Раждане в Окръжна Болница "Св.Анна" град София

Здравейте,

Аз искам да попитам д-р Манев на каква възраст е ориентировъчно и моля ако има някой,който го избирал за екип да се свърже с нен на ЛС.

МЕрси предварително   

Според мен е около 50годишен,аз също се интересувам от него за избор на екип,както и координати.

Д-р Манев имах щастието да срещна при първото ми раждане през 2010г. Усмихнат, с чувство за хумор лекар. Извикаха го защото не напъвах поради причината, че нямах усещане заради упойката. Както казаха "при него всички раждат". Два пъти натисна корема ми и дъщеря ми се роди. При въпроса как ще се казва бебето д-р Манев отговори: "Димитър. Аз го родих и ще го кръстят на мен". В следващите дни няколко пъти ме срещна в родилното и попита как е адаша му. Дори дойде в стаята за да види бебка.

Да се включа пак с въпрос.. Каква точно е практиката- в кой месец трябва да съм, за да си избера лекар за раждането? Някакво записване в болницата ли се прави или е по-приемливо на частния кабинет да отида да се запозная с избрания? И аз се включвам към питането за отзиви за доктор Манев, за който го е избирал

Мен ме викат в частния си кабинет в края на 8ми месец. Още не сме се срещали и не знам как ще продължи после - може би запис на тонове в родилното.

А кой е лекарят?

Аз въпреки че бях на отворените врати в Окръжна забравих да питам някои работи .... ама то трябваше предварително да си напиша въпростите, че вече много забравям ...

Та .... дали някоя родилка е поискала бебето си веднага - за да й го сложат на корема и да го закърми после? Дали го е получила?

Ако е нормално раждането и нямате претенции на третия час ли ви го донесоха за кърмене?

Мерси

Аз като излезе измиха го завиха и ми го дадоха веднага върху мен.Донесоха ми го на другия ден като питаха дали съм готова и го искам.Кърма още нямах.Всички,които бяхме в стаята  си получиха бебетата на следващия ден.За мен бе по  -добър този вариант.Успех на теб и спокойно.

Благодаря на всички, които изказват мнение. Виждам проблем да е дирижирано раждането, когато НЯМА проблеми и раждането върви нормално. Не искам да ме напъват със системи, да ме режат като торба, после да ме шият, защото "така се прави по принцип" или някой бърза по негови си причини. Да, ако ми изтекат водите и няма контракции, естествено, че задължително трябва да се вземат мерки. Но в другия случай родилката все пак е човек, не просто пореден номер

Все още не е разрешено да се ражда вкъщи и дори се осъжда като безотговорно и опит да си убиеш бебето. Пък и аз не искам да раждам вкъщи, само това ми липсва.

А възмущаването води до промени, рано или късно. Бездействието и примирението не води до нищо (добро).

Съгласна съм

Чудех се дали да пиша, още повече, че емоциите са твърде пресни и болезнени. Но тези два поста ме порвокираха. Ще започна от далече.
Родих със секцио първото си дете преди близо девет години. Тогава нямаше начин, секциото беше задължително. При втората бременност, обаче вече много исках да родя нормално и активно търсех лекар, който да се съгласи да поеме нормално раждане след секцио при 35 годишна жена. През цялата бременност бях супер здрава, не съм изпила едно хапче, не съм имала един ден гадене, киселини и някакви, каквито и да било неразположения и бебето вървеше възголемичко, но и аз не съм малка - 175 см съм висока. До края на 7-мия месец спортувах активно, ходех на народни танци, а в деветия месец все още работех активно.
В понеделник срещу вторник в един през нощта миналата седмица започнаха контракции - доста болезнени, но се търпяха. Все пак на сутринта реших да отида в болницата - в 6 часа бях само с 1 см разкритие и дори мислех да се върна вкъщи да си изчакам да получа по-голямо разкритие, но решиха, че ще ме приемат веднага. Много се чудех, но викам си хайде ще остана. После към 8-9 часа д-р Жекова ме прегледа и имах 2 см разкритие, т.е. нещата се движеха, но доста бавничко. През това време си имах редовни контракции на около 6-8 минути. Болеше ме, но си лежах и си търпях. Тогава се започна - упойка и система окситоцин. Аз обаче не исках да ми слагат тези неща - спорих, съпротивлявах се, но ми излязоха насреща 4-5 акушерки и лекарки (д-р Дачева най-вече ме убеждаваше), които да ми обяснят колко е добра индукцията за мен и как помага на раждането. После спорех, че искам бавна капка и че не искам да ми форсират раждането твърде много, обаче все пак бях в болки и в един момент се предадох. Да не пропусна да кажа, че в този момент в предродилна зала има още 2 жени на системи и още 2 в родилна зала - всички по един и същи начин. Отделението не е голямо и 5 жени, раждащи едновременно, е свръх всякакъв капацитет - има само две родилни маси. Упойката ме хвана само отляво, така че се наложи няколко пъти да ми местят спиналния катетър (след операцията имах 16 дупки в гърба от опитите за вкарване на упойката). В 11:30 ми спукаха водите - бяха бистри, а в 12:30 вече имах 7-8 см разкритие и дори чувствах леки напъни. Чувствах, че всеки моент вече ще родя и ще взема бебето в прегръдките си. Обаче една друга жена беше вече с напъни и съответно ме преместиха от родилната маса, отново в предродилна, където ми сложиха поредната система (мисля, че беше трета подред) и третата инжекция атропин. Само секунди след това получих някакви странни контракции - въпреки упойката усетих как цялата ми матка се сгъна в опит да изтласка бебето и болката беше неописуема - получих свръхродова дейност и напъни без да имам пълно разкритие. В този момент друго момиче раждаше и д-р Жекова беше при него. Аз, обаче чувах как тоновете на бебето падат и спират и започнах да викам, че тоновете падат и че много ме боли. Смея да твърдя, че, с изключение на Жекова, всички реагираха супер неадекватно. Даже имаше една лекарка, която така и не разбрах как се казва,която дойде до мен, видя ме, чу тоновете, но нищо не предприе. Просто стоеше и гледаше като пън. Аз дори исках да се протегна и да спра системата, но не ми стигнаха сили и само повтарях, че тоновете падат. Жекова дойде, веднага махна системата и дори ги накара да издърпат последното влято. Прегледа ме, имах все още 8 см и веднага се развика да оправят операционната. В това време бебето нямаше тонове. Настана суматоха и паника и всички викаха и понеже в това време вече ми вляха другата упойка, не помня следващите минути. Заспивайки, и знаейки какво става, разбирах,че, ако излезем и двамата живи оттам, ще е чудо.
Чудото стана и доста бързо са извадили бебето - без да диша, и както стана ясно впоследствие с мозъчен оток и тежки гърчове. Изпратиха го в друга болница в интензивно отделение и не даваха никак добри прогнози. С днешна дата е по-добре, 4420 г, 53 см, мъж, но какво преживяхме през последните 10 дни, не ми се обяснява.
Пиша го, защото е точно по темата за дирижираното раждане в Окръжна болница. Дирижираното раждане не е за всеки, индукцията не е за всеки, но това не се толерира много-много там. Иначе д-р Жекова е много добра - и като човек, и като лекар, не мога да кажа, че не съм доволна, но ме е яд на мене си, че не успях да удържа докрай и да отстоя желанието си за липса на намеса в естествения процес. Тя е привърженик на нормалното раждане, но не и на естественото раждане. Освен това реагира светкавично и за 2 минути извади бебето със секцио, което не всеки лекар би направил. Прие нещата много навътре и звънеше в детската педиатрия всеки ден.
За Окръжна болница като цяло мога да кажа, че е в пъти по-добре от Майчин дом, където те третират като затворник. В Окръжна отношението от всички е много по-добро, по-човешко. Акушерките непрекъснато обясняват и помагат - как да се възстановиш по-бързо, как да закърмиш по-лесно, как да се погрижиш за бебето. Бебетата са при майките от момента, в който са готови да ги вземат, мисля, че биха ти дали бебето и веднага, ако го поискаш, но не видях мама, която да си иска бебето веднага.
Така че, за първо раждане, ако искате нормално, това е вашето място, но няма да минете без индукция и упойка, което води след себе си гореописаните рискове.

Здравейте!
Някой би ли могъл да даде мнение за работещата /не знам от колко време/ в родилното на Окръжна доктор Мирослава Апостолова?

Здравейте, и аз съм се насочила към д-р Манев за избор на екип. Бих искала да попитам всички ли ви е викал първо в.частния си кабинет? При раждането иска ли пари и на ръка, освен тези, които се плащат в самата болница за избор- към 700лв ? Благодаря предварително!

Иска, не иска .... аз пари на ръка на никой не давам - нито в държавна, нито в частна болница Само срещу фактура. Един преглед в частен кабинет все ще се преживее

Списъкът с необходими вещи от стр. 1 актуален ли е? Имат ли изискване за марката на памперсите и бебешките кърпички?