Защо пишете "някоЙ хора"?
- Публикувана: 2 окт. 2012, 08:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 18:55 ч.
# 780
11 окт. 2012, 09:30 ч.
Така е. Просто си размишлявам.
Всъщност, не идват ли всички думи с "-ление" от руски? Представление, приготовление, управление...
Виж целия пост
Да, ама това не са русизми.
Така е. Просто си размишлявам.
Всъщност, не идват ли всички думи с "-ление" от руски? Представление, приготовление, управление...
# 781
11 окт. 2012, 10:44 ч.
Всъщност, не идват ли всички думи с "-ление" от руски? Представление, приготовление, управление...
Да, всичките са русизми.
Виж целия пост
Всъщност, не идват ли всички думи с "-ление" от руски? Представление, приготовление, управление...
Да, всичките са русизми.
# 782
11 окт. 2012, 10:59 ч.
53 страници, а гледам по другите теми продължават да си пишат някой и стой.
Виж целия пост
# 783
11 окт. 2012, 10:59 ч.
Пуци, напълно е възможно според мен. След Освобождението е имало една тенденция да се изчисти книжовният ни език от турцизмите. Пак тогава са навлезли и доста френски думи, дали директно или през руския.
п.п. Тайна, ти нали не очакваш някой да захвърли мантрата - „ тея ли ша ми кажат на мене бе, ай бегай”.
Виж целия пост
п.п. Тайна, ти нали не очакваш някой да захвърли мантрата - „ тея ли ша ми кажат на мене бе, ай бегай”.
# 785
11 окт. 2012, 11:07 ч.
Малко е спорно. Някои от тях действително са заемки от френски, но други са навлезли директно от латински.
Виж целия пост
# 787
11 окт. 2012, 11:17 ч.
Тенденцията за масирано и целенасочено въвеждане в употреба на руски думи започва още преди Освобождението - през Възраждането. Целта е била не само да се изчисти книжовния език (който тогава се е формирал) от турцизмите, но и да се означат различни неща и явления (явление също е русизъм), за които не е имало български думи. Или пък българските думи са им се стрували неподходящи. Българската дума за "стрелям" напр. е била "пуцам", но са решили да я заменят със "стрелять".
Виж целия пост
Пуци, напълно е възможно според мен. След Освобождението е имало една тенденция да се изчисти книжовният ни език от турцизмите. Пак тогава са навлезли и доста френски думи, дали директно или през руския.
Тенденцията за масирано и целенасочено въвеждане в употреба на руски думи започва още преди Освобождението - през Възраждането. Целта е била не само да се изчисти книжовния език (който тогава се е формирал) от турцизмите, но и да се означат различни неща и явления (явление също е русизъм), за които не е имало български думи. Или пък българските думи са им се стрували неподходящи. Българската дума за "стрелям" напр. е била "пуцам", но са решили да я заменят със "стрелять".
# 788
11 окт. 2012, 12:33 ч.
За твой ужас и неподозирано много руски. 
Всъщност и на мен ми подейства ужасяващо като си дадох сметка колко думи, които съм си мислела за изконно български /айде славянски, но поне използвани по българските земи от векове/, са взети директно от руския по време на Възраждането и скоро след Освобождението. Когато се е формирал модерния български език.
Да, специално се упражнявам да не казвам считам, а смятам:) Мразя думата считам:))
Виж целия пост
имаме неподозирано много турски думи
Всъщност и на мен ми подейства ужасяващо като си дадох сметка колко думи, които съм си мислела за изконно български /айде славянски, но поне използвани по българските земи от векове/, са взети директно от руския по време на Възраждането и скоро след Освобождението. Когато се е формирал модерния български език.Да, специално се упражнявам да не казвам считам, а смятам:) Мразя думата считам:))
# 789
11 окт. 2012, 12:39 ч.
Пешек, да, но все ми се струва, че за толкова години преди това двата езика дотолкова са се омесили, че би било невъзможно да се изчисти чак толкова езикът. 
Александрия, по твоята логика за -измите, английски език просто не съществува, а българският се състои от петдесетина думи.
Виж целия пост
Александрия, по твоята логика за -измите, английски език просто не съществува, а българският се състои от петдесетина думи.
# 790
11 окт. 2012, 12:50 ч.
Не е моя логика, а факт. Това са думи, които до 19 в. не са присъствали нито в разговорния, нито в писмения български език. Със сигурност няма да ги откриеш и в нито един "старобългарси" или "старославянски" текст. Знае се, че са руски заемки и точно откога започват да се употребяват в българския.
п. п. Българският и турският не могат да се "омесят", защото имат коренно различна граматическа структура. Останали са само няколко лексикални заемки голяма част, от които дори не с турски, а с персийски ("хубав" напр.) или арабски произход. Омесването с руския обаче е тотално.
Виж целия пост
Александрия, по твоята логика за -измите, английски език просто не съществува, а българският се състои от петдесетина думи.
Не е моя логика, а факт. Това са думи, които до 19 в. не са присъствали нито в разговорния, нито в писмения български език. Със сигурност няма да ги откриеш и в нито един "старобългарси" или "старославянски" текст. Знае се, че са руски заемки и точно откога започват да се употребяват в българския.
п. п. Българският и турският не могат да се "омесят", защото имат коренно различна граматическа структура. Останали са само няколко лексикални заемки голяма част, от които дори не с турски, а с персийски ("хубав" напр.) или арабски произход. Омесването с руския обаче е тотално.
# 791
11 окт. 2012, 12:54 ч.
Намирам това за прекалено фашистко отношение към езика, не за "факт". Под "омесване" имах предвид речниковия запас, не заемане на граматични структури, хайде моля. 
А фактът, че българският и руският са от една езикова група сигурно няма нищо общо с това "тотално" омесване.
Виж целия пост
А фактът, че българският и руският са от една езикова група сигурно няма нищо общо с това "тотално" омесване.
# 792
11 окт. 2012, 12:58 ч.
Явно са ти свършили лингвистичните аргументи. Всеки, който поне малко-отмалко е запознат с историята на съвременния български книжовен език знае, че е факт. А пред фактите и патриотите мълчат.
Руският и полският също са от една езикова група, но не са "тотално омесени". И не заради старобългарския или църковнославянския.
Виж целия пост
Намирам това за прекалено фашистко отношение към езика, не за "факт". Под "омесване" имах предвид речниковия запас, не заемане на граматични структури, хайде моля.
А фактът, че българският и руският са от една езикова група сигурно няма нищо общо с това "тотално" омесване.
А фактът, че българският и руският са от една езикова група сигурно няма нищо общо с това "тотално" омесване.
Явно са ти свършили лингвистичните аргументи. Всеки, който поне малко-отмалко е запознат с историята на съвременния български книжовен език знае, че е факт. А пред фактите и патриотите мълчат.
Руският и полският също са от една езикова група, но не са "тотално омесени". И не заради старобългарския или църковнославянския.
# 793
11 окт. 2012, 13:40 ч.
Уф, много лингвистично ще стане, какво пита кака Сийка, къде заходихме.......но: Слово:стреляґть,
Ближайшая этимология: -яґю, укр. стрiляґти, др.-русск. стрkлrти, русск.-цслав., сербск.-цслав. стрkл?ати toxeЪein, болг. стреля, сербохорв. стриjе°?ати, стри?jе?а?м, словен. stre•ґljati, stre•liґti, чеш. str№eliti, слвц. strеlit', striеlаt', польск. strzelacґ, strzelicґ, в.-луж. tr№elicґ, н.-луж. stsґe№lisґ, stsґelasґ. Первонач. "пускать стрелы", от стрелаґ. Лтш. strЊle^t "стрелять" заимств. из слав. (представлено уже в XVII--XVIII вв.; см. Зеверс, ZfslPh 5, 314).
От етимологичния речник на Фасмер, ако го броиш за нещо, просто него намерих. А "пуцам" е малко до българско по територия, но българска дума........може ли да посочиш източника, който определя глагола като български? В църковнославянски/старобългарски си е имало глагол стрелѦти.
Виж целия пост
..... Българската дума за "стрелям" напр. е била "пуцам", но са решили да я заменят със "стрелять".
Уф, много лингвистично ще стане, какво пита кака Сийка, къде заходихме.......но: Слово:стреляґть,
Ближайшая этимология: -яґю, укр. стрiляґти, др.-русск. стрkлrти, русск.-цслав., сербск.-цслав. стрkл?ати toxeЪein, болг. стреля, сербохорв. стриjе°?ати, стри?jе?а?м, словен. stre•ґljati, stre•liґti, чеш. str№eliti, слвц. strеlit', striеlаt', польск. strzelacґ, strzelicґ, в.-луж. tr№elicґ, н.-луж. stsґe№lisґ, stsґelasґ. Первонач. "пускать стрелы", от стрелаґ. Лтш. strЊle^t "стрелять" заимств. из слав. (представлено уже в XVII--XVIII вв.; см. Зеверс, ZfslPh 5, 314).
От етимологичния речник на Фасмер, ако го броиш за нещо, просто него намерих. А "пуцам" е малко до българско по територия, но българска дума........може ли да посочиш източника, който определя глагола като български? В църковнославянски/старобългарски си е имало глагол стрелѦти.
# 794
11 окт. 2012, 13:49 ч.
Е, то смесването си е двупосочно. През средните векове българският език е бил по-развит книжовно, по-модерен, така да се каже. Тогава неговото влияние върху руския и други славянски езици е било голямо. По време на турското владичество процесът на развитие на българският книжовен език се забавя, а това на руският - напротив. Затова в един момент, когато нашите възрожденци започват да изпитват нужда от един по-модерен език - за да пишат романи, стихотворения, пиеси, да издават вестници, списания и т.н. логично е да посегнат към руският - като най-близък, за някои по-специални думи. Пък и тъй или иначе голяма част от тях са учили там и са го познавали. Пък и руснаците са поощрявали процеса, по логични причини. Но заемки е имало и от един куп други езици.
Много ясно, че корените и на руските, и на българските думи са в църковнославянският. Но езикът се развива.
Виж целия пост
Много ясно, че корените и на руските, и на българските думи са в църковнославянският. Но езикът се развива.
Препоръчани теми