Защо пишете "някоЙ хора"?

И НОЙ, при коЙто се подават декларации за майчинство. 

Не по-малко важно от грамотното писане е отношението към езика - книжовен, разговорен. Не знам дали сте забелязали, че по-младите хора не правят разлика
Преди малко прочетох поредната 'изкефила' се и се погнусих, честно.
Цялото това изпростяване върви за ръка с " Аз не знам защо се заяждате с мойте публикаций".
А това вече е култура, нали. Не точно 'неграмотност' или ниска степен на грамотност, защото все пак могат да напишат 'афтобиография' или 'от4ет', а културно поражение.

Е, не е казано, че във форума трябва ли да се пише строго формално. И аз се "кефя" на разни неща в определени теми. Съгласна съм, че част от владеенето на езика е и умението да съобразиш кога определена дума или израз са уместни. Но пък не съм съгласна съвсем да се отрича жаргонът. В различни теми пиша по различен начин, в зависимост от това доколко познавам пишещите с дадена тема и за какво се отнася тя.

Абе никога за нищо няма 100% гаранция, това е вярно.
Родителите ми са учители, математици. Винаги са работили в селски училища - от което следва, че съм ги виждала само вечер...
Аз винаги съм имала афинитет към хуманитарните науки. Умеех да чета гладко още на 5-годишна възраст. Завърших елитна езикова гимназия в града си... Не са ми обръщали особено внимание на ученето, защото нямаха много време за това. Но пък на масата за вечеря обикновено си разказвах, какво е станало през деня. Ходеха и на родителски срещи. Явно са преценили, че се справям добре.
Брат ми беше точно обратният пример. Завърши основно образование в селското училище, в което работех родителите ми. След това химически техникум. До 8-ми клас не беше прочел една цяла книга. Просто не го влечеше. Имаше тройка по БЕЛ в дипломата за средно образование. Висшето му образование и работата, с която се занимаваше доскоро, изобщо не изискваха да демонстрира познания не само по правопис, но и по множество други науки - хореограф е по професия  Това обаче не означава, че не се "събуди" сам по време на следването си. Започна да ми иска съвет и мнение за книги. Дори когато преписваше чужди лекции, се стараеше да ги поправя правописно и стилистически. В следствие на което останалите му колеги после предпочитаха да преписват от неговите, поправените 
Тази вметка по повод на твърденията на Зилозавър.

Сега ще кажете - това е било отдавна, преди прехода.
ОК, ето впечатленията ми от след прехода.

Отдавна съм установила, че нещата за днешните деца са коренно различни.
Филолог съм, а никак не ми е лесно да се преборя с някои учебници в основното училище, които са написани така, че понякога се чеша по главата половин час.
Не мисля, че днешните деца биха се справили без помощ от възрастните... или поне без някакъв контрол.
Нещо куца в днешната образователна система. Здраво куца. И с двата крака!

А между нашето поколение и това на децата ни стоят младите ми колеги в службата. При които положението с "някой хора" и братовчедите им е доста трагично. Правила съм интервюта за работа и съм се сблъсквала с всякави чудеса 
Явно спелчекът не винаги помага

Не говоря за строга формалност:) Говоря за книжовен език. И за някакво ниво на култура и лична хигиена ако щеш, да не вкарваш подобни пошли думи в речника си, особено черно на бяло. Не мога да се сетя контекст ( писмен, или не), в който израз като "накефих се яко" от устата на жена например,  би бил подходящ. Такива думи има много, това е просто пример.
Изрази като "абе, оня където... еди какво си" са не по-малко ефектни, или "мъжа ми вика .. "
'вика' специално го тренирам, защото и аз се пускам по нанадолнището и все някой 'вика'.
Но по принцип човек трябва да има освен някакво ниво на грамотност и някакво ниво на култура.
И поне да се усеща, че не е редно.

Не знам. Може аз да не съм наред, но за мен жаргонът е нормална форма на езика и е съвсем приемлив в определени ситуации.

Ооо, я не посягайте на жаргона! Ако понякога не мога да се поотпусна със сродни души да си "полафим" и да се "покефим" както си знаем, то ще е "е*ати" скуката.

Това пък "полово" разделяне на езика ми е непонятно. Кеф/кефя се идва от турски, а там означава точно това, за което се използва и в българския. Какво му е пошлото, не знам. Културата на употребяване на дадена дума е точно според формалността на средата. Не си представям на приятелите си да говоря в стил, взаимстван от романите на Остин.

Като казахте за спелчека, да ви се оплача! Откакто на английски автоматично ми се включва спелчекът, започнах изобщо да не се замислям как пиша някои думи, и дори не мога да разбера кога съм ги написала грешно, защото най-често срещаните грешки като размяна на букви, двойни букви и др., той ми ги поправя още при писането. Усещам как занемарявам правописа и все по-често допускам типичните за българите грешки, особено при двойните букви, кога е с У и кога е И. Навремето пишех думи по три реда на ръка, сега се изкалпазаних и приемам, че по подразбиране научавам правописа на думата, още като я чета.

Мен използването на жаргон и дори езиковото простеене тук ме отпуска, стига да не е за неща, за които автоматично ми се включва сериозният начин на изразяване.

Аз да споделя тук болката си. Оказа се, че и при старите, издадени преди 30 години книги, пак има тук-таме правописни грешки. В последно време чета на хлапетата книжки от моето детство и ги забелязвам тези неща. Възмущавах се преди на новите книги и си мислех "Ех, аз с какви хубави издания съм израснала, пък сега...". Обаче малко по малко примъквам от апартамента на майка ми моите детски книжки и виждам, че напразно съм ги превъзнасяла. Пак са ми по-хубави от новите, защото имат сантиментална стойност, но си имат грешчици и те - и правописни, и неправилно пренасяне.

Подкрепям с две ръце.
Големият ми син не е от ученолюбивите и всичко става със зор, ама голям! И аз раздавах акъли, ама нещо като ти дойде до главата е съвсем друго.
Още си спомням как леля ми ми искаше теми по литература, за да се справи братовчедка ми в училище и аз недоумявах как леля ми изобщо се занимава с подобни неща (защото моята майка никога не се е занимавала).
И от "по-старото" поколение има неграмотни, но сега с масовото ползване на писмена реч (интернет), ни се струват повече, защото има контакт с тях. Иначе, на живо кога ще срещна тези хора, ако кръгът ми от познати е съвсем друг.

Хм, говорите за родителите - да помагат, следят, контролират, но като гледам правописната тема, и да наблюдават, и да не наблюдават децата си - все тая   и тези родители са били 1-2-3 клас по времето, което винаги се дава за пример. За мен това са крещящи резултати, че прехвалената система не е била добра. Ако един родител е грамотен и държи на правописа, ще натисне и детето си, без значение в кое време живее и в какво училище учи.

Владеенето на повече от един езиков регистър за мен си е чисто богатство. Проява на "хигиена" е да знаеш с кого как да общуваш. Ако си в състояние да го правиш само на "висок регистър", си сериозно ограничен в разнообразието на контактите си.

Жаргонът както аз го разбирам заема много крайно и тясно пространство в разговорния език.
Който както иска да говори и пише естествено, да се отпуска както намери за добре, аз съм малко консервативна и гледам колкото мога да не смесвам

Понеже във форума и по скайп примерно, освен емотикони няма друг начин да се изразят емоции, понякога жаргонът е нужен. В сериозна тема няма да напиша - „ Пуци, не четеш душооо“ (скоро го писах), но така написано тя, пък и останалите знаят, че се шегувам. Има теми в които пиша, така както рядко си позволявам да говоря, освен ако не съм сред много близки приятели и не ме е хванала лигнята.