Туба и Джансел, "Запленяваща сърцето" (Gönülçelen) и след това - Тема 170

А тази снимка на Онур нова ли е? Аз, май все с шарени ризи го помня,  ама знам ли може и да съм я пропуснала! 

http://sinematelevizyonlifestyle.com/2012/09/agir-roman-dizisini … i-ve-soylemi-var/

Onu çoğumuz ilk kez”Sonbahar” filminde tanımıştık. 22 yaşında üniversite öğrencisi iken girdiği cezaevinden 10 yıl sonra sağlık sorunları yüzünden tahil edilmiş Yusuf karakterini ete kemiğe büründürerek bizlerden biri olacak kadar gerçek kılarak hepimizin ruhuna dokunmuştu.

Onur Saylak‘tan söz ediyoruz. Daha sonra yer aldığı Asi, Nefret, Gönülçelen projelerinden sonra önümüzdeki hafta “Ağır Roman Yeni Dünya” dizisinde Janti Metin olarak ekranlarımızda olacak. “Seyirciye bir şeyler söyleyebileceğimiz projeler pek çıkmıyor” diyen Onur Saylak Ağır Roman Yeni Dünya’dan böyle bir rolün gelmesinin denk olduğunu söylüyor. Bu hikayenin çok net bir derdi, bir söylemi olduğunu, Janti Metin rolünün tam da kendisine göre olduğunu, çünkü oyunculukta birilerine madik atmayı sevdiğini de söylüyor ve şöyle devam ediyor:

” Hep bir hayal, masal dünyasında yaşamak istiyoruz. Oysa toplumsal bir gerçek, bir hayat, bir sokak var. Dizilerden çok şey ummayı doğru bulmuyorum. Çünkü bu bir iş bir show business. Ama en azından “aaa böyle insanlar ve hayatlar var” dedirtebilmek güzel. Yani biz olanı görmek istemiyoruz. Balat, Tarlabaşı gözümüzün önünde, her şey ortada ama hep sırt dönüyoruz.  Gazetelerde her gün kentsel dönüşümle ilgili bir haber var, insanların evlerini kaybetmeleri, borca girmeleri… Ama bunlara sadece bakıp geçiyoruz. Çünkü dert sana dokunmuyorsa umursamıyorsun. Dert sana dokunuyorsa da en sert şekilde karşı koyuyorsun. Ama doğa böyle değil ki, doğada herkes, bütün nefesler birbirine değiyor.”

Цвети тази снимка от Дубай ли е?
Аз лично не съм я виждала.

О, голям сладострастник ще се окаже Джанти Туба дали е ревнива

Оф бе, Габи  аз питам снимката нова ли е, пък ти търсиш отговор от мен. 

Ами видях я в дизито без коментар, та... май си е за филма, пък щом и ти не си я виждала -  явно наистина е нова. 

Баги и аз ти благодаря, едно цвете и от мен



но с повечко листа за по дълго чудене

Гуга

С целувка ви казвам лека нощ

 Тази е стара, но не я помня

Днес май е ред на ''нови'' стари снимки!  И тази сякаш не ми е известна! 



За разлика от тази, която знам, а са от един и същ момент. 



А, колко се чудихме  чия ли е ръката. 

И след Онур и Джансел - една Туба, с този колаж ви пожелавам лека нощ! 

Промяната на Мурат, какво всъщност промени той?


На пръв поглед сигурно и категорично Мурат в края не беше онзи Мурат с който се запознахме в еп.1-ви. Да, така е, особено от онези първи срещи с него след случката със самоубийството на Селин.


Нормално е след такова преживяване да стане затворен, да постави стени зад които да скрие болката си, да предпази сърцето и ума си от нови подобни загуби, разтърсили основно живота и спокойствието му. След подобни случки неминуемо човек става по-предпазлив в мислите си, по-плах в отношенията с хората. Този нов живот навътре в себе си е, част от справянето с подобна загуба, каквато преживя Мурат.

Какво обаче беше много интересно при Мурат в случая, той независимо от цялата си обърканост се чувстваше добре в тази си нова самота, сам със себе си. И защо?
Само защото преживяваше чувства, които нямаше как да бъдат разбрани и съпреживяни от близките му, колкото и да искаха и да се опитваха, защото загубата не бе лична за тях, той беше сам в тях, в тези си чувства...
Само защото бе намерил подслон и покой за себе си, след препятствията по пътя си, докато търсеше нова посока и цел...
Само защото му бе нужно време да вдигне глава, да се изправи и да поеме наново глътка живот...
Само защото му бе нужна още вяра в надеждата, в бъдещето...


Навярно и неминуемо, но според мен, защото този живот сам със себе и сам в себе си му беше познат, беше му предпочитан, беше от части негов и преди това което му се случи.
Той го познаваше, беше живял и дотогава в него и така, разбира се, доста по-спокойно и сигурно, но все пак в него.


За това, че и преди случката е бил основно вглъбен в себе си, в собствените си любими неща, научихме и видяхме от усилията на Селин, че и на Хасрет в един момент да му се харесат, да привлекат вниманието му към тях самите. По повод на забавленията, и те основно са били идеи извън него, които все пак е приемал за свои/купона бе по идея на Левент/ Купоните са били по-скоро с досадно, но нужно негово участие/спомнете си откриването на клуба и разговора му с Левент тогава/ А за жените...и интереса му към тях е бил по-скоро едно поредно задължение, все пак е мъж, но и тук активността му бе толкова колкото да отреагира на тяхната активност/момичето в колата, не му остави възможност да избяга, беше принуден да я целуне/
Целият този активен социален живот го изтощаваше/за разлика от Левент например, който беше във вихъра и в стихията си/ и преди и сега.

Мурат си беше един типичен интроверт. Беше такъв преди Селин,  беше такъв след Селин,  беше такъв преди Хасрет, беше такъв с Хасрет, и остана такъв накрая с Хасрет.

Какво тогава се промени у Мурат? Или какво промени Мурат у себе си?
Мурат стана по-гъвкав именно със самия себе си, спрямо собствената си личност и характер.

Самият той разбра, че да остане верен на себе си в този си вид и по този начин, не е полезно, нужно и достатъчно в ситуацията в която бе поставен с Хасрет, ситуацията на любовта му към нея. И това не би му донесло усещането за щастие, което както всеки и той искаше за себе си.
Предполагам след многобройните случки с Хасрет и не само с нея, се запита защо не го разбират другите, защо той не разбира тяхното неразбиране към него?
Той се познаваше, а познаваха ли го останалите? Тук имаше някакво несъответствие и противоречие...той не познаваше и не знаеше начина, по който да даде възможност на другите да го опознаят,  и то така, както на него му се искаше, за да могат наистина да го разберат и разбират.

И тук той направи промяната, отвори сам себе си за останалите, за хората до него, разреши им да го видят такъв какъвто той си се представяше, какъвто беше в онзи негов свят. Позволи им да го разберат, допускай ги до себе си в действителност, в мислите си в желанията си. Като сам определяше границите и до колко и как.

Разбира се, това не стана изведнъж, нужно беше време, търпение както от него самия, така и от онези, които искаха и желаеха това от него. Нужна беше борба, имаше съпротива дори, упорство, отказ, колебание, съмнения, но онази силна и истинска любов го научи да намери сили и смисъл в себе си, именно за себе си.


В това се състоеше именно и тази гъвкавост в себе си, която Мурат откри за себе си, която и го промени в някаква степен, без в същото време да изневерява на себе си.

Намери начин да покаже на останалите, част от себе си, от света си,  как да общуват с него, така, че да го разбират. Показа им част от мислите от чувствата си, разшири вътрешният си фокус на интереси, на нужни стимули и емоции.
Научи се как да допусне външните положителни стимули, превръщайки ги в свои и лични, защото позна любовта в лицето на Хасрет.


Може би самият Мурат откри една малка екстровертна част от себе си, която всеки интроверт носи дълбоко в себе си, без обаче да му пречи и да е в конфликт с него самия.
И тази част насочи именно към хората до него, онези, които обичаше и които го обичаха, от чието разбиране имаше нужда, както той така и те, за да са заедно и да са доволни и щастливи от това.


Всеки един от тези образи беше той, някои познаваше, други опозна сега, след срещата с Хасрет,  след срещата с любовта, но във всеки един беше той, Мурат и остана той-Мурат.
Промяната бе в това да намери начин те да бъдат заедно в него в един синхрон, промяната бе, да успее да ги покаже и на хората до него, да им покаже как да го виждат, разбират и обичат.

Мурат е от онези образи в сериалите, с които ми е удоволствие и да ги критикувам, и да ги разбирам, и да им се нервя и да проявявам съчувствие и подкрепа към тях.
Каквито и емоции да ме споходят, те са винаги и само в една градивна и положителна посока и плоскост за мен като зрител.
В крайна сметка финалното усещане с Мурат винаги ме кара да се усмихвам, всичко, което ме е дразнело остава назад и избледнява...остава само една голяма усмивка...

Добро утро! 

Нова седмица, нов късмет! Е, кафето ни е белязано днес  , ама така е като си имаме домашни любимци, пък те любопитни! 



Марги 

Мурат е от онези образи в сериалите, с които ми е удоволствие и да ги критикувам, и да ги разбирам, и да им се нервя и да проявявам съчувствие и подкрепа към тях.
Каквито и емоции да ме споходят, те са винаги и само в една градивна и положителна посока и плоскост за мен като зрител.
В крайна сметка финалното усещане с Мурат винаги ме кара да се усмихвам, всичко, което ме е дразнело остава назад и избледнява...остава само една голяма усмивка...


  Това е и моето усещане за този образ! 

И понеже не открих нищо ново / новини или нови снимки/, какво ми остава освен да ви пожелая -  хубав ден с много усмивки и добър старт за новата работна седмица! 

Добро утро на всички! С кафето от Цвети, и анализ от Марги...кеф

Лек ден!