МАРТенчета 2009

Точно вчера наглеждах темата, за да не би нещо да съм я изтървала, ама- нямаше никой.
Шая,  не се стеснявай да разказваш- на мен ми е много приятно да чета за нещата при вас.
Честита работа, макар и да не те радва толкова!
Какво да ви разкажа аз. Вчера се озадачих, например, защото имахме талон за една книжарница да пазаруваме и Мария си избра едно от помагалата Моливко, а не някаква шарена  или каквато и да било друга книга. Нещо я влече все да е изрядна, да може да се справя пред госпожите, ли? Те сега нали все са на двора- може да се е затъжила за разни задачки. Макар че ние си стоим достатъчно вкъщи и тя все нещо си рисува, лепи- не е да е зажадняла за подобна дейност.
Почивахме в Гърция, ама преди месец и сега пак ми се ходи на море- мрън. Ама не нашето. Тея гърци колко много море имат, не ги е срам! И все чисто!

Много добре ми звучи на мен тази работа. Аз винаги съсм се чудила съществува ли НАИСТИНА в БГ работа на половин работен ден. И в град със задръстванията на София дали въобще има смисъл от това...

oki4, на буболец много му липсва градината... може и при Мария да е така...

Съществува и в БГ на половин работен ден, ама като отидеш, се оказва, че е само за половин заплата, хаха  Като цяло - трудно се намира такъв тип работа тук, мда...

Шая, на мен също ми звучи добре работата - аз пък искам точно с нещо такова с деца да се занимавам, ама пусто, че тук е зле, зле, зле платено...

О благодаря ви момичета. Тук работа в училищата има много, и за доброволци също. Ще видим, аз много се надявам да изскочи нещо друго, като в офиса например. Подала съм още на няколко места, но нямам отговор още. Кандидатствах и за секретарка на църквата, но се оказа че за тази работа освен квалификация трябва доста да си "тежа на мястото" буквално, както и да имам големи рамене на които хората да плачат на погребения и да се опрат да не припаднат на сватби. Е не ми достигнаха 30 сантиметра и и 50 кила.
Тук има половин работен ден има и по малко, но заплата също е половин както е и отпуската. Аз затова и да намеря на половин ден другаде, не ме устройва защото с тези ваканции две седмичен полагаем годишен отпуск не ме уреждат. А гледането на деца през ваканциите от 9 до 15 е мин 55 паунда за двамата на ден. Че аз няма да изкарвам толкова

Окич и Яна е като Мария. Само рисува, попълва книжките на моливко от батко си и пише букви като луда. Не знае какво пише, просто преписва всеки надпис. Радвам се че и харесва, че от септември това я чака. Тогава сигурно ще реве, колко и е трудно

Зеленко, все забравям ЧЕСТИТОООООО!!!!!!!!!
А за задръстванията, и тук ги има бая, но всеки квартал е жив. Има поща, магазини, агенции за недвижими имоти, кръчми, училища, църква и какво ли още не, та работа може да се намери в квартала и не е нужно да се пътува много.

Изобщо не съм съгласна. Първо аз съм водолей, а и Рая е....ми няма по-добри същества от нас...ела да видиш ТЕЛЕ-то, родено на 13-ти, в петък какво е...

Ние се подготвяме за голямото пътуване от тук до София през Прага и с колата и децата...и багажи....и не ми се мисли. Стиснете по един палец да оцелеем през пътя.

Шу, чудно е това с работата - все ще си ангажирана с деца и това е чудесно! Аз от септември също съм на пангара... вече имам 3 предложения и мога да избирам къде да работя...лошото е, че всичко е на пълен работен ден и това не ми е много ОК, въпреки, че тук дори и през ваканциите може да се ангажират децата в училище - има си дежурни - аз също ще търся нещо не толкова ангажиращо... Иска ми се да прекарвам повече време с тях и една работа на 4 часа би ме устроила чудесно... тук има доста възможности да видим дали и как ще да ми се получи.

Дами, официално от 9 до 20 агуст ще сме в София и сме отворени за всякакви предложения за срещи и забавления. Иначе се надявам на 30 юли да сме там, но имам да върша страшно много работа на 31, а на 1 отиваме при нашите в Пловдив за седмица..така че след 9 август сме на линия.

Окич, и ние тази година от съображения за по-малко път ще почиваме в гръцко за седмица след 20 август...та се надявам на децата да им хареса

Е, Тони, ще стискаме палци за безгрижно пътешествие насам! Аз с дете няма да мога да се включа в среща ,докато сте тук, защото я пращаме Мария да обикаля бабите из страната от 9-ти.
В Гърция- няма да сгрешите за почивка! Стига наистина да сте близо до БГ, пътя няма да го усетите. Ние този път бяхме на Ситония и на мен ми дойде много дотам. Само трябва да вземеш очила за морето на децата, да не им щипе на очите.
Зеленко, Мария си ходи на ДГ, но пък могат да й липсват някой занимания наистина. Те сега са предимно на двора.
За работата- определено по 4-6 часа е най- удачен вариант, за да отделяш внимание за дете и къща, но пък финансовата страна...Аз сега поработвам от къщи разни материали и ми е много добре така- замеся хлебче, изпера, видя се с приятели, не ми се струпва всичко за събота и неделя. Но при мен има сигурна работа само лятото, покрай сватбите и така не става  да се живее.

Ех, пак ни е живнала темата. Шая, браво, ти остонвно се грижиш за това!  Чудесно е че ще започваш работа, по натам като поизрастнат децата ще си намериш работа и с по-продължителна заетост. Доста се посмях на секретарското място в църквата, но са си прави хората, трябва си едричък човек, чието рамо да става за плачене по един или друг повод 
Относно работното време, аз преди работех на 6 часа, но сега си смених работата и преминах на половин щат, т.е. 4 часова заетост, за съжаление и с половин заплата. Но се надявам от септември да се включа и в допълнителни проекти, така че заетостта ми ще е повече от пълна, неудобството е че ще се предвижвам от едно място на друго и ще губя време в транспорт. Но с малки деца, за сега това е!
Тони, едни стиснати палци и от мен! Сигурна съм, че живо- здраво ще пристигнете и ще си изкарате страхотно с децата.  Аз вече съм в отпуска и не съм в София, планирам връщането си малко преди септември.
За пътуването с кола до Гърция аз лично за себе си много се колебая. Мисля, че много ще ни дойде предвижване с кола (не само на децата, но и на мен) и за това обмисляме варианта да се ходи със самолет. Но това ще го дообмисляме догодина, тази няма да ни се получи.
Хубаво лято и страхотни, незабравими преживявания от мен!

sia,ти пък - ние 2500 км ще минем с колата...та някакви си 300 км от София до Аспровалта ще ни се опрат.
Именно, защото Варна е на 550 км от София, а Аспровалта е едва на 315 ни накара да почиваме там.

Окич, благодаря за идеята за очилата. Те си имат и двамата и си ги носят с кеф. Нико се опъва на носенето на шапките но като види, че Рая чинно си я носи и той е склонен да я остави на главата си.

Тони в нашата къща водолея тероризира телето Стискам палци и аз за пътуването.

Като сте заговорили за път, нашата почивка ще е такава. Ще ходим на къмпинг из Европа. Звучи интересно, но има шанс да очистя децата някъде по пътя. Направихме пробно къмпингуване. Беше забавно, но децата ме побъркаха. Седяха и супер отегчено наблюдаваха как опъваме палатка и с нетърпение чакаха да приключим за да започнем да ги забавляваме. И при това къмпинга беше пълен с деца и детски площадки. Установих че прекалено ги обгрижвам. Ако не съм аз ще умрат от жажда и глад в собствената си мръсотия. От тогава има нови правила в къщата. Не сипвам вода, не чистя стаи, не оправям кревати, не режа ябълки, яде се максимум 30 мин и ако се лигавят се прибира и се слага чак на следващото, подрежда се и се прибира масата и т.н. Ми големи хора са вече!

Днес на Яна и беше последен ден в градината, много беше тъжно. Май само тя не продължава в същото училище. На Боян му е последен ден утре.

Радвам се че темата се размърда

Сиа

Моля, моля, хич да не чувам лоши думи за телетата - мноооого сме готини даже 
Шая, честита ти работа. Около децата ще ти е по-спокойно, а и ваканциите ще ви съвпадат.
Аз с подобни правила не мога да се справя - на няколко пъти се опитвам да накарам Митко да си прибира играчките, а той все иска заедно да ги прибираме (щото той се заиграва и прибирам само аз). То не, че аз не съм така с книгите - от както се помня се опитвам да си направя каталог в къщи и все не успявам повече от един ред да опиша без да се зачета. Опитвам да му обясня, че не е честно и който разхвърля, трябва сам да прибира, но... резултатът е разплакан Митко и изнервена мама. Оставих стаята да стои разхвърляна, но това не промени нищо.

Ние на 9-ти няма да сме в София, от 3-ти сме на море (Шабла - далечко е, но ни приемат със зверо).

Тони, мисля, че ставаше дума за плувни очила, не за слънчеви Наистина водата в гръцкото море е много солена и като им влезе в очите е много, много гадно и сърби ужасно, затова ако нямате водни очила, може да имате проблеми с желанието да влизат във водата Хайде, тъкмо ще разкажеш за Аспровалта. Ние като ходихме през юни - търсих, търсих уж нещо по-близо, но всичко, което ми харесваше беше все по-надалеч и накрая с спряхме на Торони на 440 км Мен също не ме притесняват големите разстояния с кола и деца. Живот и здраве, догодина планираме да отидем пак в Гърция на почти двойни километри в едната посока!

SZA, благодаря за уточнението! Имаме и очила за плуване..и квот се сетиш....как ни докара колата с толкоз багаж - и аз не знам. Факт е, че децата се държаха геройски 2300 км преход с кола... реално ги минахме за 2 дни с един ден престой в Прага между тях. Направо не мога да повярвам как без много мрънканици и рев се справихме чудесно.

Не очаквам тези 300 км да им се видят дълги, така че ще споделя впечетления като се върнем и за пътя и за хотела и мястото.

Ние в момента сме в пловдивско при нашите, но от 9 до 20 август ще сме в София и се надявам да успеем да се видим с който е на територията и иима желание и възможност за това. Очакваме предложения за ден и място на срещата, за да направим следващата си програма там.

Здравейте момичета.

Тони много се радвам че сте пътували добре и че сте си в БГ. Много хубаво да си изкарате и на морето.

Ние се готвим за тръгване другата седмица и да си призная направо треска ме тресе. Моите са станали ужасни, най вече малкото. Колкото повече внимание получава толкова повече реве и иска внимание. А нито внимание нито обич и липсва. Не ме оставя до тоалетната да отида
Иначе е страхотен сладур и ги говори едни..... Онзи ден я возя на колелото и си говорим. Изведнъж казва :" Маме мамеее, сега на есен всички като тръгнем на работа и училище ти ще си загубена!" Питам аз какво има в предвид под загубена а тя обясни, че ще съм сама, няма да има с кого да си говоря и за кого да се грижа.


Замисляли ли сте се какви спомени остават в малките главички на децата ни?
Преди седмица седяхме и обсъждахме какво да готвим за тази седмица и Боян помоли за едни спагети с кашкавал, обяснявайки :" Помниш ли маме, когато бяхме още в БГ. Тати го нямаше, а ние нямахме какво да ядем, беше тъмно и отидохме да купим от тези спагети." И двамата с Весо останахме с отворена уста. Звучи ужасно нали? Аз също се сетих за този ден. Но аз не го помня така. Тогава аз го заведох на зоологическата градина, после отидохме в Заимовата градина, където кара коли, на прибиране останахме да играе до късно пред блока с приятелите си и понеже цял ден се бяхме забавлявали, нямах време да приготвя нищо и отидохме да купим от тези макаронки, а баща му от много време за първи път излезе с приятели.
Вчера пък го оставих да разкаже на баба си и дядо си за разходката с басейна. Според мен беше много забавно, беше топло имаше басейн, страхотна детска площадка където играха и на обяд си направихме пикник до реката на сянка. Да ама не. според тях басейна е бил много студен и неприятен, имало и умрели буби. Площадката не била лоша но еди какво си и било, а като сме седнали да обядваме ни нападнали оси (беше една).
Колко ли още неща аз си спомням с умиление и смятам за много приятни моменти а на тях им се струват кошмарни спомени? Но в същото време си спомня как седяли с баба си на прозореца на неговата стая, гледали залеза и си говорили.

Здравейте милички,
малееее, колко отдавна не съм се разписвала - срамота!!!
Вече се похвалих във фейса, но да оповестя и тук - живот и здраве, февруари чакаме второ бебче. Много се вълнуваме! Дано ми остава повече време, че да не ви изтървам повече така.
Хубава съботна вечер и прекрасна неделя!!! 

rossykv ,честито   
И аз скоро се замислям за тази стъпка