На работа с малко дете-малко невъзможно

И в това не е решението. Няма значение дали е частна или държавна работа - важен е работодателят и погледът му върху ситуацията. В една друга тема описах злополучията си с държавен работодател относно бременности и връщане на работа след майчинство. Спазва се трудовото законодателство, но в рамките на закона такива гадости могат пак да ни спретнат...Тук пък влияят политически решения и икономически интереси. Поради тази причина частният сектор ми изглежда по привлекателен в момента.

Обаче е по-скоро частен случай това, което описваш, megislava.

Оказва се, че не е, за съжаление. И други мои познати пострадаха покрай връщането си на работа след майчинство - кой понижен, кой уволнен. Не искам да се изкарвам страдалка заради това, че съм жена, но и не ми харесва да ме наказват заради това, че съм дарила живот и поради тази причина съм отсъствала от работа година -две.

И на държавна служба да си пак има гадости които могат да ти спретнат. Сестра ми е на държавна служба, след първата година на малката я притиснаха буквално да се върне на работа. Повече от година мина и конкурса който новото ръководство щеше да проведе тогава още не се е състоял и тя е във едно висящо състояние. Само защото си е позволила да бъде майка, отлагат второто (иска и второ дете) за неопределено време. Спазват закона и какво от това, нима тя е спокойна 

Много добре казано!   Наказвани сме за това, че сме майки.   В каква страна живеем?  

Днес още една моя приятелка е заплашена с уволнение при връщането си на работа. Без да драматизирам - много ми докривя. Вярно, в тежка ситуация живеем, но е тецко когато майките го отнасят.

Поне причина имало ли е за заплахата? Много неопределено звучи това което си написала.

А дали няма некадърни майки? Никой умен шеф няма да се лиши от добър служител, защото е майка.

И в държавния и в частния, от значение е какъв човек е началника ти.Дори мога да заявя, че в частния сектор повече внимават и по-малко гадости си позволяват.

Стига бе! АЗ работих 5 години в тази фирма и сега като забременях разбраха, че съм некадърна.   Плюс това на уволнението (което не се състоя, тъй като се съветвах с адвокат и си знам правата) не пише нищо за неспособност за работа или нещо подобно. Минават с номера, че поради кризата обемът на работа намаля.   А плюс това съм единствената служителка във фирмата, която не е с връзки - прави си изводите. Една от малкото съм дето от "раз" разбра как да се справя със задачите и за тези 5 години са ми възлагали много задачи, които съм разработвала сама и не са ми казвали, че не се справям - напротив - постигнах повишение на заплатата - тройно от назначаването и т.н. А обемът на работа дори се е увеличил, тъй като наскоро шефката откри нов офис. Обаче явно не им се занимава с майки и с деца. Като се омъжих шефката поне на 3 пъти ме пита мисля ли скоро да забременявам и аз се чудех с какво да я забаламосам, за да ме остави поне докато забременея. Работата беше ясна още тогава. Спомням си още преди да се омъжа ме питаше имам ли намерение да създавам семейство понеже много трудно се справяли хората в нашата сфера и държи на кадрите, които са обучени и ще й е трудно тепърва да обучава нов човек. Още тогава ми стана ясно накъде вървят нещата. И все пак става дума за работа, която не всеки може да работи и с която не всеки се справя. НО в нашата фирма също така всеки е взаимозаменим - има няколко души, които работят дадено нещо. Или по-точно всеки работи всичко за случаи като моя - така всеки може да бъде заменен, ако се наложи. А, все пак реши да остави своите си хора и колежката, с която работех - нали са приятелки.   От тая шуро-баджанащина стана трудно и на добрите служители. Недейте обвинява без да сте наясно със всеки случай!

Да се цопна и аз тука... Очаквам заповед за съкращение в началото на следващия месец... Тъй като не можаха да ме накарата да напусна, когато забременях, шефа стиска зъби и точи теслата от 2010 г. насам    Настоявам за заповед за съкращение, за да мога да се регистрирам на трудовата борса поне за няколко месеца....После...ще му мисля накъде и какво...

И какъв е интересът на шефката да назначи шуробаджанаците си, които не стават. Освен ако не е държавна фирма.

Да срещат се и такива съкращения, само защото си дръзнал да създадеш семейство още преди бебето и "хайде чао, не си ни удобен вече, съкратен си". Моя приятелка беше зарадвана след сватбата си с такова уволнение а работеше в тази фирма поне 5 год ако не и повече, бебе още не е дошло а уволнението беше преди повече от година. На нейно място веднага назначили друг с по-ниска заплата и без претенции за семейство и деца. Има и абсурдни ситуации в нашата мила родина.

Истината е, че няма незаменими хора, затова трябва непрекъснато да се доказваме- и на работа, и вкъщи. Аз също мисля, че се справях добре на работа, но сега са назначили друго момиче, което да ме замества и две години тя ще работи и ще е в час с новостите, и с колегите ще се е сработила, а аз, след като се върна, ще трябва отново да свиквам. Не очаквам да ми направят проблеми, когато реша да се връщам, но ми е ясно, че за един сравнително кратък период, докато се адаптирам,   ще е по-добре за фирмата да остане заместничката ми. А ако този период на адпатация е придружен с чести болнични от моя страна, положението съвсем няма да е розово. Давам пример със себе си, но вероятно на много места е така и е повод работодателите да недоволстват.

Истината е, ме много зависи каква е сферата на дейност. Много работодатели не наемат жени с малки деца и аз ги разбирам, въпреки че съм в ситуацията на ненаетите. Имаше такава тема във форума по повод сметнатото колко губи организацията/фирмата от болничните на своите служители. Всяко отсъствие води до нарушаване на работния процес.
Имам позната, която изкара на работа с двете си деца почти цялото лято. Сега се чуди, защо я съкратиха първа.