Раждане в Окръжна Болница "Св.Анна" град София

Аз пък не съм доволна от Жекова, държа се арогантно, когато ме приеха и не ми вярваше, че имам чести контракции. След това постоянно ме скастряше за нещо. Когато ме извикаха да подписвам документи, тя влезе при нас и ми се накрещя, не на акушерката, която ме викна, а на мен, че съм била там при тях и на мен не мило било там мястото. После докато напъвах ми крещеше също, защо съм напъвала с отворена уста и ми секваше напъните. Та хич не я харесвам, а и както вече казах, като шеф там, трябваше да ми позволи да ме види кожен, защото бях с ужасен обрив, но не си даде благословията и така си останах с ужасния обрив.

cvetelina.m, на мен ми изтекоха водите 2 седмици преди термин в 3 часа през нощта. По-уплашена не съм била никога, треперех като лист и плачех. Хем се радвах, хем ме беше страх. Много. В болницата се спекох още повече, чувствах се като току-що изоставено сираче, честно. След раждането дойде стресът - " Това малко чудо в ръцете ми.. наистина ли вече съм майка??? " От тогава до края на престоя ни в болницата, всеки път се насълзявах, вместо да се ядосам, беше ми супер обидно в някои моменти. Иначе по-устат човек от себе си не познавам. Но там.. бях безсилна. 

Момичета д-р Жекова си е малко серт и понякога се държи малко странно, но си е такава като човек. Лежах в началото на 9тия 2 седмици заради инфекция и имах време да видя много неща, осмислих ги много след това. Изписаха ме и след 5 дни се върнах да раждам. Избрах Жекова и съм доволна, че всичко мина, че аз и бебето сме здрави и така. Скоро ще стане година откакто родих и доста време след раждането бях в следродилна депресия. Не подценявайте факта, че хормоните особенно в края на бременноста и очакването на бебето ни попроменят възприятията. Когато ме приеха с инфекцията ревах 3 дни защото все нещо не ми харесваше и не ми беше по вкуса защото акушерките ме дразнеха, а в крайна сметка те ми обясняваха най-много за какво става дума. По визитациите гледах и другите доктори какви са ми всеки луд с номера си честно казано. Мен ме дразнеше, че като за бременна много лекарства ми дадоха и аз все разпитвах кое за какво е и отказвах ту едно ту друго. След бума от хормони сълзи, разочерование тип "тия какво си мислят, че ми правят" се благодарих на Господ, че си износих детето близо до термин и си преборих инфекцията на пикочните пътища. Като родих ме дразниха неонатолозите, че все нещо не ми обясняват и показват. Като си се прибрахме в нас след седмица разбрах, че аз на всички и всичко си се дразня и докато ми се балансират хормоните и се поуспокоя от вълненията минаха месеци.
За мен беше важно, че споменатата докторка е доказан специалист и това детето и аз да си тръгнем здрави от там.
Успех на всички мами в очакване независимо къде раждат! Моя съвет е да се абстрахирате повече от външната среда и да гледате да си изживеете радостта от това, че ставате майки   

Aз родих тaм нa 20ти. Нa някои определено не им се отдaвa тaзи рaботa.

Да кажеш на музикант, че не му се "отдава" защото пее фалшиво го разбирам, но да кажеш такова нещо за лекар, без да си медицинско лице.... Аргументирай се, щу бъде полезно

Със наближаването на термина ми и мен ме е страх точно от това,че ще съм безсилна и уплашена ...а като знам и персонала ,понякога колко са любезни и отзивчиви )))е успокоявам се ,че всичко ще е наред

Аз лично съм се настоила така : Отивам , ще си мълча до колкото мога ако някой ми лази по нервите и ще се моля всичко с нас да е наред и все пак малко късмет да попаднеш на лекар и акушерка които не са станали с дупето на горе

+1 От Шейново съм пъти по доволна, хем бях без екип. Радвам се, че сме живи и здрави. Иначе базата е ОК, след като родих всички бяха мили и любезни, и ми обясняваха всичко каквото питах. Бях с екип и сама в стая, както исках, но раждането... не ми се говори, какво преживах и какво чух. А анестезиоложката беше много зле. 3 пъти ме боде за да постави катетъра за упойката и все ме питаше дали си усещам краката, при което я попитах какво ще направи ако спра да ги усещам? Незнам но първото раждане мина много по леко и безболезнено, но и не са го форсирали така, както в Окръжна, а това което чух по мой адрес докато раждах и се гърчех буквално заради некадърно поставена упойка... За справка първото раждане продължи около 11 часа без болка с упойка, на 3тия напън бебока излезе, непредизвикано. Сега 4 часа уж с упойка, много болезнено, 1час напъни и контракции едновременно,  предизвикано. Ако второто ми раждане беше първо, или нямаше да имам повече деца или щях да избера секцио. Положителното е, че ми спестиха епизотомията, и имах накрая само един вътрешен шев, за разлика от първия път, където имах не само епизотомия но и 6 вътрешни. Сега се въстанових много по-бързо. 

Това със коментирането на родилките по време на раждане е ужасно,и като чета е  масова практика  ,не ги ли е срам поне малко

Аз да споделя, че коментари не чух нито докато бях в предродилна, нито докато раждах. Не са коментирали нищо по повод на мен или други родилки, а аз си плаках от вълнение 1 час и не са ми правили забележки. Момичето след мен ми разказва, че са обсъждали моето раждане, но относно рисковете ако бях раждала нормално, защото беба беше много оплетена.

В Шейново не са ме коментирали, там коментираха само една ромка, че е малка, а хванах 2 смени от доктори. Докато в Окръжна, не ми се говори, то не беше " ти да не си на плажа, така не се напъва, не ти е първо, не викай, не те боли, може ли такова нещо, лигавиш се" и още много. 10 човека около мен и само ме кастреха и коментираха как може да не ми е първо пък да преигравам  

пингу, много странно отношение. На мен пък, също с второ, като виждаха колко ме боли ми казваха "Викай, викай!". Кой лекар водеше раждането ти?

Жекова, не ми вярваше, че въпреки упойката ме болеше зверски, заради системите и направенето изкуствено 7см. разкритие. Докато не загубих съзнание за секунди, после спряха коментарите, и ми позволиха да се поизправя и намеря удобна за мен поза за напъните и да подпомогна бебка.

Ужас...При моите раждания не е присъствала Жекова, но явно наистина е по-рязка с пациентите, често се срещат такива отзиви, както обаче и че е много добър специалист.

За позите - явно са убедени, че е оптимална дадена поза и не са много склонни в нашите болници на повече свобода в това оношение. На мен ми направи впечатление, че при първото ми раждане бях легнала, докато сега с второто столът беше леко поизправен, което беше доста по-добре. Раждах през нощта и ми хареса това, че нямаше много хора и суетене в залата, на моменти даже и светлината намаляваха. В един момент, когато болките бяха много силни, исках да се обърна настрани, но не ми позволиха с обяснението, че ще се възпрепятства раждането.

Момичето, с което бях в една стая, пък сподели, че Жекова я е съветвала да стои клекнала.

Клекналата поза е най-удобна и лесна за раждане. Иска ми се когато моя момент настъпи да ми позволят да се разхождам и да кляка, а не да ме сложат на някое легло и да кажат "раждай!"