Какво да го правим този?!

  • 16 244
  • 176
# 135
Въпросът е, че някои възрастни хора спокойно могат да отделят част от парите си за социален патронаж примерно.
Или да си оставят имота и да отидат в Дом за възрастни, където ще получат грижа, храна, компания.
Просто едно разумно разпределение на разходите.
Но не. Те предпочитат да си купуват по 1 хляб и 1 мляко на ден, да слагат останалите на влог и да се насират вкъщи.
Виж целия пост
# 136
  Предпочитат да си умрат в дома си, тоест. Това е много характерно за възрастните хора, и според мен желанието им трябва да се уважава.

 Каква е тая гадна тема, ужас просто Mr. Green
Виж целия пост
# 137
 Iris04, то и аз много неща предпочитам да ти кажа. Но не винаги човек е в позиция да изразява предпочитания. Особено, когато за тях трябва да се грижат други хора.
Темата не е гадна, а реална.
Виж целия пост
# 138
Мирама, ти очакваш възрастните хора на по 80 години да мислят като теб на по 30, а това простоо няма как да стане, защото сте на различни етапи от живота си! Те вече са били на по 30, но ти не си била на 80, така че те водят по точки и по-скоро те могат да разберат младите, а не младите да разберат тях. Какво трябвало да направят е ясно, ама също така е ясно, че повечето от тях не го правят, защото очевидно им е по-мило да живеят под собствения си покрив, когото са градили десетилетия, сред старите си вещи, отколкото да са рационални като младите, доколкото младите са рационални за собствения си живот, а не за чуждия. Такаа го разбират живота - така го живеят, още повече, че осъзнават, че не им остава много, и че са повече сами.

На мен много ми се ще след 40 години да мога да видя всички тук, радетели за старческите домове, дали са отишли в дом, че да имат грижи и компания. На думи, и като си на 30 е лесно да го кажеш, ама нека някой се замисли дали ще му е лесно да го направи като стане на 70!
Виж целия пост
# 139
Andariel, хем си права, хем не си. Когато сегашните 80г са били на 30 светът е бил друг. Взаимотношенията в семейството са били други. Баба ми е живяла близо до майка си, до баба си. Аз не очаквам моите внуци да живеят до мен, би било прекрасно, но можа да са в Австралия и да ги виждам два пъти в годината. Как да накарам децата си да ме гледат, както са ги карали поколения наред, като единия е в Лондон, другия в Сидни, а третия може и до луната да е стигнал след 30 години. Светът стана изключително мобилен.
Виж целия пост
# 140
Е, добре, да не е старчески дом.
Да се обучи човек/роднина за грижите у дома.
Да хване ръкавиците и парцала и да почва.
Безплатно и безвъзмездно.
И ето - и в тази, и в другата тема възрастния отказва грижите.
Е тогава какво правим?

Да не споменавам, че този човек понякога, само понякога има свои грижи, работа и семейство. Mr. Green
Виж целия пост
# 141
Andariel, ехх, като се каже градили.
Има си хора и на по 20г., които не можеш да ги мръднеш от мястото, на което са свикнали. Така че, то си е до тип човек, дали ще иска да умре сред 4ри стени, които били негови.
И пак казвам, хубаво...имаш покрив, но за всички останали нужди има значение дали сам можеш да си ги покриваш, или друг се грижи за тях. Тогава лесно се казва - ето на, аз имам имот, имам къде да живея. Ами живей си само с имота и на хляб и вода. Ама те не искат така, нали?
Виж целия пост
# 142
Да, така е, от една страна е факторът "време, в което са формирани представите ни и в което сме прекарали живота си", а от друга страна е факторът "обичайни възрастови промени". Не можем да обвиняваме и да се възмущаваме от сегашните възрастни хора, че са плод на времето, в която са се родили и живяли, само защото ние живеем и ще живеем в друго време. Да не забравяме, че някой ден и за нас децата ни могат да кажат същото, защото пък техните времена ще са още по-различни от нашите. Тогава може директно от работното място и връчването на заповедта за пенсиониране, да ни засилят в някой старчески кампус, и хич да не си виждаме внуците, да не говорим да ги изведем на разходка, защото за тогавашните времена това вече е отживелица и не е прието! Нека бъде малко по-великодушни, и нас ни чака старостта!
Виж целия пост
# 143
Тъкмо се канех да се включа, но Янтра ме изпревари.
Все пак трябва да се отчита, че времето, в което са живели нашите баби и дядовци (сегашните 75-80 годишни), е било коренно различно от настоящето.
При тях стресът и неудобствата са били от съвсем друг характер. Онзи недоимък, от който са страдали в следвоенните години, ги кара да се превръщат в абсолютни Плюшкиновци и вещомани. Mоята баба складираше всякакви боклуци (от моя гледна точка) с усърдието на клошар. И когато се опитвахме да ги изхвърлим, наставаше истинска драма, все едно искаме да й вземем съкровището.
Другото, което според мен оказва влияние, е било ниското ниво на здравна грижа в периода, в който са били активни. Ако сравняваме един 80-годишен българин и немец, обикновено има разлика. Просто нашите пенсионери в по-напреднала възраст са доста неглежирани в здравно отношение и това рефлектира върху близките им.
Виж целия пост
# 144
  Ами стари хора, но хора, не са вещи, или животни да бъдат местени според както е удобно.
Виж целия пост
# 145
Вдетиняват се о един момент нататък. Както от децата не можем да очакваме да са абсолютно съзнателни и в час с решенията си, от един момент нататък колелото се завърта и възрастните стават същите като децата. На кого не му се иска да е от рекламна брошурка на туристическа или застрахователна компания, ама животът много често е точно наопаки - болести, сърдене, инатене и безпомощност.
Виж целия пост
# 146

И пак казвам, хубаво...имаш покрив, но за всички останали нужди има значение дали сам можеш да си ги покриваш, или друг се грижи за тях. Тогава лесно се казва - ето на, аз имам имот, имам къде да живея. Ами живей си само с имота и на хляб и вода. Ама те не искат така, нали?
A те щото младите като станат на 18 и за нищо не търсят родителите си.  Whistling Не знам вие къде и как живеете, но аз познавам 50 годишни хора, на които все още родителите им пращат значителни запаси от храна от село, както и пари.Така, че след време въпросните старци, които все още помагат, ще имат нужда на тях някой да помага по същия начин.

И се чудя как с лека ръка някои зачеркват личността на старите хора, ако и те да не са с такъв акъл вече.Нормално е старите да искат да се чувстват потребни до края на дните си. Моя дядо всеки ден изпращаше до вратата правнука си ( сина ми) и му даваше левче и кроасан. Може да забравяше, може да ме е нервил, че не си мие ръцете и куп други глупости, обаче тази радост го крепеше жив и освен това и малкия до ден днешен разправя как му липсват грижите на дядо му. А те реално не са били никакви грижи, освен минута внимание. Нещо, което и в най добрия дом със специализирани грижи нямаше да се случи. Нито пък компанията с непознати до този момент възрастни би заменила усмивката на внуците му.
Аз също се надявам никога да не ме пратят от "загриженост"   Mr. Green за здравето ми в дом. Пък на вас като ви харесва, ходете.  Peace
Виж целия пост
# 147
Човек според мен трябва да си зададе въпроса ще може ли да живее спокойно след едно такова свое действие. За себе си знам, че бих се чувствала ужасно, ако натиря някой от родителите си в старчески дом, за да си живеем ние с мъжа ми спокойно. Независимо какъв е що е, родител е. Не мога да го приема за нормално и не бих живяла добре след това.
Да, животът е несправедлив в много отношения. Но имa някои неща, до които не трябва да стигаме, ако можем.

Грешката на авторката и мъжа й е, че са го пуснали да живее при тях, при положение, че си има собствен дом и не е в положение да се нуждае от грижите на други. Вкарали са се в много неприятно приключение...
Виж целия пост
# 148
Като кажете захвърлен в дом!!!!!!!!!!!!! Close Ей, ами ако човека, нуждаещ се от грижа е повече от един, ако са три баби и един по-млад човек, но инвалидизиран и пенсионер по болест? Как се гледа толкова народ?!
Виж целия пост
# 149
   Като не може няма да ги гледа инвалида трите баби, има и социален патронаж, и всякакви ненадеждни социални услуги за драстични случаи.
 
 Нали тук говорим за относително здрави и млади хора и дъртите им вдетинени и мръсни родители.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия