МАРТенчета 2009

  • 60 088
  • 730
# 705
Здравейте момичета.

Това с подаряването и на мен хич не ми харесва, а най вече с изнудването нещо да се подари. Когато Боян беше малък го имаше, но някак си се разбирахме с мамите да е "на заем" а не подаряване. Тук няма такава практика, а и децата не носят играчки. Точно тази седмица в училище се засяга детския терор. Събират ги в салона, учат ги как да го разпознават и как да се пазят. Правят плакати, уърк шопове и тн.

Вероники радвам се всичко е минало успешно и сега му желая успешно възстановяване. Ние с Яна играем на спелуване. Броим колко звуци има в някоя дума, събираме до 10 ( 2+3; 5+3 и тн.)

На мен нали ми се премести детенцето. Сега ми дадоха друго. Но това не е като онова. Това е зло. Никога не съм си мислила че мога да го кажа за дете, но е факт. На 6 години, чете като луд всичко, смята като калкулатор, но поведението му е безобразно. Рита, бие, хапе, щипе, крещи, лази под масите, бяга от час и се смее с "онази" злата усмивка, която казва " аз ще правя каквото си искам, а ти нищо не можеш да направиш!". Водиха го на доктор, не е аутист. Изключително интелигентно и зло дете с ангелски вид, плашещ е. За сега по спешност изпълнявам тази длъжност, но ако ми предложат мисля да откажа. Той няма нужда от помощ и специално внимание, напротив, в повече са му. Има нужда от много твърда и тежка ръка. Не съм възхитена от вниманието към тези деца, възмутена съм. Толкова много послушни дечица имат нужда от малко внимание и помощ за да напреднат още повече, но всички са заети с проблемните деца, не е честно.
Аз самата съм синя вече от него. Днес ми каза, че съм само една обикновена помощница. Казах на учителя му, който го накара да се извини, но какво от това. Човека се притесни и дойде да си говорим, помоли ме да не  го приемам лично. Казах му да не се притеснява за мен, мнението на едно 6 годишно няма да изпари самочувствието ми на образована жена с доста години работен стаж, макар и не в тази област.
Интересното днес беше, че учихме коледни песни заедно с движенията за глухонеми. Страхотно е! Движенията са изключително лесни. Нали сега сме в училище за глухонеми и много неща се правят заедно с тях да ги слеем и да ги научим да общуват свободно. Има и дечица с множество увреждания, не само глухотата и е много мило когато виждаш колко добре са приети, как добре си играят всичко заедно и колко се стараят нашите деца да са внимателни и да научат езика на глухонемите за да общуват пълноценно.


Много неща имам да пиша. Иска ми се всяко интересно нещо да го споделя, защото е много различно.

 Hug
Виж целия пост
# 706
При нас  още не се е появявал такъв проблем. По принцип е забранено да се носят играчки и аз го одобрявам. Но по-скоро се нарушава правилото, защото на родителската ни помолиха поне да не са скъпи играчки. Аз с Ния съм се разбирала по първоначалния план - ако занесе нещо, то е на всички и всеки може да играе. Сега вече не иска да носи нищо. Иначе онзи ден с един гланц за устни ми обясни как сложила червило и на още 2-3 деца. Обясних защо не е хубаво и на другата сутрин те я наобиколиха и чакаха. Казах на всички, че не бива, че е лично както четката за зъби и т.н. Те гракнаха насреща ми дали ще им купя и на тях. Измъкнах се, но някак странна ситуация. А те явно нямаха притеснения. По принцип това с влиянията и терора и мен ме притеснява. Както и това, че малката е ангелче в градината, но дяволче у дома. Т.е. се подчинява на външни авторитети, и то безропотно и безрезервно, а нас ни има за отдушник. Ако я нападне дете, мълчи. После разказва и като я питам тя какво е направила, казва че нищо. Имат сега и две близначки, които верно уж й се радват, но са като лешояди - то не е гушкане, а смачкване. Оплаква се от тях, не искала да ходи, защото й надували главата, искали да им рисува. "Ми вече нищо няма да им рисувам" - това от снощи. Та, не са подаръци, но пак го има под друга форма. А имам няколко ситуации, от които съдя, че двечките са големи лисици. Участваха и в сценката с "червилото". Опитвам се много да говоря за това. Дядо й разправя, че била характер верно, но щяло да й бъде от полза. А мен ме притеснява, че само вкъщи е толкова харАктерна. Лятото се запозна случайно с едно момиченце в парка, малко по-голямо от нея. Мале, как ходеше подире й с изплезен език.  ooooh! Пълно раболепие.

Шу, много съжалявам за този обрат. Някои деца определено имат нужда да ги постегнат. Ние имахме един калпазанин в градината. Майката - домашно раждане, трябвало сам да намери пътя си, да си изгради имунитет, да расте в свободна среда. Наложи се да взимаме мерки и да се обясняваме, че това там е социална, а не свободна среда. Някои деца сънуваха кошмари, всички започнаха да плачат и да не искат да ходят. И майката обидена на нас, останалите родители. Ми съжалявам, ама да ходи в гората да гради имунитет и обноски. Вечно сополив, пребиваше ги наред - сини, нахапани, какво ли не беше. Но определено няма затруднения или проблем, освен майка си. Едно хубаво момче, едро, умно и будно. Спряха го за месец и после започнал да ги гушка. Ама........ много силно ги бил гушкал. Измислил го е. И това дете няма здравословен проблем, но заради него едва не ни напуснаха учителките - просто нямаха сили да се справят, защото трябваше един човек да го държи постоянно. И знаеш ли как разбрах кой е? На едно тържество седна до Ния, която си дояждаше някакъв сладкиш и прочетох в погледа му целия мисловен процес по сега-мога-да-й-го-взема-но-това-май-е-майка-й. И просто разбрах, че това е той. После питах по снимките - познала бях. Та да, някои деца могат да са зли, уви. И ако няма родител насреща, положението е много трудно за овладяване.
Наистина съжалявам, че се сблъска с такова дете, до предния пост звучеше толкова въодушевена  Hug
Виж целия пост
# 707
Вероник, играта на Рая сега е като яде да си брои хапките и ако ѝ кажа, че би било добре да хапне още 4 да речем и тя си вади по едно или си събира и вади с пръстчетата - май и на нея математиката ще ѝ се отдава. Wink Иначе тя също обожава да ѝ пишем букви по гърба и да ги познава. В момента е малко объркана от кирилица и латиница, ама се справя все по-добре поне с нашите букви и от двете азбуки, та не губя надежда. Може да е удачно да измислите някаква игра с цветове и форми. Гледам, че вече в детската на Рая учат нюансите на цветовете и аз се старая да ѝ помагам като ѝ измислям разни подобни неща. Sunglasses

Радвам се, че Тони е по-добре. Дано се възстанови бързо, че като се сетя Косьо като беше така и хем с ръката колко зор видяхме...и си представям при вас как е.  Hug

Зеленко, при нас нямаме проблем с подаряването. В детската не се носят играчки. Миналата година искаше да си носи по нещо дребно, но знае, че не трябва да се вади от раницата и не сме имали проблем. Дори когато си носят нещо от къщи в куфара за РД после чинно си следи дали всичко, което е занесла си е върнала у дома. Не обича да раздава и дори когато купувам по 2 бр от някаква играчка тя си крие нейната от Нико. То има резон, де, защото той все още чупи лесно. Вчера им взех някакви дискове за изстрелване по 1,5 € и тя си поигра и си ги прибра. Аз пък откачам, че за да не ги стигне той тя си ги крие все на високо и всички високи шкафове са ми натъпкани със съкровища....и нямам къде аз да си сложа нещо. ooooh!

Сега като чета и Животинчето и се замислям...това си е проблем, наистина. Тук подобни ситуации няма, защото и в детската следят за това и ние. Случвало се е Рая да си забрави кутийката за бисквитки и да реве цяла вечер, но на следващия ден са ни я връщали. Случи се веднъж и да ми донесе друга кутийка, но и ние я върнахме.
Толкова обсебващи деца тук сякаш няма. Ама и ги следят,де. Рая ми се беше оплакала от едно момиченце Фибия, която гушкайки я я беше бутнала, поговорих с учителката и това беше. Разказвах и на нея, че ако някой я бутне, или удари, или каквото и да е да казва на учителката и тя ще разбере какво се е случило. Не сме имали повече подобни проблеми и се моля и за напред да е така. Praynig

Ох, имам и още да пиша, ама Нико ме дърпа да излизаме.
Виж целия пост
# 708
Шу, ще ме извиняваш, но това дете, дето го описваш има всички черти на психопат. Те са такива високоинтелигентни и без всякякво чувство за съпричастност към другите. В ранна възраст тези децат биват наричани зли. Моля прочети литература и ако прецениш, че има защо, сигнализирай отговорните. Това си е заболяване, някакви части от мозъка не функционират добре. Тези деца се научават умело да имитират емоции с времето, но иначе си е страшно във всяко едно отношение.



Виж целия пост
# 709
Рила, много си права! С него се занимават и други хора. Последно бяха говорили за чувствата. Когато попитах как е минало, мацката ми каза, че и е казал всичко като по учебник, но ясно си личи че той нищо не чувства.
Следващите 3 седмици аз ще съм с него следобедите и след това пак ще се гледа дали има промяна в поведението. За сега се съгласих, защото не исках да им отказвам (няма да изглежда много добре), но ако след тези седмици решат да е на договор, мисля да им кажа, че не смятам че съм подходяща за работа, защото според мен той има нужда от трениран и по- едър човек. Определено това дете ме плаши и смятам че има нужда от друг вид внимание.
Виж целия пост
# 710
Това си е болест като хиперактивността. Виж тук една много интересна статия, има си специалисти, които се занимават с това по-успешно, просто си трябва по-друга подготовка.

http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … gewanted=all&
Виж целия пост
# 711
Здравейте момичета-кокичета!

Отдавана не съм се вясвала, но поизчетох всичко. Отново има чудесни теми на дневен ред и прекрасни разкази от лятото.  Hug

Ние сме добре. Децата растат и умнеят. Боян вече ходи и е много сладък и готин. Имам чувството, че се развива доста бързо, като за някои неща определено изпреварва кака си. Чак не мога да повярвам, нали уж момченцата били по-бавнички. Може би защото лично аз не му треперя толкова, колкото на Бибата и при него всичко се случва с лекота и радост. И много добре разбирам всички момичета от темичката, на които дечицата бяха втори (Гери, Вороники, Шу, СЗА....) Голям радост и наслада за душата.

Биби и тя е вече едно голямо момиче - 3 Б група - няма такава гордост. На моменти се сещаме с госпожите какъв рев беше в първа група... и как сякаш никога нямаше да свърши... Но всичко отминава и само споменът остава. СЗА радвам се за Ники и че се чувства вече добре на ДГ, както и за всички останали дечица. Чета с голям интерес всички хубави разказчета и истории.

И малко по последно обсъжданите темички:
Вероники, ние играем още и на "Какавиди види, какво ми се види, започва с буквичката...." Това е нещо подобно на вашите игри, но общо взето е за заобикалящите ни неща. Получава се доста забавно и понякога смешно. Сещам се един случай, когато трябваше да отгатнем дума с "У" зададена от Биби. Ееее изредих всичко дето виждах наоколо.. и изведнъж ми светна да пробвам дали пък не е Угледало??? Греда, не познах и се предадох... Е как бе мамо, не позна Уградаааа  Joy  Та така ни забавлява Биби.

Тя с лекота борави с букви и цифри, много се старае да пише и рисува (според мен не й се получава особено добре) и аз определено я поощрявам и хваля. Тази година ходи и на вокална група в двореца на децата и е много доволна, както и аз, че имам възможността покрай малкия да я водя. Вече имахме и първи концерт и хубави вълнения около него. Сега ни предстои коледно тържество, което подготвят в градината с едни много хубави и поетични думички, та си обясняваме за празника, рождеството, добрините и греховете... много й е интересно.
Иначе и тя следва с лекота авторитети, но за радост тате и най-вече мама са все още на първо място. Не си взима бонбон, ако я почерпят без да е питала дали мама позволява, например. Което на мен ми идва малко прекалено, но явно тя сама така преценява. Никога не съм издавала някога принципни забрани за неща. Но наскоро я разпитах какво би направила, ако не съм наблизо да ме пита дали позволявам и бях изненадана, че би преценила - можело да си вземе или да не си вземе бонбон (в случая госпожата в ДГ ги черпеше, че се бяха представили много добре на репетицията) А как ще прецени кое от двете да направи? Ееее, мамо, ами ще си помисля слушала ли съм, правили ли са ми забележка, добре ли съм се представила и така... Направо щях да падна - това умно и разумно дете било от мен.... Аз самата съм доста по-импулсивна, дори като малка си падах и хитруша, макар че винаги съм била добро дете

А за подаръците в градината - и при нас не се разрешава носенето на играчки. Понякога се нарушава, обаче, което не ме кефи. Особено в частта с момичешките гланцове и сие. Един ден си я взех с нарисувана в зелено уста... А тя каква била работата - една девойка "подарила" на всички по един "гланц", което всъщност беше пастел и те се нашарили както им било удобно. Явно беше станало малко преди да дойда, защото госпожата точно разискваше от къде ги имат тези "гланцове", на кой са... Беше топло и играеха навън... Та междувременно дойде и майката на въпросното момиченце, която пък изобщо не разбрала кога детето е изнесло пастелите от вкъщи...  Та опасни са децата, на всяка крачка всеки трябва да следи и да не ги изпуска от око. При нас нямаше проблем с детски терор в случая - всички се бяха забавлявали, докато не се намесихме възрастните.

Шу, и теб те мисля и не ти е лесно, колкото и интересно да звучи отстрани. Мисля, че не съм споделяла, но и сестра ми работи като помощник учител в едно частно у-ще в Лондон, но при тях точно такива ситуации не знам да е имало. Със сигурност е различно от познатата ни родна действителност с у-щата.

Покрай поста на Гери сериозно взех да се замислям за първи клас и избора на училище за Биби и направо се обърквам. Ще ми е интересно, ако споделяте и за по-големите дечица ученици, как се справят, доволни ли сте от вашия избор и някакви насоки - СЗА, Вероники....

Май имаше и друго да пиша, но не се сещам, а и доста дълго стана. Ще гледам да се включвам по-често, както и да се видя с част от групата на коледното парти Simple Smile

Аааа Бухте и аз бях лятото на Стената - страхотно емоционално преживяване, още ми държи влага. А сега чакам пътуването ни до Лондон, на гости на сестрьонка, че да отбележим заедно първия РД на племенницата ни и коледните празници Simple Smile Похвалих се  Laughing

Бъдете здрави всички!
Виж целия пост
# 712
Ехей, девойки, вие ме изчакахте да отида в командировка и почнахте интересните теми!!!
Дано не пропусна нещо.

За "подаряването" при нас е мъка. От една страна, през лятото имахме няколко инцидента с едно квартално хлапе (7 годишно), което щом се засечеше с Митко веднага придобиваше физиономия на хищник, който е надушил жертва и искаше да види какви играчки си носи (излизаме с една малка раничка с играчки хем да има занимавка, хем да се научи да споделя). След като се опитат всички играчки, се оказваше, че Мико му подарява някоя и въпросното хлапе идва да ме уведоми за това. Проблемът ми беше, че Митко потвърждаваше, а аз не исках да се намесвам при това. Родителите на хлапето имат възможност да му купуват играчки, но не го правят, защото имат доста изкривена представа за природосъобразен живот. Подаряването секна, когато хлапето изнуди Митко да му даде една от любимите си играчки и след като си тръгнаха, моето момче горчиво се разплака пред познати от квартала, че е останал без тази играчка. От тогава изобщо отказва да подарява каквото и да е на когото и да е (например запазени пантофи, в които не му влиза крачето). Нямам идея как да се справя с това.

Вероники, ние играем на гоненица или на Спайдермен по пътя (ходим пеш). Когато пътуваме, играем на играта, която е описала ТаняР за крато и след това започваме битка с дракони, летящи коли.... Оказа се, че рисуването му е скучно, защото е статично и както правим есенни листа на брезата, изведнъй плъзват мравки по листа (точки с фулмастер) и покриват цялата рисунка, като междувременно се завигря някакъв екшън... Няма да стане художник!

Шая, това дете определено има нужда то професионална помощ. Съчувствам ти.

Бухте, във Варна съм, имам ти телефона (ако не е сменян от 2 години) и щте ти звънна.

Чакащите мами - целувам ви всички и дано се видим на Коледното парти!
Виж целия пост
# 713
Танче, не успях мила Sad Дребчо вдигна температура петък вечер, кашлицата слезе надолу ........... Утре е на ясла, не пи АБ, но явно ще се трепери и тая зима Sad Та излязохме една вечер с мъжа ми да хапнем и това беше от уикенда с баба и дядо на гости. Много слъжалявам, че не можахме да се видим.
Милото Митенце, стана ми мъчно. Трябва да ги научим някак си да отстояват себе си нашите дечица. Вече става актуален този проблем и мен много ме занимава. Хем да станат толерантни нормални хора, хем пък да не клякат на всяко по-нагло хлапе, дето няма кой да го възпита. Голямата работа с тях предстои. Аз имах като дете сериозни проблеми с тези неща и за съжаление, нямах подходящата подкрепа. Та се надявам да се справя по-добре с моите деца.  Praynig

Е как бе мамо, не позна Уградаааа  Joy 
  скица!  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Хораааа, моята дива и красива дъщеря съвсем пощръкля. През последния месец такива неща ми чуха ушите и видяха очите! То не крещя, не беше "не ме обичаш" или "няма да те обичам вече", искала съм да се махне, два пъти си обува ботушите и ще си ходи, писъци, крясъци...... И то за неща, дето просто не мога да повярвам. Примерно, защото не успявала да напише правилно 4, а всъщност го е написала. И като й кажа, че се е справила и на мен всъщност доста ми харесва, тя започва да се тръшка, че не - не била успяла и се започва с драмата. Изобщо трудно или никак не стигаме до това да я питам къде, примерно, смята че е сгрешила, кое иска да е по-добре и нататък. И за всякакви такива чудесии. Всъщност, ако е нещо сериозно, някак си успяваме да се разберем сякаш, но за ей такива глупости са драма след драма. Направо не знам какво да я правя. Ако доживея до 13-тата й година, сигурно тогава вече ще ме довърши. Надявам се просто да е стъпка назад преди голям скок напред, както и преди се е случвало. И после да стане едно разумно, добро дете, с което можеш да се разбереш   Rolling Eyes
Айде, наоплаках се, та оревах орталъка чак.  Embarassed
Виж целия пост
# 714
Развитието на нашата история с подаряването беше, че в един момент буболец се прибра с "подарената" играчка. Защо и как си я е получил обратно така и не разбрах. Напоследък тати води и взема от градина, та аз получавам само абсолютния минимум информация и толкоз... Имаме си нова емоция, в светлината на споделеното. Едисикой (точно определено име, все едно и също) ме бие. Твърди, че без причина, не му е взел нещо, обидил и т.н. Казвал на госпожата, тя се карала на едисикой и толкоз. И после пак го удрял. Аз знам, че буболец не е цвете и напълно възможно да премълчава нещо, с което да е подразнил другото дете, ама все едно и също и нещо някак ми намирисва лекинко. Днес му предложих да каже на майка му като го взема, че не му е приятно едисикой да го бие. Просто не можах да се сетя за друга идея. Той мнооого рядко споделя, независимо дали по собствена инициатива или като се опитвам да го разпитвам, и обикновено ми идва като гръм от ясно небе... Събирам още идеи, а с учителките ще мога да говоря чак по-натам май...
Виж целия пост
# 715
Ей мацки, как сте?

Зеленко това дето си му казала е супер идея!

Бухте засилва се детето преди големия скок Mr. Green скоро ще се радваш на невероятни успехи!

Танче мерси. При сестра ти сигурно няма такива ситуации защото дори и в начално частно се влиза с изпит. Те тези деца не мож ги накара да седнат пък камо ли да напишат нещо за добра оценка. Всъщност ако ги накараш да седнат и работят, работят много добре, но не можеш да ги накараш Mr. Green

Ние сме добре, аз работя повечко напоследък, но като плащат е добре дошло Mr. Green. Миналата седмица бях помощник учител няколко дни, много е приятно когато дечицата са "нормални" и имат единствено нужда да дообясниш, за да се справят. Много ми хареса. Иначе по 2 часа от понеделник до четвъртък съм с онова хлапе. Ужасно е. Обижда, удря после гушка и целува. Един понеделник беше в такава фаза че 4 човека се занимавахме с него и за час и половина работа сътвори толкова простотии, че на другия ден изписахме по 5 листа всяка. За сега ще остана с него до Коледа и сигурно малко след това, че плащат много прилично, но определено няма да кандидатствам за постоянно да съм с него  Naughty Помощничките на 5ти клас, с които работих преди ме искат пак обратно и се опитват да направят нещо за да е върнат. Дано успеят защото са много готини и беше приятно.

Яната е добре, чете, пише и твори. Всеки предмет в къщи е с очи и носле, всяка опаковка се превръща в творение Joy Сега имат представление по гимнастика и тя е много развълнувана. Не за самото представление ами защото имаха репетиция в събота и тя видя по-големите каки какви чудеса правиха и ей така седя Shocked Сега и търся трико, но цените са покъртителни ooooh!

Боян се отказа от тениса и аз го подкрепих. Аз ще си го тренирам. Сега ще му търся фехтовка Crazy

Нашите идват тази събота и Боян веднага писа баща ми доброволец на една екскурзия на тема "Втората световна война" на която ще ходят от училище.

Та това при нас.


Честит имен ден на прекрасните ни АННИТА Hug Heart Eyes Много да сте щастливи!

Зеленко и тук да ти  е жива и здрава Снежана!
Виж целия пост
# 716
Мили момичета, имам удоволствието да ви съобщя една страхотна новина - днес, в 14:56 ч. Зеленкото е станала майка за 3ти път на здраво бебче със завидните мерки от 53 см и 4,400 кг. Мило човече, честитооооо още веднъж! Да ви е жив и здрав юнака и многооо да ви радва! На мама - скорошно възстановяване!!!
Виж целия пост
# 717
Момичета, страхотно е, че изпращаме годината с ново попълнение в отбора (бебе Явор на Мими). Каквото и да си говорим, това е най-голямото щастие и искрено се радвам на подобни новини. Има и други мами, които в представите си виждам с три дечица, така че да вземат пример и да не се ослушват  Crazy
Аз съм сама, децата са на гости на баба си от вчера, затова имам време за форума. Всички тържества по градини и училища, както и служебни партита минаха страхотно и през последните дни на тази година щях безметежно да се отдам на спокойствие и изчистване от всякакви тревоги....Но защо да ми е спокойно, като може да ми е весело: Криси си счупи дясната ръка преди два дни и сега ще се занимаваме с гипсови неволи. Е, все пак можеше да си счупи главата например (при нея всичко е възможно) така че не се оплаквам, а просто споделям една поучитела история Mr. Green
Относно игрите, които Симонка обича (аз малко изоставам с темите, но ще прощавате Crazy) много често играем на гатанки: намисляме си предмет и се опитваме да го обясним в стихотворна форма или поне в някакъв прост ритъм ( напр. Тя е вечно зелена и с гирлянди украсена  - сега го измислих). Интересното е, че и на Симона й се получават нещата  Simple Smile
Искате ли да си споделим най-хубавите моменти през отиващата си година? За мен това беше август месец, когато бях в отпуск и всеки ден ходих с момичетата на плаж и усещах колко им е хубаво и забавно, дори когато са само с мен Heart Eyes Друг мил момент беше сценката на 21.11. (Въведение Богородично) в неделното училище, където двете ходят: Мони беше малката Дева Мария, а Криси - майка й св. Анна, която я въвежда в храма. Беше прекрасно и много умилително! Страхотно преживяване беше и Коледното ни парти, на което си разменяхме картички и получих цял куп невероятни признания и пожелания от колегите ми. Разбира се, мъжът ми също има заслуга за болшинството от хубавите преживявание тази година, но спирам дотук. Желая ви весели, топли и зареждащи празнични дни! Целувки!
Виж целия пост
# 718
Хайде да размърдам темата с хубави вести! За мен е голяма радост и чест да съм щъркел на rossykv. Днес (05.02.2014 г.) в 9.48 ч. се роди втората й дъщеричка - Сияна, 50 см., 3.390 кг. И двете са добре!
Виж целия пост
# 719
Еха! Честита да е Сияна!

Ми то вече си е време за размърдване, че то рождените дни идват Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия