Защо пишете "някоЙ хора"?

За нататък  ми го е обяснявал филолог, че няма как да е разделно. За мен има логика и е приемливо. Но пък ми е абсурдно отдолу-догоре, хеле пък това  отвреме-навреме
На абсолютни недоразумения ми приличат. Като "крайшник" и "влезнал", и други безумия из речниците.
Иначе да, правилата мамата си тракат, пльоснат два-три най-удобни примера и ходи ги разбери.

От тук нататък пасувам.
Кой както иска да си пише. Изтощително е и стана досадно, пък и има импулсен телефон за езикови справки към БАН.

Естествено, че от неграмотица го пишат така. Напоследък се загледах, че дори и големи медии и телевизии започват да правят такива потресаващи грешки. Накъде отива родната ни реч...

Дали е защото няма дума 'татък'? Така ми звучи разумно.

Лоана, всяваш страх и ужас в душата ми.


С това искат да кажат, че 'Ганю' се чете 'Гану'?

Вероятно, сигурно е нещо остаряло и отпаднало. Не му знам етимологията.

И през 2138 година излиза ново издание на БАН с променени правила. Оказва се, че това което си обяснявала на детето през предходните години вече не е в сила. Купуваш новото издание и действаш по познатата вече схема, ако са ти останали сили и нерви.  

В кратките промеждутъци между дюлята и ютията.

Ами Я след съгласна като е А, а? Как да го обясниш, като даже и дюлята не мож' произнесе като дулата! Поне разбираш що се пенявих наскоро по темата Парадоксално е - или ще правим правописа фонетичен, за да следваме говора (както е оправданието за шейсет или за айфон), или ще имаме ясни правила и ще се опитваме да говорим по-близо до това, което пишем. Второто е по-добро, защото имаш ЯСНИ правила, които помниш и следваш, а първото е безумно, защото говорът е ..., абе, ясно, писна ми ...  

Аааа, Пуци, не четеш душо, не четеш. Ганю не се чете [Гану], а [Ган`у]. Това ` означава много мек предходен съгласен звук.
Научих, че собственото ми име също е с 4 звука, въпреки че винаги съм го броила с 5.
Найс, а?

Чета, Пешек, чета - в цитираното помагало нийде не се споменава омекотителния апостроф, пише само У. Ей на, мен ме заблуди безпроблемно, а ако бях на 6 не ми се мисли.


Виж как си се обогатила. 

Виж сега, скъпи Мосю Крем... Първо на първо, ако паметта не ме лъже, сам се закле да не ме занимаваш със себе си. После, допусни най-сетне, че някои хора имат по-просторно виждане върху езика и неговите норми, простиращо се върху период, доста по-дълъг от 10 години. Като казвам, че нещо не е било правилно преди, значи не е било. Дали са го променили през 2011, 2009 или 2002, аз наистина не зная със сигурност, пък и, честно да ти призная, хич не ме интересува. През 2002 бях приключила вече и с висшето, ето защо съм изгубила неистов интерес към последвалите промени. Трето, изказвам мнение и ще продължа да го правя, базирано на знанията си - дали са винаги правилни те? Едва ли. Имам ли претенции да са винаги правилни? Нямам. Значи и да заблуждавам някого, няма как да е нарочно. И да съм сбъркала, няма как да е фатално. И накрая, в горецитираното си допуснал тъй груба граматична грешка, че преспокойно можеш да хванеш всичките си там книжлета и справочничета, и да си ги завреш в... дамската чанта.

О, и още нещо... приеми с достойнство факта, че словото на BirdsFlu превъзхожда твоето стократно, та по-добре рипай срещу нея, че си като пинчер пред афганка. Възможно е да слагаш запетаите по-правилно от нея, възможно е насън да цитираш на коя страница в коя брошурка на БАН какво се споменава, обаче, Мосю Крем, яко отегчаваш. Надявам се да пазиш честна пионерска и да престанеш да ми се натрапваш, че не си хич популярен сред мене. И за домашно да си поправиш грешката, срамота е! Както вече казах, язък ти за претенциите.

Не знам как не са се светнали Димитър Димов, Иван Вазов, Любен Дилов, Ангел Каралийчев и редакторите им, както и редакторите на преводите (направени през 80-те) на Едгар Алън По, Джоузеф Хелър, Жорж Сименон, Марио Пузо - сред които и Богомил Райнов - че упорито пишат или оставят да минат за печат недоразумения и безумия. Разбирам, че принципът "на мен не ми звучи, значи е грешно и никога не е било правилно" е по-силен от всичко, но понякога не върши работа.

"Й" в погрешната дума се разпространява като епидемия. Както е тръгнало, вярно ще го приемат в някой нов правописен речник 

Затова аз харесвам много английския. Щото не се регулира от някаква си Академия на неуките, ами от доказалите себе си автори, от учителите, училищата и от престижните издания. Няма академичен борд, който носи еднолична отговорност. В едно училище се учи така, в друго - иначе, но традициите са продължителни и не се менят с всяка нова любовница на директора. Има деветдесет и девет форми тоя език, три милиарда правила и още толкова изключения, обаче никой няма да се изтъпани пред теб и да ти каже, че от днес, 03.10, нула часа, вече няма да произнасяш "сЕло", ами "селО". Как пък не. Съществуват стандартизирани писмени правила, които са общовалидни, сравнително ясни и устойчиви, без да са подвластни на поредната хрумка на някакъв овехтял езиковедски екип. Не е възможно да научиш нещо през 2000 година и през 2010 да се окажеш илитерат - каквото съм чела в доста старите речници и учебници, същото си го чета и сега. Възможно е да не съм права, но такова е моето впечатление, боравейки с двата езика.


ПС. Какъв е статутът на "влезна" към момента?

Дори да е било някога правилно, за мен не променя факта, че е недоразумение. Както и че 1954 е било разделно и без тире, също и към настоящия момент.  И аз си настоявам за правото на лично мнение.

Не зная. Фигурираше в речника от 1995, но само влезна без излезна.

Наистина ли? Аз, признавам, нямам навик да притежавам и преглеждам български речници. Но отлично помня, че учителката ми по БЕ навремето (преди 1995) категорично определяше "влезна" като диалектна форма и правеше забележка на всички, които искаха да "влезнат"... Поради това, мисля си, дори в книжовна неотменимост да го превърнат, пак няма да мога аз да влизвам, да влезвам и да излизвам.

вляза - влизам
влезна - влизвам ???

E честно.
Дали са влезна, влезнеш, влезнах, влезнел, влезнех, влезнел
И проверката за правопис не ми ги засича.
А най-яко е, че можеш да влезнеш, но не можеш да излезнеш.
Нещо не им е било добре.