АФКЕЙ ~163~ И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.

Така е,Наде!Хубави снимки 
Много щастлива и доволна изглежда! 
Дано и занапред да е така!

     Здравейте и от мен!Нека е прекрасен неделния ви ден!
     Утре Хазалчето има РОЖДЕН ДЕН!
     Стягайте се за веселба...а вие го можете.Невежите/като мен/разчитаме на умеещите ,да ни залеят със снимки,клипчета и информация.
   

Аааа, Снежка(нали не бъркам името), знаем, че Хазалчето е рожденичка, ще я уважим подобаващо. И тя е зодия Везни като синът ми.

Заповядайте.



ЛЮБОВ,ПРИЯТЕЛСТВО,ДОВЕРИЕ
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа.Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието.
– Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш.Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си.
И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...
http://stanimira90.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8

Наде, благодаря за следобедното кафенце и красивите снимки на Хазал!     

Здравейте!

Привет на всички и от мен!

Хубав почивен ден с много настроение и усмивки!



Вани,  
Мисълта от днес, пак е като по поръчка за сериала ни.
Коя ли ще е следващата кандидатка за душата на наш Емир?

Момичета,  

Изгледах епизода снощи/то беше рано тази сутрин/, ама да не се отклонявам.

Та, хареса ми разбира се, но имам и доста забележки.
Като начало, ами за четвърти пореден епизод след старта на сезона...бавно и протяжно ми е усещането за действието, за показване и разказване на случващото се.
Някои от основните линии в посоката на 3-ти сезон бяха поставени още в еп. 68-ми и не виждам крачки напред...леки, плахи стъпки,  да...ама недостатъчни.

Сега, да, има нови детайли-връщането на Гюлсум, Зейнеп-"сестра-изненада" на Лара. Тоз Халдун и интригата около Джансу, а да не пропусна и Емир, отново в дома им с  Фериха, Ръза...и все пак...малко е, слабо е...
Не ме изненадва и мястото в рейтинга, ама няма как да е по-напред при този темп.
Самият разказ е доста разпрострян сред всяка една линия в него, като за всеки по нещо и по малко, да ама така не се получава онова необходимо "много" което задоволява интереса на зрителите, още повече когато си научил тези свои зрители на един друг темп и съдържание, което си поддържал в сезоните преди това.

Плахи и неуверени, несигурни ми се струват и самите дами от екипа с решенията си за героите и най вече за Емир, изненадана съм.
Те които така дръзко подхождаха до момента, сега...много изчакване, много застояване е една гама на емоции, на реакции.
Пак се връщаме към елементи на провокации на образите от тях-обаче познати и вече видяни.

Знам, че съм само зрител, няма как да съм наясно с цялата материя и технология по направа на един образ, на една серия, част от един сериал, сезон в случая, ама, те самите ме научиха да получавам много и качествени  възприятия, усещания, представи, затова и сега искам повече.
Още повече сами ме убедиха, че го могат, имат потенциал за това.

Това е в основата на по-критичното ми мнение този път. Критиката ми е с усмивка, критиката ми е с надежда.

Сега малко по-конкретно за всеки...

Гюлсум...виждам я объркана и не наясно с нещата и със себе си, гневна повече и от преди, на границата с жестокостта и преди всичко към нея самата.
Каан, та аз не видях сцена с него в която да усетя тази й майчина любов, този копнеж по него за който говори тя  като за причина за завръщането й.
Нестабилна дори и в ролята й на майка, не само, че не ми харесва, ами и не виждам смисъл от това, така й отнемат всичко, беше неудовлетворена като жена, сега неудовлетворена и като майка...
Напълно безсмислено, дори безумно това й желание да си върне Корай, та нима някога го е имала, че да има дори и грам надежди за това сега? Не-тогава?
Тогава е полудяла и тя...ето, че прибягва и до хапчета...и защо, защо да е такава?

Не знам, за мен имаше надежда в нея и за нея, спомням си първите срещи с образа й, не беше такава, можеха да се върнат на онези й качества, които лансираха в нея и у нея в началото.
Но защо са предпочели тази линия в поведението й сега?
Единствена логика и смисъл намирам, ако по някакъв начин с това се покаже нещо ново като развитие у самия Корай, като поведение и отношение.
Ще видим...

Пънар...малко банално я вкараха в интригата между Корай и Гюлсум. Госпожицата педагог, ме изненада с това, че на момента спомена за това, че е виждала майката на Каан. Та тя видя само една снимка, как пък веднага реши, че ще е на майка му, ами глупаво, че и наивно ми се струва. А Пънар не ми се виждаше такава, а и не ми се иска да е такава...

Явуз...Юнал Сарафоолу, вече работи за него, е и? Това ли е нужно за самочувствието и егото му?
Ако е така, жалко, че има нужда от това за да има самочувствие на мъж, на патрон, на човек владеещ ситуацията.
Няма да е за дълго, посоката и начините му са илюзорни, неминуемо ще го доведат до там до където най-малко очаква.

Санем...аз настина очаквах нещо от нея, ама защо пак срещу Джансу?
Явно не е преглътнала унижението от нея, победата й над нея самата и то именно от Джансу.
Навярно ще търси реванш.

Зейнеп...сестра на Лара, е ново 20, от къде и как? Изобщо не мога да схвана. А защо...изобщо не се и питам, че съвсем ще подпаля    и ще забравя за градивната си критика към дамите от екипа.

Айсун...и с малкия си син я виждам в същата светлина...майка, която обича детето си, но това съвсем не е достатъчно да разбира какво трябва да направи. Съчувствам й като родител, един самотен родител, искащ...но не знаещ как да стигне до децата си и то с цялата си и искрена обич и загриженост за тях, която носи у себе си.

Сехер...съвсем спокойна, необезпокоявана от никой и нищо в дома на портиерското семейство...е как се случи това, след всичко което ми показаха и казаха за нея? И тук нищо не разбирам.
Пак ли интригата с Айсун и източника й на информация?

Юнал...още в състояние на неадекватност, следващ посоката, ама не която сам е решил, а тази, която му предлагат, ама това не е Юнал, не е...
Очаквам вече да се съвземе, Юнал, който губеше битки, ама не се отказваше да воюва, време е вече, да се намери.
Дали обаче е това целта и на екипа за образа му, надявам се.

Джан/братът на Емир/...и той гневен, цялото му поведението ясно показва това. Разбира се, че ако се вгледам навътре и назад в него в това, което се случваше около него причини за това ще има при това съвсем обективни, ама ми се иска да вярвам, че има все пак някакви интереси, някакви свои лични мечти и стремежи. До тук нищо, освен едно неудовлетворение у него, от брат му, един гняв...нима е само това?

Юмер...и него го разбирам, да, дразни ме, ама разбирам причините и той да е това което виждам. Е, как да е друг? Да е друг при всичко онова което се случваше пред очите му, да,  очи на едно дете, но детето е просто един малък човек със своите страхове и своите разбирания за живота. То също мисли и чувства, и когато няма отговори на въпроси, въпроси, които носят само болка и гняв всичко се натрупва, а отприщи ли се веднъж е вече без контрол, като лавина, няма спиране...
Моделите на отношение към другите, към близките се придобиват и усвояват като свои и лични, дори и онези срещу които е изпитвано негодувание.
В едно семейство ролята на майката и бащата са различни за възпитанието и израстването на детето. Майката носи основно грижата, топлината, а бащата е редът, правилата и двамата заедно-сигурността за едно дете. При Юмер всичко е объркано, неподредено по смисъл и значение за него.

Детето е един вид въплъщение на надеждите и очакванията на родителите, но то, детето може да се превърне и в заложник на успешността на родителите.
Нима Юмер не е точно това, заложник на грешките на родителите си...

Ръза...за мен има стъпка напред и то голяма решаваща за него и като човек и като родител, баща.
Ръза изговори за пръв път пред себе си вината си, грешките си. Изговори ги и пред тези пред които изпитва до някъде основателна вина-най-вече поред Емир. Това е много важно като началото на една осъзната промяна за него. Като начин да открие своето "как" да бъде по-добър, полезен и нужен на децата си, на близките си.
В този смисъл, добрият родител е не онзи, който се стреми да бъде идеален или се приема за безгрешен, а който има смелост и кураж да признава и приема грешките си, и впоследствие да намира сила у себе си и да се променя, да търси нови пътища, нови начини.
Виждам това у Ръза, усещам го и наистина се радвам, че не ме подведоха дамите от екипа с него.

Нямам съмнения, че Ръза, ще намери този път вярната посока, правилната посока.

Лара... споменат бе и  Илкер, аз ли си мисля, че е за първи път или съм пропуснала досега?
И тази изненада-сестра...
Какво да очаквам от нея, и как това ще окаже влияние на пътя на Емир?
Да, нещо около Лара ще се завърти, да, донякъде приемам, че иначе Лара ми бе като статист, мотащ се из историята...макар и да я харесвам като цяло.

Джансу...е, ама пак ще я побъркат с тоз Халдун пък сега... ами нали ми я показаха възстановена...защо пак, назад към познати нейни състояния на лудост,  ама с посока друг/Емир/?
Ох, пак тръгвам с критичност    и за нея, ама не ми допада, не виждам смисъл от това, което ми казват и показват и за нея като едно бъдещо състояние.
Значи и за нея, ще приема всичко за логично за себе си, ама ако в крайна сметка видя как се справя с новите предизвикателства и "пречки" по пътя и в живота си. В случая новите интриги от страна на Санем и Халдун.

Зюлял...и тя не ми е много ясна, какво точно иска...за себе си, а от Емир?
Не знам, ама някак не ми се вярва още, че ще е подмолна, че Емир й е цел, на всяка цена и с всички средства.
Може и малко наивно да гледам на нея, не знам...

Добре ми стои до Селим, би й отивала една любов с него, защо не, мисля, че залужава и тя да изживее една любов като Фемир?
Не виждам нищо около нея което да ме обезпокои, може и да й се предоверявам, ще видим, времето и епизодите напред ще покажат дали посоката ми за нея е вярната или греша...

Салим...много ми е симпатичен...ще ми се да видя една любов с по-малко трудности и пречки пред себе си. Така ми се иска поне неговата да е такава. Определено има повече от интерес към Зюлял.

Джан/полицайката/...че иска да помогне на Емир-съмнения нямам. Че е искрена-също. Обаче дали самата тя осъзнава и разбира, че поведението й е зад тази граница, границата на приятелството?
Не, че не я харесвам, не, ама защо да е тя? Защо тя да е "новата"  до Емир?
Какво по-специално има у нея и би могъл да види Емир, от всяка една друга?
Аз до момента не го виждам...
Да, Емир отиде сам при нея, за първи път говори , опита се да сподели какво мисли, какво чувства.
Да, навярно Емир ще се върне в живота си благодарение и на нея, с нея, но с нея ли ще обикне отново, с нея ли ще приеме отново любовта в сърцето си?
Не съм убедена, имам съмнения, макар, че наистина до момента тя ми стои най- добре до него.

Корай...е това е вече онзи Корай когото бях свикнала да виждам до Емир. Корай-приятеля, Корай-мъжа, Корай- човека до него, до Емир.
Тук за него няма да се спирам, май всички сме на едно мнение.

Нещо ново, което видях у Корай...много по-твърд и решителен по повод на Гюлсум. Не е така колеблив в трудните решения за него по отношение на нея. Това му шикалкавене преди с нея и чувствата й, доведе до много пакости, и то за  двамата.

Много ми харесва грижовен баща е, но едно дете има нужда и от своята майка, независимо каква е, и дали баща му изпитва силни чувства на любов към нея.

Дали ще излезе нещо и с него и с Пънар? Засега не виждам индикации от негова страна, на интерес повече от този само към гледачка на Каан.

Емир...усещането му за вина, гневът, пречеха на всички онези спомени които имаше с Фериха. Сега връщайки се в дома им, може би ще успее да намери именно тях, от тях ще почерпи сила и смисъл да продължи не просто да съществува, а да живее.
Наистина крачка напред и голяма има и при него. Време беше, това е Емир...онзи Емир, който търси как, когато не знае как. Онзи Емир, който не се отказва, който се намира, дори когато е безвъзвратно загубен за себе си.

Мисля, че в момента Емир прие загубата на Фериха, като ново предизвикателство пред себе си, да живее, да продължи да живее. Безпомощността която показваше до момента е вече зад него, той се справи с нея. Започва нов момент и етап от живота му, именно да се приспособи наново и да заживее, вече и със загубата си.

Заслужава го Емир, радвам се за него. Разбирам, че му е много трудно, тепърва ще му е трудно, съчувствам му повече от всякога.
Но той заслужава да бъде щастлив отново.

Писах поста си два часа...гледах да съм по-малко критична, ама това е усещането ми в момента, което не означава, че ще остане и такова. И на мен ми е нужно време да приема случващото се, да го разбера за себе си.

Не бих искала да оставя впечатление, че съм недоволна, не,  само искам задоволството ми от сезона до момента да е по-голямо от това което е засега.

Хубава и спокойна неделя за всички!

Здравейте и от мен 
Наде      

Здравейте момичета! Благодарности за превода   
Може ли някой да ми обясни как тръгват субтитрите? Изтеглила съм ги, серията също, но тръгва без субтитри. 

Привет и на по-късно появилите се след мен.
Добруджанка,

Neidjal    много ти благодаря    Сядам да гледам серията, че в петък я пропуснах.

Добруджанка, за нищо.

Наде ,благодаря за следобедното кафенце! 
Хазалчето е голяма сладурана,а утре ще празнуваме заедно с нея

Здравейте

Наде     

Марги  

Марго 



*Baris twitterd yesterday: emir and can will begin...

Кой беше този Baris? 

Баръш не беше ли истинското име на Левент?