Да кажеш като разбереш кога ще летиш, ей, калпазанин!
И щом пиеш толкова лекарства, вземи си като идваш насам.

Хайде, лекичка от мен.
Почивката свърши, утре пак на тръстиката. 

Джу, не се шегувам!   Ти само кажи, че тръгваш насам.  

Каква работа се предлага по това време?
 
Чоси, тук съседските отношения са на друго ниво.
Щом твърдо си решил - идвай!   Дано нещата при теб се развият по възможно най-благоприятния начин.
Скорошно оздравяване на теб и на фамилията!

Лем, всевъзможен персонал по големите и малки магазини, хотели, кръчми... също и доставчици, готвачи, сладкари и изобщо всякакви.

Мерси за поканата, трогната съм!

Ясно. 
Лека нощ и от мен! 

Хъм, и на какво друго ниво са съседските взаимоотношения?
Че аз познавам вече и съседите на приятелките си.

Не виждам никаква разлика от съседите ми в кооперацията в София.

Чоси, айде, чакаме те.

Ние в България много често и съвсем спонтанно се събирахме със съседи, приятели или колеги. Тук не е така. Виждам как съседките около нас се заприказват на улицата, но не се канят вътре. Може половин час да си говорят, но там на тротоара. Иначе за познаването се познаваме. Поздравяваме се, разменяме си картички за Коледа, приемаме колетни пратки на отсъстващи съседи, те на нас също, но само толкова. За мен има разлика. 

и при нас ситуацията със съседите е както е описала Лем. има една граница която не се прекрачва. иначе са любезни и усмихнати.

Тази граница се нарича опазване на личното пространство и съм й голям фен. А тук тя е в култ.
Не съм си позволявала без предварителна уговорка никъде да ходя. Без значение къде се намирам. Като дете, у нас беше като хан. Намразила съм го за цял живот.
В сравнение с немци и белгийци, местните са сладури и си помагат.

Лека нощ и от мен!
Че утре съм пак по гостита....след уговорка преди седмица. 

Мен тук също ме устройва този вид общуване. Въпросът беше, че има разлика от общуването в България. С някои от съседите ни там сме поддържали същите взаимоотношения-само поздрав или разменяме набързо няколко думи пред входа. С други обаче, по-близки се събирахме с повод и без повод и сме си помагали много.

Добро утро от мен!
Стана ми интересна темата за хората тръгващи в чужда държава не знаейки език и без някаква особена професия.Аз лично познавам много хора,които са пристигнали без език,без спестени пари и без помощ от роднина или приятел.Просто ей така-на магия.За мое голямо учудване са започвали работа почти веднага и то без грам език,после с течение на времето са научавали местния език.Повярвайте ми че съм ги наблюдавала и съм си мислела,че това са хора,които явно имат голям късмет.Ако някой друг ми разказваше за такъв тип хора,честно-нямаше да му повярвам.По света има много хора авантюристи,но явно късмета е определящия фактор за да успеят.Ние със съпруга ми говорим много добър английски,но това не ни е улеснявало кой знае колко.То едно нещо когато не ти е писано да стане,каквото и да правиш...важно е човек с какви хора ще се срещне и в какви ситуации ще попадне!
От както сме се върнали в България обаче виждам разлика между хората,които са живяли навън и тези,които мислят те първа да емигрират.Тези от втория тип си живеят с илюзията,че в чужбина живота им ще е 100 пъти по-добър/относно парите,не се заблуждават много,защото чуват,че в цяла Европа  е зле/,просто те търсят някакво спасение от живота си тук.Има обаче и много хора,които са се завърнали,опитват се да направят нещо,борят се с бюрокрацията и ежедневните несгоди,но въпреки всичко казват,че в България им е по-добре.Хора всякаквии според мен човек трябва да си подреди внимателно приоритетите и да реши, с какво може да се примири и с какво не,защото каквото и да реши винаги ще има плюсове и минуси.Затова ви наги съм казвала ,че "Емигранта се чувства истински щастлив само в самолета-независимо в коя посока лети"
Извинявам се за дългия си пост,знам,че с него не" откривам топлата вода",но ми се искаше да го споделя с вас.
Хубав и усмихнат ден на всички!

Lana, много ми хареса цитата със самолета. И ние сме от втората група хора, които не са емигрирали, но в момента правят всичко възможно да се махнат от България. Парите, въобще не са фактора за емиграцията ни. Дори знам, че в началото жизнения ни стандарта ще падне. Искам по-добро образование за децата си, по спокойно ежедневие /а не всичко да получавам с цената на много нерви/ и елементарно спазване на законите. Знам, че има държави, които са по-подредени и законни от Ирландия, но според мен и темперамента на месните жители е от значение. Не бих могла да живея в прекалено подредена и "студена" държава. Според мен ирланците са весела, дружелюбна нация, пазеща личното си пространство, което мен ме устройва идеално.
Нем, много ти се радвам, как си се приобщила.
Джу, ти ме изненадваш. Толкова открит/мнение изградено от постовете ти/ и с чувство за хумор човек си.
За пиенето на кафе/бира, вече имам обещани две срещи  .

Те не се ли наричат приятели?

Живота само в РАЯ е розов. Приоритет номер 1 са децата и зарязах 15 г градено за една нощ. С два телефонни разговора до Лондон и Дъблин и един закупен самолетен билет. Дали е лудост? За мен не.
Беше си паническо бягане от позора да си имаме тиква за премиер.

katyanen, 

Ние също сме от тези авантюристи,които тръгват на сляпо и то с двете ни деца,но вярвам,че ще успеем.Моят английски е на много добро ниво,имам дългогодишен стаж като сервитьор и барман в БГ,затова мисля,че имам шанс.Съпругът ми е готвач и е работил в Англия,т.е. запознат е с тяхните изисквания,меню и начин на работа.В Дъблин има стотици кръчми,все някъде ще се впишем.
В Ирландия ни привлече това,че ще сме легални,а това е много важно за семейство с деца.
От друга страна в БГ ножът вече е опрял до кокала,поне за нас.През последните 3 години постепенно изгубихме стандарта на живот,на който бяхме свикнали.Доходите ни намаляха драстично,а животът стана три пъти по-скъп от преди и тенденцията е все по-надолу.А ние не искаме да се примирим с мизерията и бедността.Сигурно ще ми кажете,че и при вас е трудно и аз съм съгласна с това,но тук не е просто трудно,а вече НЕВЪЗМОЖНО да се живее.Длъжни сме просто да опитаме,в краен случай винаги има път назад.

Пропуснах да се похваля,че купихме билети и  пристигаме на 22октомври в Дъблин.