Чудна есен наближава, ЯНУАРска мама все по-нетърпелива става - 7

За непросветените,ще обясните ли,що е туй ''вестителка''?

Кости,( без да ми се обижда )  е в чужбина, а повечето сме в Бг и с смс-ите е по-лесно,но тя ще си публикува на заглавната страница като "администратор " на страничките ни 

Аз първия път родих естествено, май Никой не ме е питал  дали да ми слагат упойка или не. Спомням си само, че или малко преди да родя, или малко след като родих, което е по-вероятно, ми биха нещо в дупето. Болеше ме, но се търпеше, щом за 3-4 часа болки не издадох нито звук. Единствено когато напъвах, се молех да излиза по-бързо и се кълнях, че повече няма да раждам. Е, минаха едва 2 години от тогава, пък ето ме пак Явно организма сам се настройва и вдига прага си на поносимост, както спомена някой тук.

И мен много повече ме плаши мисълта за секцио. Дано не се наложи

При нас не позволяват външни лица в родилното. Но дори и да позволяваха, аз не бих го допуснала, няма да се чувствам комфортно. Аз съм малко на принципа "и сам воинът е воин, дори по-добър воин". Това е моя работа, отивам, свършвам я, пък в стаята ще си се гледаме колко искаме. В стаята може с придружител денонощно ако щеш.

Лично съм се убедила в силата на положителната нагласа и мислене. Няколко пъти. С риск да ви стана досадна ще споделя за първото раждане. Майка страшно много ми помогна за това. През цялата бременност ми споделяше как и при двете и раждания всичко е минало толкова лесно и бързо, почти без болка. Разбира се не е било точно така, но в нашия случай нямаме нужда от страшни истории, нали?
Както казах по-горе отидох в болницата след като ми изтекоха водите. През цялото време си мислих как след няколко часа ще си гушкам моето съкровище, за самото раждане като процес дори не се и сещах да помисля. Т.е. не се бях настроила предварително, че ще ме боли, че ще се умира и т.н., защото по време на самото раждане ти минават и такива мисли през главата, но са моментни чувства, защото след като веднъж излезе бебчето и чуеш плача му, изобщо забравяш за всичко друго
Та нямах никакви контракции, съответно никакво разкритие и се наложи да ми предизвикат родилни контракции. Няма да лъжа, те наистина болят, но аз пак през цялото време си мислех, че това е просто едно препятствие, което трябва да премина, един трамплин за да стигна до финала, на който ще ме чака моето бебе. Не знам дали ще ми повярвате, но не издадох нито звук, момичето до мен крещеше като луда, дори си помислих, че ще са някакви страшни болки, да крещи така. Но мониторите отчитаха по-слаби контракции при нея. Тя самата от страх забави раждането си, толкова се беше уплашила, че когато дойде момента не искаше да напъва,а само крещеше, че иска секцио. В крайна сметка дойде една близка на семейството и акушерка, която някак си успя да я успокои и я накара да напъва. За 2 минути бебчето и беше излязло.
Когато стигнахме до 10 см разкритие, ме вкараха в родилна зала и след малко почнаха напъните. Обаче не искаше да излиза, напъвай, напъвай, все нещо я дърпаше назад. Явно док се усети какво става, пъпната връв беше увита два пъти около вратлето и, аз и идея си нямах, не знам и какви ги е вършил, но ме накараха да напъна много по-силно и продължително и този път беше успешно - само видях едно малко мишле и вече се чувствах прекрасно.
Цялата процедура, от започването на болките до самото раждане и зашиване продължи 4-5 часа, сравнително бързо

Изписах цял ферман  но исках да споделя, че изобщо не е толкова страшно и особено ако не си мислиш "стращни" неща

По голяма нужда отидох на следващата сутрин, усещането беше странно, но не и чак толкова неприятно. След 3 дни ни изписаха и се бях възстановила напълно. Единствено изпитвах леко неудобство като ходех ад пишкам, но не е болка за умиране

Относно вестите, аз ще се опитам да си взема лаптопа в болницата (ако ми позволят), имам мобилен интернет и ще мога от магарето да пиша още