Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

Публикувана: 11 окт. 2012, 10:46 ч.
Последно мнение: 17 дек. 2013, 21:51 ч.

269 841
725

Мон... - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са някои от любимите цитати, споделени в темата или във форума?
Какви са някои от темите, обсъдени в цитатите?
Кой е авторът на цитата за вярата и болката?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са някои от любимите цитати, споделени в темата или във форума?
  
  Темите, обсъждани в тези цитати, включват любов, загуба на възможности, вяра и страх, мъдрост и важността на прегръдките. Някои от авторите включват Стайнбек, Габриел Гарсия Маркес, Марсел Пруст, Маккартил Е. М. Форстър Чорран , Оскар Уайлд , Боб Марли и Алесандро Баррико. Други автори включват Реймънд Чандлър, Ернс-Еманюел Шмит, Ан Франк, Рани Мандикхар, Хосе Н. Харис, Стайнбек (отново), Емили Бронте (за Брулени Хълмове), Джон Лена , Игнацио Лойола и Крикор Азарян.
- Какви са някои от темите, обсъдени в цитатите?
  
  Цитатите обхващат различни теми като любов, изгубени възможности, вяра, страх, мъдрост, важността на прегръдките, справяне с разочарованието и смелост. Те също така подчертават значението на различието и бунтарството. Цитатите обхващат различни теми като любов, страдание, мъдрост, истинско щастие, вяра, надежда, разочарование и важността да се изживее настоящият момент. Те предлагат различни гледни точки върху човешките емоции и взаимоотношения.
- Кой е авторът на цитата за вярата и болката?
  
  Цитатът за вярата и болката е от книгата "Оскар и розовата дама" на Ерк-Еманюел Шмит.
- Кой е авторът на цитата за различните хора?
- Кой е авторът на цитата за прошката и слабостта?

# 270 15 март 2013, 17:15 ч.

Вървяха градините, върбите край реката, кравите, изкарани на паша, баирите над реката и най-сетне белите облаци над баирите, някои от които бяха кръгли, а други имаха други форми.
Слънцето, и то тръгна нанякъде.
Гоца Герасков гледаше как се движи природата и си мислеше, че до Нова година остават още осемдесет и шест дни. Жена му, седнала свита до него върху дъската, също гледаше природата, но си мислеше върху свои работи. Тя беше едра и яка селянка, с пълни бузи, с пълни гърди и крака, и можеше както да оре, тъй и да сече дърва. Седеше с ръце на скутите, озарена от сиянието на слънцето, а върху скута й падаше сянката на един неправилен облак. Тя почна да оправя краищата на сянката, но все не успяваше и когато Гоца Герасков я погледна,жената сведе очи засрамена, че мъжът й е видял да се занимава със сянката на един облак.
И докато селянката се червеше, Гоца я попоглеждаше и си
оправяше мустаците: той имаше големи хайдушки мустаци и изпъкнала адамова ябълка, а върху главата си носеше сламеница. Мустаците му бяха станали кафяви от цигарите, защото той пушеше, но не бяха чак толкова кафяви, че да изглеждат грозни, а мекокафяви и приятни, макар че бодяха леко, което най-добре знаеше жена му, която, освен че можеше да сече дърва, можеше още лятно време да коси сено и да сече тухли за къщата.

Любим откъс от Радичков