Чудна есен наближава, ЯНУАРска мама все по-нетърпелива става - 7

*fairy*-честит рожден ден!Пожелавам ти много здрава,щастие и едно безпроблемно раждане Весело изкарване   

MuMuTy-много хубави новини.Честити ти момчета

Здравейте момичета. Не съм писала отдавна тук. Май съм по активна във  фейсбоок.  Искам да попитам има ли момичета от Варна или Добрич(понеже аз съм от Добрич) , които са решили в АГ-ВАРНА да раждат и при кого. Аз искам нормално раждане , но толкова много ме е страх... Надявам се докато дойде момента да добия повече кураж. Сега ходя при Александров във Варна(АГ ВАРНА) , но той сега започва процедурите ин-витро и януари няма време да е на разположение за нормално раждане. Та трябва да си избера друг лекар. Някак си не мога да си представя да нямам избран екип в  днешната действителност. Та момичета Вие с избор на екип ли ще раждате или ще разчитате на  късмета си? Красив и спокоен ден на всички. 

Здравейте и от мен

Фейри - Честит Рожден Ден! Желая ти много щастие, любов и най-хубавото бебче

Мимиту - честити момченца Ще е забавно у вас

Няголова - относно АГ Варна съм чувала най-добри неща за Танев и Георги Георгиев, можеш да пробваш да се прегледаш при тях да видиш дали ще ти допаднат. Аз все още не съм се ориентирала, не знам какво чакам. Иска ми се в Майчин дом, но в АГ сякаш е по-добре за бебето, не знам и аз.

Аз бях на ЖК - бебчо е 1300-1400гр, не казват вече сантиметри. Пак се е обърнал седалищно, а предната седмица беше завъртян настрани, та не знам как ще е по-нататък, не подозирах, че така се въртят. Лекарят каза до 36 седмица няма страшно, има време да се обърне.

Аз не бих си насрочила секцио, защото така е по-безопасно и няма изненади, на мен също ми звучи несериозно това и не бих ходила при лекар, който ми говори така. Разбира се ако има причина - да. Иначе и на мен естествено раждане ми звучи най-добре, обаче като дойде момента ми се струва, че най-сигурна ще се чувствам с епидурална. По принцип имам доста болезнен цикъл и знам какво е да имаш чувството, че ще полудееш от болка и да си готов на всякакакво обезболяващо. Затова не мога да кажа и мисля ако има възможност да се възползвам от упойката, която предлагат.

Моят мъж твърд отказва да присъства на раждането, страх го е и няма да го карам, защото сигурно наистина ще припадне

Вие как сте с хемоглобина, пиете ли желязо?

Здравейте мами
Как сте днес ?
Напоследък много се тръби за стволовите клетки,бихте ли си споделили мнението по въпроса ?
Аз отначало бях против да извадя така сумати пари,но сега честно казано се замислям,а и тепърва проучавам как стоят нещата.Ако някоя мама е в час къде е най-добре за съхранение на такива клетки бих и била благодарна да сподели Лека вечер от мен

Здравейте мами и бебета
ние сме ок, няма нищо ново при нас - все си ми е така тежко и трудно...
Виждам че много се обсъжда раждането вече. Някой от вас гледа ли tlc? Там има много предавания за раждането на бебетата и хубавото е че всички са с добър изход...мен някак си ме зареждат доста положително. Само дето се виждат и някои кадри - например от секцио , дето по-добре да не ги виждаш. Но някак си там успяват да тушират паниката.
Иначе аз нали съм ви казвала - от секцио изпитвам ужас, а от нормалното раждане мисля че ще ме е страх малко, но пък от др страна - като ти сложат упойката само висиш и чакаш да дойде момента да се понапънеш. Аз мисля че докато стане време да раждам вече много ще искам да излиза бебето от мене и затова вероятно с радост ще отида към родилното
ами май това е засега от нас,
хубава вечер

*fairy*

Мимиту,веселбата ще е голяма у вас с двамата младежи   

След днешната лекция на списание "9 месеца" се замислих пак за нормално раждане  .Наистина са полезни и акушерката обясни всичко,което ни интересуваше.Беше интересно на мамите,които за 1 път ще раждат и наистина трябва да се оттърсим от историите на приятелки,познати и да се доверим на екипа,не само на АГ,защото де-факто акушерката води раждането наравно с АГ.За епизотомията акушерката обясни,че предпочитат контролирано сцепване,от колкото само..Щом мен ме накара да се замисля за начина на раждане 

После седнахме на  и беше супер.

МИМИК,вчера и аз ги гледах всичките предавания,даже се радвам,че видях какво представлява секциото  Поревах си доста-от радост и малко мъка,но се заредих с положителна енергия.

Ради, накрая да не си промениш решението за раждането?!  Ох, много се радвам, че е било интересно и мъничко завиждам (благородно, де  ). Не знам дали нашите бебета ще изчакат до след 27ми, но аз съм решила, ако е след тази дата да се доверя на д-р Матев, който ще замества Минев. Живот и здраве много искам и се надявам да е нормално и лесно, както първия път. 

Мимиту, браво на юначетата ти! 

vuo, малко по-напред обсъждахме темата за стволовите клетки,но за да не се ровиш в стари теми ще повторя за теб своето мнение: Когато преди 4 години сестра ми раждаше обмисляхме този вариант,тогава се посъветвахме с с един доктор-светило от София (Лазаров-кардиолог) той ни обясни ,че за момента в България просто няма смисъл ,защото материала ще бъде взет , но за съжаление не ги съхраняват качествено и не е сигурно доколко ще могат да бъдат използвани ако се наложи. Преди не повече от месец даваха по Нова Тв едно предаване - "Разследване"  (можеш да го потърсиш в архива на нова-плей) ,в което ставаше въпрос точно за стволовите клетки и именно това което доктора ни каза , че съхранението им ги прави негодни за използване.

demii ,моя не само че не съм го чакала да ми отказва за раждането , ами и въобще не съм го карала да идва   Аз на един преглед го взех и умрях от притеснение да не му стане лошо,та през цялото време се чудех екрана на ехографа ли да гледам или него. Преди време имахме спор с приятелско семейство,че съм щяла да се чувствам по-спокойно ако бил до мен докато раждам.Друг път!Ако ще идва някой ,по-добре да е майка ми!   А и за какво да ме вижда да ми излизат деца и разни други неща от *** ,все пак аз тоя мъж после искам пак да ме желае   А за секцио пък да не говорим... Вие можете ли да присъствате на живо на операция?!?! Щото то си е точно това и аз не бих го издържала - защо да го подлагам на подобно нещо?!

Аз днес бях на преглед и да  разкажа  Жорето е вече 1.180 кг и избързва около 4 дена напред,само по бедрена кост манекенската избързва със седмица,тоновете са перфектни,активен е,отново показа нагледно изпипан ритник.За съжаление,все още е седалищно разположен,но док ме увери,че планиране на дата за секцио може да уговаря,ако минава 36та седмица и синчето продължава инатливо да е с дупето надолу.Надявам се да не се инати (нищо,че е син на майка си и баща си) и да ме изненада приятно.Хубава вечер на всички   

Elizabett - само да ти кажа от опит. Най-близката ми приятелка е точно като тебе. Роди преди три месеца - напълно естествено, без упойки и за два часа с все контракции. Последните три месеца само лежа и ревеше и трепереше от ужас. Аз все си мислех, че ще си докара преждевременно раждане от притеснение. Е не би, даже и преноси няколко дена и не разбра кога отиде и роди.
Аз от друга страна съм точно обратното - не ме е страх и съм голяма куражлийка. Но какво си видях. Три дни си ходих с родилно контракции, без грам разкритие. Два пъти ме връщаха от болницата, а втория път контракциите си бяха на 3 мин. Започнах да раждам без да имам нужното разкритие, разкъсах се много, не можех 1 месец да си седна на дупето. Все се чудех как хората имат по 2-3 деца, като аз 6-7 месеца не исках и да чуя за секс. Е......сега чакам второ и пак не ме е страх. Моят мъж се бъзика с мене, че трябва от сега да започвам да рева, за да минело леко 
За седалищното разположение - тук чакат до 37 седмица и ако не се е обърнало дотогава, отиваш в болницата и те се опитват да го обърнат с някаква техника, но те предупреждават, че може да започнеш да раждаш и да си подготвен. Ако и така не стане тогава си те резват.
За присъствието на половинките - защо си мислите, че трябва да гледат всичко, те стоят до главата ви и ако не искат не гледат. Въпрос на избор. Нашият доктор, като вика възторжено на мъжа ми "Бързо, бързо, идвай, че бебето излиза" а той твърдо и непоколебимо "А не, аз съм до тука... " и не мърда и на сантиметър и ме стиска по-силно отколкото аз него. Той и пъпната връв не искаше да отреже, ама се обърка и от вълнение я резна 

Добро утро!



Пепинка, примерът, който даваш за ражданията е много поучителен.  Нашият тати обаче отказва категорично да присъства и аз не го и напъвам... Мен също не ме е страх от нормалното раждане, по-скоро би ме притеснявало, ако трябва да ме оперират. Но здрави да сме само! 

Хайде, лек ден от мен, тук грее много хубаво слънчице!

AtenaotnA
Благодаря ти за отговора,ще потърся предаването да видя за какво става въпрос

Януарчетаааа здравейте
ние сме от мартеничките миналата година
Някой да има нужда от Бугабу и Макси кози столче за кола?

pepink@ , много ти благодаря , голям кураж ми вдъхна  . Аз винаги много драматизирам нещата и повече е страха от колкото другото. Вътрешно знам , че всичко ще мине добре и че после много ще съжалявам , че така съм разсъждавала. Мен ме притеснява и това , че в АГ Варна където ще раждам не ползват епидурална упойка , а само обезболяващи , а те май не вършат много работа.

demii , това,  че знаеш как боли при менструация мога да ти кажа - ще ти помогне само. Аз преди първото си раждане съм имала такива пристъпи, че чак ревях докато подейства обезболяващото. След раждането не знам от него ли, от това, че започнах да пия противозачатъчни - съм нямала такива силни болки.

 Elizabett , сигурна ли си че не слагат епидурална упойка, тя навсякъде се доплаща, така че ако имаш уговорка с анестезиолога - какво пречи?

Аз да споделя, че първото раждане ми беше естествено точно както сте го описали - не са ме цепили, нямаше и разкъсвания за моя радост и всичко стана доста бързо. Не са ми слагали никакви упойки, защото мен ме е страх от страничните им ефекти. Само ми пуснаха някакви аналгетици за обезболяване от система. Усещах си всички контракции, но все пак и следях кога акушерката казва да напъвам. Бих искала да ви вдъхна кураж и да се настроите положително към раждане по естествените родови пътища.   Аз пак така искам да раждам. Рано е още да се каже дали бебето ще е в подходяща позиция, но смятам да пробвам всичко та да се обърне.
Относно таткото, всяка от вас мисля, че може да прецени дали е добре да е до нея или не - така да се каже дали ще може да издържи  или само ще се притеснявате и за него. Моя беше до мен първия път - даже ни оставяха на моменти съвсем сами докато получих разкритието... И сега съм му казала да се прибира навреме от работа, защото сама няма да раждам. Не, че няма доктори, ама ми е по спокойно като е край мен. Дори и сина ни като се разболее съм така - ако си е в къщи взимам по правилните решения за това как да го лекувам, ако го няма се паникьосвам 
Уффф да се оплача сега - болни сме! 

vuo, аз съм тази която преди време пита какви са настроенията относно  съхраняването на стволови клетки, тъй като съм в дилема. Изтеглих си договорите на тъканните банки и сега притеснявам таткото да ги чете и да умуваме ще го правим ли. Проблемът не е финансовата част, защото сме се решили да я отделим. Има някои неща, които ме притесняват от самата процедура и изисквания за самото взимане.