С какво ви дразнят свекървите- 21

Когато някой е починал му се " раздава " нещо за хапване по годишнини от смъртта или на помени като на 40 дни от смъртта и т.н. . В съботи или на Задушници се раздава за душите на починалите ни близки,но виж тиган не съм срещала да се раздава или разнася както му казвате явно по вашия край )

Наскоро разбрах че в Северозапада при изнасяне /раздаване на храна/ на помен се раздава храна в чинии, които после остават за теб. Идеята е когато ползваш чинииката да се сещаш за мъртвия.
Тук из Софийско го няма този обичай /или поне аз не знам да го има/.

Аз давам пари на сина и снахата  да си купят нещо за рожден и имен ден + на снахата за 8 март. Предпочитам да си купят сами нещо по техен вкус, макар че би ми било приятно да харесат мой подарък и да го ползват. Все пак не рискувам, за да не  го видя неупотребен и ненужен някъде вкъщи. Те на мен подаряват нещо за рожден ден, а на 8 март -букет.
За Коледа купуваме подаръци само на внучето/питаме имат ли нещо предвид и се съобразяваме с тяхното желание. Обикновено е на стойност мужду 70 и 100 лв./  На други деца в родата или приятелски внучета пак подарък-играчка според възрастта. На Нова година на внучето даваме пари /от дядо му повече, а от мен по-малко , но пак около 100 лв. общо, + друг, по- малък подарък-играчка и лакомства. На други сурвакарчета, които дойдат - парички и лакомства. Отиват около 300-350 лева. Като  прибавим  още поне 250-300 лв. за празничната трапеза за Коледа и Нова година, подаръците и паричките  са задоволителни, според заплатите ни. Те  не са кой знае какви и затова се простираме в тези граници. А за нас подаръкът са те-да седнем и да празнуваме заедно.

МЕжду другото, ако не познавах майката на тате /най-великата жена с света за мен. Казвала съм го на майка ми и тя не ми се сърди, че мисля така, а ме подкрепя в мнението ми/ хич нямаше да ми се вярва, че има и добри свекърви. Честно! От очите на тая жена струи доброта! Не мога дори да я опиша, не вярвам, че някога е изпитала негативно чувство към някого. По думите на майка ми и майката на на тази ми баба е била същата.
Тази зима за първи път усетиха, че няма да се справят сами на село и трябваше да дойдат в София. При леля ми /сестрата на баща ми/ нямаше как да стане и нашите ги поканиха у тях. Аз също ги каних у дома, но категорично отказаха, защото сме били младо семейство с малки деца и "не може така". Жената ме е отгледала и щях да съм много щастлива да презимуват у дома. Отказаха и на нашите. Думи те на баба бяха "Нямаме право, аз с нищо не съм ви помагала.. а на тях /семейството на леля/ съм им отгледала децата, те трябва да ни гледат." Майка ми каза, че са отлгедали и мен, но баба беше категорична, че това не било кой знае каква помощ, защото ме гледала само 3 години.
Малко извън темата е, но жената е.. светица за мен! И това е най-малкото, ма нали не му е тук мястото.

Иначе по повод тигана. На погребението на свекър ми /е, тогава още не ми беше свекър/ така подавките бяха в порцеланови чинии, които си оставаха за нас. Винаги се сещам, когато хвана чинията от къде е.

 
Моето село е горе долу там, но нямаме такава традиция.Всичко е пликчета или в еднократни чинийки.Но има голяма разлика от село до село, от град до град.Около моето са още 3 села и едно градче и за всяко си има типични неща, думи, традиции...шеги, бъзици.
  
K.A.G, това което описваш звучи добре.Според мен важно е най-вече отношението през останалото време, разбирателството...пък една рода си знае всеки член на какво дередже е и дори да няма материален подарък или пари, човек ще подмине и дори няма да забележи.Вече ако по принцип отношенията се обтегнати се придиря за всяко нещо-ако снахата/свекървата нищо не подари-как може, ако подари-грозно. Но ако уважаваш някой и се обичате и да ти подари грозния си стар сервиз пак ще го приемеш с усмивка и даже ще се правиш, че го ползваш като идват на гости, за да ги зарадваш.

...
 Свикървата ма пудриди така
 Нъ чис бългЪрски
 
Ни съ уплаквам. Има дзверове,
 пък моята по на чувек дукарва.
 Ама да земи да ми дунисе
 тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
 Дън мислите дунеси гу ушит -
 напротив - чака ас да гу дукосна.
 Било дубре за нерви, за артрит,
 за ишиас и за мира във Босна.
 На болести съм свикнала, ма на -
 мира във Босна малку ма разчуства,
 ма не чак толкус, чи да уткача
 да фана туй будливуту изкуство.
 Виж кво - й викам - водих съ пует,
 и на сина ти кът такваз пристанах.
 Сига плита, прискачам даже плет,
 ма Мона Лиза няма да пудхвана.
 Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
 Дай лози декар - ши гу изкупая,
 ма гоблена ши гу брудирам век,
 а можи два-три века - ни съ знае.
 Закучи съ уж кротката жина
 и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
 Въпрос на чест било идна снаха
 субственоръчен гоблен да си има.
 На чест кът ма засегна и...успя.
 Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
 Дукът и стигна кривата уста -
 тя Мона Лиза можи да пуметни.
 Ни знам дали й за нервите дубре,
 ма скърцам с зъби и на лай избива.
 Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
 излиза да пикай и пак съ скрива.
 Дицата са разбягаха навън
 и съ прибират саму в краен случай.
 Ина ниделя саму нямам сън -
 и вечи нямам мясту неубучено.
 Бинтовах си ръцети, шия с крак -
 със левия, чи по ми се удава.
 Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.
 
Ма чест е туй и тряа са спасява.
 
Питрана /многустрадална/
 
Камелия Кондова
 

Тъщата

Тъщата ,брот ми,тъщата,тъщата!
Тъщата само ми сбръква къщата!
Дига ме ютром у църне тъмнице!
Ока по мене и бие с песнице!
-Дигай се!Само лежиш у одърът!
А,излачи се и беги по кърът!
Само се валяш ко стелна юница!
Спиш како купана,трошна гузица!
Те ти и лебъц остал от ичера!
Това ти е обед!Това и вечера!
Изгони ме рано,а посли заключи.
Демек се опитуе на ред да ме учи!
Кага се приберем - она се надула
како че е Бога за рога фанула!
А мойта кокона,ли гю е мати,
Глеа ме мръсно и главу ми клати!
-Нане,прати га да спи при прасето,
а я че си легнем у собу с детето!
Кага ме изгоне и запну с дървото,
я кье отидем да сп им у сеното!
Еднуж ли било е да спим у кошару?
Они се заключе и ми не отвару!
От ко съм гю зет свеки дън те тека е!
Она най - ряботня!Она сичко знае!
Че спи до обед.Наеде нсе и фане
по путът за клюкье.Сву работу мане!
Тека обикаля до дека се смрачи.
Из ижу у ижу по госье се влачи!
И мойта кокона пойде да излази
ко слънце изгрее,до дека залази!
А я,завалията,кага се приберем,
у завник соблечем се и поем да перем!
И двете не мое - ни перу,ни гладе!
Само се цваку със вносне помаде!
И кусур намиру на другите свите:
Били ме на товага пкриви зубите!
На туа ногьете гю тънкье ко щулье!
Онеа па трите ко доткье се пуле!
Тека е от ютром,та чак до вечеру!
Тегава се сете и дом се приберу!
А я си излезнем преди да се скару,
що рътата плаши ме даже с манару!
Обидем прасето,козете,овцете,
е легнем у плевнюту там със бълете!
Че пак че се дигам у църне тъмнице
да бегам у време от боят с песнице!

Г. Костодинов

'боклука" си го купих аз.
Мъжо заяви, че не искаме подаръци, а да има само за детето. Но не можело така, та предварително ни дадоха по 20лв и си взехме нещо. а за дребната - касов апарат, който и купих аз.
Аз съм доволна от подаръците.
А аз и подарих грейка- това си поиска.

В свекърва ми бяхме на 25 на обяд.Както винаги се беше постарала.Аз се храня малко по-различно и се беше погрижила специално за мен да има хапване.На този ден винаги ни подарят материални подаръци,които ни чакат под елхата им.За другите ни празници ни дават парички.С нея сме с различен вкус и е нормално.Делят ни 30 години разлика.Подарявала ми е брошки (не нося),бижута(само едно за толкова години ми пасна на вкуса),ръчен часовник (не нося ръчни часовници),терлици  (не нося),шалове,който много са ме радвали.Нося всякакви.Тази година ми подари това



Не лошо нещо,но заради,това което символизира ще трябва да се срещне с кофата.Съпругът ми също беше много изненадан,при положение,че е наясно с разбиранията ми,да подарява такова нещо.Абсолютно съм против зодиите и това не мога да го задържа вкъщи.А пише,че е със златно покритие и камъни е сваровски.
Определено се е постарала за подаръка.Явно е изключила за другите неща.

Еее, чак пък да го изхвърлиш. По-добре зарадвай някоя приятелка, която няма фобия от зодии. 

Мислих го.Няма да мога да го подаря на никого 

А какво символизира  Нещо не схванах

За моя вкус си е кич голям.

Не просто голям, а ЧУДОВИЩЕН кич

Че е кич, кич е. И то голям. Но какво символизира и защо е зловещо, не разбрах.