МАРТенчета 2009

Бухта, радвам се, че сте си вкъщи вече и стискам палци да се оправи Калоян бързо и окончателно!

Бухте, супер, че сте в къщи, важното е, че са ви пуснали! Няма да се шашкаш! Нещо страшно е тоз грип! Ние с голямата го карахме! След 4! седмици бухане, накрая и ние взехме антибиотик! Така както се чувствах, уж нямаше нищо, добре се чувствах, но кашлицата беше като коклюш, нещо страшно! И лека полека слезна надолу! Пихме 10 дена антибиотик, а после дооткашляхме още 1 седмица! Нищо, ама абсолютно нищо не помогна за това чудо! То чайове, АЦЦ и т.н., направо се бяхме видяли в приключение! И много мои познати бяха на този хал!
Та дай си сега пробиотиците, нещо за имунната като клеева тинктура или ехинацея и при хомеопатката ще ви дадат нещо за изчистване от антибиотиците и не се притеснявай толкова!
Да се надяваме, че няма да има такива грипове повече, брррр!

Бухте   


Мацки среща в събота в 13ч. За мястото погледнете фейса.

Бухте, радвам се, че сте у дома, пазете се още известно време, че имунитетът да заякне и дано е за последно.

Аз не знам ще успея ли за срещата. Ние сме на театър в събота от 11 и ако не са много уморени, ще дойдем.

Да си копирам поста от фейса от снощи за срещата:
http://spaggo.com/bg/children/kids_club_funny_sveti_naum
"Готово, събота 10 човека, 13 часа на Свети Наум в Спаго, на втория етаж, пицарията! Има паркинг отпред! С градски транспорт се стига с 94! Няма планиран РД, първият час в детски кът е безплатен! Радвам се, че ще се видим! Ако дойдат повече хора ще се прибавят столове после!"

Радвам се, да видим Шая, а и вас! Да си поиграят децата малко! Марти толкова се забавлява на коледното парти с децата, със сигурност ще си прекараме добре, а и последният път на това място не искаше да си тръгва от клуба направо, много симпатични аниматорки имаше!

Ние по това време ще сме на състезание на Боби, така че отпадаме.

 Бухте    Сигурно е ужасно преживяването в болницата, мен ме бяха наплашили и аз срещу подпис отказах да го приемат в педиатрията, повече ме беше страх от мъченията, на които ще го подложат..беше неделя, само урбазон поставиха. След това беше на помпичка и вентолин и така и не успя да се оправи, тогава прецених, че явно на моето дете не му помагат кортикостероидите и минах към хомеопатията. Общо от урбазона до пълното оздравяване минаха 2 много тежки месеца. Хомеопатията лекува състоянията му, но сме имали много тежки моменти. Сега ги кара по-леко, но сме стигали до 1 видшване и 1 издишване в секунда.. Не споделям тук, едно че рядко пиша и не върви само да се оплаквам , а от друга страна, твърде емоционално ги изживявам и като се случи, не ми се пише..Той боледува често, от ДГ още по-често. Спазъм прави почти без изключения.
 За хомеопатията - Влади се лекува по метода на класическата хомеопатия. При него се избира конституционално лекарство според типа дете. Сигурно всички са чували за хамомилата, само него давам и минава..От това лято и аз съм пациент на неговата лекарка. За много хора е странно, трудно, може би дори глупаво, но за нас е изход и лечение. 
 Бухте, ако имаш ощ въпроси, може наистина на лични, просто исках да споделя опита си с хомеопатията.

А също така много помага плуването и кънките! При кънките е нещо от леда, че се вдишва този точно студен въздух! От нашата ДГ има една мама, която отначало е държала детето като по-малко по обувки на леда само, и той така като групата на асматично предразположените! Ние от тази година тръгнахме 3 пъти на плуване, 3 пъти на кънки в седмицата! Признавам, че е голям гърч, но нито един спазъм не е направил, а преди си имахме, че лятото и едно ухо ни налегна и така.... Преди всеки път спазъм правеше, а сега (да чукна на дърво, даже до вентолин не сме стигали), просто хрема и кашлица и не слизаше надолу! Пу-пу, аз както се хваля, да не се урочасаме, ама исках да добавя!

 Рила и Влади ходеше на кънки по 3,4 пъти октомври, ноември, но започна да не иска да спи в градината, а после и вкъщи и е уморен за кънки и не ги обича вече и не е редовен. Подобрение, обаче нямаше, дори когато беше редовен. Къде и кога ходите? Ако е с компания, може и да има по-голямо желание.

Елле, благодаря.  Ще ти пиша на лични още една - две питанки като си събера ума.
Той е на година и 8 - и за кънки, и за плуване е малък. Лятото смятам да си навия на пръста и да го закаляваме здраво, но трябва да устискаме дотогава.

Момичета, може ли още веднъж да се оплача, повече няма, обещавам. Имам нужда с някого да споделя. Днес бяхме на контрола при личната. Каза, че още чува нещо и потвърди АБ за още 5 дни. Обаче! Прати ме при друга лекарка, защото болничният трябва да е по-различен вече. Оказа се една лелко-бабка, явно с опит. И тази жена като взе епикризата на малчо, зачете се и отсече: "Той е бил само с бронхит, това не е била пневмония". И последваха обяснения как рентгенолозите се застраховат, как след спазъм винаги има сенки по снимката. Описа състояние и поведение на дете с бронхит - все едно до мен беше седяла да го гледаме. Съответно при пневмония е съвсем друго. И накрая като отсече, че сме можели да го оправим и без АБ, само с дилататори и втечняващи секрета и на мен ми прилоша. Добре, че си гледаше бумагите жената, та не видя как ми потекоха сълзи. Обясни и как третират такива деца - пролет/есен с антихистамини. И защо в болницата вече задължително дават АБ и като ми тръсна "Ми що сте влезли в болница?" Ми защото ми казаха, че е зле и ще го изпуснат, защо! И така. Личната ми говори все едно е хипер зле, едва ли не ще се гътне. Месец да седял вкъщи, иска после и Бронховаксом да му слага..... Хомеопатката като отида ще ми каже "казах ли ти аз!". Как може да ни е такава системата? Кой се презастрахова, кой си гони пътеката и всичко за сметка на децата! А и хомеопатката може да го излекува, но болничен не дава. Аз с цялото си сърце не го усещах като пневмония това нещо, но като ти кажат "нов спазъм, зле е, за болница сте, няма да издържи.....". Преди две вечери си седял цяла нощ втренчен в кошарата и на всяка секунда, както описва Ел, си отдъхвал, че ето - пое и този път въздух. А сега и още АБ, съвсем хубавко да се отрови.....
Та така. То станалото, станало, не че вече коооой знае какво се е случило и преигравам, но нали ще има и следващ път! Тя жената днес си каза, че така ще е до първи клас - тогава се променяли реакциите и щял да спре.
Нали си ме знаете - черният хумор ми е в кръвта, та има и добра страна - дънките ми хлопат

И за да не е съвсем черен пост, да се похваля. Бях обещала на Ния рокличка на снежинка, т.е. туту или нещо като балетна пачка. Има я в Крокотак. Все не успявах да немеря тюл, после други бели и то се проточи, тя даже спря да пита. И днес се бях заклела да си я зарадвам и като заспа малчо се метнах и я направих. Вечерта й казах, че има изненада, да си я намери и то се оглежда, патето и мига. И в един момент като й попадна погледа на поличката и като прихна да се смее! Обикновено каквато и хубава изненада да й подготвя, реакцията е нещо превзето или някакво мрънкане, тип "а какво още има". Е, не! Този път направо се заля от радостен смях, толкова искрено щастлива беше - смееше се с глас, даже благодаря не каза, но нямаше и нужда. Просто ми напълни душата и ми стопли поне вечерта Естествено, цяла вечер се фръцка по поличка, накичихме косата с едно цвете, абе въобще - купон.

Простете ми за мрачния пост, наистина имах нужда да си го излея някоъде всичко това, мира не ми дава и все ми се реве. Утре ще се стегна и няма вече 

Бухте, миличка, не ти е никак лесно  Такава е системата, за жалост, аз го установих много отдавна и съм решила проблема като се доверявам на само един доктор и каквото ми каже тя, на това вярвам. Пу-пу, че децата ми не боледуват, но и в малкото случаи ми се е случвало да ми се изправят косите, тогава правя това, което тя ми каже и не питам и не чета повече, да си нямам проблеми.

За плуването да ти кажа, че в София има и за бебета, може и във Варна да има, трябва да провериш. Наистина е много, много добро за такива дихателни състояния.

Аз тези дни съм много щастлива, че намерих много стари съученици и приятели от училище, покрай организацията на 20 години от завършването на випуска ни във френската. Направиха група във Фейсбук и ме прибави една съученичка, която май ми беше от малкото в листа с приятели. Аз пък взех че поразгледах кой е там и открих адски много приятели, а съм най-щастлива, че всички се радваме много, че сме се намерили. За съжаление голямата част от тях живеят в чужбина, но се надявам лятото който си дойде да се видим.

Бухта, четох те със сълзи на очи. Съчувствам ти искрено за преживяното и се моля да е минало и никога да не го изживеете пак.

Ел, 

СЗА, радвам се да теб и преоткритите ти съученици.

Бухте, съчувствам ти за преживяното и много се радвам, че вече сте в къщи.   Наистина е много трудно да вземаш такива важни решения за здравето на детето си и да избираш на кого да се довериш...Но аз лично не бих рискувала при съмнение за пневмония, да не взема сериозни мерки. Смятам, че е по-добре да изпие един антибиотик в повече, отколкото да се стигне до усложнения и после да си блъскам главата. Изобщо моето мнение за антибиотиците не е толкова крайно негативно и не разбирам, защо трябва да ги избягваме с цената на всичко. Вярно е, че лекарите се застраховат, но ако не го правеха, може би щяхме да сме недоволни, че подценяват положението. Аз съм преживявала и двете ситуации - лежала съм в болница  със Симона с диагноза пневмония, без наличието на такава, а в друг случай  по съвет на хомеопатката държах детето без сериозно лечение няколко дена, докато състоянието й ужасно се влоши и пак влязохме в болница, но този път се оправи много по-бавно и трудно. Така, че моято мнение е на база на тези преживявания и смятам, Бухте, че си постъпила правилно и не бива да се обвиняваш. Давай пробиотици и витамини и гледай да забравиш ядовете толкова бързо, колкото малчо ще го направи   И да нацелуваш сладката балеринка.
Симонка също е голяма кокона. Има много добър вкус   и винаги си избира подхождащи си дрехи (когато й позволя). Лошото е, че когато не одобри моите виждания за облеклото й, настава голяма драма Иначе е голям бонбон и непрекъснато ръси бисери, но за съжаление не си ги записвам.
И последно: на всички с болнави дечица мога да кажа (пак от личен опит), че това наистина се израства и бързо се забравя. Трябва само търпение и вяра. Криси беше всеки месен на антибиотик в продължение на 2 години. Непрекъснато ходих след нея с лъжицата, с витамините, с връхните дрехи и подскачах, като кихне. Сега по цел ден е на училище без моя надзор, често играят без якета на двора или се прибира разпасана и с мокри крака , но Слава Богу вече нямам предишните тревоги

 
Много добре казано!
Дано всички болни (вкл. и моя дзвер) оздравяват бързо!

Бухте, до сега не съм попаднала на лекар от каквато и да е школа, който да се съгласи с назначено от колега лечение или с изказано от колега мнение. За антибиотика и аз мисля, че е по-добре веднъж да е от презастраховане, отколкото да се пропусне, когато трябва. При малчовците всички болести се развиват много по-бързо отколкото при възрастните и е важно да се започне на време лечението. Митко до сега два пъти е взимал антибиотик, и двата пъти се оказа излишно, но не съжалявам - ако беше се получило усложнение, щях да си чукам главата дали не съм виновна аз.

Да споделя - много се радвам за срещичката с Шая, 22, Rila и Вероники. Дечицата са пораснали и вече много самостоятелни, а майките (и татковците   ) са се разхубавили.
А ледените фигури не ни впечатлиха особено, но все пак ги уважихме.