Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

" Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно … То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за Любовта, за друг човек обаче може."

Из "Трима другари" - Ерих Мария Ремарк

Тя каза: "Толкова се страхувам."
"Защо?" - попитах аз.
"Защото съм толкова безгранично щастлива, доктор Расул. Плаши ме това щастие."
Пак я попитах защо и тя рече: "Позволяват ти да бъдеш щастлив само ако се канят да ти отнемат нещо."

"Ловецът на хвърчила" Халед Хосейни

   "Когато летиш високо , не забравяй с кои си пълзял . "

Майк Тайсън

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго." - Джон Стайнбек "На изток от Рая"


"Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват! " - Чарлз Буковски

"Такава обич рано или късно те притиска в ъгъла: или се откопчваш от нея, или оставаш и издържаш на нейната мощ, макар да те премазва и да те превръща в нещо по -малко от онова, което си."

"А планините ехтяха", Халед Хюсейни



"Има хора, които само с една дума карат щастието и розите да разцъфнат. Има хора, които само с поглед проникват в тайните на нашите души. Има хора, които са такива - толкова са нужни!"

"Хората" - Хамлет Лима Кинтана


"Малко внимание, малко мисъл за другите и всичко би изглеждало иначе."

"Мечо Пух"

"Да пуснеш на свобода жената е все едно да пуснеш истината. Крият и едната и другата, защото се боят от тяхната разрушителна сила, от неутолимата им жажда за свобода." - Павло Загребелни "Роксолана"


"Страхът свързва много повече, отколкото любовта." - Павло Загребелни "Роксолана"



"Рибата търси къде е по-дълбоко, птицата — къде е по-високо, а човек — къде е по-добре." - Павло Загребелни "Роксолана"

    "Човек приема на големи глътки лъжата , която го ласкае , е пие капка по капка истината , която му горчи"
откъс от "Племенникът на Рамо" на Дени Дидро

Това е нещо, което аз съм написах преди време. Предполагам, че има цитати, които по някакъв мой начин съм преработила. Не е редактирано, клише е, твърде драматично е и може да е написано естествено много по-добре, но предполагам така повече ми пасва. Надявам се да не нарушавам правилата на темата така. Извинявам се ако е така. Вдъхновено е от цитата "The best way to get over someone is to turn them into literature. Просто това е една...дълга мисъл, с която живея."


Обичам песните, които са свързани с разбити сърца. Някои от най-успешните песни! Гледайте какво стана с Адел! Един мъж я заряза и песни й стигнаха до топ 10 в музикалните класации и си седяха там с месеци наред. Толкова е лесно да се влюбиш в някого, в приятел, в непознат, в актьор, а някои от нас и в напълно несъществуващ герой от филм или книга. Мисля, че заради това тези песни са толкова популярни, защото в даден момент всеки изпитва разочарованието след любовта, а ако не....поне са мелодични.  В общи линии музиканти, писатели, режисьори си играят с нас, защото любовта, или по-точно раздялата, ни се струва нелогична, ирационална и когато слушаш за нея можеш да реагираш само на емоционално ниво и да избухнеш. Отритнат, с разбито его  и бутилка до теб, си пускаш песента отново и отново, "защото някой те разбира", докато очите ти не се превърнат в цепки, а гласът ти прегракне. Драматично си пееш ревяща "all by myself" и се изживяваш като Рене Зеулегър, докато най-накрая някой приятел не те измъкне от вас.

В началото всички сме много рационални и не можем да си представим защо хората страдат дни, седмици, месеци, за някого, с когото са били около година (например) и как може да го обичат тоооолкова много.

И тогава ти се случва. Не един път, мога да добавя.

Падаш във всички тези клишета, а си се заклел, че при теб въобще няма да е така.

"Опитах се да съм позитивна, наистина. Това е изживяване, след което само и единствено мога да порасна. Сама си казвам, каквото не те убива те прави по-силна, нали така? Справям се чудесно, не гледай мокрите салфетки. Аз съм нов човек. Радвам се, че свърши."

"Ами, да...ето сега ще пораснеш, трябва да си позитивна, силна. Не ти е нужен мъж!! " Казва уверено някоя приятелка.

"НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПОЗИТИВНА И СИЛНА, ИСКАМ ДА СЪМ СЛАБА И НУЖДАЕЩА СЕ, С НЕГО, ИСКАМ ДА МУ СЕ ОБАДЯ СЕГА!!!"

И така със седмици наред... ред сълзи, ред сополи...

Започваш да прекарваш повече време под душа, защото "само там не могат да видят сълзите ми". Количеството вредна храна и алкохол, които приемаш се увеличават, а желанието да се погледнеш в огледалото и да правиш упражнения рязко намалява.

Тогава идва времето на "мъст фантазиите". Правиш перфектния сценарий. Представяш си как си отслабнала, станала си по-хубава, пъпката, която седи на челото ти от седмици се е махнала, с нови дрехи си, с подобрен характер и някакси блестиш, зъбите ти са станали по-бели, така с вълшебство, пък и са се наредили, защото в 6 клас един зъболекар ти каза, че нямаш нужда от шини и сега тоя стърчащ зъб ти е като трън в задн....в живота....както и да е.

На купон си, той е там. Ти изглеждаш прелестно и си облечена в най- сексите си дрехи, които обаче са и много елегантни. Идва към теб и ти казва "Липсваш ми, искам отново да сме заедно, не мога да си представя живота без теб, зъбите ти са толкова прави и бели!" Тогава имаш шансът да нараниш някой, както той е наранил теб, правиш се, че мислиш и си представяш как виждаш огромно желание и страх от отказ в очите на отсрещния, накрая поглеждаш с празен поглед и казваш "не". Музиката спира, всички стават на крака, вдигат те на ръце, а тези, които не могат да се докопат до теб бурно ръкопляскат. Джони Депп седи някъде в ъгъла на този купон и си мисли "ето с този човек искам да бъда, толкова силен, толкова привлекателен", а Робърт Дауни Джуниър му подшушва на ухото "Не си и помисляй, тя ще е моето слънце в живота".........................

Предполагам, че трябва да изпиташ тези негативни емоции, за да оцениш много повече след това позитивните. Предполагам, че не честно да караш този човек да седи до теб, само и само, ТИ да си щастлив. Предполагам, че не трябва да мразиш тези спомени, само защото е приключило. Главното е, че тези неща ги знаеш, нямаш нужда някой друг да ти ги казва. Вътрешно знаеш, че и това ще мине. Тези чувства ще се изчезнат след време. Преди си бил напълно щастлив и пълноценен човек и ще бъдеш отново. Знаеш, че той ще продължи и ще намери някой нов. С теб ще стане същото. Най-вероятно ще бъдете щастливи един за друг.

Само, че точно сега....точно тук...в този момент...това звучи ужасно.

 

"The best way to get over someone is to turn them into literature."

"Аз знам че паднах.Беше тъй високо.
Как истински, как страшно ме боля...
Кървяха раните - убийствено дълбоки
Аз падах, ала падайки - летях "!

" Най-добрата украса на книгата си остава все пак нейният текст. "

Макс Клингер

"Колкото по-стар е човек, толкова е по-бавен, но не и в ненавистта." - Павло Загребелни "Роксолана"



"Само в яда си сме искрени, а не когато сме добри." - Павло Загребелни "Роксолана"

"Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв."
/из "Черната кутия", Амос Оз/

"Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим. "

"...щастието е само там, където има надежди." - Павло Загребелни "Роксолана"

flawless17, това ми звучи много познато.
Не беше ли от "Мъртвата зона" на Ст. Кинг?