АФКЕЙ ~164~ И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.

http://www.facebook.com/photo.php?v=115386641948227

Чаги: Как беше името?
Фенката: Кубрааа!
Чаги: Какво викашшш?!
Човек от екипа: Приятели!
Фенката: Позволи ни!
Чаги: Позволенияяя!
Фенката: Избягахме от училище заради Чаатай
Човек от сета: Добре сте направили!
Чаги: От училище ли избягахте?!

По - скоро с носа си.

 

А, да ги не мисля тези фенки, пак се появиха както преди, а аз си мислех, че са станали по-смирени, друг път.
Родителите им ги изпратили на у-ще, а те избягали.

Момичета, много страшни снимки пуснахме, особено последната на Дзурлето.
Поне да беше маскен бал послучай откриването на клуба, че народа, ще изпада по гръб от уплаха  като я видят в тъмното.

За фенките лек няма за грозотата на Зурлева също 

ще ги засенчи направо сянка ще им прави 

Представяте ли си бай Чепичко да придружи Дзурлето в клуба, като нейн кавалер. Ееее, ще оберат точките двамцата, тати кукумицин и млечна щерка куку-руку.
Не, не, прекалено ми дойдоха последните снимки на Зюлял и Пигита.
Лягам си, докато все още мога да стигна до леглото си, че от страх ми се подкосиха краката.
Лека Ви нощ.

Ойй, вие само поискайте, аз ей сега ще спретна една фотосесийка на Берилчету



п.п: ако искате може да дойде и follow-up-а/т.е. продължението/

Здравейте!

Привет на всички и от мен!

Вторият ден на октомври ни напомня колко скоро сезона беше друг.



От една страна е хубаво, защото слънчевите и горещите му дни ни карат да се връщаме крачка назад, да запазим за настоящето си още малко от миналото...час, ден...топлина с полъх на лято...
На случки, преживяни и оставили приятни емоции у нас, сякаш правейки ги непреходни...
Но ето, че и природата понякога трудно се сбогува и продължава напред своя кръговрат.
И за нас е така, като елемент от веригата й... понякога трудно се сбогуваме и продължаваме напред, именно защото много неща ни карат да гледаме назад, заради емоцията донесли ни някога и усещането им за преходност сега и за в бъдеще.

Мислих си за Емир...понеже гледам и Къде е Маги...та една реплика от него...няма как да се излекуваш, защото ти не си болен, просто трябва да се научиш да живееш със загубата...

Нима Емир не се научи да живее истински наистина с любовта й/на Фериха/, нима живееше без онова разбиране за живота, което тази му любов с Фериха му донесе?

     

Научи се да се учи да живее благодарение на любовта си, сега отново ще продължи да се учи да се учи отново да живее, пак заради тази любов, само, че вече с липсата й.
Тази любов...и когато я имаше и сега, когато е само минало, ще е смисъла да продължи напред живота си. Ще е онази сила, която му е нужна повече от всичко, повече от всяка дума на разбиране и подкрепа.

В момента все още болката, мъката му е в "силен цвят", отнел цветността на чувствата му, на желанието му да живее...

 



Мисли от нета...
Ние черпим сили от болката и тъгата, всеки път когато "умираме", се научаваме да живеем отново.
Душата винаги знае повече отколкото разума предполага.

Мъката от нечия загуба, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви.
Тази тема, си спомням Ели, загатна преди време.
И един интересен материал по тази тема и темата около Емир и това което е той сега.
http://xpucmo.com/?p=224

Няколко думи само след поста ми вчера... Нещо за Хазал...
Макар и с ден закъснение...да е жива и здрава и много успехи-професионални и лични.

 

Наистина по-скоро не я харесах при първата си среща с нея, не ми се вярваше, че това ми първо впечатление ще се промени, даже и не исках да пробвам...
Май тя се оказа "жертва" на лошо първо впечатление за мен като зрител...но ето, че за някои просто е нужен и втори поглед, именно той е техния "първи" шанс-истински и реален.
Аз наистина съм доволна, че го дадох на Хазал, гледайки я като Фериха в АФК.
Невероятна, талантлива и убедителна, заразителна в емоцията отправена към зрителя като послание в образа на героинята, която пресъздава.
Това е за мен Хазал.

Тинче,  Наде,  
И за мен неочакваното вече е очаквана посока на моя път с АФКЕЙ.
Докога...този въпрос не си го задавам, само- до къде?

Обикновено преди да си легна си пускам някой от епизодите, ей така, който ми попадне, тази нощ имам много клипчета от маратона вчера вечер...
Диди, Релакс, благодаря!     

Едно и от мен.
http://youtu.be/EY91_37STMI  Emir & Feriha ~ Seni Cok Ama Cok Seviyorum ♥

Ели, мислих си по темите предложени от теб...обещала съм й на Сехер да е първа...та вече  следващият пост ще е за нея.

Не знам до колко съм в крак с темите на темата в момента, докато пишех се опитвах да следя постовете ви, ама вие нямате стигане с този темп...

Спокойна почивка на всички!

Лека

Между другото Зюлка ми прилича на нашата Мариана Попова.


Както се казва като 2 капки боза.

Горкото куче жал ме е за него  
А, Неси бабе моля ти се недей прогонвай темата  

Не съм много съгласна знаеш ли защо Зюлял пее само под душа докато Марияна и на сцената и под него 

След час фрагмана ще е стигнал до Джумхур.

Утре ще го гледам, няма да го чакам повече.

Значи към 1 ще има фрагман