През ОКТОМВРИ всички ще празнуваме, сладки бебчета нежно ще целуваме!

В деня преди секциото, отидох в болницата за да ми направят изследвания и да се уговорим за следващият ден. Както бях ви писала исках този път да си спестя клизмата и за заради това попитах акушерката не може да пия разхлабително. Тя каза, че няма проблем даже ми сипа в една чаша такова лекарство, което го изпих в три часа следобед и  след това нищо нищо не ядох само пих чай понеже вода можех да пия до 12ч. вечерта. И така дойде сутринта цялата фамилия дойде с мен в болницата, мъжът ми успя да заведе сина ми на детска градина. Докато се приготвях психически за операцията дойде анестезиоложката и ме попита каква упойка искам. Аз не бях подготвена за този въпрос, понеже с моят доктор не сме обсъждали упойките и си знаех, че ще е пълна. Понеже докторката видя, че не съм готова с отговор на остави в стаята с родата и почна едно звънене по телефоните и да питаме познати доктори какво да избера. След краткият семеен съвет решихме да е епидурална.  Но честно такъв страх изпитах от нея но си казах, че за бебето ще е по добре. И така започна подготовката за операцията, като ми вляха две банки и да добавя, че клизма не са ми правили дори и на са ме питали да съм пила нещо преди това.   А за интимната прическа, акушерката провери дали е добре обръсната частта където ще бъде операцията. Когато започнаха да ми влизат банките от страх ми  прилоша страшно почнах да се потя и т.н. но реших, че трябва да съм силна. След 20 минути вече ме чакаха в операционната легнах на масата и почна да се мъче докторката да ми слага упойката, ами честно беше страшно неприятно  и исках да се откажа. Когато ме бодеше ми изтръпваше крака и ме болеше кръста. Но в крайна сметка се оказа, че не може да ми я сложиш и аз се успокоих и честно казано даже се зарадвах, че нищо не  е станало, защото се оказа, че психически не бях готова за това. Пускането на райският газ и другата упойка ми подействаха много добре. Изведнъж олекнах и потънах в нещо цветно и много приятно място, но понеже още ги чувах и исках да им кажа, че още не съм заспала се опитвах да говоря. Но явно заспиването и събуждането от упойката не се осееща и си мислиш, че не си заспала а реално те вече те губят. В момента в който осъзнах, че всичко е свършило попитах, как е бебето и се разплаках. Няколко минути след това при мен дойдоха всички, който бяха с мен. Беше много вълнуващо, защото всички ме успокояваха, че бебето е добре и да не се притеснявам. И така останах един ден в реанимацията този път бях сама в стаята но като цяло бързо мина времето и не ми беше тягостно дори не изпитвах голяма жажда явно вливанията сутринта си оказаха роля. Дори болката беше доста по поносима но ми слагаха и доста болка успокояващи лекарства. Понеже знаех, че е важно да се раздвижа бързо и късният следобед почнаха да си правя леки упражнения за да съм готова за другият ден. като цяло този път доста по бързо се възстанових и на другият ден спокойно се движих и дори и душ си взех. Естествено имаше болка  но беше поносима и с помощта на лекарствата. Всички ме похвалиха в отделението, че бързо съм се раздвижила и съм изглеждала добре при условие, че е второ секцио. Моят извод, че всичко е индивидуално и няма зависимост. Покрай престоят ми там чух няколко нормални раждания. Момичетата охкаха около половин час и след това се чуваше рева на бебета  но честно не  звучеше толкова страшно, даже едното момиче не се чуваше само се чуваше гласът на акушерката, която и даваше напътствия. Мислих да пиша повече но нямам сили.