През ОКТОМВРИ всички ще празнуваме, сладки бебчета нежно ще целуваме!

Аз се спрях на Pampers Premium Care №1 . Доволна съм, не пропускат, няма проблем с кожата на беба.

Момичета ще помоля всички, които са родили и не са вписани на първа страница да изпратят лично съобщение на общият профил октомври 2012 с данните си. Понеже станаха много момичета, които са родили и им изтървахме края с Щастлива жена. Ще помоля и вестителките да изпращат също на този профил информацията.

Не е много сигурен методът с тегленето след ядене, защото дребчовците не изсукват всеки път едно и също количество кърма. В различните части на денонощието изяждат различно количество. То и в отделните дни не е еднакво.
Ще видим как наддава. Според домашния кантар сме добре, но не знам дали да му вярвам.
Бе то е спокойно бебето, та чак преспокойно. Работата е там, че от жълтеницата е по-сънливо и затуй спи много, та не знам дали не остава гладно. Пък и пълните памперси са ми малко. А за събуждането какво да кажа - понякога е мисия невъзможна. С побутване далеч не става, действаме доста по-твърдо, ама пак е трудно и невинаги успяваме да я събудим. Днес като че ли по-добре се справя. Дано така да продължава.

Ехеее, все едно чета за моята Елица  - и тя сънливичка, но спокойна и вечно заспиваща на няма и петата минута от кърменето и никакви техники не могат да я събудят. Само дето е на 8 дни. И точно днес, като никога преди това, посука по-дълго (освен че и напъли памперса повече пъти) и си казах точно като теб: днес е по-добре, дано и занапаред е така. След като изчетох сума ти статии и мнения във форума по колко е нормално да ядат (и като честота, и като количество) реших да се успокоя и да си мантросвам, че щом пълни памперса поне 3 пъти на ден, има тонус и се храни засега, когато пожелае, 'начи би трябвало всичко да е наред. 

        Здравейте! Влизам набързо за голямата новина в живота ми-  на 10.10 в 12:05 се роди дъщеричката ми - Даниела. 2900гр, 47 см, днес ни изписаха от болницата след нормално раждане. Кърмим се, напасваме се една към друга и света около нас.
          Нямам време да доизчета  постовете  до сега, но  да успокоя бъдещите майки -  Нормалното раждане не е страшно!  Благодарна съм на страхотния екип  на д-р Г. Георгиев в АГ - Варна!

Честита радост ShySun, браво на теб, да ти е жива и здрава Дани, много щастие и радост да ти носи! 

ShySun Честита дъщеричка! Да расте здрава и умна и много да те радва!:) 

Подранили сте ми се струва:)

ShySun, браво на теб бе!! Нали щяхме да се чакаме и да си пишем само ние накрая
Да ти жива и здрава принцесата, голяма радост   

Е, накрая може някои да преносим и да си пишете с нас

Честито на ShySun!!!
Струва ми се, че имаше и някой друг, освен нея, на когото трябваше да честитя, но не помня, така че да се чувстват всички нови майчета поздравени!

Shusun честита радост...много радост и здраве ви желая

момичета, меренето преди и след хранене върши работа, ако се прави постоянно, за да може да се сметне за 24ч колко изяжда...
за бебета около 3кг за първите няколко седмици важи формулата 160-180мл на килограм тегло...т.е. 3кг по 160-180 мл прави около 500-600мл за 24часа...като ги разделите на 8-10 хранения се падат по
50-60мл на хранене...
ако бебето яде по-често ще хапва по-малко, ако хапва на три часа може и да е по повече...

така, че ако толкова ви притеснява наистина храненето може да се обадите в НАПК, даваме кантарчета под наем...а също така можете да направите и консултация, за да сте спокойни...

като цяло ако бебето спи повече почвайте да го будите не на третия час, а на втория и половина... за да няма по-голяма пауза от три часа...
дългите и трудни раждания понякога може да са причина за поспаливостта, както и жълтеницата...
ако е второто не залагайте на глюкозата, а на храненето...защото билирубина се чисти с изпражненията, т.е. от манджата...а глюкозата нищо не дава, освен да пълни стомахчето и да го тормози...

аз все още нямам време да си напиша разказчето за раждането...

за раждането...

както знаете аз това раждане го мисля от както забременях, че и от преди това...
та св.лазар ми беше като първо желание, заради това, че подкрепяъ естественото раждане и посещенията са от 8ч до 22ч ...а за мен беше важно катерина да идва когато иска...
та след всички перипетии на бременността стигнах и заветната събота - 6.10.2012...

от сряда имам доста силни подготвителни контракции, които на моменти бяха на 5-6мин...вечерта в сряда наистина бяха на 4-5мин и дори с болки...ама нищо...и така три дни...

в събота сутринта Катерина отиде при баба си на гости и ние се възползвахме от ситуацията...и без това последния месец се пазехме, за да не тръгне по-рано раждането...та обичахме се и отидохме навън да хапнем...в ресторанта не можех да си намеря място...през 5мин контракции...
после се разходихме, взехме си детето, отидохме при другата баба и там с едно приятелче се заиграха на двора, а аз си направих чай от малини и се разхождах, защото усещах, че е време вече...през цялото време си комуникирах с дулата, което ми беше супер успокояващо...изпратих мъж ми да си почива вкъщи, а аз останах с децата...
и тамън към 17:30ч щяхме да ходим към парка Заимов и ми текнаха водите...звъннах на докторката, тя каза да се изкъпя, да се оправя и след час към болницата...аз се позамотках, ама майка ми ме юрна, че на нея като са и изтекли водите при второто разждане и за 20мин е родила...та тръгнахме...аз супер спокойна...пишех смс-и, статуси във фейса и говорех по тел с приятели, че ще раждам...

пристигнахме в болницата към 18:10...посрещнаха ни много мило...докторката беше предупредила качихме се с мъжа ми в стаята, пуснаха един запис нА тоновете и зачаках докторката...питаха ме даи искам клизма и се разбрахме, че изпразването на червото спомага за освобождаване на място в корема и по-лесното слизане на бебето...
та след клизмата контракциите ми бяха на 2мин с 5см разкритие...почнах разходки по коридора и като ме стегнеше контракция дулата ми правеше масаж или натискаше разни точки по гърба ми, които облекчаваха болката и то доста...в 19ч разкритието ми беше 7см и почнаха на минута някъде контракциите...тогава се намеси и акушерката, която когато вече имах почти пълно разкритие, но аничка беше високо ми направи някво издърпване на тазовите кости нагоре-надолу и освен, че ме облекчи страшно много и помогна да слезе...така в 20ч бях в родилна зала и с малко напътствия как да напъвам се появи малкото ни съкровище...появи се в 20:25ч...напъването е селдното...поемаш въздух и напъваш без да издишаш...след което като ти кажат дишай дишаш дълбоко...наистина е важно да слушаш какво ти говорят, но и да ти говорят разбрано...защото аз си питах кога какво да правя и как да го правя...и първите ми думи бяха викнете таткото...сложиха я върху мен и изчакаха пъпната връв да спре да пулсира преди да я срежат...питах таткото дали иска той да я среже, ама той беше толкова ошашкан, че не пожела...през цялото време на контракциите той беше с мен...и стоя пред родилната зала до заветния момент...и я нарече аватарче...беше лилава и мокра...снимките ги видяхте...
и така, срязаха пъпната връв, завиха я и пак ми я дадоха...докато не излезна плацентата...тогава я взеха да я облекат и премерят...на мен ми направиха два шева и така...и ми пуснаха една система, заради ниския хемоглобин...стоях два часа в родилната зала за наблюдение с таткото и бебка и хапвайки грозде

беше вълшебно, защото таткото беше до мен и до нея когато  тя се появи...дулата ми, след това почти веднага влезна и една от най-добрите ми приятелки...след половин час дойдоха и родителите ми с катерина...беше пълен цирк...бях единствена родилка в болницата и ме гледаха като принцеса...

всичко  в болницата е идеално...багажа ми остана не докоснат...чехли, хавлии, които ми сменяха всеки ден, памперси и мокри кърпи ми носеха...храната ми носеха в стаята, имах право на избор...правиха ми промивки по няколко пъти на ден...за да се оправя по-бързо...а в тина киркова не помня да са ми правили дори веднъж...
като се сменяха екипите идваха и ми се представяха, за да ги знам кои са...ако трябваше да се прави нещо на аничка първо ме питаха кога да го правят и дали искам...дори собственичката на болницата дойде да ме пита доволна ли съм от болницата, от персонала, от грижите...

леглото ми беше от модерните, което се вдигаше частта за гърба ми, телевизор, интернет-всичко безплатно...посещения от 8 до 22ч...
наистина болнцита си заслужава... още повече че по ЗК излиза почти толкова, колкото и в държавните болници...само където там повече екстри ги няма...а пък исе съобразяват с теб и желанията ти, защото са една от малкото болници в които се практикува естествено-активно раждане и не могат да си позволят да изгубят тези жени, които никак не са малко напоследък...
дори по едно време и тоновете ми мериха права, за да не ме карат да лежа по време на контракциите...


а ето така релаксирам след раждането...






 

Здравейте и от мен! Вчера и днес се поизгубих, но половинката ми се тръшна от тежък грип. И сега се грижа за него и се опитвам да не падна и аз в боя и да се поболея "предизборно". Вчера ходих на лекар, изписаха ми някакви лекарства, които да пия профилактично. Отделно днес бях на консултация при лекаря, който ще ме изражда. Реши, че ще ми прави запис на тонове. Аз съм силно наплашена от тази процедура от София, когато ги "губеха", а се оказа, че са се опитвали да ги записват едва ли не през дупето.
Та докторът ме качи нагоре в болницата, която е прясно ремонтирана и вътре изглеждаше чисто и прилично. Сложи ме в един кожен фотьойл, завърза ми коланите и ме остави да се записва. Седя си аз и по едно време чувам нещо като аларма. И изпадам в потрес, че се повтаря софийската история (там се включи алармата, когато тоновете на бебето се губеха). Опитах се да понаместя коланите, но алармата продължи, а по едно време се видоизмени и започна да звучи като линейка. Реших, че стресът ми е в повече и почвам да бъркам апарата с линейката. Да, обаче продължи и като за пълнота се включи и гласова сигнализация "Внимание! Извънредна ситуация, моля персоналът да организира болницата за евакуация!". На тоя фон аз вече изпаднах в недоумение и реших, че правят някакво учение, макар и да ми се видя странно за родилен дом с неонатология. Да, ама гласът продължи 5 минути и започнах да се притеснявам. И тъкмо тръгнах да звъня на доктора да го питам дали да се евакуирам или да продължавам със записа и той дойде. Успокои ме, че периодично така се включвала, да не съм се впечатлявала. Та на тоя фон, тоновете бяха добри, имаха си пикове и пр.  Следващата седмица ще ме гледа на УЗ, за да види тегло и положение.
Лорини, много положителен разказ, благодаря за което! Днес проведох пазарлък за епидурална упойка, та се поуспокоих, че няма да раждам съвсем "натурално".
Да задам малко тъповат въпрос - по какво различавате предварителните от другите контракции? 
Нямам подготвителни и не знам дали е нормално това. От друга страна се притеснявам да не вдигна фалшива тревога и да извлека доктора посред нощите от леглото за нищо...

Честити бебчета  на всички нови мамчета  !Да са ви живи и здрави рожбите..много щастие и радост да ви носят!

 lorini..  ..благодаря ти!Очаквах с интерес твоя разказ за раждането.Много е положителен и чак ми се прииска и аз да съм от София...и да раждам в твоята болница ...радвам се , че всичко е минало както ти искаш.

Аз вчера си стегнах багажа за болницата, че не остана много .Оказа се, че един малък сак не побира всичко...та оставих някои неща мъжът ми да ги донесе по-късно...

Не ме мислете за шантава...ама да ви споделя , че аз взех да се притеснявам...но не толкова за болката и за самото раждане, а за всичко останало около  целия процес...примерно като организация от момента, в който започнат истинските контракции (които и аз се чудя как точно ще различа от подготвителните )...до момента, в който вече ще сме си вкъщи вече с бебка

Здравейте и от мен!
Искам да честитя на новите мамчета,няма да ги изброявам ,за да не пропусна някоя!
Аз съм притеснена и аз не мога да различавам контракциите!
Всеки ме пита-"Хайде де какво чакаш" ,което допълнително изнервя ситуацията.

И ние сме така със събуждането - много трудно става... Но аз и намерих цаката  Като дойде време за ставане започвам да я събличам и да й проверявам памперса и тя се поразбужда леко, ако пък има нещо в него и се наложи да се мием, след това си е направо готова за ядене. Аз честно казано не съм броила по колко пъти ака на ден, но със сигурност са повече от 4. Много често ака и докато се кърмим или веднага след това или и двете. А и често се случва да повърне малко след ядене... и всичко това според мен значи, че се е нахранила, дано да е така. 

Аз имам и един може би малко глупав въпрос, но ще питам  3 часа от кога се засичат, от момента в който започва да се храни или  когато приключи, защото понякога това е период от 30 мин. Примерно, ако е започнала да се храни в 12.00 и е приключила в 12.30, следващото хранене в 15.00 или в 15.30 е? 

Лорини, връщам се да чета разказа ти, че отдавна го чакам