МАРТенчета 2009

         За развитието на братските отношения при нас е още по-сложно, защото няма бебе и голям, а има абсолютно равнопоставена конкуренция, която понякога избива и във физическа агресия. Въпреки това еднакви играчки никога не съм купувала и няма ясно разграничаване на собствеността освен може подаръците от миналата Коледа. Винаги предпочитам да взема примерно два различни пъзела или два различни комплекта лего вместо еднакви. А те като са в настроение винаги ще намерят за какво да се скарат и играчките са най-малкия проблем. Иначе съм ги научила да се изчакват и да не си дърпат от ръцете, но все още се случва в моменти, когато явно се търси някакъв конфликт и играчката е само поводът. Стига се и до абсурдни ситуации като например преди няколко месеца често се развиваше следната ситуация: Росен се обръща към брат си с „Викай ми бебе” съответно другия започва с усмивка да повтаря „Ти си бебе, ти си бебе” и първия започва да реве и да налита на бой. На въпроса защо естествено отговаря „Той ми вика бебе”, а сега де да се смееш ли, да плачеш ли. Често има и борби за пространство като се опитват например да избутат рисунката на другия от масата, въпреки че има достатъчно място и за двамата. Или пък изведнъж и на двамата да им потрябват абсолютно всички червени части лего и да са готови да се сбият до кръв за това. Налага се да се намесвам да ги разтървавам, да наказвам с отнемане на играчката и от двамата или разделяне в различни стаи. Понякога покрай сухото гори и суровото – тоест този който е в правото си също е лишен, но лека полека битките стават не толкова жестоки и става по-лесно намирането на компромис.

   Обаче има и весела страна. Ей сега разбрах предимството да имаш близнаци. Някой беше писал за въплъщаването в роли и раздаването на реплики. Отскоро започнаха и са си страшна комбина, а аз само мога да седя отстрани и да си наслаждавам на „филма”. Е случва се да се поскарат и за сценария ама е в рамките на нормалното.

Ох, това с обяснението на чувствата колко съм го повтаряла и с Маги, и с Мира   Най-вече се опитвам да го обясня на Маги. Тя е вече почти на 7год и би трябвало да може да ги разбере тези неща по-осъзнато. Да, ама не. Аз ли не обяснявам, като хората, примерите ми ли не са точни, не знам. Уж си говорим, че трябва да се съобразяваме с другите, не може да си налагаме настроенията и желанията на останалите и т.н. Гледам да го обяснявам в точния момента, за да й давам конкретен пример, защо и как не е хубаво да се прави. Че следващият път тя ще е в подобна ситуация и на нея няма да й е приятно. Всичко е много добре, докато си го говорим, уж разбира всичко, потвърждава, че на нея не би й било приятно подобно поведение. И точно след 5мин, всичко се повтаря наново   На въпроса защо го е направила, след като преди малко си говорихме друго и тя се съгласи - отговор няма, само едни виновно-съжалителни очи   Иначе е много добра и тя да изнася лекции на Мира как не трябва да се прави, и трябва да се държиш с другите, както искаш те да се държат с тебе. Обяснява й как не е уместно да се прекъсва разговор примерно и трябва да се изчака, но не й пречи точно след 2мин да тръгне да ми обяснява нещо на мен, докато говоря по телефона  
С Мира е същата работа. Но пък тя си е по-инат и от сестра си. Съгласна е, че не иска подобно отношение към нея, но не е особено въодушевена, че и тя трябва да се съобразява с околните   За сега решавам споровете между двете по някакъв начин. Понякога чак се учудвам колко лесно стават нещата. И тъкмо се зарадвам,ч е съм намерила работещ механизъм поне за известно време и точно на следващата ситуация, пак всичко отначало   Но вече ги оставям да се оправят и сами. Не мога през 15мин да влизам в ролята на съдник кой крив, кой прав. Само гледам да не си издерат очите  
Наистина не мога да ги разбера техните взаимоотношения. Нямам спомен със сестра ми да е било такова състезание коя ще се наложи над другата. Маги иска от Мира да я слуша, защото тя е по-голяма. А Мира няма такова намерение и се старае всячески да покаже на сестра й, че не само не я интересува това, но и че тя иска от кака си да се съобразява с нея  И накрая, като ми писне от кавги и ги разделя в две отделни стаи, и почват да се чудят как пак да се промъкнат да са двете   Хем постоянно се карат и все едната пречи на другата, хем като са разделени искат пак да се събират - угодия няма  

Бухте, включвам се набързо, само да кажа, че не съм подминала въпроса ти. Отношенията ми с родителите ми са ужасно противоречиви и би ми отнело много време да ги опиша. Сами по себе си бяха уважавани и атрактивни личности, а като родители бяха стабилни, без много емоции и без особена намеса в решенията ни ("Вие сте достатъчно умни и сами трябва да си решите"......и да се оправяте, съответно). Проблемите идват (и до ден днешен) от непоносимостта им един към друг, която им отрови живота и буквално подлуди майка ми. В много отношения се пазя да не допусна техните грешки, но понякога виждам колко заприличвам на майка си .....За добро или лошо освен от модела на родителите си, жената се влияе много от отношенията й с мъжа до нея. И смея да кажа, че Калин ми помага много в това отношение Но в крайна сметка всичко е в Божиите ръце.

Ето клипчета от партито!
http://www.youtube.com/playlist?list=PL2t2lbNI1liAeyorQtBQtO_InVMoYg1Dv

То надрасканите стени да са ни проблема!   По принцип, с Ния досега нямахме нито една щета, да е драснала няколко пъти с молив по пода, най-често излизайки от листа и няколко чертички с фулмастер по дивана. Дребчо се очертава обаче роден талант. Вече лепих един тапет на парченца, сега стената, отваря всякакви шкафове и не ще и да чуе, че не може. Чекмеджетата в кухнята със все стоперите ги отваря, по 2 и отстрани бърка да тараши. Снощи пък се лепнал на нощната лампа, въпреки стократните предупреждения на баща си. Нищо му няма, но си порева. Лошото е, че не се учи. И в чекмеджето му остава вече 10 пъти ръката, включително тази вечер пак, но пак ходи да си рови. Трябва ми трети ред шкафове на тавана и си купувам кокили
Гери, благодаря за отговора. Права си, че половинката може доста да ни повлияе. Ние по-скоро се балансираме - единият като лудне, другият го играе буфер. А ми беше интересно, защото знам колко добре се справяш, макар и водена само от инстинктите си. Аз май на моите не смея да им се доверявам на 100%. За мое изумление, въпреки всичкото анализиране и осъзнаване години наред, на фронтовата линия ми избиват абсолютно реакции в стил а-ла-майка ми и после си блъскам главата. Та затова им нямам много вяра на тия момчета, инстинките и ми беше интересно как е било при теб, т.е. моделът, който явно неизбежно си избива. Най-тъпото е, че от баща ми помня обичта и респекта към него, но не мога да се сетя как го постигаше. И както обичам да казвам - докато се опитвам панически да избягвам грешките на майка си, допускам свои собствени, а кои са по-големи, само времето ще покаже
Хаха, Веси, същата работа е с Ния - на брат си лекция ще му дръпне как отдолу хора живеят, и бла-бла, след което ще рипне и ще им разкаже играта на въпросните съседи  Аз доста използвам да обяснявам чрез трети лица. Иначе застава във защитна позиция. И понеже се убедих, че може и да не слуша, но чува, гледам да вмъквам примерите по-заобиколно. Например вчера гледахме "Лисицата и хрътката" и там малкото куче отива да се гушка и да си играе с голямото, а то само го бута, цупи му се и т.н. И се вижда малкото как не разбира и е объркано. Тя понеже като гледа филм, задава въпрос през 5,6 секунди  , попита защо така и аз веднага намесих брат й и как той така ходи при нея, а тя му крещи в лицето и го блъска. И не знам защо така прави нито тя, нито голямото куче, но на малкото май му е много мъчно. И тя понеже в момента го съжалява, та може и да й влезе нещо като го осмисли.

Много хубави клипчета....изгледах ги всичките и даже ми се насълзиха очите...толкова са пораснали и прекрасни децата. Благодаря, Рила, че ни ги показа.

Брех, никой не е писал цяла седмица...

Аз, обаче тези дни имах време да попрочета нещо извън компютъра и съм страшно впечатлена... та реших да го споделя с вас, пък на някой може и да му е от полза. Това е една от приказките на Мадлен Алгафари за порасналите деца. Според мен има много, много общо с разискваните наскоро теми, но като че ли погледнато от друг ъгъл и лично мен ме накара доста да се замисля...

ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТНОСТТА
от Мадлен Алгафари
от книгата и ПРИКАЗКИ ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

Родило се в едно малко село (а може би било голямо, защото светът е едно голамо село) едно дете.
Изплакало то честно при раждането си, защото боляло, защото било страшно. Честно плачело всеки път, когато е гладно. Честно се смеело всеки път, когато мама го прегръщала и му пеела.
Съвсем скоро обаче майка му започнала да ходи да работи на полето и оставила детето само в люлката. Честно плачело то, викало, но никой не идвал. По едно време млъкнало. Плачело му се, но видяло, че няма полза, а и ставало още по-страшно и болезнено, когато плачело и никой не идвал. Не знаело милото, че майка му е на полето, защото целият свят за него бил това, което виждат очите му- ТУК. Не знаело, че има "отвън", "оттатък", "другаде". Не можело да се успокои и да си каже: "Мама ще дойде след малко!", защото цялото време за него било СЕГА. Не знаело, че има "преди" или "после".
И млъкнало детето.

От тоя ден, когато душата му плачела, то не смеело вече на глас да плаче от страх да не го заболи пак, както тогава, когато плачейки си мислело, че умира. Защото всяка ситуация, която му напомняла за изоставяне, за него била равна на умиране. И не само млъкнало, ами и никога повече не искало да казва: извинявай, моля помощ, страх ме е, срам ме е, не знам, не мога, не разбирам, признавам си, изложих се, сгреших, предавам се, приемам, че не всички неща зависят от мен. Не можело вече да признава слабостта си и да се смирява детето. И още по-страшно - не се чуствало важно и обичано. И вместо да се смирява спокойно и с усещането, че да си слаб и зависим е нещо естествено и е единствената прелюдия към сигурността, то започнало да се примирява. А душата му отвътре се гърчела, хем имало огромна нужда от признание, хем се държало гордо и не го искало.

Така спряло то да се моли и доверява. По този начин в живота му се появила първата нечестност, която обаче то нарекло сила. Така му говорели и родителите - че гордостта, честта и достойнството са най-важни, че не трябва да се разголва и пада на колене, че това е унижение и срам, че не трябва да плаче и да се показва уязвимо...

И детето започнало да изпитва гордост от своята нечестност! Не можело вече да се моли, но му останало умението да казва "Не!". Не можело да си иска, но поне можело да отказва. Но тогава последвала лавина от наказания и критики: "Че кой си ти, че да имаш мнение толкова малък?!" Не чували неговите "не", дори му забранили да казва "не". Карали го да яде, когато не било гладно, да се облича, когато му е топло, да си ляга, когато не му се спи. Борил се малкият юнак, но сам срещу армия от големи не можел нищо да постигне. И повярвал отново, че не е важен, че трябва да се снишава и да търпи, за да го обичат. Колкото повече стискал, толкова повече го обичали и му казвали, че е ДОБРО ДЕТЕ. И той разбрал: значи добро дете означава нечестно дете!
 
Така в живота му се появила втората нечестност - отказът от себеотстояване.

Растяло детето без умение за смирение и кротко отстъпление и вече без умение за защитно отстояване на себе си. Останало му да бъде "добро дете", за да го обичат. Не можело да си отстоява нуждите с молба, не можело и с отказ, останало му единствено да се опитва да се харесва на всички. Често се правело на шут, за да привлече вниманието на околните по своя детски начин - с маймунджалъци и магарии. Но отново било изненадано от реакцияте на големите. Те му казали, че не са длъжни да му гледат сеирджийските номера. И детето спряло да ги прави, защото никой не му казвал браво. Но забелязало,че имало един начин, който винаги му осигурявал вниманието на големите - пакостите! Похвалите и поощренията липсвали, когато е направило нещо хубаво, но наказанието и караницата никога не липсвали при пакост. И детето разбрало кой е начинът да му обръщат внимание.
 
Така в живота му се появила третата нечестност - да прави куп пакости, без да е лошо дете, за да го забележат. Но му казали, че е лошо дете и то повярвало и на това. Вече знаело, че не е важно, че няма право на мнение, че е лошо. Останало му само да си доставя удоволствие - да се цапа, да скача в локвите, да изучава с любопитство тялото си. Но неееее - и това не приемали големите. Не било хубаво! И детето разбрало, че хубавото, не е хубаво че удоволствието изобщо е нещо вредно, лошо, срамно...

Така в живота му се появила четвъртата нечестност. Последвали пета, шеста, седма, осма... Щом истините се наказват, следователно трябва да се лъже. Така живяло, расло и порасло детето, докато един ден изтерзаната му от нечестност, фалш, игри и защитни преструвки душа не поискала да изреве честно, с пълно гърло - да каже "Не!", да каже "Моля помощ!", и да повярва, че хубавото е хубаво. И заслужено! Но нямала сили - слаба била.Тогава на помощ и дошли болестите - болестите, които винаги учат на честност. Защото, когато ни боли, всички осъзнаваме колко сме важни, осъзнаваме, че живеем своя собствен живот, а не този на другите...Болестите били "нужното" извинение и оправдание за възраждането на смелата честност...Болестите дошли, за да накарат душата да поеме отговорността да бъде себе си, да бъде честна.
 
"Но... приказките имат винаги щастлив край!" - ще кажеш, малки юнако - порасли мой читателю, жажда за честност...
 
Добре - тази започва с щастливо начало, което можеш сам да дапишеш (защото от един момент всички сами си пишем приказките!). Аз ти предлагам само да започнеш така: на нашия главен герой - пораслото дете - му се родило дете, което той разбрал (с помощта на услужливите болести!), че не трябва да учи на нечестност...

Ех, Тони, чудно е това, но сутрин рано в понеделник гузната съвест ме перна много, ама много болезнено....Иначе наистина много добре е казано....

Много, много хубаво е написано  Довечера ще го прочета и на мъж ми.

Здравейте мацки. Шу съм. Ана с друг ник.

Ето статия и от мен.

ТРИТЕ ЧАСТИ НА ОТГОВОРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Любов, дисциплина, ограничения

     Най-голямата потребност на човека е да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Всички родители обичат децата си, но много деца и младежи не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, които получават, не са последователни. Да бъдеш отговорен родител, означава да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.
     Трите страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Проявата на любов без ограничения и дисциплина води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. Ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувството за отговорност.
     Ограниченията помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на умението му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него.
    Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.

ДАВАЙТЕ СИГУРНОСТ, КАТО ПОСТАВЯТЕ ЯСНИ ГРАНИЦИ

     Родителят трябва да предпазва детето си от такива опитности, с които то все още не може да се справи само. Поставяйте ясни и строги правила и настоявайте те да бъдат спазвани. Така доверието му в самото него нараства и територията му на действие се разширява.
1. Прегръдката и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб.
2. Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения. В тази си дейност то постепенно се натъква на неща, които не му е позволено да върши. Ако родителите действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, детето ще се научи да познава „светофара” на живота - какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства. Така то се научава да мисли самостоятелно.
3. Родителите са заслужили с любовта си своето право да поставят граници. Колкото по-близки са отношенията между детето и родителите, толкова по-лесно ще му е на детето да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна.
4. Детето проверява всяко ограничение съпротива. Когато родителите не допускат детски бунт или опитите да бъдат манипулирани, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон. Без сигурността, която родителите му дават, детето започва да се бои от своята свобода и да изразява страха си чрез агресивност или боязливост. В такива случаи то е в беда.
5. Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита: ”Никого ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?”. Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре. Така можем да предотвратим лошото поведение, с което то понякога предизвиква вниманието на родителите си.
6. Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред отговорността да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.
7. За някои от правилата може да се преговаря - те са „част от природните закони”. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия. Например несвършените домашни задължения намаляват автоматично седмичната дажба за джобни пари с определена сума.
8. Контролът върху спазването на границите не е нито лесен, нито приятен. Малките деца негодуват, по-големите заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и слабите ни места. Изрази като ”Всички други имат” и „Ти не разбираш” карат родителите да се чувстват зле.
9. Приятно е да бъдеш добър и харесван, но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.
10. Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на младежа в собствените му сили и повлиява поведението по-силно от наказанието.
11. Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му.

glafira, veselina_s_p, радвам се, че "приказката" ви допада. Аз също доста мисля в тази посока откакто я прочетох, защото и някой друг поглежда натам и то от позицията на времето и израстването на човека. Много смисъл има за мен и аз като glafirа първо заговори съвестта ми, но после си рекох, че още нищо не е загубено и мога да съм по-добра и със себе си и с децата и с околните.

Здравейте и от мен.
Аз харесах и двете статии. Много вярно има в първата за честността, но от опит знам, че и прекомерната честност може да наранява или да бъде неприемлива. Аз по принцип съм честен и прям човек. Рядко съм си патила от това, но все пак спазвам някои норми, които Мадлен Алгафари "заклеймява" като нечестни. Има си правила за поведение, които се налага да спазваме, независимо дали ни се иска да тръгнем по света "голи, нахални и млади" или да си поскачаме в калта. Не може да мрънкаш за всичко и да се чувстваш изоставен, защото си плакал и никой не се е отзовал на секундата (за бебе е позволено, но порасналото дете или възрастен с такова поведение определяме като егоист и разглезен).
Аз се опитвам да възпитавам в честност Митко и той знае, че щом обещая нещо, но се изпълнява, че не го лъжа, дори да предстои неприятна процедура и че може да ми каже всичко. За сега, обаче, ме оставя аз да вербализирам чувствата му и отказва сам да ги изрази.
Май по-скоро съм склонна да приема правилата в статията от Шу/Yaя - безрезервна обич и подкрепа, но и ясни и добре мотивирани правила.

Здравейте момичета.
Аз малко изчезнах но при мен е лудница, пак

Не помня дали се похвалих, но си получих разрешението за работа.  На 1ви октомври изпратих всичките ни документи  за това разрешение, което трябваше да направя мнооого отдавна. В средата на Ноември обаче се усетих че паспортите на децата ми трябват. Погледнах сайта и се оказа че ще трябва да чакам повече от година. Написах им няколко писма с които обясних какви сме, от кога сме там, че не ми трябват документите спешно, но ми трябват.Почаках малко и ми върнаха че ще ми върнат документите. Явно са ни отворили папката, видя ли са ни колко данъци плащаме и са решили да побързат. След седмица  ни върнаха всички документи + разрешителното ни за работа. Мноооого съм доволна. Лична моя победа си е. Всички казаха че това разрешително го дават мнооого трудно и се чака повече от година, аз аз успях за два месеца
Мъж ми каза че вече може да се пенсионира и аз да работя, но като му казах че няма да е пенсия а майчинство, реши да си ходи на работа
 Иначе тук текът партита и представления. В събота мъж ми призна че на предишното си работно място съм си била точно на мястото Сутринта в 9:30 Боян беше на тенис, от 10:00 Яна на балет, после единия свърши в 11, а другия в 11:30. В 12:30 дойде гледачката и ние излязохме само двамата. Каза че е възхитен от строгата организация.

Вчера пак голяма лудница. Освен класическите задължения се разправях с едно умряло коте зад къщата. Викнах хора от общината да го приберат, заведох ги че не го намираха Днес е партито на Яна с училище. На тръгване забелязах че е трябвало да донеса храна та търчах за сокчета и бисквити. Явно понеже гледачката я взима, не съм го видяла по-рано, но се отсрамих де.

Сега тичам да чистя, че в четвъртък идват сватовете. Пожелайте ми здрави нерви

Тони, много ти благодаря за приказката  Отдавна се каня да си купя тази книга и все не стигам до това, но сега със сигурност ще я взема. Наскоро купих Насилие и ненасилие на издателство Точица от поредицата Философски закуски. Също поставя доста въпроси.

Момичета ето сайта, от който взех статията http://psiholog.souee.org/index.php?page=14&section=4

Има много интересни неща,включително и на Мадлен Алгафари.