Огледален свят по VOYO ~ тема 12 ~

1
Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!


2

Зададе се облак темен


Зададе се облак темен

откъм гора, от Балкана;

дали ще е дъждец дребен,

или ще е буря страшна?

 

Ех, мой дядо, тежко време!

Ралото се едвам влачи

и след него сееш семе,

пот от чело, град от очи!

 

Кажи, дядо, защо плачеш

над тез дълги бразди черни;

от чер облак ли се плашиш,

или мрат ти деца дребни?

 

Кажи, дядо, че аз помня

какъв юнак напред беше;

бог да прости баба Стойна,

тя пееше, ти ореше.

 

Друг път - помниш? - лани беше:

аз заминах през гората,

сред юнаци ти седеше

като баща със брадата.

 

Какъв беше ти тогава!

Сега плачеш - защо, дядо?

Байряк ли се не развява,

или нямаш сърце младо?

 

"Ех, мой синко! Що ме питаш?

Чуй тоз гарван, де там грачи...

Но в село нели отиваш,

ще да видиш защо плаче

 

стар войвода след туй рало!

Там селото се е сбрало

на мегданя, за да гледа

мойте момци, мойте чеда!

 

Ти ще видиш там набити

на прътове, на върлини

на момците ми главите -

избиха се две дружини!

 

Двама братя воеводи,

двамата ми верни сина:

скарали се кой да води

бащината си дружина!

 

Тесни били планините

за несговорна дружина!

И стърчат им днес главите,

за да плаче кой как мине.

 

Боже, с гръм ти разсипи ме!

Ветре, в прах ти разнеси ме!

Да не гледам деца малки

и техните клети майки,

 

окол пръте как се късат -

ръце вдигат към главите,

и как после ще се мъчат

голи, боси и пребити."

 

Закапаха едри капки,

летят, крякат гъски, патки:

буря страшна ще да ревне,

нели не са капки дребни.

 

секи тича, в село бяга,

дядо не ще да разпряга.

- Хайде, дядо, да вървиме.

"Стой да умра, помогни ми!"

 

жив е той жив е ей там на дивана лежи и пъшка 

този стих според мен ще ти е най-лесен: 



О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Пейо Яворов "Две хубави очи".Много лесно се учи наизуст.