Това с подаряването и на мен хич не ми харесва, а най вече с изнудването нещо да се подари. Когато Боян беше малък го имаше, но някак си се разбирахме с мамите да е "на заем" а не подаряване. Тук няма такава практика, а и децата не носят играчки. Точно тази седмица в училище се засяга детския терор. Събират ги в салона, учат ги как да го разпознават и как да се пазят. Правят плакати, уърк шопове и тн.
Вероники радвам се всичко е минало успешно и сега му желая успешно възстановяване. Ние с Яна играем на спелуване. Броим колко звуци има в някоя дума, събираме до 10 ( 2+3; 5+3 и тн.)
На мен нали ми се премести детенцето. Сега ми дадоха друго. Но това не е като онова. Това е зло. Никога не съм си мислила че мога да го кажа за дете, но е факт. На 6 години, чете като луд всичко, смята като калкулатор, но поведението му е безобразно. Рита, бие, хапе, щипе, крещи, лази под масите, бяга от час и се смее с "онази" злата усмивка, която казва " аз ще правя каквото си искам, а ти нищо не можеш да направиш!". Водиха го на доктор, не е аутист. Изключително интелигентно и зло дете с ангелски вид, плашещ е. За сега по спешност изпълнявам тази длъжност, но ако ми предложат мисля да откажа. Той няма нужда от помощ и специално внимание, напротив, в повече са му. Има нужда от много твърда и тежка ръка. Не съм възхитена от вниманието към тези деца, възмутена съм. Толкова много послушни дечица имат нужда от малко внимание и помощ за да напреднат още повече, но всички са заети с проблемните деца, не е честно.
Аз самата съм синя вече от него. Днес ми каза, че съм само една обикновена помощница. Казах на учителя му, който го накара да се извини, но какво от това. Човека се притесни и дойде да си говорим, помоли ме да не го приемам лично. Казах му да не се притеснява за мен, мнението на едно 6 годишно няма да изпари самочувствието ми на образована жена с доста години работен стаж, макар и не в тази област.
Интересното днес беше, че учихме коледни песни заедно с движенията за глухонеми. Страхотно е! Движенията са изключително лесни. Нали сега сме в училище за глухонеми и много неща се правят заедно с тях да ги слеем и да ги научим да общуват свободно. Има и дечица с множество увреждания, не само глухотата и е много мило когато виждаш колко добре са приети, как добре си играят всичко заедно и колко се стараят нашите деца да са внимателни и да научат езика на глухонемите за да общуват пълноценно.
Много неща имам да пиша. Иска ми се всяко интересно нещо да го споделя, защото е много различно.